Р Е Ш Е Н И Е № 18
Гр. Кула 12.04.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Кула, втори състав, в
открито заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Дияна Дамянова –
Цанкова
с участието на секретаря Лозана Петкова като разгледа
докладваното от съдия Дияна Дамянова - Цанкова НАХД № 7 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е жалба от В.Т.И., ЕГН **********
*** против Наказателно постановление № 18-0291-000361 от 27.12.2018г. на
Началника на РУП при ОД на МВР- Видин, РУ - Кула, с което и е наложено
административно наказание по Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, а именно:
глоба в размер на 20 лева на основание чл.184, ал.3 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл.113, ал.1,т.1 от същия закон.
С жалбата се иска отмяна на
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като
се твърди, че констатациите, отразени в АУАН и НП не отговарят на
действителната фактическа обстановка, а описанието на нарушението е неясно,
като жалблоподателката твърди, че не може да разбере с кое свое действие е
извършила нарушение. В жалбата си, жалбоподателката посочва също, че са
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при НП,
без да ги конкретизира.
В съдебното заседаниe жалбоподателката редовно призована не се явява и се
представлява от упълномощен процесуален представител – адв. Л.И. ***, който
поддържа жалбата. В хода по същество заявява, че по делото е установено, че
жалбоподателката е прекосявала пътното платно на пешеходна пътека, ударът с
лекия автомобил е станал в насрещното
платно на движение на автомобила, който се е движел скорост по – висока от
законоустановената, поради което жалбоподателката не е могла да съобрази
разстоянието на приближаващия се към нея лек автомобил и да предотврати
настъпилото ПТП. Въззиваемата страна не се явява, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно
приложимия Наказателно-процесуален кодекс,
съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:
От фактическа страна се установи следното: На
26.10.2018г., около 13,30 часа, жалбоподателката навлязла на платното за
движение на ул. „Толбухин”, в кръстовището с ул. „ Родопи” в гр. Кула, от дясно
на ляво спряма движещия се в същото време по ул. „ Толбухин”, с посока на
движение към гр. Видин, лек автомобил „ Нисан”, модел „ Кашкай” с рег. №
СВ8584МТ, управляван от свидетеля Ж.Б.В.. Близо до осевата линия на пътното
платно настъпва удар между жалбоподателката и автомобила, при който жалбоподателката
получава фрактура. Във връзка с настъпилото ПТП, на място пристигат свидетеля Б.Й.И.
– мл. автоконтрольор при РУ Кула и колегата му Н. Живков, като при пристигането
им жалбоподателката е транспортирана в медицинско заведение, с оглед получените
наранявания. Свидетелят И. е снел сведения от водача на лекия автомобил –
свидетеля Ж.В. и от неустановен по делото водач на автомобил, който се е движел
с друг, неустановен по делото автомобил след свидетеля В.. Тъй като
жалбоподателката в следствие на сблъсъка с автомобила е била хоспитализирана за
определен период, на същата не е съставен на място АУАН , а на 23.11.2018г.,
свидетелят Б.И., в присъствието на свидетеля Н.Н. и Д.М.–
полицейски служители в РУ Кула, съставил АУАН 389/26.11.2018г. срещу
жалбоподателката И. за това, че на 26.10.2018г., около 13.30 часа, в гр. Кула,
излиза като пешеходец от ул. „ Родопи”, навлиза на платното за движение ,
пресичайки ул. „ Толбухин”, не се съобразява с разстоянието до прближаващия се
лек автомобил „ Нисан”, модел „ Кашкай” с рег. № СВ8584МТ, управляван от Ж.Б.В.
и е блъсната от автомобила – нарушение на чл. 113, ал.2 от ЗДвП. Свидетелят Й.
предявил АУАН на жалбоподателката, но същата отказала да го подпише, което е
удостоверено с подписа на присъствалата служителка на РУКула
Д. М. Свидетелят
Й. връчил срещу подпис препис от акта на жалбоподателката, която не направила
възражения по акта. В законоустановения тридневен срок, жалбоподателката не е
депозирал писмено възражение. Въз основа на така съставения акт, началник РУП
при ОД на МВР- Видин, РУ - Кула издал атакуваното наказателно постановление
срещу жалбоподателката, като възприел същата фактическа обстановка, посочена и
в АУАН, но квалифицирал деянието като нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП,за
което на основание чл. 184, ал.3 от ЗДвП наложил на жалбоподателката
администрантивно наказание „Глоба” в размер на 20 лв., коет е връчено лична на
жалбоподателката на 17.01.2019г.
Съдът приема гореописаната фактическа
обстановка, като безспорно установена от гласните доказателства – свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели Б.Й.И. и Н.Й.Н. – полицейски служители
в РУ – Кула, свидетелят Ж.Б.В., които съдът кредитира изцяло като пълни, точни
и непротиворечиви.
Изложената фактическа обстановка се
установява и от събраните по делото писмени доказателства, а именно АУАН № 389/26.11.2018
г., справка да нарушител/водач, Протокол за оглед на пътно
транспортно местопроизшествие
от 26.10.2018г. и Протокол за изготвена съдебно-автотехническа
експертиза от вещо лице инж. Р.П.И по ДП № 182/2018г. на РУ-Кула.
Съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН, от лице, имащо интерес от
обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, същата е основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка
атакувания административнонаказателен
акт, при което намира същата за неосноватилна
поради следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният
съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са
приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio
(служебно) констатира- чл. 13,
чл. 107, ал.2
и чл. 313-314 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона
писмена форма и съдържание- чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са
спазени сроковете по чл. 34, ал.1
и 3 от ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на
НП.
В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето
на акта и при издаването на наказателното постановление, също не са допуснати
съществени процесуални нарушения. В издадения АУАН като нарушена норма е
посочена чл. 113, ал.2 от ЗДвП, а в НП коректната такава – чл. 113, ал.1, т.1
от ЗДвП. Редовността на акта зависи от спазването на правилата за неговото съставяне, определени с
нормите на чл.40 и сл. от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 42 от същия закон определяща неговото съдържание има за цел
да осигури възможност да АНО да провери реда за съставянето му и
законосъобразността му. Последната е налице, ако от доказателствата се
установява, че фактите са се
осъществили, така както са описани и представляват състав на административно
нарушение. Ако това условие е изпълнено, е допустимо на основание чл. 53 ал.2
от ЗАНН да се наложи наказание, въпреки допусната нередовност при съставянето
на АУАН т.е. ако не е спазено някое от правилата на чл. 40, чл.41, чл.43 и чл.
44 от ЗАНН. Необходимо и достатъчно е да са вписани данни, които да
идентифицират по сигурен начин извършителя, извършеното от него деяние и
виновността му. Нередовността в никой случай не следва да засяга правото на
защита. В случая от съставения АУАН безспорно се установява актосъставителя,
нарушителя, свидетелите и административното нарушение от фактическа страна, а
допуснатата нередовност чрез неточно посочване на нарушената правна норма е
отстранена от АНО на основание чл. 53, ал.2 ЗАНН в издаденото от него НП,
където нарушената норма е коректно посочена.
Според чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП "При пресичане на платното за движение - пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства". По делото безспорно е установено, че желбоподателката
е пресичала пътното платно в кръстовище, без да има очертана пешеходна пътека,
но съобразно параграф 6, т. 54 на ЗДвП "Пешеходна пътека" е част от
платното за движение, очертана или не с
пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за
преминаване на пешеходци. На
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение. По делото безпорно се доказа, че когато
жалбоподателката е предприела пресичане на пътното платно на ул. „ Торбухин” в
гр. Кула, по него се е движел лек автомобил „ Нисан”, модел „ Кашкай” с рег. №
СВ8584МТ, управляван от свидетля Ж.Б.В..
По делото обаче липсват категорични и еднозначни доказателства, които да установяват по безсъмнен начин,
че жалбоподателката не е се е съобразила с приближаващото пътно превозно средство. Обстоятелството, че е настъпил сблъсък между нея и лекия
автомобил не е достатъчно доказателство, за да се приеме
за доказано това обстоятелство. Както и свидетелят Ж.В., който е управлявал процесния автомобил, посочи в разпита си пред
съда, ударът е настъпил в близост до осевата линия,
т.е. жалбоподателката е прекосила
половината пътно платно преди да настъпи сблъсъка между нея и автомобила.
Пътнотранспортното произшествие
е станало в светлата част на деня,
т.е водачът на лекия автомобил
е имал възможност да възприеме, че на
платното за движение има пешеходец.
Съгласно Чл. 119 (1) от ЗДВП „При приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре.” Обстоятелството, че ударът е станал близо до осевата
линия и то на пътно платно,
което е с широчина почти 10 метра, видно от огледния протокол по ДП 182/2018г. на РУ Кула, който е приет от съда
по делото като писмено доказателство е достатъчно да се приеме, че водачът на МПС е имал възмождност да възприеме пешеходеца, когато е стъпил на пътното
платно и да намали срокорстта или да спре, което вероятно е бил овъзприето жалбоподателката като пешеходец, поради
което същата е предприела прекосяване на пътното платно. Няма ангажирани по
делото доказателства, от които да се установява, че водачът на автомобила не е
имал реална възможност да спре автомобила и да избегне удара с
жалбоподателката. Обстоятелството, че не е изпълнил вмененото му задължение с
чл. 119, ал.1 от ЗДвП да намали и спре приближавайки пешеходна пътека не може
да бъде прието като доказателство, че жалбоподателката не се е съобразила с
приближаващия се лек автомобил, когато е навлязла на платното за движение. Безспорно
е вярно, че допълнителен аргумент към посоченото до тук би било и твърдението
на процесуалния представител на жалбоподателката обстоятелство, че причина за
настъпилото ПТП е превишената скорост, с която водачът на лекия автомобил се е
движел с превишена скорост над законоустановената за населено място от 50 км.
/ч., но това обстоятелство, не бе установено по надлежния ред в настоящото
производство. Приетият по делото като писмено доказателство Протокол от изготвена съдебно-автотехническа
експертиза от вещо лице инж. Р.П.И по ДП № 182/2018г. на РУ-Кула не би могъл да се ползва като годно доказателство, за установяване на
скоростта, с която се е движел процесния лек автомобил.
По тези съображения наказателното
постановление, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-0291-000361 от 27.12.2018г. на Началника на РУП при ОД на МВР- Видин, РУ -
Кула, с което на В.Т.И., ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание по Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, а именно: глоба в размер на
20лв./двадесет лва/ на основание чл.184, ал.3 от ЗДвП
за извършено нарушение на чл.113, ал.1,т.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - гр. Видин по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
в 14- дневен срок от съобщението му на страните,
че е изготвено.
Районен съдия: