Решение по дело №1007/2012 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 176
Дата: 25 юни 2015 г.
Съдия: Светослав Неделчев Тодоров
Дело: 20123130101007
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ

№ 176

гр. Провадия, 25.06.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, II – rи състав, в публично заседание проведено на двадесет и пети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ

 

при секретаря Н.С., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1007 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.250 от ГПК.

Постъпила е молба с вх.№904/09.03.2015г. от ищците М.М.Ж. и С.М.Ж., чрез пълномощника им адв. И.Б. и Ж.М.Ж., чрез пълномощника му Р.Ж.М., с която се иска допълване на диспозитива на постановеното по делото решение 52/20.02.2015г. с изрично произнасяне по направени оспорвания на истинността на документи, за които са открити производства по реда на чл.193 от ГПК.

Молителите твърдят, че в хода на делото е открито производство по оспорване на истинността на 5 броя приложени по делото документи, както следва: Акт за държавна собственост № 75/20.03.1980г., който се съхранява в община Дългопол; Акт за държавна собственост № 924/16.04.1998г., който се съхранява в областна управа Варна; Заповед № 359/1980г. на председателя на ОНС – Варна, Д. П.; Заповед № 2783/1979г. на председателя на ОНС –Варна, Д. П. и Удостоверение № 817/19.08.1997г. на общинска администрация – Дългопол, подписана от кмета – Я.И.. Твърди се, че въпреки откритото производство по оспорване на горепосочените документи, съдът не се е произнесъл по същите с нарочно определение, поради което следва да се произнесе по тях с решението си.

В писмен отговор от 01.04.2015г. ответника В.К.И., чрез пълномощника си адв.Я.С. поддържа, че не се касае за хипотезата на чл.250 от ГПК  и молбата за допълване на решението по делото следва да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание молителите поддържат направеното искане за допълване на постановеното по делото съдебно решение. Твърдят, че са оспорили истинността на посочените документи още с исковата молба, като производство по реда на чл.193 от ГПК е открито с протоколно определение от 16.10.2013г. Въпреки откритото производство по оспорване на посочените документи и изслушването на съдебно-почеркова експертиза за три от тях и непредставянето в оригинал на другите два документа, съдът не се е произнесъл с изричен диспозитив по истинността им нито с нарочно определение, нито с крайният си акт. Третото лице помагач „Агрополихим“ АД, чрез проц. представител поддържа, че пропуска на първоинстанционния съд да извърши проверка на истинността на документи би съставлявало процесуално нарушение отстранимо от въззивната инстанция, но не и основание за постановяване на допълнително решение по реда на чл.250 от ГПК. На следващо място поддържа, че направеното от ищците оспорване на посочените документи е извършено след изтичане на предвидения за това преклузивен срок – след приключване на първото по делото съдебно заседание.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Посочените от молителите документи са представени от ответника „Агрополихим“ АД с отговора на исковата молба в надлежно заверени от страната преписи /л.л. 100, 101, 103, 109 и 138 от том I/.

В първото по делото съдебно заседание ищците са оттеглили исковата си претенция спрямо „Агрополихим“ АД и производството по делото е прекратено в тази му част, като „Агрополихим“ АД е конституирано като трето лице- помагач на ответника по искане на ответника В.К.И.. От протокола за първото по делото заседание /л.240-244 от том I/ се установява, че ищците са оспорили Заповед № 359/1980г. на председателя на ОНС – Варна, Д. П.; Заповед № 2783/1979г. на председателя на ОНС –Варна, Д. П. и Удостоверение № 817/19.08.1997г. на общинска администрация – Дългопол, подписана от кмета – Я.И., твърдейки, че същите са неавтентични. С исковата молба ищците са поискали да бъдат изискани преписката по съставяне на Акт за държавна собственост № 924/16.04.1998г., който се съхранява в областна администрация Варна, както и Акт за държавна собственост № 75/20.03.1980г., който се съхранява в община Дългопол. Доказателственото искане на ищците е уважено с протоколно определение от 11.03.2013г.

В съдебно заседание проведено на 22.04.2013г. ищците са поискали Акт за държавна собственост № 75/20.03.1980г., който се съхранява в община Дългопол да бъде изключен от доказателствения материал по делото, тъй като не е представен в оригинал, въпреки, че е изискан от община Дългопол.

С протоколно определение от 10.07.2013г. са изискани оригиналите на Акт за държавна собственост № 924/16.04.1998г. от областния управител на Област с административен център гр.Варна, Заповед № 359/1980г. на председателя на ОНС – Варна от Държавен архив гр.Варна и Акт за държавна собственост № 75/20.03.1980г. от Община Дългопол /л.371 от том I/.

С протоколно определение от 16.10.2013г. е открито производство по оспорване автентичността на Заповед № 2783/1979г., Заповед № 359/1980г., Удостоверение № 817/19.08.1997г. и Акт за държавна собственост № 924/16.04.1998г. /л.37 от том II/. В същото съдебно заседание е допусната съдебно-почеркова експертиза за установяване дали подписите положени в тях са изпълнени от сочените за техни издатели лица и отново е изискан от Община Дългопол първообраза на Акт за държавна собственост № 75/20.03.1980г.

В съдебно заседание проведено на 27.11.2013г. е прието заключение по допусната съдебно-почеркова експертиза, от което се установява, че подписите в Заповед № 2783/1979г., Заповед № 359/1980г., Удостоверение № 817/19.08.1997г. не са изпълнени от сочените за техни издатели Д. П. и Я. И. Я.в /л.135-139 от том II/.  С протоколни определения от същото съдебно заседание са изискани  Акт за държавна собственост № 924/16.04.1998г. и Акт за държавна собственост № 75/20.03.1980г. /л.145 от том II/.

Изисканите актове за държавна собственост не са представени за следващото съдебно заседание, проведено на 26.02.2014г., като с протоколно определение отново е изискан Акт за държавна собственост № 924/16.04.1998г. от областна управа Варна /л.185 от том II/.

 В съдебно заседание проведено на 19.03.2014г. е издадено съдебно удостоверение на ищците, по силата на което да получат достъп и възможност да се запознаят с Акт за държавна собственост № 924/16.04.1998г., тъй като същият се съхранявал подшит в папка с други 200 акта и не можел да бъде изпратен /л.241 от том II/.

С протоколно определение от 23.04.2014г. е оставено без уважение искането на ищците за допускане на допълнителна съдебно-графологична експертиза по отношение на Акт за държавна собственост № 924/16.04.1998г. като несвоевременно направено, обявено е на страните, че съдът ще цени представените по делото доказателства по същество по делото и ще се произнесе по искането за изключване на доказателства с крайният си акт  и е даден ход по същество на спора/л.251 от том II/.

С решение от 20.02.2015г. съдът се е произнесъл с решение по делото, като в диспозитива на същото липсва произнасяне по откритото производство по оспорване на документи /л.259-262 от том II/. Решението е връчено на ищеца Ж.М. на 26.02.2015г.  и на ищците М.М.Ж. и С.М.Ж. на 05.03.2015г. /л.265 и 267 от том II/.

Молбата за допълване на постановеното решение е депозирана от ищците на 09.03.2015г.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Молбата за постановяване на допълнително решение по делото е отправена от страна по делото и в срока по чл.250, ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Доколкото в производството по делото с изрично определение на ПРС от 16.10.2013г. е открито производство по оспорване на автентичността на Заповед № 2783/1979г., Заповед № 359/1980г., Удостоверение № 817/19.08.1997г. и Акт за държавна собственост № 924/16.04.1998г., то молбата се явява основателна по отношение на същите и съдът следва да се произнесе с изричен диспозитив по отношение на истинността на оспорените документи. Съгласно разрешението дадено в решение №66/25.04.2013г. по гр.д. № 807/2012г. на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна за съдилищата практика, оспорването истинността на документ по реда на чл.193 от ГПК е равнозначно на предявяване на инцидентен установителен иск и по него следва да се формира сила на присъдено нещо , като съдът се произнесе по оспорването с изричен диспозитив.

По отношение на Акт за държавна собственост № 75/20.03.1980г., който се съхранява в община Дългопол молбата за постановяване на допълнително решение се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като по отношение на него не е откривано производство по оспорване на истинността му по реда на чл.193 от ГПК.

Дори да са допуснати процесуални нарушения и да няма произнасяне по доказателствени искания на страните, те не могат да бъдат отстранени по реда на чл.250 от ГПК, а може да се иска отстраняването им във въззивното производство. В производството по чл.250 от ГПК се дължи произнасяне по искането за постановяване на допълнително решение само въз основа на събраните по делото доказателства, като няма възможност за преразглеждане /отмяна или измяна/ на постановените от съда определения по направените от страните доказателствени искания и за събиране на допълнителни доказателства по делото. Постановяване на изключване на установените за неистински документи по делото от доказателствата по делото е допустимо само при условията на чл.193, ал.2 от ГПК – при постановяване на изрично определение преди произнасяне по същество на спора.

За установяване истинността на оспорените от ищците документи по делото е изслушана съдебно-почеркова експертиза. От заключението на вещото лице, прието по делото и неоспорено от страните се установява, че подписите в Заповед № 2783/1979г., Заповед № 359/1980г., Удостоверение № 817/19.08.1997г. не са изпълнени от сочените за техни издатели Д. П. и Я. И. Я.в, поради което същите следва да бъдат признати за неистински, да бъдат изключени от доказателства по делото и документите, заедно с препис от решението да се изпрати на Районна прокуратура Провадия. По отношение на Акт за държавна собственост № 924/16.04.1998г. следва с изричен диспозитив да се постанови, че оспорването на документа не е доказано по делото. В производството по реда на чл.193 от ГПК е изслушана съдебно-почеркова експертиза, от заключението по която не се установява неистинност на оспорения АДС. Тъй като от събраните по делото доказателства не се установява неистинността на оспорения АДС, то за същия следва да се постанови, че оспорването му не е доказано. Непредставянето на оспорения документ в оригинал не води автоматично до извод за неистинност на документа. Областния управител на област с административен център гр.Варна е указал причините поради които не може да представи оригинала на документа по делото, като е осигурил достъп на ищците до съхранявания от областна администрация Варна оригинал. По делото не е извършена съдебно-почеркова експертиза установяваща неистинност на оспорения документ, поради което в тази му част оспорването следва да бъде признато за недоказано.

Мотивиран от така изложените съображения, Провадийски районен съд

                                 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ /НЕАВТЕНТИЧЕН/ ДОКУМЕНТ Заповед № 359/1980г. на председателя на ОНС – Варна, Д. П., на основание чл.194, ал.3 вр. чл.250 от ГПК.

ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ /НЕАВТЕНТИЧЕН/ ДОКУМЕНТ Заповед № 2783/1979г. на председателя на ОНС –Варна, Д. П., на основание чл.194, ал.3 вр. чл.250 от ГПК.

ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ /НЕАВТЕНТИЧЕН/ ДОКУМЕНТ Удостоверение № 817/19.08.1997г. на общинска администрация – Дългопол, подписана от кмета – Я.И., на основание чл.194, ал.3 вр. чл.250 от ГПК.

На основание чл.194, ал.3 вр. ал.2 от ГПК изключва признатите за неистински документи от доказателствата по делото.

На основание чл.194, ал.3 от ГПК препис от решението да се изпрати на Районна прокуратура гр.Провадия.

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО ОСПОРВАНЕТО НА ИСТИННОСТТА на Акт за държавна собственост № 924/16.04.1998г., който се съхранява в областна администрация Варна, на основание чл.194, ал.3 вр. чл.250 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№904/09.03.2015г. от ищците М.М.Ж. и С.М.Ж., чрез пълномощника им адв. И.Б. и Ж.М.Ж., чрез пълномощника му Р.Ж.М. за постановяване на допълнително решение по делото, в частта и с която се иска произнасяне по истинността на Акт за държавна собственост № 75/20.03.1980г., който се съхранява в община Дългопол, като неоснователна.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: