Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
…декември 2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти
октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с
участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от
съдията Радева т.д.№605 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
В исковата си молба ищецът „Ю.И.“ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, твърди, че на 24.10.2007г.
е сключил с ответника С.О.като възложител и той като изпълнител, след проведен
конкурс по Наредба №2/15.03.2002г. на МТС за условията и реда за утвърждаване
на транспорти схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси и леки автомобили, договор №РД-56-1067/24.10.2007г. за възлагане на обществен превоз на пътници по
основна градска автобусна линия №27 от общинската транспортна схема на Столична
община.Твърди, че срокът на действие на договора е осем години, считано от деня
на въвеждане в експлоатация на основната автобусна линия, което е извършено на
01.04.2008г.Твърди, че определената при сключване на договора цена на превоза е
2, 80лв/км, извършен маршрутен пробег, в която цена не е включен ДДС.Твърди, че
съгласно чл.5, ал.3,т.1 от договора тази цена подлежи на промяна, с размера на
годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година.Договорът е сключен
през 2007г., действието му е започнало през 2008година, а обявената от НСИ
инфлация за 2008, е 7,8%; за 2009 – 0,6%; за 2010-4,5%, за 2011 – 2,8%; за
2012г. – 4,2%, а за 2013г.- е минус 1,6%.Твърди, че на основание чл.5, ал.3,т.1
от договора цената на превоза следва да се увеличи, както следва: за 2009 г.-
3,02лв/км без ДДС; за 2010 година- 3,04лв/ км без ДДС; за 2011 година- 3,17лв/
км без ДДС, за 2012година- 3,,26лв без ДДС; за 2013година – 3,40лв/км,без ДДС и
за 2014година – 3,34лв/ км без ДДС.
Ищецът твърди, че
възложителят заплаща на изпълнителя за текущия месец авансово суми в размер на
30% от дължимите за определения пробег за текущия месец, като изравняването са
извършва до 20-то число на месеца, следващ ответния – чл.5, ал.2 от договора.
Ищецът твърди, че в изпълнение
на договора през месец януари 2014г. е осъществил общ маршрутен пробег от
50 648,623км по основна градска автобусна линия№27, а маршрутният пробег
по същата линия през януари 2014г., при наличие на случаи по чл.31, ал.2 от
договора е 47,161 км.Изпълнението на задължението му е установено и
документирано от „ЦГМ“ ЕАД.
При съобразяване на разпоредбата на чл.5, ал.3,т.1
от договора дължимата индексирана сума за извършената от ищеца транспортна
дейност през този месец за линия №27 е 202 999,68лв с ДДС и 94,51лв с ДДС
за маршрутен пробег при наличие на случаи по чл.31, ал.2 от договора.
Ищецът твърди, че тази индексирана цена за
извършената от него дейност през януари 2014г. е следвало да бъде заплатена до
20.02.2014г.
Твърди, че е налице заплащане само на част от дължимата сума и то със
забава. Извършеното плащане е по първоначално определената в договора единична
цена от 2,80лв за маршрутния пробег, в размер на 168 330,76лв- заплатена на
части, на посочените дати, както следва: на 05.032014г. – 302,22лв; на
13.03.2014г. – 100 000лв и на 24.03.2014г. – 68 028,54лв- след
приспадане на санкция в размер на 1 606,54лв.
Ищецът твърди, че плащането е извършено без да е
съобразено увеличението на цената на услугата, поради което ответникът дължи
сумата от 32 835,59лв- остатък от уговореното възнаграждение и сумата от
9 810,30лв- обезщетение за забавеното и плащане за периода от 21.02.201г.
до 29.01.2017година.Претендира и разноските по делото.Моли съда да уважи
исковете, присъди и законната лихва върху главницата и разноските по делото на
ищеца.
В срока за отговор на
исковата молба ответникът „С.О.не признава предявените искове да са
основателни.
Възразява, че претенцията на
ищеца за заплащане на индексирана цена на транспортната услуга с размера на
инфлацията за 2008 година, следва да бъде съобразявана с времевото изпълнение
на транспортната дейност, която е продължила 9 месеца.
Ответникът твърди, че при
сключване на договора страните не са разполагали с договорна свобода,
регламентирана с разпоредбата на чл.9 ЗЗД, а договорната връзка е възникнала в
резултат на сложен ФС, включващ в себе си и административен елемент, а цената
на работата на изпълнителя е посочена от него, като при формирането и има
социален елемент.
Твърди, че не са налице
предпоставките по чл.5, ал.3 от сключения между страните договор от
24.10.2007г.Цитираната разпоредба сочи възможност за увеличение на
възнаграждението на превозвача, но ако са налице, при условие на кумулативност,
посочените условия за това, а именно: промяна на цените на горивата с повече от
30%, поскъпване на гориво-смазочните материали, гуми и резервни части с повече
от 50% от стойностите за предходната година и увеличен инфлационен индекс.Твърди,
че тези предпоставки не са налице, поради което претендираната сума не е
дължима.Твърди, че за процесния период от време е налице намаляване на
инфлационния индекс, както не са и налице останалите две предпоставки.
Твърди, че подобна претенция
е нарушение на разпоредбите на чл.63 ЗЗД, тъй като ищецът е спечелил конкурсна
процедура именно поради предложената цена на превоза.Твърди, че ищецът е
разполагал с възможностите на чл.307 ТЗ, а не чрез предявяване на настоящите
искове.
Прави възражение за
погасителна давност, тъй като вземанията имат периодичен характер и се
погасяват с 3-годишен срок.
Моли съда да отхвърли
предявените искове, както за главницата, така и акцесорните претенции с правно
основание чл.86 ЗЗД.Претендира разноски.
В допълнителната искова молба ищецът „Ю.И.“ООД,
ЕИК *******, оспорва възраженията, въведени в процеса от ответника, да са
основателни.Моли претенциите да бъдат уважени.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По делото не се спори, че на
24.10.2007година „Ю.И.“ ООД ***-56-1067,
с предмет превозвачът да изпълнява обществен превоз на пътници по
основна градска автобусна линия №27 от общинската транспортна схема, с
маршрутни схеми и разписания, съгласно Приложение А, с автобуси, описани в
Приложение Б.Страните са се съгласили, че общественият превоз на пътници ще се
нарича транспортна задача, която ще се извършва при спазване на всички условия
на проведения конкурс и приетото предложение на изпълнителя- чл.1 от договора.
Уговорили са срок на
действието на договора от 8 години, считано от датата на въвеждане в
експлоатация на основна градска автобусна линия №27, като изпълнителят на транспортната
задача се е съгласил да въведе в експлоатация основните градски автобусни линии
в срок до 180 дни от сключване на договора- чл.3 от договора.По делото не се
спори, че въвеждането в експлоатация на основната градска автобусна линия е
извършено на 01.04.2008г.
Страните са се съгласили, че
цената, която възложителят следва да заплати на изпълнителя на транспортната
задача е в размер на 2,80 лв/км, без ДДС, на база действително изминатите
километри маршрутен пробег по разписание, съгласно Приложение А, въз основа на
отчетите за изпълнение.Плащането на тази цена следва да бъде извършено по
следния начин – 30% авансово плащане, а изравняването се извършва до 20-то
число на месеца, който следва отчетния, при спазване на показателите и
условията, заложени в настоящия договор- чл.5, а ал.3 от същият текст сочи
предпоставките със съществуване на които тази цена подлежи на промяна, а
именно:1/. с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната
година; 2/. в случай на увеличение на цената на горивата за календарна година,
с повече от 30%; 3/. в случай на общо поскъпване на гориво-смазочните
материали, гуми, резервни части, надвишаващо с 50% стойностите за предходната
календарна година.Едновременно с това страните са се съгласили, че за всяко констатирано
от С.О.нарушение на показателите за качество на услугата, определени в този
договор, изпълнителят ще понесе санкции, предвидени в раздел 12 от договора-
санкции и неустойки.
С раздели 4 и 5 от договора
са уговорени конкретните права и задълженията на страните по сделката, а раздел
11 урежда хипотезите за преустановяване на договорната връзка- с изтичане на
срока на действие на договора, по взаимно съгласие; едностранно- чрез
предизвестие на изправната страна по договора; предсрочно и без предизвестие от
страна на възложителя – при отнемане на лиценза за превоз на пътници или
непродължаване на този лиценз; както и от страна на изпълнителя – с 1-месечно
предизвестие при невъзможност да изпълнява задълженията си по договора.
С раздел 12 страните са
уговорили последиците от неизпълнение на договора.
Страните са се съгласили, при
които случаи на виновно неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя
на транспортната задача, страната по договора ще дължи неустойка в размер на стойността
на неизпълнения курс.
По делото са представени
данни от НСИ за годишната инфлация за 2013 година.
Ищецът е представил заверено
копие от фактура №**********/31.01.2014 с посочено основание за плащането –
изпълнение на транспортна задача по договор, за месец януари 2013г., линия 27
на стойност 168 330,76лв, след приспадане на санкция от 1 606лв.Страните
не спорят относно изпълнение от страна на ищеца на поетото с договора
задължение и извършения от него пробег по линия №27 за процесния период от
време.
По делото е допусната и
изслушана ССчЕ, заключението по която е прието като годно доказателствено
средство, дадено компетентно от вещото лице и прието безкритично от страните по
делото.
Съобразно заключението
размерът на инфлацията, обявена от НСИ за периода 2008- 2013година е със
следния индекс: за 2008 г.- 7,80%; за 2009 г. – 0,60%; за 2010 г.- 4,50% , за
2011 г. – 2, 80% и за 2012г.- 4,20%.; за 2013г. – минус 1,60%. Този инфлационен
индекс води до премяна в цената на транспортната услуга, която вещото лице определя
като стойност на 201 166,34лв за извършения пробег от ищеца за януари
2014година. Цената е формирана при цена от 3, 35 лв/км, съгласно чл.5, ал.3 от
договора. При пробег от 50 648,623км извършен от ищеца, дължимото възнаграждение
е в размер на сумата, посочено по- горе. Разликата между платената сума като
възнаграждение, в размер на 168 330,76лв и цената, при отчитане на
инфлационния индекс от 201 166,34лв с ДДС, е сумата от 32 835,58лв. При
изводите си, вещото лице е взело предвид и наложената санкция на ищеца от
1 606,54лв без ДДС, с която се редуцира размерът на вземането.Размерът на
лихвата за забава върху тази сума, представляваща разлика от дължимо и
заплатено възнаграждение, вещото лице е определило на сума в размер на
9 811,30лв.
При така установена
фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Претенциите са две- за реално
изпълнение и за обезщетение за забавено плащане.
Не се спори по делото относно
наличието на договорна връзка между страните, нито по отношение на това, че
ищецът е изправна страна по делото, не се спори относно началото на
изпълнението на договора.
Спорът е съсредоточен върху
въпроса дали е налице основание за промяна в уговорената цена на транспортната
услуга, както и относно действителната воля на страните, обективирана в
разпоредбата на чл.5, ал.2 от договора.Т.е. дали посочените предпоставки за
промяна в цената на транспортната услуга следва да са дадени при условие на
кумулативност или е достатъчно да настъпи една от тях, за да се промени тази
цена.В този смисъл съдът следва, на основание чл.20 ЗЗД, да уточни
действителното съдържание на договора.
В чл.5, ал.3 са посочени
хипотези, при съществуването на които се променя цената на договорената
транспортна услуга.
По виждане на състава тезата
на ответника, че волята на страните е била такава, промяна да настъпила при
наличие и на трите хипотези по т.1-т.3 от ал.3 на чл.5 от договора, не може да бъде споделена и това е така, тъй
като при изброяване на трите хипотези, е използван / в т.2 и в т.3/ изразът „в
случай на“.При тълкуването на този израз следва да се има предвид, че той
означава, че ако стане така както е посочено, то е налице основание за промяна
в цената.Налице е използване два пъти на този израз, което означава, че е налице
отграничаване на различни хипотези. Конкретно: по т.1 от цитираната разпоредба
на договора- е налице основание за промяна в цената на транспортната услуга,
тогава, когато се променя размера на годишната инфлация, обявена от НСИ, за
предходната година, а в останалите две хипотези, изменение на тази цена ще бъде
необходимо, ако се случи да /
синоним на израза „в случай на“ – съгласно тълковен речник на българския език/
да се увеличи цената на горивата с повече от 30% за календарната година /
т.2/ и ако се случи промяна в цената на посочените, чрез изброяване вещи,
използвани при превоза, с повече от 50% за предходната календарна година.Самият
факт на използване на този израз- „в случай на“ - води до извод за
отграничаване на хипотезите, със съществуването на която и да е от тях, се
свързва необходимостта от промяна в цената на услугата.
Ето защо настоящият състав
намира, че твърдението на ищеца за липса на кумулативност на трите предпоставки
за изменение, респ.увеличаване / каквото е твърдението/ на цената на услугата
следва да бъде споделено.
Няма оспорване на извършения
пробег от страна на превозвача, както няма оспорване и относно посочените от
вещото лице инфлационни индекси, които са основание за промяна в цената на
превоза, на база на действителния пробег.Ето защо настоящият състав на съда
намира, че претенцията за заплащане на цената, съобразно нейната индексация се
явява основателно предявена.
Твърдението на ответника за
вложен социален елемент при формиране цената на транспортната услуга, с оглед
обективиранато по- горе съгласие, не е основание за това договорът да не бъде
изпълняван, съобразно уговореното.
Не може да се сподели възражението, че
предявяването на осъдителните претенции за реално изпълнение е нарушение на
принципа на добросъвестност.Добросъвестността се свързва със знанието на
определени факти и полагане на дължима грижа.Разпоредбата на чл.63 ЗЗД сочи, че
всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него
точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на
другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.Задължението
трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които
законът изисква друга грижа.Няма основание да се приеме, че със знанието на
определени факти, ищецът не е положил дължимата грижа при изпълнение на
договорните си задължения.Такова възражение, свързано с точността на
изпълнението, не е сторено в процеса.Въпрос на избор за страната е да защити
своите интереси и упражняването на правото да предяви иск за реално изпълнение
не може да се разглежда като недобросъвестно поведение, тъй като основание за
този способ за защита на правата е дал самият ответник – със забавеното си
изпълнение и неточно такова във времево отношение.Т.е. злоупотреба с права по
смисъла на чл.8 ЗЗД не е налице.Настоящият договор е търговска сделката, сключена от търговец, която е
свързана с упражняваното от него занятие, поради което, за да се
приеме, че е налице злоупотреба с право, то ответникът е този, който следва да
установи, че упражняването на права, породени от търговска сделка е налице само
тогава, когато се извършва с намерение да се увреди другата страна –чл.289 ТЗ и
да установи намерение за увреждане.Такова намерение у ищеца не е установено по
делото.
Разпоредбата на чл.5, ал.1 от
договора сочи като задълженото лице по съдебно заявените вземания СТОЛИЧНА
ОБЩИНА.Именно тя се е съгласила да заплаща на ищеца уговорената цена на
транспортната услуга, а заключението на вещото лице, касателно размера, води до
извод за доказаност на всяка от претенциите до размера, в който са заявени.
Останалите доказателства
водят до несъмнен извод за тяхната основателност.
Това налага разглеждане на
възражението за погасителна давност, своевременно въведено от С.О.в предмета на
спора.
Няма
спор, че вземанията на ищеца са периодични по смисъла на ТР № 3 от 18.05.2012
г., с което Върховният касационен съд дефинира
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, буква ”в” от Закона за
задълженията, че периодични са плащанията, които са свързани с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви по размер.
Съобразно
чл.111, ал.1, б.“в“ ЗЗД тези вземания се погасяват с изтичане на кратката
3-годишна давност.
В
договора, който ги обвързва, страните с разпоредбата на чл.5, ал.2 са се
съгласили, че 30% от дължимата парична престация възложителят следва да заплати
авансово, а уравнението следва да се извърши на 20-то число от месеца, следващ
отчетния.Т.е. налице е уговорен срок – 20-то число на следващия месец, поради
което вземането представляващо цена на транспортната услуга е станало изискуемо
на 20.02.2014г., за цената за месец януари и от следващата дата ответникът е
изпаднал в забава.
Съгласно
разпоредбата на чл.114 ал.1 ЗЗД – давността започва да тече от изискуемостта на
вземането.Това означава, че давностият срок за цената на транспортната услуга
за месец юни е започнала да тече от 20.02.2014г. и 3-годишният срок за това
вземане изтича на 20.02.2017 година.Исковата молба е подадена на 31.01.2017г. и
към тази дата вземането на ищеца, за
цена за месец януари 2014г., не е погасено по давност.Още по-малко може да се
приеме, че за обезщетение за забавеното им плащане е изтекъл давностният срок,
регулиран с нормата на чл.111, ал.1,т.“б“ ЗЗД.
Ето
защо възражението на ответника С.О.не може да бъде прието за основателно и да
се отрази върху размера на съдебно заявените вземания.
Поради
извод за основателност на предявените кумулативно съединени искове за реално
изпълнение и обезщетение за забавеното плащане, чието основание е установената
забава за периода от изискуемостта на вземането, за месец януари 2014година, то
исковете се явяват доказани по основание и размер- главница по заключението на
вещото лице, а акцесорният иск- както е предявен и следва да бъдат уважени.
По
разноските.
Същите
следва да бъдат определени съобразно представените списъци от страните и
доказателствата за реалното им извършване, а присъдени на ищеца, на основание
нормата по чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът
претендира разноски в размер на 3 229,33лв, представляващи сумарна
величина на заплатената държавна такса в размер на сумата от 1 705,83лв,
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 023,50лв и депозит за
вещо лице в размер на 500лв – разходи, които се установяват като реални от
доказателствата по делото.Съобразно уважената част на исковете дължимите от
ответника на ищеца разноски са в размер на 3 229,32лв.
Водим
от това съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
С.О.с ЕИК *******, гр.София, ул.“*******, на основание чл.79 ЗЗД във връзка с
чл.5, ал.3, т.1 от договор от 24.10.2007г., сключен между страните по делото,
да заплати на „Ю. И.“ООД, ЕИК *******, със седалище ***, сумата
от: сумата от 32 835,58лв / тридесет и две хиляди осемстотин тридесет и
пет лв и 58ст./, представляваща дължима
и незаплатена индексирана цена за извършена транспортна задача за месец януари
2014година, ведно със законната лихва
върху тази сума, начиная от 30.01.2017г. до окончателното и заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от 32 835,59лв,
поради неоснователността му; на основание
чл.86 ЗЗД, да заплати на „Ю.И.“ООД, ЕИК *******, със седалище ***
сумата от 9 810,30лв / десет хиляди осемстотин и десет лв и 30ст./,
представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 32 835,58лв,
за периода на забава от 21.02.2014г. до 29.01.2017г.
ОСЪЖДА С.О.с ЕИК *******,
гр.София, ул.“*******, на основание чл.78, ал. ГПК, да заплати на „Ю.И.“ООД,
ЕИК *******, със седалище *** от 3 229,32лв, представляваща извършените от ищеца разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: