РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№....

гр. С., 18.09.2013 год.

1. Производството е по реда на чл. 396 от ГПК.

2. ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ- Л. А. Д. и В.Д.Д. са останали недоволни от определение от 2.08.2013 год. по г.д.№ 35 206/2013 год., срс , Г.О., 40 с-в, с което е била оставена без уважение молба за обезпечение за частичен бъдещ отрицателно установителен иск за недължимост на вземане. Излагат подробни аргументи по неправилността на това определение. Молят от съда да бъде отменено, да има и произнасяне по същество, с което да бъде допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнение по изпълнително дело.

Съдът намира:

3. С молба настоящите жалбоподатели сезирали СРС за обезпечение на бъдещ иск на основание чл. 390, ал.1 от ГПК. По нея било образувано  г.д.№ 35206/ 13 год. , СРС, І г.о., 40 с-в. В молбата твърдят, че на 17.12.1998 год. подписали с г-н Б. договор за учредяване на договорна ипотека с н.а.№ 103, т.І, рег.№962, д.№ 99/ 98 год. по описа на Нотариус рег.№ 044 като обезпечение за заем в размер на 10 000 щатски долара, а обезпечението бил техен апартамент в С.. На 18.02.2002 год. въз основа на определение от 23.01.2002 год. на СГС, т.о. VІ-2, 7 ми състав по г.д.№ 1613/01 год. в производство по чл. 213- 217 от ГПК (отм.)бил издаден изпълнителен лист в полза на г-н Б. за левовата равностойност на сумата от 10 000 щатски долара въз основа на горният договор. Този изпълнителен лист бил неправилно издаден, тъй като договор за заем реално не бил сключен. Въз основа на този изпълнителен лист било образувано и.д.№ 4741/02 год. СИС, СРС , ІV-то о-е, 6- ти участък. По делото били извършени изпълнителни действия до 19.11.2003 гозд., когято била насрочена публична продан. Тя не била проведена. Така по това изпълнително дело до 31.10.2007 год. нямало извършвани изпълнителни действия. По молба на г-н Б. това изпълнително било преобразувано в и.д.№ 20077870400143 на ЧСИ Д., рег.№ 787, което според жалбоподателите(молители пред СРС) било в противоречие с изискването на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК(отм.) и чл. 330, ал.1, б.(д) от ГПК. Излагат подробни съображения в тази посока, тълкувайки правото, твърдят изтекъл давностен срок по това вземане. Продължаване на това изпълнително дело и всички действия били незаконни в този смисъл, тъй като взискателят не е поискал образуване на ново дело,  а продължаване на предходното. По- нататък се твърди , че също не ново, а продължение на старото  и.д.№ 4741/02 год. СИС, СРС , ІV-то о-е, 6- ти участък било и второ изпълнително дело- № 20128400401063 на ЧСИ Ц., рег.№ 840, в което е било преобразувано  и.д.№ 20077870400143 на ЧСИ Д., след връщането му от СРС- СИС , І-во отделение , 3- ти участък, тъй като по молба на г-н Б. е било поискано изпращане на СИС, съответно – преобразувано в и.д.№ 20071110400057 на СРС- СИС, І-во о-е, 3-ти у-к, но имало отказ на ДСИ и на 20.03.12 го е върнал на ЧСИ Д.. Така се стигало до извода, че в периода 2002- 2012 год. едно и също изпълнително дело, първоначално образувано  като и.д.№ 4741/02 год. СИС, СРС , ІV-то о-е, 6- ти участък било на няколко пъти преобразувано. Всички действия след 24.02.2005 год. по изпълнителните дела не са довели до спиране и прекъсване на давността. С погасяване на правото се погасявала и възможността на г-н Б. да иска изпълнение на вземането си.  Допълнително и изпълнителният лист, въз основа на което било образувано и делото бил издаден неправомерно, на друго основание , различно от липсата на валидно сключен договор за заем. Указанията на определение от 23.01.2002 год. на СГС, т.о. VІ-2, 7 ми състав по г.д.№ 1613/01 год. не били спазени при издаване на изпълнителният лист, по отношение на размера от 10 000 щатски долара, което не било осъществено от съответния съдебен изпълнител.В момента обаче се извършвали изпълнителни действия по и.д. № 20128400401063 на ЧСИ Ц., рег.№ 840. На 22.07.2013 год. жалбоподателите получили уведомление за насрочена публична продан на ипотекирания имот.

4. На база на горните мотиви молели от СРС да допусне обезпечение на бъдещ отрицателно установителен иск против  г-н Б., че не дължали сумата от 10 100 лв., представляващи част от сумата, равна на левовата равностойност на 10 000 щатски долара по н.а.№ 103, т.І, рег.№962, д.№ 99/ 98 год. по описа на Нотариус рег.№ 044, за която сума е издаден с определение от 23.01.2002 год. на СГС, т.о. VІ-2, 7 ми състав по г.д.№ 1613/01 год. изпълнителен лист, поради липса на валидно сключен договор за заем, а евентуално- поради погасяване на евентуалното вземане по давност, съответно- поради неправилно определяне на сумите от съдебните изпълнители. Поискали са налагане на обезпечителна мярка- спиране изпълнението по и.д. № 20128400401063 на ЧСИ Ц., рег.№ 840.

5. Към тази молба е представен н.а.№ 103, т.І, рег.№962, д.№ 99/ 98 год. по описа на Нотариус рег.№ 044, определение от 23.01.2002 год. на СГС, т.о. VІ-2, 7 ми състав по г.д.№ 1613/01 год., уведомление за насрочен търг по и.д. № 20128400401063 на ЧСИ Ц., рег.№ 840.

6. С определение от 21.08.2013 год. по г.д.№ 35206/ 13 год., СРС , г.о., 40-ти с-в се е произнесъл по молбата. В правните си мотиви този съд е приел, че твърденията в молбата са недоказани, не били представени доказателства, удостоверяващи хронологията в действията по изпълнителните дела, от които може да се изведе и мотива за вероятна основателност на бъдещият иск. Това било обща преценка по допустимост на обезпечението, а след като доказателствата не се явяват достатъчни и убедителни по смисъла на чл. 391, ал.1, т.1 от ГПК, то следва да се остави без уважение молбата. Така е и сторено. Това определение се жали пред СГС.

7. Към настоящата жалба е приложен и изпълнителен лист от 18.02.2002 год., издаден въз основа на определение от 23.01.2002 год. на СГС, т.о. VІ-2, 7 ми състав по г.д.№ 1613/01 год.

8. Допълнително е представено у-ние  от 24.02.2003 год. по и.д.№ 4741/02 год. СИС, СРС , ІV-то о-е, 6- ти участък. Според същото  в службата било образувано съответното изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист по г.д.№ 0282/01 год. СРС , 79 с-в и г.д.№ 1613/01 год. СГС, със страни и за сумата, посочени и в молбата на жалбоподателите.

9. Представена е още призовка за принудително изпълнение, отпратена до жалбоподателят Д. по и.д.№ 20077870400143 на ЧСИ Д. от 31.10.07 год., с която бил уведомен за осъществяване на изпълнително действие на 16.11.2007 год.- опис – оценка на недвижим имот, с идентичен адрес по нотариалният акт № 103, т.І, рег.№962, д.№ 99/ 98 год. по описа на Нотариус рег.№ 044. Аналогична призовка за принудително изпълнение е получила и жалбоподателя Д..

10. Представено е и съобщение  изх.№ 26179/ 19.11.12 год. от ЧСИ рег.№ 840. С него бил уведомен жалбоподателя Д., че и.д. № 20077870400143 на ЧСИ Д. било предадено и съответно преобразувано под и.д. № 20128400401063 на ЧСИ Ц., рег.№ 840. Подобно съобщение с изх.№ 26180/ 19.11.12 год. е получила и другият жалбоподател.

По допустимост.

11. Жалбата  е допустима, подадена е в сроковете по ГПК пред компетентен съд и следва да се обсъди по същество.

По същество.

12. Жалбата е основателна, но не поради изначалната неправилността на определението на СРС, а с оглед на представените тук доказателства.

13. СГС като въззив има право да събира и приема нови доказателства в настоящото производство(чл. 278, ал.2 от ГПК). Така и с оглед установяване на обективната истина, няма пречки да бъдат приети приложените към жалбата такива.

14. Принципно правилно СРС е приел, че молбата по чл. 390 от ГПК е недоказана, което влияе на първият елемент, необходим да бъде допуснато обезпечение- вероятна основателност на бъдещият иск. Също така правилно е приел, че от особено важно значение в тази връзка са липсващи доказателства за хронологията на твърденията в молбата.

15. В настоящото производство жалбоподателите с новите доказателства установяват вероятна основателност на твърденията си, касаещи бъдещият иск. Тези доказателства не се явяват достатъчни сами по себе си , което обуславя и отмерване на парична гаранция по смисъла на чл. 391, ал.2 от ГПК.

16. Съдът намира, че без да бъде допуснато обезпечението на бъдещият иск ще е невъзможно или изключително затруднено изпълнението на едно позитивно за ищците решение. В този ред на мисли , исканата мярка е включена в разпоредбата на чл. 397, ал.1, т.3 от ГПК , допустима е, а от друга страна- единствено възможната необходима, с оглед и бъдещият иск, който е заявен , че ще се предяви. Срокът за неговото предявяване бе отмерен от съда в размер на 3 седмици от известяване на жалбоподателите за настоящото определение.

17. Гаранцията по чл. 391, ал.2, вр., ал.1   от ГПК, предвид и цената на бъдещият иск, с оглед и на установената практика СГС отмери в размер на 1100 лв., които следва да се внесат по сметка на СГС.

19. С оглед и на горното, атакуваното определение трябва да бъде отменено, следва да бъде допуснато обезпечението.

 

Чл. 282. (1) Подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението.

(2) Жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя:

1. по решения за парични вземания - присъдената сума;

2. по решения относно вещни права - обжалваемият интерес.

(3) Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.

(4) Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението.

(5) Когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено.

(6) Ако въззивното решение бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3 , изречение второ.

Чл. 282. (1) Подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението.

(2) Жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя:

1. по решения за парични вземания - присъдената сума;

2. по решения относно вещни права - обжалваемият интерес.

(3) Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.

(4) Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението.

(5) Когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено.

(6) Ако въззивното решение бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3 , изречение второ.

Чл. 282. (1) Подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението.

(2) Жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя:

1. по решения за парични вземания - присъдената сума;

2. по решения относно вещни права - обжалваемият интерес.

(3) Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.

(4) Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението.

(5) Когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено.

(6) Ако въззивното решение бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3 , изречение второ.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

ОТМЕНЯВА определение от 21.08.2013 год. по г.д.№ 35206/ 13 год., СРС , г.о., 40-ти с-в като НЕПРАВИЛНО, вместо което

 

 

ДОПУСКА обезпечение на бъдещ отрицателно установителен иск от Л. А. Д., ЕГН- ********** и В.Д.Д., ЕГН- **********,*** против Т.Б.Б., ЕГН- **********,*** Самуил 7-а, че не дължат сумата от 10 100 лв., представляващи част от сумата, равна на левовата равностойност на 10 000 щатски долара по н.а.№ 103, т.І, рег.№962, д.№ 99/ 98 год. по описа на Нотариус рег.№ 044, за която сума е издаден с определение от 23.01.2002 год. на СГС, т.о. VІ-2, 7 ми състав по г.д.№ 1613/01 год. изпълнителен лист, поради липса на валидно сключен договор за заем, а евентуално- поради погасяване на евентуалното вземане по давност, съответно- поради неправилно определяне на сумите от съдебните изпълнители, като ПОСТАНОВЯВА спиране изпълнението по и.д. № 20128400401063 на ЧСИ Ц., рег.№ 840

ОПРЕДЕЛЯ парична гаранция в размер на 1 100.00 лв., вносима по сметка на СГС на основание чл. 391, ал.2, вр. ал.1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЯ  триседмичен срок за предявяване на бъдещ отрицателно установителен иск от Л. А. Д. и В.Д.Д..

ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед в полза на Л. А. Д. и В.Д.Д..

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

          

 

Членове: 1.

 

                                             

 

 

 

2.