Решение по дело №537/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 от АПК във връзка с §8 от ПЗР на АПК.

Образувано е по жалба на С. С. И. и Р. Г. И., чрез адв. Г. Ц. – ВАК, против мълчалив отказ на кмета на Община Варна за извършване на административна услуга по заявление № АУ017211ВН/18.02.2025г. - заверка на молба декларация за обстоятелствена проверка на имот с [идентификатор] и построена в него сграда с [идентификатор].

Жалбоподателите твърдят, че е налице незаконосъобразен мълчалив отказ, по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, по подаденото от тях на 18.02.2025 г. заявление за извършване на административна услуга за снабдяване с документ, който им е необходим за провеждане пред нотариус на охранително производство по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК. Обосновават правния си интерес от провеждане на охранителното производство – владеят посочения в заявлението ПИ с [идентификатор], находящ се в местност „Боровец – юг“, и намиращата се в него сграда с [идентификатор] от 1978 г., но не притежават титул за собственост върху тях, поради което имат интерес да инициират производство по чл. 587, ал. 2 от ГПК. Посочват, че заверката на молбата-декларация и издаването на удостоверение относно обстоятелството дали недвижимият имот и сградата са общинска собственост или не, е част от сложния фактически състав на охранителното производство пред нотариуса. Подчертават, че правомощията на органа се свеждат единствено до удостоверяването на тези факти. Считат, че като не е извършил услугата в 7-дневен срок от подаване на заявлението, както и до подаване на жалбата в съда, ответникът е постановил незаконосъобразен акт. Искат отмяна на обжалвания мълчалив отказ и връщане на преписката със задължителни указания към органа да извърши услугата като издаде исканото удостоверение и завери подадените 2 бр. молби-декларации. Претендират присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуален представител, поддържат жалбата и претенцията си за присъждане на разноски.

Ответната страна – Кметът на Община Варна, чрез юриск. Г., депозира писмено становище, с което оспорва жалбата и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от противната страна размер на адвокатския хонорар.

Съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 18.02.2025 г. оспорващите С. С. И. и Р. Г. И. са подали до кмета на Община Варна заявление с рег.№ АУ017211ВН за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка досежно поземлен имот с [идентификатор], находящ се в гр. Варна, [жк], местност „Боровец – юг“ и построената в него сграда с [идентификатор]. Към заявлението са приложени: актуални скици на имота и на сградата, издадени от СГКК – Варна; два броя молби-декларации, заверени от дирекция „Местни данъци“ в община Варна; удостоверение от дирекция „Местни данъци“ в община Варна, доказващо, че заявителите са подали в общинската администрация декларации по ЗМДТ относно имота и сградата; самите декларации по чл. 14, чл. 27 на ЗМДТ и § 2 от ПЗР на ЗМДТ; Удостоверение № 662 от 1978 г. относно предоставянето право на ползване по ПМС от 1978 г. върху имот, находящ се в местност „Боровец – юг“; строителни книжа относно изграждането на лека стопанска постройка в имота на заявителите и други.

Към момента на подаване на жалбата до съда, както и до приключване на устните състезания и даване ход по същество, не са представени доказателства ответникът да се е произнесъл по заявлението на жалбоподателите за заверка на техните молби-декларации. Изрично потвърждение в същия смисъл – че органът не е извършил услугата, е направено в молба с.д. № 7805/12.05.2025 г. от процесуалния представител на ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Заверката на молба-декларация – че имотът не е общинска собственост и издаването на удостоверение, че не е актуван като такъв, във връзка с производство по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, както и отказът за това, са волеизявления по издаването на документ от значение за упражняване на права или задължения по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Тези волеизявления са индивидуални административни актове и в това си качество подлежат на оспорване по реда на чл. 145 и сл. АПК, респективно – на съдебен контрол за законосъобразност.

Непроизнасянето по заявлението на двете жалбоподателки от кметът на община Варна в рамките на регламентирания срок формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.1 от АПК. Заявлението, с което е сезиран ответника, е подадено на 18.02.2025 г. (вторник). Регламентираният в чл.57, ал.2 от АПК срок за издаване на адм. акт по чл.21, ал.3 от АПК е 7-дневен. Следователно, срокът, в който ответникът е бил длъжен да извърши услугата, е до 25.02.2025 г., включително (вторник). Жалбата, с която е сезиран съдът, е депозирана в деловодството на органа на 27.02.2025 г., което е видно от поставения върху нея регистрационен номер. От изложеното и по аргумент от чл. 149, ал. 2 от АПК следва извод, че оспорването е направено в едномесечния срок от изтичане на срока, в който органът е бил длъжен да се произнесе със съответния акт или да извърши услугата, какъвто е разглежданият случай. Изложеното обосновава извод за допустимост на жалбата.

Дори да се приеме, че съобразно установените вътрешни правила, органът е разполагал с 30-дневен срок за произнасяне, предвид безспорно установеното неизвършване на услугата преди изтичане и на този срок, а и към момента на приключване на делото, оспорването на мълчаливия отказ, поддържано от жалбоподателките в хода на производството, отново се явява допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.587, ал.2 ГПК, ако собственикът не разполага с доказателствата по ал.1 – надлежни писмени доказателства за правото на собственост, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот, като свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да са съседи на имота. Наред с това, с оглед забраната за придобиване на вещи – публична общинска или държавна собственост по чл.86 от Закона за собствеността (ЗС), в нотариалното производство по чл.587, ал.2 ГПК от значение е и удостоверяването от страна на общината, в чийто район се намира имотът, съответно от държавата, на обстоятелството актуван ли е този имот като общинска или държавна собственост, ако – да, какъв е видът на собствеността – публична или частна.

От изложеното следва извод, че поисканата от двете оспорващи административна услуга – за издаване на удостоверение дали имотът е актуван като общинска собственост, и за заверка на подадените от тях молби-декларации, приложени към заявлението, почива на законовите изисквания на чл.86 ЗС, респективно на чл.587, ал.2 ГПК. Поради това, заверката от кмета на общината на тези молби-декларации и издаването на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост, представлява административна услуга по смисъла на §1, т.2 ДР на Закона за администрацията.

Съгласно § 8 от ПЗР АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В конкретния случай липсва специална норма, която да регламентира друг ред за оспорване на отказите (изрични или мълчаливи) за извършване на заявената от С. и Р. И. административна услуга, поради което приложими са общите правила на АПК.

При инициирано производство за извършване на тази административна услуга, административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното до него искане. Задължението на органа се изразява в издаване на удостоверение, относно обстоятелствата актуван ли е имотът, предмет на заявлението, с акт за общинска собственост или не. В удостоверението той вписва обстоятелствата, които е установил при проверката, и които счита за относими към собствеността на имота, в контекста на отправеното до него искане.

Административният орган не разполага с право на преценка дали да издаде или да откаже издаването на удостоверение и извършването на заверката на молбата-декларация, при положение че административното производство е инициирано от лице, с доказан правен интерес от издаване на документа. Правнозначимите факти, които административният орган следва да удостовери в производството по предоставяне на процесната административна услуга, определят и границите на проверката, която същият е длъжен да извърши, а именно - да провери и установи дали конкретният имот е актуван като общинска собственост или не е.

При установяване, че не е налице АОС, кметът на общината, действащ в условията на обвързана компетентност, е длъжен да извърши заверката на молбата-декларация. Същото следва да извърши, и когато установи, че имотът или части от него са актувани като общински, като в този случай в молбата-декларация следва да се отбележи, че имотът е общински, респективно, каква част от него е общинска собственост и въз основа на какъв акт. Дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършването на услугата, тъй като законът му е възложил единствено удостоверителни функции. Заверката на молба-декларация се изразява в това административният орган да заяви или отрече, че общината е носител на правото на собственост върху процесния имот, а ако не е, на чие име е записан в разписния лист, респ. в кадастралния регистър, както и кои свидетели ще бъдат разпитани пред нотариуса.

В случая от доказателствата по делото не се установява в регламентирания срок по чл. 57, ал.2 от АПК да е извършвана проверка, въз основа на която административният орган да посочи дали имотът, за който е поискана административната услуга, е общински или не. Тоест, категорично е установено, че административната услуга не е извършена. Това обстоятелство не се оспорва от ответника. Напротив – потвърждава се от неговия процесуален представител, както вече се посочи по-горе в мотивите.

Като не се е произнесъл в законоустановения срок и при наличие на предпоставките за това, кметът на Община Варна е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да се отмени, а преписката да му бъде върната за произнасяне по депозираното заявление на жалбоподателите с рег.№ АУ0172211ВН/18.02.2025 г., при спазване на указанията в мотивите на настоящото решение.

На основание чл. 174, вр. чл. 57, ал. 2 от АПК, следва да се определи 7-дневен срок, от влизане в сила на решението, за извършване на исканата административна услуга.

С оглед изхода на спора, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на жалбоподателите за присъждане на сторените разноски се явява основателна. Същите се претендират в общ размер на 1020 лв., от които 20 лв. за държавна такса (по 10 лв. за всеки от жалбоподателите), и 1000 лв. - адвокатско възнаграждение, изплатено изцяло в брой, съгл. Договор за правна защита и съдействие № 420438. Настоящият състав намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Същото е в предвидения в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимум, а и не се явява прекомерно, с оглед правната и фактическа сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника на жалбоподателките, както и предвид обстоятелството, че хонорарът е заплатен общо за двете.

Водим от горното, Варненският административен съд, ІХ – ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на С. С. И. и Р. Г. И. мълчалив отказ на кмета на Община Варна за извършване на административна услуга по заявление № АУ017211ВН/18.02.2025г. - заверка на молба декларация за обстоятелствена проверка на имот с [идентификатор] и построената в него сграда с [идентификатор].

ВРЪЩА преписката на кмета на Община Варна за произнасяне по заявление рег. № АУ017211ВН/18.02.2025г. на С. С. И., [ЕГН], и Р. Г. И., [ЕГН], при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за извършване на административната услуга по заявление с рег. № АУ017211ВН/18.02.2025г. на С. С. И., [ЕГН], и Р. Г. И., [ЕГН], считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на С. С. И., [ЕГН], и Р. Г. И., [ЕГН], сума в размер на 1020 (хиляда и двадесет) лева, представляващи разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.