Решение по дело №704/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.220 от Закона за митниците /ЗМ/, във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.    , №    , офис    , подадена чрез адв. С. Ж. , срещу решение към MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г. на директора на териториална дирекция /ТД/ Митница Варна към Агенция „Митници“ с рег. № 32-80282/28.02.2023 г., с което е отказано да бъде приета декларираната от дружеството-жалбоподател митническа стойност на стока № 36 по митническа декларация /МД/ MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г.; определена е нова митническа стойност на стока № 36 по МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г. в размер на 3 976,35 лева (7,35 лв./кг х 541 кг); определен е нов код по ТАРИК за стока № 22 – **********, и за стока № 36 – 60019200; извършени са корекции в клетки 6/14 и 6/15 на стока № 22 и в клетки 6/14, 6/15, 8/6, 4/14 и 4/16 на стока № 36 по митническа декларация MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г.; определена е нова основа за изчисляване на вземането и са установени нови размери на задълженията за стока № 36, както и допълнителни държавни вземания за ДДС /В00/ в размер на 476,43 лева, ведно с лихва за забава, на основание чл.59, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.114 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

В жалбата се излагат доводи за материална незаконосъобразност и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изразява се несъгласие с промяната на тарифния код, като се твърди, че експертизата на митническата лаборатория не е представена на дружеството-вносител и не му е предоставена възможност за ангажиране на доказателства. Сочи се, че стока № 36 по МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г. е сравнена със стоки на трети лица, които по описание не отговарят на дефиницията за „сходни стоки“, тъй като не са изработени от сходни материали, като същевременно няма мостри и изследвания от стоките, ползвани за увеличение на стойността. Оспорва се наличието на съмнения относно достоверността на митническата стойност на стоката, като се счита, че изложените от митническите органи аргументи относно сключване на договора на български език и наличието на частично плащане или прихващане са несъстоятелни. Изтъква се, че неправилно административният орган се позовава на решение от 16 юни 2016 година по дело С-291/15 на Съда на Европейския съюз /СЕС/, тъй като същото се отнася до средностатическата стойност на покупните цени при вноса на сходни стоки, т.е. тяхната договорна стойност, а не до митническата стойност на сходни стоки, която представлява сбор от договорната стойност, транспортни разходи, застраховки, комисионни, такси за обработка на контейнери и др. подобни. Сочи се, че митническите органи не са извършили проверка в счетоводството на дружеството, нито са налице доказателства, че жалбоподателят е платил повече, отколкото е декларирал, за да се твърди, че стойността е значително занижена, респ. да бъде отхвърлена декларираната стойност на стоката. Твърди се, че не става ясно защо е предприето определяне на митническата стойност по реда на чл.74, §2, буква б) от Митническия кодекс, при положение, че от жалбоподателя са представени фактура, документи за заплащане на цената на стоката, фактура за транспортните разходи и износна митническа декларация, с което се доказва декларираната митническа стойност. Релевира се неспазване на общото правило на чл.22, §7 от Митническия кодекс за мотивиране на административните актове, както и за нарушаване на правото на изслушване, което съгласно практиката на СЕС представлява особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение. Отправеното към съда искане е за отмяна на акта поради неговата незаконосъобразност. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован , се представлява от адв. Ж. , която поддържа жалбата . Депозирани са писмени бележки на оспорващото дружество с подробни аргументи в насока незаконосъобразност на административния акт.

Ответникът – директорът на ТД Митница Варна към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Л. Т., пледира за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, доколкото материалният интерес по делото е в размер на 476,43 лева.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, Административен съд – Варна приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.11.2021 г. „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД декларира на режим „допускане за свободно обращение“ 46 стоки, 983 колета, 14971 кг – бруто тегло, внос от Република Турция, условие на доставка СРТ Варна, по митническа декларация MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г. /л.48-97 от адм. преписка/. Контрагент на вносителя от турска страна е EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd. от Бурса.

Към митническата декларация са приложени търговска фактура № EGK2021000000206 от 02.11.2021 г. /л.64-66 от делото/, международна товарителница CMR от 02.11.2021 г. /л.84-86 от делото/, A.TR № С 1913712 /л.78-80 от делото/, сертификат за непреференциален произход № U 0326963 /л.80-гръб – л.81 от делото/, платежни документи за внесени държавни вземания, износна декларация № 20341300ЕХ870682 , Т1 № 21TR34130002905625/02.11.2021 година /л.67-77 от делото/,.

Стока № 22 е описана в Е.Д. 6/8 „Поли от синтетични влакна – 668 бр.“, код по КН 62045300; държава на произход Турция; бруто тегло – 300 кг, нето тегло – 282 кг; декларирана митническа стойност – 30,25 лв./кг, 12,77 лв./бр., условия на доставка СРТ.

Стока № 36 е описана в Е.Д. 6/8 „Обагрени полиестерни платове с размери: ширина 1,5 м, дължина – 1430 м“, код по КН 54076130; държава на произход Турция; бруто тегло – 570 кг, нето тегло – 514 кг; декларирана митническа стойност – 2,94 лв./кг, 1,12 лв./м; условие на доставка СРТ.

На 04.11.2021г. е била извършена митническа проверка с резултати , обективирани в нарочен протокол № 21BG2000М049673 от 04.11.2021 г. /л.110-111 от адм. преписка/. Взети са 2 /два/ броя мостри от стоки №№ 22 и 36 по МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 година /л. 112/ . С писмо рег. № 32-360785/12.11.2021 г. от стока № 36 са изпратени проби за лабораторен анализ за изследване и определяне на коректен тарифен код.

Според изготвената митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 03_16.11.2021/18.01.2022 г. /л.109-110 от делото/ и становище на дирекция „Митническа дейност и методология“ рег. № 32-22627/21.01.2022 г. /л.111-112 от делото/, анализираната проба с лаб. код № 5882_2002_21 представлява двуслоен текстилен плат, състоящ се от лицев слой от трикотажен плюшен плат, с къс влас /различен от хавлиените платове с дълъг влас/, от синтетични влакна, и тъкан, служеща за подложка. Двата слоя са свързани чрез залепване като основният характер на текстилния материал се определя от лицевия трикотажен слой. Посочено е, че съгласно разпоредбите на правила 1, 3б) и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, анализираната мостра се класира в тарифна позиция 6001, в код 60019200 по КН и код по ТАРИК **********, различен от декларирания **********. Според митническия орган декларираният в МД код ********** е некоректен, тъй като в глава 54 на КН се класират тъкани платове, различни по технология на изработка от трикотажни платове. Ставката на митото в рамките на митническия съюз за новия код по ТАРИК ********** е 0%.

На 05.11.2021г. на оспорващото дружество е връчено съобщение за предоставен 7-дневен срок по представяне на доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност на процесните стоки / л. 12 / .

На 11.11.2021г. дружеството-жалбоподател е представило допълнителни писмени документи / л. 13, 16-47 от преписката и 62-86 от делото /.

Били са предприети са действия за извършване на проверка по линия на международното сътрудничество, във връзка с които с решение № 32-78341/09.03.2022 г. на директора на ТД Митница Варна е спряно производството по издаване на решение относно определяне на декларираната митническа стойност на стоки с №№ 22 и 36 по МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г., което след обжалването му по съдебен ред е отменено.

Била е извършена проверка на „Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – "МИС3А“ за периода от 04.05.2021 г. до 04.11.2021 г. за „сходни“ стоки, изнесени от Турция и с произход Турция, продадени за ЕС , а именно за декларираните митнически стойности на стоки с код по КН 61045300 т.е. за стоки с коригирания от ответника код на стока №36 / л. 137-142 от делото/ .

Представеният от жалбоподателя международен договор за покупко-продажба от 01.06.2021 г. между „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД и турското дружество-износител е изготвен само на български език. Съгласно чл.6 от договора единичните цени са в определени граници, в зависимост от качеството, и могат да бъдат променяни, като могат да се договарят и за всяка отделна пратка.

В представено банково извлечение са отразени плащания от 04.11.2021 г. и от 09.11.2021 г. по фактура № EGK2021000000173 на стойност 2 х 61 872,14 EUR към EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA.

С представената декларация-протокол за прихващане вносителят пояснява, че при извършване на превод е дублиран номерът на фактура № EGK2021000000173 и сумата 61 872,14 EUR. От дублираната сума се прихваща сумата от 61 089,42 EUR. Остатъкът от 782,72 EUR се приспада към фактура № EGK2021000000197.

От представени търговски фактури за последвали вътрешни продажби №№ 5965, 5956, 5954 от 05.11.2021 г. – трикотажен обагрен плат – 3,02 лв./м; и № 5959 от 05.11.2021 г. – пола 668 бр. – 13,15 лв./бр., се установява, че за цялото количество от стоки №№ 22 и 36 е реализирана минимална надценка за вносителя.

С писмо рег. № 32-353521/18.10.2022 г. е получен отговор от митническите власти на Република Турция, съдържащ заверено копие на износна декларация 21341300ЕХ870682.

На 22.12.2021г. е било изготвено съобщение по чл.22, апр. 6 от Регламент №952/13г. / л.7-9/, връчено на жалбоподателя на 29.12.2021г. / л. 10/ . В определения 30-дневен срок дружеството-вносител не е изразило становище.

На 28.02.2023г. ответникът по делото е издал процесното решение с изложени мотиви , че след преглед на представените документи и предоставената мостра от стока № 22 по МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г. е установено, че същата представлява дълга плисирана пола от черна трикотажна тъкан от синтетична материя с промазка, придаваща блясък, като коланът на плата е от черен широк ластик. На основание правила 1 и 6 от Общите за правила за тълкуване на КН и с оглед текста на позиция 6104 от КН, е прието, че стоката следва да се класира в подпозиция по КН 61045300, код по ТАРИК ********** със ставка на митото в рамките на митническия съюз 0%. Представеният от жалбоподателя международен договор за покупко-продажба от 01.06.2021 г. между „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД и турското дружество-износител не дава сведение какви са договорените стоки, какви са ценовите граници и какво е договореното качество. Посочено е, че уговорката в чл.9 от договора относно извършване на плащането в срок от 10 месеца от датата на доставка, не се вписва в нормалната търговска практика при външнотърговските сделки, освен ако контрагентите не са свързани помежду си. След анализ на събраните доказателства , включително постъпил отговор от турската митническа администрация е останало съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност на стока № 36. Счетено е, че следва да бъдат приложени методите за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл.74, §1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Поради отсъствие на данни за „идентични стоки“ на стока № 36 в митническата информационна система за периода от 04.05.2021 г. до 04.11.2021 г. , митническата стойност е определена въз основа на чл.74, §2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013- „договорната стойност на сходни стоки“.

Използвайки данните от три митнически декларации :

- MRN 21BG001008038086R6/13.07.2021 г. /л.30-45 от делото/ – плат полар от полиестер – 1932,40 кг – 7,35 лв./кг;

- MRN 21BG002005060946R1/25.06.2021 г. /л.21-26 от делото/ – плат – плюш от синтетични влакна /дамаска/, с ширина 1,40 м – 7,54 лв./кг;

- MRN 21BG003012012865R7/21.10.2021 г. /л.51-54 от делото/ – плюшен трикотажен плат 100% полиестер /с разрязани бримки и полегнал влас/ – 2414 кг – 7,85 лв./кг. е била определена на основание чл.74, §2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, нова митническа стойност на стока № 36 по МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г. е в размер на 3 976,35 лева (7,35 лв./кг х 541 кг). На основание чл.101 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.54, ал.1 от ЗДДС, митническият орган е установил за декларираната стока № 36 по МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г. задължение за допълнително заплащане на държавни вземания в размер на 476,43 лева ДДС.

За издаденото решение вносителят „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД е бил уведомен с писмо рег. № 32-80926/01.03.2023 г. /л.1 от адм. преписка/, връчено на дружеството-вносител на 07.03.2023 г., видно от приложеното на л.2 от адм. преписка известие за доставяне. Последвало е оспорване на акта по съдебен ред, във връзка с което е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното дирене към доказателствения материал по делото е приобщена представената от ответната страна справка от митническата информационна система "МИС3А" за периода 04.05.2021 г. – 04.11.2021 г., съдържаща информация относно митнически декларации с код по ТАРИК **********, със страна на произход Турция /л.137-142 от делото/, както и цитирани по-горе три броя митнически декларации за сходни стоки / л. 20-46 и 50-58 от делото /.

Според заключението на допусната съдебносчетоводна експертиза /ССчЕ/, приложено на л. 148-151 от делото, реално платената сума от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД за стока № 36 по МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г.- „обагрени полиестерни платове с размери: ширина 1,5 м, дължина – 1430 м, поз. 41 РС=9“, с цена на стоката, посочена в клетка 42 в митническата декларация от 815,10 EUR, и статистическа стойност от 1 594,20 лева, според наличните счетоводни документи, е в размер на 815,10 EUR. Според вещото лице по счетоводни данни подлежащата на плащане сума за същата стока е в размер на 815,10 EUR. Плащането с три броя фактури, издадени от турското дружество – износител във връзка с три митнически декларации, между които и процесната МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г., е било извършено чрез три преводни нареждания по банков път, като поради грешка на единия превод, с декларация протокол от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД е извършено прихващане за част от сумата, като операциите са извършени хронологично при съобразяване на счетоводните принципи. Според експерта по счетоводни данни фактурираната и декларирана сума е платена от оспорващото дружество, чието счетоводство е редовно водено от счетоводна фирма.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като неговите изводи се базират на съвкупен анализ на представените в досъдебната и съдебна фаза на процеса писмени доказателства. Пълномощникът на ответника бланкетно оспори заключението , но не сезира съда с искане за допълнителна или повторна експертиза.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата първоинстанционният съд се е произнесъл с нарочно определение / л. 88-89/, както и ВАС с определение № 9027/28.09.2023г./.

Изследвайки основателността на постъпилата жалба , съдът прецени, че оспореното решение с автор директорът на ТД Митница Варна към Агенция „Митници“ изхожда от компетентен административен орган предвид регламентацията на чл.101, §1 и чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (Митническия кодекс), във вр. с чл.19, ал.1 и ал.7 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, във вр. с чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Атакуваният по съдебен ред индивидуален административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма. Той съдържа подробно изложение на възприетите като относими за случая юридически факти и е цитирана приложимата правна уредба. С това си съдържание решението способства за ефективна съдебна проверка за неговата материална законосъобразност.

При издаване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Конкретно съдът счита, че е спазена разпоредбата на чл.22, §6, изречение първо от Регламент (ЕС) № 952/2013, според която преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил.

Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2008 г., Sopropé, C-349/07, т.36.

По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл.140 във вр. с чл.141 от Регламента за изпълнение, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение.

Доколкото производството по чл.140 от Регламента за изпълнение е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, т.49.

Това императивно изискване в разглеждания казус е спазено, тъй като в рамките на проведеното административно производство митническите органи са осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан, в т.ч. за релевантните към процедурата по чл.140 във вр. с чл.141 от Регламента за изпълнение обстоятелства – в конкретния случай – за определяне на митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки.

С връченото съобщение по чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо № 32-447854/22.12.2022 г., „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД е уведомено за предстоящата промяна на тарифните кодове на стоки №№ 22 и 36 по МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г., както и че поради възникнали основателни съмнения митническата стойност на декларираната от него стока по позиция № 36 по МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г. ще бъде определена по реда на чл.74, §2, буква б) въз основа на договорната стойност на сходни стоки. В съобщението изрично е посочено, че това решение е взето с оглед липсата на достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност на процесната стока, подробно описани на стр.3-4 от писмото /л.8 от адм. преписка/, като са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Връчването на съобщението по чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е предхождано от издаването на писмо № 32-350340/04.11.2021 г. /л.12 от адм. преписка/, с което от дружеството-вносител са изискани, за нуждите на допълнителната проверка съгласно нормата на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките, като такива са представени. В изпратеното на оспорващото дружество съобщение по реда на чл.22, §6, приложим по препращане от чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, са изложени подробно обстоятелствата, обосноваващи съмненията на органа в достоверността на декларираната митническа стойност. В уведомлението за наличието на съмнения митническият орган се основава на установеното при извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система "МИС3А", че за стока № 36 са декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от декларираните с процесната митническа декларация. В писмото се съдържа информация за митническите декларации, които митническите органи са ползвали и са взели от тях митническата стойност като най-ниска за определяне на митническата стойност на стока № 36 по МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 година. Със съобщението е дадена възможност за изразяване на становище по посочените е него мотиви в 30-дневен срок от получаване на съобщението, от която оспорващият търговец не се е възползвал.

Предвид гореизложените аргументи и като съобрази практиката на СЕС, изразена в решение от 16 юни 2016 година по дело С-291/15, т.42, според която с поискването от вносителя да представи доказателства относно точността на митническата стойност на внесените стоки митническият орган му е дал подходяща възможност да изложи гледната си точка относно възникналите основателни съмнения, настоящият съдебен състав преценява, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяна на акта на самостоятелно основание.

Относно материалната законосъобразност на административния акт съдът съобрази следното:

Обжалваното решение е правилно в частта , в която е определен нов код по ТАРИК за стока № 22 по МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 година.

Съгласно т.1 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите. Правилото по т.6 регламентира, че класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е нормативно определено съгласно термините на тези подпозиции и забележките към подпозициите, както и, mutatis mutandis, съгласно горните правила при условие че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво. Освен при разпоредби, предвиждащи обратното, за прилагането на това правило, се вземат предвид и забележките към разделите и главите.

От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че във всеки случай, при който митническите органи считат, че дадена стока следва да бъде класирана в различна от декларираната подпозиция, съответно в различен от посочения в митническата декларация код по ТАРИК, е необходимо мотивирано да обосноват принадлежността на стоката именно към посочените от тях подпозиция и код по ТАРИК, а не към декларираните от вносителя.

В т.37 от Решение от 19 октомври 2017 г. по дело С-556/16, Съда на Европейския съюз /СЕС/ приема, че в интерес на правната сигурност и за да се улеснят проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на забележките към раздела или главата.

Изследвайки предоставената мостра от стока № 22 по процесната митническа декларация, органите на митническата администрация правилно са приели, че същата не следва да се класира в декларирания от жалбоподателя код по ТАРИК **********, а по код **********.

Между страните по делото не се спори, че стока № 22 представлява дълга плисирана пола от черна трикотажна тъкан от синтетична материя с промазка, придаваща блясък, като коланът на плата е от черен широк ластик.

В глава 62 от КН се включват облекла и допълнения за облеклата, различни от трикотажните или плетените, като полите за жени или момичета попадат в позиция 6204, а в конкретно декларираната в МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г. подпозиция 62045300 се класират поли и поли-панталони от синтетични влакна.

Според митническите органи правилното тарифно класиране на стока № 22 е по глава 61 от КН, включваща облекла и допълнения за облекла, трикотажни или плетени, и по-конкретно в подпозиция 61045300, в която се класират поли, трикотажни или плетени, за жени или момичета, от синтетични влакна.

Доколкото процесната стока № 22 по МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г. безспорно представлява пола от черна трикотажна тъкан от синтетична материя с промазка, придаваща блясък, правилно митническите органи са счели, че същата следва да се класира в глава 61 от КН и в частност в позиция 6104, включваща трикотажни поли от синтетични влакна. Според КН в глава 62 се включват облекла и допълнения за облеклата, различни от трикотажните или плетените, от което следва, че процесната стока № 22 не попада в нейния обхват.

В разясненията , дадени в обяснителните бележки към Хармонизираната система, за тарифната позиция 6204 изрично е посочено, че разпоредбите на обяснителна бележка към позиция 6104, отнасящи се за същите трикотажни артикули /между които са и полите/, са приложими mutatis mutandis и за артикулите от настоящата позиция /6204/, но се изключват облеклата, конфекционирани от продуктите от №№ 56.02, 56.03, 59.03, 59.06 или 59.07 /№ 62.10/. Продуктите по посочените позиции от КН, от които са изработени конфекционираните облекла по код 6210 от КН, са предимно импрегнирани, промазани, покрити или ламинирани тъкани, като конкретно в позиция 56.03 от КН се включват и промазаните текстилни материали, от какъвто е изработена и стока № 22 по процесната митническа декларация. Оттук следва, че облеклата, изработени от продуктите по горепосочените позиции, не следва да се класират по позиция 6204 от КН, както е подходило оспорващото дружество при декларирането на процесната стока. От изложените разяснения в обяснителните бележки към КН, се налага извод, че процесната стока е изключение от приложението на позиция 6204 поради факта, че представляват – конфекция , облекло, изработено серийно, по стандартни образци. Декларираните от жалбоподателя - 668 бр. черни дълги плисирани поли са масово производство т.е. конфекция и техният правилен код по ТАРИК е този, който е определен от митническата администрация.

В обобщение съдът преценява за правилна разпоредената с обжалвания административен акт промяна на тарифния код по ТАРИК на стока № 22 по МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г. от ********** на **********. Жалбата в тази част е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

В останалата част – по отношение на промяната на тарифния код на стока № 36 по МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г., определената във връзка нея нова митническа стойност на тази стока и установените за досъбиране допълнителни задължения за ДДС /В00/ в размер на 476,43 лева, оспореният индивидуален административен акт е постановен в противоречие с материалноправни разпоредби – основание за оспорване по чл.146, т.4 от АПК.

В обжалваното решение липсва мотивирано и обосновано становище на митническия орган защо променя тарифния код и подпозицията на стока по позиция № 36 по МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 година. Като фактическо основание за разпоредената промяна на тарифното класиране на стоката е посочено, че в декларираната от жалбоподателя глава 54 от КН се класират тъкани платове, различни по технология на изработка от трикотажните платове. От правна страна решението е мотивирано с позоваване на разпоредбите на правила по т.1, 3б и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, без обаче да е извършен дължимият съгласно тези правила сравнителен анализ, който да установи, че предвид свойствата и характеристиките на стоката същата попада именно в посочените в обжалвания административен акт подпозиция и тарифен код по ТАРИК. Позоваването на Общите разпоредби на КН и посочването на кода, в който според административния орган следва да бъде класирана стоката, без да са изложени конкретни съображения и обосновка, според които е прието, че въпросната стока попада именно в позицията/подпозицията, отговаряща на този код, не обосновава промяната на тарифния код.

Според изготвената в хода на осъществения митнически контрол МЛЕ № 03_16.11.2021/18.01.2022 г. анализираната проба с лаб. код № 5882_2002_21 представлява двуслоен текстилен плат, състоящ се от лицев слой от трикотажен плюшен плат, с къс влас в черен цвят, от синтетични влакна, и тъкан, служеща за подложка, като двата слоя са свързани чрез залепване. В приетата от административния орган за правилна подпозиция 60019200 от КН се класират трикотажни платове, изработени от синтетични или изкуствени влакна. В обяснителните бележки към Хармонизираната система относно позиция 60.01, е посочено, че за разлика от тъканите кадифета и плюшове от позиция 58.01, изделията от настоящата позиция са изработени чрез изплитане, като са изброени главните методи за изработване. Съвкупният анализ на обяснителните бележки и изготвената МЛЕ сочи, че процесната стока не следва се бъде класирана в позиция 60.01, съответно в подпозиция 60019200 от КН, както неправилно приема директорът на ТД Митница Варна към Агенция „Митници“, тъй като свързването на двата слоя на процесния текстилен плат е осъществено чрез залепване, а не чрез изплитане, каквото задължително условие е поставено от европейския законодател за класирането на стоката по позиция 60.01 от Комбинираната номенклатура. Оттук следва, че в нарушение на материалния закон с оспореното решение е определен нов код по ТАРИК на стока № 36 по МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 година.

Незаконосъобразното определяне на нов тарифен код на стока № 36 води до необоснованост на съмненията на административния орган относно действителността на договорната стойност на стоката, защото приложената към адм. преписка справка от „МИС3А“ е за декларирана митническа стойност на стоки с тарифен код ********** , чийто произход е от Турция т.е. събрани са данни за стоки с различни характеристики и съответно с различен тарифен код от процесната . Правилността на промяната в тарифното класиране на стока № 36 с обжалваното решение е допълнително разколебана от проведеното насрещно доказване на оспорващото дружество , тъй като според заключението на назначената ССчЕ реално платена /подлежаща на плащане цена за стока № 36 съответства на декларираната в митническата декларация. .

Дори да се приеме обратното – че стока № 36 следва да се класира в определения от митническия орган код по ТАРИК **********, не са доказани основанията за определяне на нова митническа стойност от 3976.35 лв. , а оттам и на нов по-висок размер на начислените държавни вземания, по посочения в решението вторичен метод по чл.74, §2, буква б) от Митническия кодекс.

Съгласно чл.70, §1 и §2 от Митническия кодекс митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначения в митническата територия на съюза, коригирана при необходимост /в съответствие с чл.71 и чл.72 от Митническия кодекс/. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, C-306/04, EU: C: 2006: 716, т.20.

Според правилото на чл.74, §1 от Митническия кодекс, когато митническата стойност не може да се определи съгласно чл.70, тя се определя като се прилагат последователно букви от а) до г) от §2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, §1 от Митническия кодекс, те могат да поискат от декларатора да представи допълнително информация – съгласно чл.140, §1 от Регламента за изпълнение, а ако съмненията им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140, §2 от Регламента за изпълнение митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70, §1 от Кодекса.

В такива хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване на стойността на внасяните стоки.

Разпоредбата на чл.141, §1 от Регламента за изпълнение повелява, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74, §2, букви а) или б) от Митническия кодекс се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата.

Съгласно §2 на чл.141 от Регламента за изпълнение прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.

Според чл.1, §2, т.4 от Регламента за изпълнение, „идентични стоки“ в рамките на определянето на митническа стойност означава – стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични.

Съгласно чл.1, §2, т.14 „сходни стоки“ означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки, които са произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.

В случая, след като не са установили наличие на декларирани договорни стойности за идентични стоки, които са еднакви във всяко отношение със стока № 36 по процесната митническа декларация, органите на митническата администрация са счели за приложим вторичният метод по чл.4, §2, буква б) от Митническия кодекс – договорната стойност на сходни стоки. Приложимостта на посочения вторичен метод обаче в случая не е обоснована, поради което не е доказана разликата в стойността, която би могла да обоснове увеличаване на митническата стойност на внасяната стока, а оттам и установяване на допълнителни задължения във връзка с нея. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика както на СЕС, така и на българските съдилища, че в тежест на митническите органи е обосноваването на определената по реда на чл.141, §1 от Регламента за изпълнение стойност на внасяните стоки.

Единствено посочването в оспорения административен акт на номер на митническа декларация на друг вносител и покупна цена на килограм не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на решение на СЕС по дело С-291/15.

Обжалваното решение не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на който е приложен вторичният метод по чл.74, §2 буква б) от Регламент № 952/2013, което води до нарушение на материалноправните норми на съюзното право за определяне на митническа стойност на стоките, различна от тяхната договорна стойност по смисъла на чл.70 от Митническия кодекс. Неизлагането на конкретни аргументи относно съображенията, мотивирали административния орган да определи именно посочената в решението стойност, препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки.

На следващо място, според чл.141, §1 от Регламента за изпълнение при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, §2, буква б) от Митническия кодекс се използва договорната стойност на сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Тоест тези изисквания следва да са налице по отношение на сходните стоки, отговарящи на цитираното по-горе определение. Сходството на стоките по процесната МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г. и по изброените в обжалваното решение митнически декларации за стойност на „сходни стоки“ не е доказано, тъй като качеството, количеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките не са изследвани от ответника . Посочените в решението три митнически декларации само са изброени, без да са анализирани за сходство със стока № 36 по процесната митническа декларация откъм търговска марка, качество , търговско равнище.

ВАС е последователен в разбирането , че в тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки със „сходни“ стоки. Върховната съдебна инстанция константно квалифицира като незаконосъобразен административен акт решение, в което липсва анализ на характеристиките и определящите реквизити от съставните материали на стоките и при отсъствие на доказателства за възможното изпълнение с тях на същите функции, изпълнявани от внесените стоки, нито за взаимозаменяемостта им в търговската дейност.

За да определи по-висока митническа стойност на стока № 36 в митническата декларация на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, административният орган се е позовал на данни за декларирана митническа стойност на различни по вид и количество стоки, които са с различно търговско равнище, но без да извърши необходимите корекции съобразно императивното правило на чл.141, §1, изречение трето от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, а това нормативно предписание не е самоцелно, защото обслужва идеята за обективност по определяне на реална митническа стойност, основа за митническото облагане.

В случая не е установено сходство в стоката по процесната митническа декларация и по митническата декларация на третото лице, използвана за сравнителна база, тъй като стоките – платове, не са изработени от сходни материали, доколкото са с различно съдържание на съставните влакна. За процесната стока № 36 „Обагрени полиестерни платове с размери: ширина 1,5 м, дължина – 1430 м“, съгласно МЛЕ № 03_16.11.2021/18.01.2022 г. е установено, че същата е съставена от два слоя – лицев плюшен плат с къс влас и тъкан, служеща за подложка, а в декларацията на третото лице, която е ползвана от митническите органи за увеличение на стойността, стоката е описана като „плат полар от полиестер“, което е достатъчно основание да се приеме, че стоките не са „сходни“, тъй като са изработени от различни по вид материали. Освен това стоките са и в различно количество /541 кг по процесната декларация и 1932,40 кг по сравняваната на третото лице/, но това не е отчетено от административния орган и не са извършени необходимите корекции, дължими на основание чл.141, §1 от Регламента за изпълнение. По преписката не са представени договори на третото лице, сключени със съответния продавач на стоките по митническата декларация, използвана при промяната на митническата стойност, за да може да се извърши анализ на договорените от двете дружества срокове и начин на плащане, количества, търговската марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл.1, §2, т.14 от Регламента за изпълнение. В противоречие с посочената разпоредба митническите органи не са анализирали релевантните за установяване сходство в стоките обстоятелства – съставните им материали, качеството, репутацията им, търговската марка, респ. оказват ли и как влияние при формиране на цената им. Налага се извод, че поради съмнения за реалност на декларираната митническа стойност на стоките ответникът е определил по-висока тяхна такава, но при ползване като източник стойността на стоки на различно търговско равнище и различни количества, без да отчете тези различия.

Не е извършен анализ и на условията на доставка по процесната митническа декларация и по митническата декларация на третото лице. Конкретно, при определяне на по-висока митническа стойност на описаната под № 36 в процесната митническа декларация стока „Обагрени полиестерни платове с размери: ширина 1,5 м, дължина – 1430 м“ митническият орган не е съобразил, че в митническата стойност на стока „плат полар от полиестер – 1932,4 кг“, декларирана по МД MRN 21BG001008038086R6/13.07.2021 г., не са включени транспортни разходи по приложените фактури към митническата декларация на вносителя с данни за условия на доставката „EXW франко – завод, Бурса“ /л. 30-гръб от делото/, за разлика от процесната митническа декларация, по която са договорени условия на доставка „CPT превоз, платен до Варна“ /л. 48-гръб от адм. преписка/. Така договорените условия за доставка по сравняваната митническа декларация, съгласно които според Incoterms задължението на продавача е единствено да гарантира, че купувачът има достъп до стоките, като последният поема почти всички разходи и рискове в процеса на изпращане, съществено се различават от тези по процесната митническа декларация – „CPT превоз, платен до Варна“, при които разходите за доставка се поемат от продавача, който има задължение да достави стоките до превозвач на купувача на уговореното местоположение, което обстоятелство не е отчетено от митническия орган при определяне на стойността на стоката, като същата е определена, без да са извършени съответните корекции съобразно чл.141, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

Липсва анализ и във връзка с различния производител на стоките по двата конкретно сравнявани вноса, което обстоятелство е релевантно по аргумент от чл.141, §5 от Регламента за изпълнение. В оспореното решение не се съдържа обосновка, в т.ч. чрез използване на специални знания на вещо лице, за това как различните стойности се отнасят към качеството на стоките и изпълнението на изискването по чл.1, §2, т.14 от Регламента за изпълнение да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или на фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009 г., Mitsui &Co. Deutshland, C-256/07, EU: C: 2008: 580, т.20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, C-354/ 09, EU: C: 2010: 439.

Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки /явно очаквано заради тъждеството в тарифното класиране/, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките, дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. В този смисъл са решение № 16811/10.12.2019 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 9341/2019 г. и решение № 16405/03.12.2019 г. на ВАС, постановено по адм. дело 0 8139/2019 година.

Констатираните от органите на митническата администрация обстоятелства – че договорът с продавача е съставен на български език, и че е налице прихващане във връзка с плащането, преценени поотделно и в съвкупност, не са достатъчни за отхвърляне на декларираната договорна стойност.

Обстоятелството, че договорът за покупко-продажба е сключен на български език е ирелевантно към определянето на митническата стойност и проверката за нейната достоверност. Представеният договор е подписан от представител на турското дружество и на него е поставен печат. Неговата автентичност не е оспорена в настоящия съдебен процес. Обсъдената от митническия орган клауза на чл.6 от международния договор за покупко-продажба предвижда възможност, а не задължение, за промяна на договорените цени и поръчване на стоки от купувача за всеки отделен случай, поради което очакването на ответника за наличие на допълнения към договора в тази връзка, при липса на данни и твърдения за прилагане на посочената възможност, не е основано на договореностите между контрагентите. Предвид регламентирания в чл.9 от Закона за задълженията и договорите принцип на свобода на договаряне и при спазване на въведените в тази правна норма ограничения за неговото упражняване /забрана за противоречие на повелителните норми на закона и на добрите нрави/ неоснователно в оспореното решение се изтъква, че клаузата на чл.9 от договора, според която плащането се извършва в срок до 10 месеца от датата на доставка, значително ощетява продавача на стоката. Съображенията на административния орган в тази насока са неотносими към процесния внос и декларираната от дружеството-вносител митническа стойност на стоката.

В случая елементите на доставката – определената по вид и артикул стока, количество и единична цена, договорената и подлежаща на плащане цена за нея, вкл. условията на доставката, се установяват по безспорен начин от представената към митническата декларация фактура, а митническите органи не оспорват нейната истинност . Посредством заключението по назначената ССчЕ, е установено наличието на реално плащане на подлежащата на плащане цена от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД по търговска фактура № EGK2021000000206 от 02.11.2021 г., посочена в процесната МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г., както и съответствие между платената цена по фактурата и декларираната стойност по МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 година. Установеното в този аспект е в подкрепа на извода, че митническата стойност на внесената стока следва да бъде договорната й стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, по смисъла на чл.70 от Митническия кодекс, тъй като именно тази стойност отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност, както се изисква съгласно практиката на СЕС. Осъщественото плащане на договорната стойност на процесната стока, в т.ч. чрез прихващане, се установява от събраните по делото доказателства, като според вещото лице, изготвило заключението по ССчЕ, счетоводните операции във връзка с прихващането са извършени хронологично и при съобразяване на счетоводните принципи.

С оглед гореизложеното съдът намира, че в частта, в която са определени нов тарифен код и нова митническа стойност на стока № 36 по МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г., във връзка с което декларираните в митническата декларация данни за тази стока са коригирани и са установени за досъбиране допълнителни държавни вземания за ДДС /В00/ в размер на 476,43 лева, обжалваното решение на директора на ТД Митница Варна към Агенция „Митници“ е незаконосъобразен административен акт, и по-специално унищожаем индивидуален административен акт, който в тази си част подлежи на отмяна по съдебен ред.

При този изход на правния спор /частична основателност на оспорването/ и предвид своевременно направените от страните искания за присъждане на съдебно-деловодни разноски съдът дължи произнасяне, правоприлагайки чл. 78, ал.1 и 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради липса на регламентация в чл.143 АПК по присъждане на разноски в хипотезата на частично отхвърляне на жалбата. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 ,00 лева, определено съобразно с цитираната правна уредба . В представения от жалбоподателя списък на разноските са включени 50,00 лева – заплатена държавна такса за образуване на делото /л.16 от делото/, 350,00 лева – заплатен депозит за изготвяне на ССчЕ /л.95 от делото/, и 480 лева – заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие /л.176 от делото/ с приложени два броя платежни нареждания , свидетелстващи за реално направени такива разходи от /л.180 и л.182 от делото/. Възражението на административен орган за прекомерност на адвокатски хонорар е неоснователно, доколкото същият е определен в минималния размер по чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /предвид материалния интерес съобразно отменената част от административния акт – 476,43 лева/, върху който е начислен ДДС на основание §2а от Наредбата. Предвид частичната основателност на жалбата на оспорващото дружество следва да се присъдят съдебно -деловодни разноски от 440 лв.

Мотивиран от изложените съображения Административен съд – Варна

 

ОТМЕНЯ решение към MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г. на директора на териториална дирекция Митница Варна към Агенция „Митници“ с рег. № 32-80282/28.02.2023 г., в частта в която е отказано да бъде приета декларираната от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.  , № , офис    , митническа стойност на стока № 36 по митническа декларация MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г.; определена е нова митническа стойност на стока № 36 в размер на 3 976,35 лева (7,35 лв./кг х 541 кг); определен е нов код по ТАРИК за стока № 36 – 60019200; установени са задължения за стока № 36- допълнителни държавни вземания за ДДС /В00/ в размер на 476,43 лева и лихва за забава, на основание чл.59, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.114 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.    , №    , офис    , срещу решение към MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г. на директора на териториална дирекция Митница Варна към Агенция „Митници“ с рег. № 32-80282/28.02.2023 г. в частта , в която е определен нов код по ТАРИК за стока № 22 – ********** и са извършени корекции в клетки 6/14 и 6/15 на стока № 22 по митническа декларация MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 година.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати в полза на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.    , №    , офис     съдебно-деловодни разноски в размер на 440,00 лева / четиристотин и четиридесет / лева.

ОСЪЖДА „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.     , №    , офис    , да заплати в полза на Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 ,00 /петдесет / лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от неговото съобщаване на страните.