МОТИВИ
ПО НДОХ № 20104410200025 по описа на РС гр.Левски
Срещу
подсъдимия З.З. *** е повдигнато и предявено обвинение за това, че в периода от 25.04.2008 г. до 22.12.2008
г. в с.Българене, обл. Плевен, от храм „Св.Вознесение Господне” при условията
на продължавано престъпление и чрез използване на техническо средство – ключ,
отнел чужди движими вещи: 4 бр. кандила на стойност 600 лв.; 1 бр. меден котел
на стойност 1500 лв.; 1 бр. плащеница на стойност 400 лв.; 1 бр. икона на Дева
Мария с Младенеца /компютърна изработка/ на стойност 380 лв.; 1 бр. икона,
която била поставена над Владишкия трон на стойност 280 лв.; 1 бр. икона на
св.Харалампи на стойност 140 лв.; 1 бр. дървен кръст на стойност 150 лв.; 1 бр.
дървен кръст на стойност 60 лв. и 1 бр. Евангелие на стойност 30 лв., всичко на
обща стойност 3640 лв. от владението на С.М. ***, собственост на
Великотърновската митрополия, без нейно съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои – престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, във вр. с чл. 194, ал.1, във
вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура гр. Левски в с.з. поддържа обвинението срещу подсъдимия,
като счита, че обвинението е доказно по несъмнен начин.
Моли съда да
го признае за виновен, като му наложи наказание по преценка на съда.
Подсъдимият
З.З. разбира повдигнатото обвинение, признава вината си. Моли съда да му наложи
наказание в минимален размер.
Защитата
на подсъдимия З. моли съда да наложи по отношение на подзащитния й минимална
присъда.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият
З.З.
***, ЕГН **********.
Подсъдимият З.
притежавал умения, свързани с реставриране на икони и църкви. Тези му умения
били известни на населението в с.Българене. По тази причина през пролетта на
2008г. кметът на с. Българене – С.М. потърсила съдействие от подсъдимия З..
Свидетелката имала идеята с финансови средства, получени от рента на църквата,
да възстанови и реставрира храм „Св. Вознесение Господне” с. Българене, обл.
Плевен, собственост на Великотърновската митрополия. С оглед запазването им от
посегателства, част от вещите през 2008 г.
се намирали на съхранение в кметството. Свидетелката М. разпоредила на
свидетеля Й.М. – охранител към Общинска охрана гр. Левски с автомобил,
собственост на Община гр. Левски да бъдат откарани в дома на подсъдимия: два броя икони - царските
двери и един брой дървен кръст. Свидетелката М. имала устна уговорка с
подсъдимия З. за служенето по случай Великден вещите да бъдат реставрирани. Във
връзка с Великденските празници от кметството били пренесени в храма
Евангелието, плащеницата, венците и вещите, реставрирани от подсъдимия З.. След
Великденските празници кметицата сменила патрона на църквата, като ключовете
останали в кметството. По предложение на подсъдимия З. за реставриране на един
брой дървен кръст и иконата, която била поставена под Владишкия трон,
свидетелката М. предала на подсъдимия З. един от ключовете за храма, а
останалите се намирали в касата на кметството. По време на извършената от
свидетелката М. проверка в храма, последната установила, че липсват един брой
дървен кръст, иконата, която стояла над Владишкия трон и казана за кръщаване.
Притеснена от видяното, свидетелката М. се обадила по телефона на подсъдимия.
Същият я уверил, че вещите се намират у тях, където ги реставрирал. След този
случай свидетелката М. многократно подканяла подсъдимия З. да приключи с
реставрацията и да върне ключа. Последният се оправдавал с липса на време за
приключване на реставрацията.
След като получил ключа
за църквата, подсъдимият З. след Великден, на неустановени дни през периода
25.04.2008г. – 22.12.2008г., отнел следните вещи: четири броя кандила; един
брой меден котел, един брой плащеница; един брой икона на Дева Мария с
Младенеца /компютърна изработка/; един брой икона, която била поставена над
Владишкия трон; един брой икона на св.Харалампи; един брой дървен кръст; един
брой дървен кръст и един брой Евангелие. Отнетите вещи подсъдимият продал на
непознато лице. За да се оневини, подсъдимият на 21.12.2008г. вечерта оставил
вратата на храма отворена, за да инсценира кражба.
На 22.12.2008г.
свидетелката М. изпратила работници в храма, които следвало да го почистят за
Коледното служение. Свидетелите С.Г., С.Ч., М.М. и И.Г. *** при пристигане пред
храма „Св. Вознесение Господне” установили, че църквата била отключена, а
вратата – открехната. Свидетелите информирали свидетелката М., която уведомила
РУ на МВР гр. Левски.
На 20.01.2009г. с
протокол за доброволно предаване подсъдимият З. предал на С.С. - служител при
РУ на МВР гр. Левски един брой дървен кръст с размери 56-37 см. с изображение
на Исус Христос – разпятие, като дал пояснение, че останалите вещи от храма ги
е продал за сумата от 250.00 лв.
Срещу разписка от
20.01.2009г. Мл. ПИ С.С. при РУ на МВР гжр. Левски предал на С.М. *** дървен
кръст с размери 56-37 см. с изображение Исус Христос – разпятие.
От заключението на вещото
лице по назначената съдебно – оценителна експертиза и допълнителната такава е
видно, че пазарната стойност към момента на инкриминираното деяние – периода
25.04.2008г. – 22.1.2.2008г. е: 4 бр. кандила са на стойност 600 лв.; 1 бр.
меден котел е на стойност 1500 лв.; 1 бр. плащеница е на стойност 400 лв.; 1
бр. икона на Дева Мария с Младенеца /компютърна изработка/ е на стойност 380
лв.; 1 бр. икона, която била поставена над Владишкия трон е на стойност 280
лв.; 1 бр. икона на св.Харалампи е на стойност 140 лв.; 1 бр. дървен кръст е на
стойност 150 лв.; 1 бр. дървен кръст е на стойност 60 лв. и 1 бр. Евангелие е
на стойност 30 лв., или общата стойност на вещите, предмет на кражбата е 3640
лв.
Подсъдимият и
назначеният му защитник са дали съгласие да бъде открита процедура по
предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички
свидетели и вещото лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се
ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от
досъдебното производство.
Подсъдимият З. е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
В съответствие с
разпоредбите на НПК и на основание чл. 371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия,
че съответните доказателства от до съдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл. 371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата.
На основание чл. 373
ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени
при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.
С определение на основание
чл. 372 ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл. 283
от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани
на досъдебното производство.
Съдът приема с оглед
на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и
несъмнен начин.
Налице е извършено
деяние. Деянието е извършено от подсъдимия З.З.. Извършено е виновно, при форма
на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици. Същият е съзнавал, че отнема движимите вещи без
съгласие на собственика, че лишава от фактическа власт собственика на вещите,
че същите са преминали в неговата фактическа власт, че не е имал разрешение от
собственика, както и че му е бил
предоставен ключ за църквата – т.е. техническото средство. Предвид изложеното, подсъдимият
е съзнавал всички елементи от състава на извършеното престъпление.
С оглед на събраните
по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна състава на чл. 195, ал.1, т.4, във вр. с чл. 194, ал.1, във
вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Деянието е
извършено от подсъдимия при условията на продължавано престъпление, поради
което следва да се приложи разпоредбата на чл.26 от НК.
Подсъдимият е извършил повече от две деяния,
които осъществяват състава на престъплението кражба, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината – пряк умисъл, като последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите.
Причина за извършване
на престъплението е неспазване на установения в страната правов ред.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимия съдът взе предвид признанията на вината,
както и на всички факти в обвинителния акт, съдействието, което е оказал
подсъдимия З. на органите на съдебното и досъдебно производство, причините и
мотивите за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието
и дееца. Съдът съобрази и предишните осъждания на З., както и стойността на
вещите, предмет на кражбата.
Съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, според която при постановяване на
осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл.58а, във вр. с
чл. 55 от НК и без да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Тъй като за извършеното от подсъдимия деяние
е предвиден минимум, следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1
от НК и съдът да определи наказанието под най-ниския предел. С оглед на
изложеното, съдът налага по отношение на подсъдимия З. наказание лишаване от
свобода в размер на шест месеца, като определя първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието, в затвор от закрит тип.
Видно от справката за съдимост, приложена към
делото, подсъдимият З., последният е осъждан. Наложеното по отношение на него
едно общо наказание по НОХД №166/97г. по описа на РС гр. Левски и НОХД 125/95г.
по описа на РС гр. Левски в размер на 4 год. и 4 месеца лишаване от свобода е
изтърпяно на 28.02.2002г., като началото на наказанието е 14.06.1998г., което
се установява от справката от затвора гр. Плевен.
Предвид изложеното, и съдът като съобрази, че
не са изтекли предвидените в закона срокове и по отношение на подсъдимия не е
настъпила реабилитация, не са налице предпоставките за приложение разпоредбата
на чл. 66 от НК, поради което следва съгласно разпоредбите на ЗИНЗС наказанието
да бъде изтърпяно при строг режим в затвора от закрит тип.
При този изходна делото следва подсъдимият З.З. да бъде осъден на основание
чл.189, ал.3 от НПК да заплати направените деловодни разноски в размер на 185.40
лева.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ.