Р Е Ш Е Н И Е
Номер 20.05.2021
година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 20.04. 2021 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: Антонина Николова
като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1043 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260036/22.01.2021
г., постановено по гр.д. № 71/2020 г. на КРС от Р.О.П. в частта, с която са
отхвърлени до предявения с исковата молба размер искове за установяване на
плащания за стопанските години 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г. по
договор за аренда от 2014 г. и в частта относно присъдените по делото разноски
на двете страни. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност в обжалваните части,
включително и за постановяване на решението при съществено нарушение на
процесуалните правила.
Въззивникът Р.О.П. моли да се отмени решението в тази
част и да се уважат предявените искове в пълен размер като се присъдят
направените разноски. Във въззивната жалба е посочено, че съдът неправилно е
приел, че плащането по договора е 100 лв. на година за всички отдадени декари,
а не на 100 лв. на декар на година. Навежда доводи, че съобразно с чл. 8, ал.
2, т. 1 от ЗАЗ, плащането по договори за аренда е величина, чиито минимални
размери са установени в закона и страните дори да са уговорили по-нисък или
неясно определен размер, то в отношенията им следва да намери приложение
предвидения от закона размер за плащане. Позовава се и на заключението на
вещото лице по назначената в първоинстанционното производство агротехническа
експертиза, от която се установило, че рентата се договаря на кг. на декар за
региона, а не общо за цялата площ, което по суми отговаря на претендирания
размер - 100 кг. на декар годишно.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от Л.Н.Л., с който въззиваемият оспорва същата и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Окръжен съд – гр. Стара
Загора, в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и
въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд
са предявени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 8,
ал. 1 от ЗАЗ.
На 30.10.2014г. е сключен
нотариално заверен Договор за аренда между
страните Р.О.П. като арендодател и Л.Н.Л. в качеството на арендатор за временно
и възмездно ползване на недвижими имоти, всички в землището на с. Г., общ. П.Б.: Овощна градина от 6.700 дка.,
пета категория, представляваща имот №017040 в местността „Под лозята“ при
посочени граници и Овощна градина от 4.000 дка., представляваща имот №017041, в
местността „Под лозята“, срещу арендно годишно плащане в размер на 100кг.
зърнена култура на година или левовата равностойност по средно пазарна цена на
културата за съответната стопанска година, която ще се заплаща до приключване
на стопанската година - 15 ноември. Договорът е сключен за срок от 5 години,
който започва да тече от деня на подписването му - чл. 2 на договора. В чл.5.3 от Договора е уговорено задължението на
арендатора да заплаща в уговорения вид и срок арендната вноска, а според чл.4.1
- правото на арендодателят да получава редовно и в срок уговорената арендна
вноска.
Видно от приложеното
ч.гр.дело №3174/2019 г., по описа на РС -К. , на основание чл. 410 ГПК, съдът е
издал Заповед за изпълнение №1859/25.11.2019 г., по
силата на която ответникът по настоящото
дело Л.Н.Л. е осъден да заплати на ищеца по
делото Р.О.П. сумата от 1600 лв. - главница,
представляваща неизплатени арендни вноски по договор за аренда с вх.№8770, акт
296, т.6, 2014 г. АВ, рег.№2905/2014 г. на нотариус М.Павлова от 30.10.2014 г.
и законна лихва от 22.11.2019г. до изплащане на вземането, както и 282 лв.
разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 02.12.2019 г.
В срока по чл. 414 ГПК е
депозирано писмено възражение от длъжника. В предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок заявителят – кредитор
по материалното правоотношение е предявил иска за установяване на вземането си.
По делото е изслушано
заключение на съдебно агротехническа експертиза,
възприето от съда като компетентно и обосновано. При изследването на средните
пазарни цени за съотвените стопански години на зърнените култури, вещото лице Марияна
Людсканова констатира, че в регион П.Б., землище с. Г. се отглеждат зърнените
култури пшеница, ечемик, тритикале, със средни пазарни цени за периода 2014
-2019г. както следва: пшеница- 0.30 лв./кг., ечемик- 0.30 лв./кг. и тритикале-
0.30 лв./кг. Договорите в регион П.Б. се сключват за 100 кг./дка зърно или
левовата равностойност по средни пазарни цени на културата. Мерната единица за
сключване на сделки със земеделска земя е лева за 1 дка земя.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 8,
ал. 2, т. 1 от ЗАЗ "Размерът на арендното плащане се определя въз основа
на пазарната поземлена рента". Посочената правна регламентация дава
възможност на всяка една от страните по арендния договор да поиска изменението
му по съдебен ред (ако доброволно не бъде постигнато съгласие), при кумулативното
наличие на двете, посочени в разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗАЗ, предпоставки:
1. ако след сключването на договора за аренда трайно се изменят обстоятелствата,
от които страните са се ръководили при уреждането на отношенията си и 2. това
доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения. Това
законодателно разрешение отчита както характера на договора за аренда като
такъв с продължително изпълнение, така и невъзможността на страните да
предвидят отнапред, при сключване на договора, всички евентуални промени на
обстоятелствата, свързани с изпълнението на задълженията по него, както и тези,
свързани с наличието на еквивалентност на дължимите престации, още по-малко пък
промяната в икономическата конюнктура.
В настоящия случай, анализирайки представените
доказателства и приетата САЕ, се установява по безспорен начин наличието на
валидно облигационно отношение между страните по силата на сключения Договор за
аренда на 30.10.2014г. В него според т.1 е уговорен начинът на плащане
съобразно с волята на страните Р.П. и Л.Л. към момента на сключването му, а
именно: „арендно годишно плащане в размер на 100 /сто/ кг. зърнена култура за
година или левовата равностойност по средно пазарна цена на културата, за
съответната стопанска година“.
Вещото лице съобразно с проверените средни пазарни цени за процесните
стопански години за регион П.Б., землище с. Г., заключава, че дължимото плащане
е в размер на 0,30 лв./кг зърно или по 30лв. на година. В заключението се сочи,
че мерната единица за сключване на земеделска земя и за продажби в България,
цените са за 1 дка земя.
Въз основа на представени методологични бележки от НСИ, мерната единица
съобразно с практиката за сключване на сделки за продажба и арендуване на
земеделска земя в България е за цени в лева за един декар земя.
Съдът е преценил, че при изчисляване на дължимото арендно плащане, дължимата
се арендна вноска за процесните стопански години, при уговорени 100 кг. зърнена
култура на година и при средна пазарна цена 0.30лв./кг. за зърнена култура -
пшеница, ечемик, тритикале съгласно заключението на САЕ, е както следва: за стопанската 2016/2017г. - 30
лв., за стопанската 2017/2018г. - 30 лв. и за стопанската 2018/2019г. – 30 лв, а именно сумата в общ размер за трите стопански години
от 90 лв. до която е уважил исковата претенция.
Старозагорски окръжен съд, в настоящия състав намира, че мотивите на първоинстанционния
съд са правилни и съобразени с материалния закон.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от
ЗАЗ не е от императивен характер и не ограничава свободата на договаряне между
страните. Тази норма е специална по отношение общите разпоредби на ЗЗД и
определя базата, въз основа на която се договаря размерът на арендното плащане.
Тази норма следва систематично да се тълкува във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗАЗ,
според който ако след сключването на договора за аренда са се изменили трайно
обстоятелствата и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях
задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора, като при
непостигане на съгласие е предвидена възможност за разрешение на отношенията по
съдебен ред. Договорът за аренда е такъв с продължаващо изпълнение като
обичайно се сключва за по-дълъг период и
с оглед невъзможността страните да предвидят всички предстоящи промени на
обстоятелствата, свързани с изпълнение на задълженията, както и тези, свързани
с наличието на еквивалентност на дължимите престации, изменението на
договорените условия е допустимо по общо съгласие на страните.
В настоящия случай ищецът е имал възможността да предприеме
предвидените от закона фактически и правни действия съгласно чл. 16 от ЗАЗ, ако
прецени, че договорените условия са се променили и са станали неизгодни за него,
съответно да се измени договорната клауза по предвидения за това ред. От обстоятелството,
че такива действия от ищеца не са предприети следва, че последният е обвързан
от договора, така както е сключен от двете страни и конкретно от клаузата за
начина на определяне на размера на арендното плащане.
По изложените съображения, въззивният съд напълно възприема
разрешението в обжалваното решение, че дължимото на ищеца арендно плащане по
средни пазарни цени е посоченото в заключението на агротехническата експретиза,
а именно за периода от 2014 - 2019г. за зърнени култури пшеница, ечемик и
тритикале – 0,30лв./кг. Районен съд - К. е достигнал до правилното заключение,
изследвайки процесния договор за аренда и действителната воля на страните, че
са дължими на ищеца Р.О.П. за стопанската 2016/2017г. - 30 лв., за стопанската
2017/2018г. - 30 лв. и за стопанската 2018/2019г. – 30 лв. общо в размер от 90 лв.
От гореизложеното следва да се приеме, че решението на
КРС е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Като необжалвано в останалата част решението на Районен съд - К. е влязло в законна сила.
При този изход на делото и на основание чл. 78 от ГПК въззивникът
следва да заплати на въззиваемия направените разноски по делото пред настоящата
инстанция в размер на 200 лева, договорен и платен адвокатски хонорар.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260036/22.01.2021г., постановено по
гражданско дело №71/2020 г. по описа на КРС в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Р.О.П. с ЕГН ********** ***,
чрез адв. Ц.И.М. да заплати на Л.Н.Л.,
с ЕГН-********** *** сумата 200 лева,
направени разноски за адвокатски хонорар в настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.