№ 4371
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:...
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20221110136806 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от .... обективно съединени главни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с които се иска установяване по отношение на ищеца, че
ответникът С. К. К. дължи следните суми:
- сума в размер на 1600.00 лв. – главница по сключен между страните договор
за заем с № ../08.07.2019г., ведно със законната лихва от 04.03.2022г. /датата на
депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането;
- сума в размер на 210.71 лева – възнаградителна лихва за периода от
08.07.2019г. до 23.03.2020г.;
- сума в размер на 260.63 лева – обезщетение за забава за периода от
18.09.2019г. до 01.02.2022г.
В ИМ се релевира, че между страните по делото е сключен договор за заем с №
../08.07.2019г., по силата на който ответникът в качеството си на заемополучател
получил сума в размер на 1600.00 лева, която ответникът се задължил да върне, ведно
с възнаградителната лихва в размер на 264.88 лева на 37 равни седмични погасителни
вноски, в размер на 1864.88 лева всяка. Ищецът заявява, че крайната падежна дата на
вземанията настъпила на 23.03.2020г. /съобразно УМ на л. 13/.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 не е постъпил
отговор от ответника. Същевременно в депозираното възражение по чл. 414 ГПК
ответникът заявява, че е платил сумата от 433.00 лева, представляваща част от
претендираната главница в размер от 1600 лева.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Настоящата инстанция следва да отбележи, че така предявените обективно
съединени установителни искове са допустими, тъй като същите са предявени в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК, след инициирано от страна на ищеца заповедно производство по
реда на чл. 410 ГПК, в хода на което ответникът е депозирал възражение в
законоустановения срок.
Предявени са установителни искове с правна квалификация 422, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.
79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното
наличие на следните императивно необходими предпоставки:
1. наличие на облигационно правоотношение между страните по делото по
сключен договор за заем с № ../08.07.2019г., с параметри посочени в исковата молба;
2. срок за погасяване на кредита и размер на задължението;
3. предаване на договорената сума на заемополучателя;
4. настъпила изискуемост на вземането;
5. основание, размер на дължимата възнаградителна лихва и настъпила
изискуемост;
6. парично задължение на ответника и 2.настъпила забава на последния за
изпълнение на паричното задължение.
С изготвения по делото доклад /л. 17, стр. 2 и сл./ настоящият съдебен състав е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
всички елементи от фактическия състав на предявените искове.
По отношение на възражението на ответника, че е заплати сумата от 433.00
лева, поради което главницата следва да бъде приспадната с тази сума, следва да се
посочи, че същото е неоснователно, поради следните съображения: съгласно
разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, се погасяват най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата. В тази връзка въпреки указаната
доказателствена тежест ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, че
е заплатил част от дължимата главница в размер на 433.00 лева. Ето защо съдът
възприема тезата на ищеца, че със заплатената сума, на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД са
заплатени част от вземанията за възнаградителна и за мораторна лихва.
С оглед изложеното предявените искове са основателни и доказани изцяло.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от 04.03.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното
изплащане на вземането.
По отговорността за разноските:
На основание чл.78, ал. 1 ГПК, право на разноски възниква за ищеца. На
2
последния следва да се присъди сума в общ размер от 222.57 лева, от която сумата от
122.57 лева – държавна такса и сумата от 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 91.43 лв. по гр. д. №
11637/2022год. по описа на СРС, 34 състав.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание
чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД от ......, с ЕИК .........., с адрес: гр. ... срещу С. К. К., с ЕГН **********, с адрес:
....., че С. К. К. дължи следните суми: сума в размер на 1600.00 лв. – главница по
сключен между страните договор за заем с № ../08.07.2019г., ведно със законната лихва
от 04.03.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането; сума в размер на 210.71 лева – възнаградителна лихва за периода от
08.07.2019г. до 23.03.2020г.; сума в размер на 260.63 лева – обезщетение за забава за
периода от 18.09.2019г. до 01.02.2022г.
ОСЪЖДА С. К. К., с ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на ......, с ЕИК
.........., с адрес: гр. ... сума в размер на 222.57 лева – разноски за исковото производство
пред СРС и сума в размер на 91.43 лв. – разноски по гр. д. № 11637/2022год. по описа
на СРС, I ГО, 34 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3