Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.259 и сл. ГПК. С решение № 211 от 26.02.2010г. по гр.д.№ 1565/09г. Районен съд В.Т. е отхвърлил предявените от „П. Б.” О. гр.Б. обективно съединени искове с правно основание в чл.207 ,ал.1,т.2 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД срещу Г. Д. К. ЕГН * от гр.В.Т. за заплащане на сумата от 1015.20лв. главница ведно с 128.22лв. законна лихва за забава за периода 17.07.2008г. до 22.05.2009г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане като неоснователни и недоказани и е осъдил ищеца да заплати на ответницата разноски по делото в размер на 160лв. Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът ,който в срока по чл.259 ГПК го обжалва.В жалбата си посочва,че решението е необосновано и неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствени правила.Навежда довод извода на ВТРС, че Г. К. не е запозната с длъжностната си характеристика, да е неправилен и необоснован при представените като доказателства трудови договори.Твърди в допълнителното споразумение да са записани само променените условия по трудовия договор. Твърди ответницата никога да не е възразявала срещу изпълнение на дейностите по съхранение и отчитане на стоково-материални ценн¯сти ,че в качеството си на управител склад месеци наред е съставяла стоково-паричен отчет . Твърди заключението на СИЕ неправилно да не е кредитирано от съдебния състав след като същото се е запознало с всички материали по делото. Моли да отмяна на решението и решаване на спора по същество с уважаване предявените искове като основателни и доказани,с присъждане на разноски .В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Ответникът по жалба в писмено становище е оспорил жалбата.като неоснователна и недоказана.Твърди решението да е правилно и обосновано на доказателствата.Навежда довода,че работодателят й не е доказал да е изпълнявала материалноотговорна длъжност и ,че вземането му произтича от липси от предоставени на К. парични средства. Окръжният съд като съобрази оплакванията в жалбата,становищата на страните и развитите доводи и след като обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното: Производството пред Районен съд В.Т. е образувано по искова молба с предявен иск по чл.207,ал.1 ,т.2 КТ за сумата от 887.12лв. и по чл.86,ал.1 ЗЗД за 128.22лв. ,подадена от „П. Б.”ЕООД гр.Б. против Г. Д. К. от гр.В.Т. с твърдение ответницата да е материално –отговорно лице до освобождаването й на 17.07.2008г. ,да е издала на свое име две фактури с №№ 391 и 392/17.07.08г., съотв. на стойност 75лв. и 812.12лв., да ги е регистрирала на касовия апарат с което е удостоверила плащането им,но не е предала сумите на дружеството.До подаване на исковата молба в съда-25.05.2009г. К. не е заплатила сума в размер на 887.12лв. с което е нанесла имуществена вреда на дружеството. Моли за осъдително решение за посочената сума с лихва за забава ,законната лихва и разноските по делото Ответникът Г. К. чрез процесуалния си представител е оспорила иска по основание и размер.Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Окръжният съд като намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо и споделя изцяло изводите на съда, като препраща към мотивите му. Излага и следните съображения по наведените в жалбата оплаквания: По делото от събраните доказателства се установява и не се спори,че страните са били в трудовоправно отношение, прекратено със заповед № 51/17.07.2008г. на основание чл.326,ал.1,2 КТ.Не се спори,че първоначално К. е изпълнявала длъжността „търговски представител” видно от представения трудов договор № 146/10.07.06г. със срок за изпитване от 6 месеца до 10.01.07г. и с втори срочен трудов договор по чл.68,,ал.1,т.1 КТ със срок до 10.04.07г. С допълнително споразумение №2 от 28.12.2007г. към трудов договор № 158/10.01.06г. /непредставен по делото/ страните са се съгласили К. да изпълнява длъжността „управител склад” .Безспорно е,че в трудовите договори има подписано от двете страни отбелязване на служителя да е връчен екз. от длъжностната характеристика.Такава обаче по допълнителното споразумение за новата изпълнявана длъжност няма доказателства да е връчвана на служителя.Ищецът не е доказал и твърдението си да е предоставял К. служебен аванс за заплащане на разходи по склада на който е била управител. Наведеното в жалбата твърдение,че всъщност това не било необходимо по причина че К. е използвала парите в касата или по този начин е вземала служебен аванс е несъстоятелно. За успешното провеждане на иска по чл.207,ал.1,т.2 КТ работодателят следва да докаже по безспорен начин задължителните предпоставки: наличие на трудово правоотношение със служителя,чиято трудова функция е свързана със събирането и отчитането на пари и стоково-материални ценности ,настъпване на липсата и нейния конкретен размер,както и момента на настъпване или откриване на липсата. От представените от ищеца дневник на сметка 422 за м.юли 2008г. партида 9 Г. К. , финансов бон за отчитане фискална памет за периода 01.07.-17.07.2008г. и стоково-паричен отчет от 17.07.08г. не може да се удостовери по безспорен начин твърдението ,че е извършила продажба по две фактури,сумите по които не е отчела в касата на дружеството,респ. наличие на липса. Така представените документи не представляват надлежно доказателство от които да се направи извод,че е налице вреда в твърдяния размер.Първият документ е частен свидетелстващ и няма обвързваща материална доказателствена сила,тъй като съдържа единствено изгодни за съставилото го лице факти. Паричния отчет пък не е подписан от посочения за съставител К. и от приемащ. Освен това документитÕ не съдържат достатъчно релевантна по делото информация. На следващо място възражението на жалбоподателя ,че щом ответницата не е възразявала срещу задълженията си като управител склад и ги е изпълнявала не може да се обвърже с извод за наличие на липса в касата на дружеството.Необсъждането от първоинстанционния съд на представени по делото фактури извън процесните две не съставлява процедурно нарушение .От същите може да се установи само,че начина на плащане на стоките е в брой респ. същите са издадени съгл. изискванията на Зсч и ЗДДС.Що се касае до възражението,че не са съобразени отговорите на вещото лице в заключението му относно извода,че двете фактури са издадени преди зануляване на касовия апарат съдът намира ,че с тях не може да се установи твърдяната липса.С представянето като доказателство към исковата молба на отчет фискална памет с общ оборот от 1609.89лв. не може да се обвърже с различен от този по представен дневен финансов отчет и дневен общ оборот от 915.43лв. с нулиране на 17.07.08г. в 20ч. ,респ. да се докаже твърдяна липса от 887.12лв. При така изложеното Окръжният съд намира,че жалбата на „П. Б.” О. гр.Б. е неоснователна и недоказана ,поради което и като такава следва да бъде отхвърлена.Обжалваното решение като правилно и обосновано на доказателствата следва да се потвърди. При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.3 ГПК на ответника по жалба се дължат направени разноски за въззивната инстанции в размер на 150лв. Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК,Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 211 от 26.02.2010г. по гр.д.№ 1568/09г. на Районен съд В.Т.. ОСЪЖДА „П. Б.” О. със седалище и адрес на управление гр.Б., обл.П., ул.”О.”, ЕИК ... да заплати на Г. Д. К. ЕГН * от гр.В.Т., ул.”Н.Г.” направени разноски в размер на 150лв. Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |