Решение по дело №1816/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 568
Дата: 18 ноември 2021 г.
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Дело: 20215300501816
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 568
гр. Пловдив, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501816 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Марвелис“ ЕООД и насрещна въззивна жалба
от „Милениум“ ООД против Решение № 260627/01.03.2021г., пост. по гр.д.№
5218/2020, ПдРС, с което „Милениум“ ООД е осъдено да заплати на основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД, на „Маврелис“ ЕООД сумата от 11 461,31лв. с ДДС, представляваща
незаплатено възнаграждение по договор за изработка от 03.06.2019 г., за което е
издадена фактура № 1395/12.12.2019 г. и фактура № 1404/03.01.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.05.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, като искът е отхвърлен за разликата над 11
461,31лв. до пълния му предявен размер от 23 674,41лв., поради осъществено
намаляване на цената на основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД с размера на обезценката на
вещта, вследствие на осъществяване на работата с недостатъци, като са присъдени и
разноски.
Жалбоподателят „Марвелис“ ЕООД поддържа, че постановеното решение в
отхвърлителната му част е незаконосъобразно, неправилно, необосновано. Заявява, че
изводът на съда, че дружеството като изпълнител е следвало да уведоми възложителя
преди монтирането на процесните панели не може да служи като аргумент за
постановяване на решението. Поддържа, че в хода на изпълнение на работата се е
1
оказало, че същата е по-голяма по обем, което наложило нова поръчка на облицовъчни
панели, които се оказали с нюанс, различен от първоначалния. Възложителят е знаел за
това и се е съгласил, видно от извършените две междинни плащания, извършени по
време на допълнителния монтаж. Поддържа, че прогнозната площ е дадена от
възложителя, че извършената работа е годна за обикновена употреба , както и че няма
гаранция, че при нова поръчка на същите панели, те няма да са в различен цветови
нюанс, за което изпълнителят не може да носи отговорност. На следващо място
жалбоподателят твърди, че представител на възложителя е бил ежедневно на обекта,
като в процеса на работа не е имало забележки. Поддържа и че дружеството е
изпълнило задълженията си по договор, като е доставило и монтирало панели именно
от поръчания от възложителя цвят по каталог. Наличието на нюанс във втората
доставка не може да се квалифицира като неизпълнение от страна на изпълнителя.
Моли за отмяна на решението в отхвърлителната му част и за постановяване на ново, с
което уважи предявения иск изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Милениум“ ООД е подала отговор на въззивната жалба, в
който я оспорва изцяло. Поддържа, че именно жалбоподателят като изпълнител е
изчислил прогнозната площ за изработка. Това се установявало от разменената
кореспонденция между страните в преддоговорните отношения. Сочи, че в случая не е
важно дали работата е годна за обикновено употребление, а дали съответства на
поръчката и е без недостатъци. Счита за правилни изводите на съда, че поръчаната
работа е изпълнена с недостатъци, в отклонение от архитектурното задание.
Изискването за цветове и разположението им върху фасадата е основен елемент на
договора помежду им. Счита, че задължение на изпълнителя я да извърши работата със
свои материали, при което отговаря за качеството на същите. В случая панелите от
втората поръчка, макар и формално водещи се от същия цвят са толкова различни от
първоначално поставените, че изглеждат като такива с друг цвят, което пък е
съществено отклонение от архитектурното задание. Неизпълнение на задълженията по
договора е и неуведомяването на възложителя за възникналия проблем своевременно –
преди извършване на работата. Поддържа, че извършените авансови плащания не
доказват приемане на работата. Развива доводи, че дружеството е действало
добросъвестно, за разлика от жалбоподателя, който е имал неоснователни претенции,
както и процесуално поведение – налагане на запори на сметки на възложителя, с
което е нанесъл и имуществени вреди. Счита, че изводите на първоинстанционният
съд, че е налице отклонение от поръчката по процесния договор, са правилни и
законосъобразни. В резултат на това отклонение цялата работа по договора е
обезценена поради нарушение на архитектурните изисквания по отношение на обекта.
Счита, че обезценката на извършената работа не е в размера приет от съда, а в размер
на 23 674,41лв., с оглед на което и подава насрещна въззивна жалба.
В подадената насрещна въззивна жалба „Милениум“ ООД обжалва решението в
2
частта, в която предявеният иск е уважен. Счита, че в тази си част решението е
неправилно и незаконосъобразно. Настоява, че предявеният иск за заплащане на
възложена работа е неоснователен, т.к. работата не е приета от възложителя. Твърди, че
цената по първоначалния сключения договор е заплатена, като дори са надплатени
10,79кв.м. в размер на 1532,18лв. без ДДС. Допълнително включената площ от
128,10кв.м. е изпълнена с панели с различен цвят и в отклонение от архитектурното
задание. В резултат на това цялата работа е обезценена, т.к. цветовото решение е
съществен елемент от договора за изработка. Реално фасадата е изпълнена с панели с
различаващи се цветове, което създава хаос и дисхармония, загрозява я и води до
обезценяване на работата. Счита, че не дължи плащане на изпълнителя както поради
неприемане на работата му, така и поради факта, че извършеното е в отклонение от
поръчката по договора и възложителят е упражнил правото си по чл.265 от ЗЗД да
намали възнаграждението на изпълнителя. Моли съда да приеме, че обезценката на
работата и размера на отбива във възнаграждението е в размер на 23 674,41лв. Моли за
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което отхвърли
иска изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна по насрещната въззивна жалба „Милениум“ ООД оспорва
същата, като моли да бъде оставена без уважение. Поддържа доводите си от
първоначалната въззивна жалба. Претендира разноски.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирани лица
– страни, останали недоволни от различни части на постановеното решение, откъм
съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
По отношение на правилността на решението доводите и на двете страни се
концентрират около това изпълнена ли е в съответствие с договора възложената
работа, наличието на различни по цвят панели следва ли да се третира като
некачествено свършена работа, респ. годна ли е за обикновена употреба или води до
пълна обезценка на работата поради отклонение от архитектурното задание, приета ли
е работата от възложителя.
3
От фактическа страна е безспорно, че между страните е налице сключен договор
за изработка от 03.06.2019г., по силата на който „Милениум“ ООД е възложило на
„Марвелис“ ЕООД извършване на СМР – проектиране, разкрой, заготвяне, доставка и
монтаж на вентилируема фасада от алумениеви композитни панели с посочени
характеристики и цвят по каталог за обект – административна сграда „Капелен-
България“ ЕООД, гр. София. Страните са договорили, че материалите ще бъдат
доставени от и за сметка на изпълнителя, като същите следва да са съпроводени с
удостоверения за качество. Договорени са и срокове на доставка от 1 месец и срок за
изпъление от 32 месеца след доставката. Стойността на възложената работа е
определена приблизително на 136 888лв. без ДДС, като е договорено авансово плащане
при подписване на договора и междинни плащания ежемесечно с приспадане на
заплатения аванс, като окончателното плащане следва да се извърши след подписване
на двустранен приемо-предавателен протокол за извършените СМР, като това е
моментът на определяне на окончателната цена. Страните са сключили и допълнително
споразумение за удължаване срока на изпълнение – до 31.10.2019г., като са уговорили
и поседмично авансово плащане. От договора не става ясно кой и как е определена
прогнозната му цена и обема на възложената работа / площта , на която следва да се
монтира фасадата/. Този въпрос се изяснява от представената преддоговорна
кореспонденция между страните по електронна поща, при което е видно, че
възложителят е изпратил на изпълнителя като техническо задание чертежите по част
Архитектурна на сградата /л.63-79 от първоинст.д./, а изпълнителят е посочил, че по
негови изчисления площта възлиза на 964кв.м., дал е единична цена от 142кв.м. и
прогнозна цена от 136 888кв.м. /л.80 от първоинст.д./.
По делото са представени процесните две фактури – №1395 от 12.12.2019г., в
която е отразено фактуриране на СМР по протокол обр.19 /12.12.2019г. на стойност
136 888лв., приспаднати са извършените авансови плащания на стойност 133 817,34лв.
и е останала сума за изплащане от 3684,79лв. с ДДС, както и № 1404 от 03.01.2020г., в
която е отразено фактуриране на СМР по протокол обр.19/03.01.2020г. на стойност
19 989,62лв. с ДДС. По делото не се доказва тези фактури да са осчетоводени от
възложителя. Напротив, от писмо от 10.01.2020г. до изпълнителя възложителят
„Милениум“ ООД го уведомява, че не приема работата, т.к. има забележки по
участъци с различен цвят от основния, като писмото е придружено от приложение с
детайла разбивка на участъците, които следва да се подменят, както и снимков
материал, като е заявил и желание за отстраняване на забележките в най-кратък срок.
Тези доказателства не са оспорени от ищеца по делото, а и е налице копие от
електронна поща, в която той отговаря, че ще се консултира с юрист и тогава ще вземе
отношение по искането за подмяна. Предвид посочената кореспонденция между
страните, следва да се приеме, че възложената работа не е приета от възложителя,
който е и отправил покана за поправяне на работата.
4
По делото е изготвена и приета СТЕ с в.л. В. Х., която се възприема от съда като
обективна и компетентна. Съгласно същата на фасадата на процесния обект
действително е налице монтаж на панели с различен нюанс от останалия, като общата
площ на различните панели е 128,10кв.м. Стойността на отбива от възнаграждението с
оглед посочените недостатъци експертизата изчислява на 10178лв. без ДДС, колкото е
стойността на доставка, разкрояване и монтаж на паната за подмяна, ведно със
съпътстващи дейности по монтаж и демонтаж на скеле. Същата експертиза е оспорена
от страна на „Милениум“ ООД в частта, в която е определен размера на обезценката и
отбива, но освен оспорването, не са направени никакви доказателствени искания
свързани с това оспорване.
Освен посочените вече писмени доказателства, по делото са представени и
такива от електронната кореспонденция между страните, свързана с взаимни
обвинения в забавени авансови плащания и забава в изпълнение на възложената
работа, които обаче, не намират отношение към спорните въпроси по делото, поради
което и съдът няма да ги коментира изрично.
Събираните гласни доказателства пред първата инстанция също не носи
релевантна към спора информация.
При тези доказателства по делото спорът между страните е качествено ли е
изпълнена възложената работа, ако не – дали това е станало по вина на изпълнителя,
приета ли е работата и дължи ли се заплащане в пълен размер или възложителят може
да направи намаление на възнаграждението, респ. в какъв размер.
Касае се за сключен договор за изработка по реда на чл.258 от ЗЗД, по силата на
който възложителят е възложил на изпълнителя извършването на определена работа
срещу задължението да му заплати възнаграждение. В самия договор е посочен и срок
за извършване на дейностите – общо 4 месеца от сключването ме от 03.06.2019г.
Характерното за конкретния договор е, че в него не е посочен окончателен обем от
работа, а е дадена приблизителна стойност, като страните са се договорили
окончателно да определят обема след извършване на работата и подписване на
двустранен приемо-предавателен протокол. Доколкото специфика на договора за
изработка е поемането на задължението от изпълнителя със собствени материали и
средства да извърши възложената му работа и предвид липсата на конкретизиране на
обема й в числа, то следва да се приеме, че в негова тежест е снабдяването с такова
количество материали, отговарящи на спецификацията, които да му позволят да
извърши работата докрай и с едно и също качество. В подкрепа на този извод е и
факта, установен по делото, че страните в процеса на договаряне са се съгласили
възложителят да предостави архитектурните чертежи на сградата, а изпълнителят сам
да направи оферта именно по тези чертежи, а не по предварително определена
спецификация с посочени видове и количество работа. В случая не се касае и за т.нар.
5
непредвидени работи в строителстовто, които възникват в хода на изпълнение на
работата и за които страните могат да правят различни договорки. Ето защо, съдът
намира, че задължение за изпълнителя е било набавянето на достатъчно количество
материали, които да му позволят завършване на възложената работа. Обстоятелството,
че се е наложило допълнителна поръчка, при което втората партида, макар и със
същите каталожен номер и спецификации се е оказала с различен нюанс на материала,
не може да го освободи от отговорност.
Безспорно между страните , а и от СТЕ се установява, че обемът от работа е
изпълнен в цялост. Спорът е относно качеството на работата и то от гледна точка на
монтаж на фасадни панели с различен от останалите цвят. Тезата на изпълнителя е, че
извършената работа е годна за обикновена употреба. Доколкото, обаче, се касае за
фасадни панели на сграда, чиято функция не се изчерпва само с изолиращи и защитни
от метеорологични въздействия свойства, но и с естетическа, издържана от
архитектурна гледна точка и представителна такава, то наличието на различни по цвят
панели от основния тон на останалата фасада, води до извод, че изпълнението на тези
различни панели следва да се квалифицира като некачествена работа. От посочената
по-горе кореспонденция между страните се установява, че възложителят е констатирал
неизпълнението в съответствие с договора и е отправил покана за поправяне, като
липсват други доказателства да е приел работата в тази й вид. Между страните не се
спори, че обемът на извършената работа е на стойност посочена в договора и
доуточнена с двете процесни фактури, т.е. 136 888лв. без ДДС и 16 658,02лв. без ДДС.
Това уточнение е важно доколкото по делото не са ангажирани доказателства за
извършено актуване на изпълнените СМР. Безспорно е и че не е заплатена сумата от
3684,79лв. с ДДС, остатък от договорената стойност по договора и 19989,62лв. ,
съставляваща стойност над прогнозната. Общо незаплатената част от стойността на
възложената и изпълнена работа е в размер на 23 674,41лв.
Съгл. чл.265, ал.1 от ЗЗД ако при изпълнение на възложената работа са налице
недостатъци, то възложителят може да поиска поправяне на работата в даден от него
подходящ след или заплащане на разходите, които ще са необходими за поправката
или съответно намаляване на възнаграждението. В случая е установено, че
възложената работа е изпълнена, но една част – 128,10кв.м. от общо около 1081,31кв.м.
са изпълнени в отклонение от поръчката, като предвид липсата на други елементи от
същата партида е невъзможна подмяната им. Отклонението от поръчката е по вина на
изпълнителя, в чиято тежест е било снабдяването с материали за изпълнение на
работата. При това положение за възложителя възниква правото да иска намаляване на
възнаграждението. Размера на това намаление с оглед доказаното неизпълнение е
определен от СТЕ на 10178лв. без ДДС или 12 213,60лв.
Неоснователно е оплакването на възложителя, че намалението следва да е в
6
размер на цялата претендирана за изплащане сума, т.к. по делото не са събрани
никакви доказателства, които да обвържат размера й с обема на неизпълнената с
съответствие договора работа.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за заплащане на
извършена по договор за изработка от 03.06.2019г. работа от „Маврелис“ ЕООД следва
да бъде уважен до размер от 11 461,31лв. с ДДС, като до пълния предявен размер
искът бъде отхвърлен предвид направеното изявление за намаляване на
възнаграждението по договора от страна на възложителя на осн. чл.265, ал.1 от ЗЗД.
Първоинстанционното решение е постановено при същата фактическа
обстановка и правни изводи, поради което като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
По разноските
Доколкото въззивните жалби и на двете страни се оставят без уважение, съдът
намира, че не следва да присъжда разноски в производството.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260627/01.03.2021г., пост. по гр.д.№ 5218/2020, ПдРС
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7