№ 67
гр. Г., 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Г. в публично заседание на двадесети октомври през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова
в присъствието на прокурора Людмила Христова Рачева (ОП-Г.)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214200600209 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от Районна
прокуратура – Г. против присъда № 260038/15.07.2021 г. по НОХД № 961/2020 г. по
описа на Районен съд – Г..
С атакуваната присъда състав на Районен съд – Г. е признал подсъдимия ИВ.
П. Л. от гр.А. за невинен в това на 24.03.2019 г., около 09.00, в гр. Г., на ул. „Б.“ до № 1
да е управлявал четириколесно МПС - АТВ марка „***“, без номер на рама, с индекс
на двигател ***, без съответното свидетелство за управление на МПС в едногодишен
срок от наказанието му по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство - с наказателно постановление № 18-0359-001202 от 28.09.2018 г. на
началник РУП към ОД на МВР Ловеч, РУ - Троян, влязло в сила на 06.03.2019 г. -
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, като на основание чл. 9, ал. 2 от НК го е
оправдал по така предявеното му обвинение.
Разноските по делото са оставени в тежест на държавата.
С присъдата е постановено, след влизането й в сила веществените
доказателства: 1 брой четириколесно МПС /АТВ/, марка „***“, без номер на рама с
номер на двигател ТЕ-450, 1 брой ключ от бял метал с гумена черна ръкохватка и 1
брой ключ от бял метал с надпис „Made in Chine“, закачени заедно с халка, да се
1
върнат на ИВ. П. Л..
В протеста се изразява несъгласие с оправдателната присъда. Прокурорът счита
за необоснован извода на съда за наличие на предпоставките за приложение на чл. 9,
ал. 2 от НК. Намира, че не е отчетено, че подсъдимият Л. е навлязъл в двора на КАТ от
ул. „Б.“ в гр. Г., която е част от републиканската пътна мрежа и за управление по нея
законът изисква безусловно правоспособност на водача. Счита, че без значение за
съставомерността на деянието е разстоянието, на което водачът управлявал в
нарушение на закона превозното средство, защото самото управление на МПС от
неправоспособен водач било в достатъчна степен обществено опасно. Обръща се
внимание, че съдът не бил отчел, че подсъдимият няма как да стигне до горските
пътища, освен чрез ползване на републиканската пътна мрежа и в случая, ако не е била
намесата на свидетеля Я., това щяло да е факт. Законодателят не бил предвидил
създаването на реален или потенциален риск от настъпване на вредни последици, за да
се счита деянието за обществено опасно в достатъчна степен. Релевантна за преценка
на малозначителността на деянието била обществената опасност на дееца, която в
конкретния случай била изключително висока. Претендира се за постановяване на нова
присъда, с която да се отмени присъдата на районния съд и подсъдимият да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
В проведеното пред настоящия съд заседание прокурорът от Окръжна
прокуратура – Г. поддържа протеста. По съществото на делото заявява, че се
присъединява към аргументите от протеста за липса на предпоставките за приложение
на чл. 9, ал. 2 от НК.
Договорният защитник на подсъдимия – адв. Е.П. от АК – Г., оспорва протеста.
Счита, че присъдата е правилна и законосъобразна, поради което следва да се
потвърди.
Подсъдимият И.Л. оспорва протеста и се придържа към изразеното от
защитника становище. В последната си дума изразява очакване за потвърждаване на
присъдата.
Въззивният съд, след като разгледа протеста, обсъди становищата на страните
по делото и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314
от НПК, приема следното:
Протестът е подаден от процесуално легитимирана страна и в установения в
процесуалния закон срок, поради което е допустима. Разгледан по същество същият е
неоснователен.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички
относими към предмета на делото доказателства, като е обсъдил обясненията на
подсъдимия И.Л., съпоставени с показанията на свидетелите Д. Я. и С.С.; писмените
2
доказателства – заверени копия от АУАН № 9217770/2019 г. и АУАН № 9217771/2019
г., справка за нарушител, издадена от МВР; наказателно постановление; протокол за
доброволно предаване; протокол за следствен експеримент; веществените
доказателства - 1 брой четириколесно МПС /АТВ/, марка „***“, 1 брой ключ от бял
метал с гумена черна ръкохватка и 1 брой ключ от бял метал с надпис „Made in Chinа“;
заключенията на трасологическата експертиза и на техническата експертиза.
Въззивният съд, след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото
доказателства, намира че установената от районния съд фактическа обстановка е
обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото
доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като без да я променя по основните
моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:
Подсъдимият ИВ. П. Л. е роден на 07.04.1981 г. в гр. Д.. Живее в гр.А..
Завършил е начално образование. Осъждан е многократно за престъпления от общ
характер, включително за престъпления по транспорта, квалифицирани по чл. 343в, ал.
2 от НК.
Подсъдимият Л. е неправоспособен водач на МПС. Преди време същият
закупил АТВ, марка „***“, без номер на рама, с индекс на двигател *** и без
регистрационни номера.
Към месец март 2019 г. АТВ-то имало технически проблем със запалването.
Поради това Л. се свързал със свидетеля С.Г.С. от гр. Г., който имал специализирано
превозно средство за пътна помощ, а наред с това се занимал с ремонти на офроуд-
автомобили и заедно с други любители карали АТВ по горски пътища. Уговорили се С.
да превози до гр. Г. АТВ-то на Л. и ако успеят да го запалят, той да кара заедно с
групата, а после да го остави за ремонт.
На 24.03.2019 г., със специализираното МПС за оказване на пътна помощ,
свидетелят С. транспортирал АТВ-то на подсъдимия от гр.А. до град Г.. Оставил Л. и
АТВ-то пред лавката, разположена до входа на двора на КАТ – Г., след което отишъл
да се преоблече.
Докато чакал свидетеля С., Л. решил да опита да запали превозното средство.
Навлязъл в двора на КАТ - Г. като го бутал. На около 30 метра след портала успял да го
запали. Междувременно бил забелязан от свидетеля Д. М. Я. - полицейски инспектор в
РУ - Г.. Същият извършил проверка на подсъдимия, който не представил СУМПС.
Съставен бил АУАН № 921771/24.03.2019 г. Последващо било установено, че Л. е
неправоспособен водач, както и че е бил санкциониран с НП № 18-0359-001202 от
28.09.2018 г., с което му било наложено административно наказание за това, че
управлява МПС, без да е правоспособен водач.
Пред районния съд е изслушано заключението на трасологическа експертиза,
от която се установява, че върху процесното МПС - АТВ марка „*** **“ не е установен
3
идентификационен номер и не се наблюдават признаци за интервенция с цел
заличаване на ИН. Експертизата не може да отговори на въпроса дали посоченото
МПС следва да име ИН, тъй като такава информация се предоставя от завода
производител или официално представителство на марката.
При провеждане на съдебното следствие е назначена и изслушана техническа
експертиза, според която установеното състояние на представеното за изследване МПС
позволява то да бъде привеждано в движение в процес на бутане или движение по
наклонен терен по инерция и/или с включена предавка; запалителната система на
същото е позволявала към инкриминираната дата двигателят да бъде стартиран
принудително чрез теглене или движение по наклонен терен с включена втора, а при
по-голям наклон и трета предавка на скоростната кутия; било е невъзможно стартиране
на двигателя чрез стартера.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
Правилно и обосновано съдът не е възприел за достоверни твърденията на подсъдимия,
че не е управлявал и не се е опитвал да преведе в движение АТВ-то, като в тази насока
са кредитирани показанията на свидетеля Я. и е ползвано заключението на
техническата експертиза, според която състоянието на превозното средство позволява
то да бъде привеждано в движение в процес на бутане или движение по наклонен терен
по инерция.
Установената по делото фактическа обстановка не е предмет на оспорване пред
въззивния съд.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд
законосъобразно и обосновано е заключил от правна страна, че подсъдимият И.Л. само
формално е осъществил признаците от състава на престъплението по 343в, ал. 2 от НК,
но тъй като обществената опасност на деянието е явно незначителна, същото не е
престъпно и са налице основанията на чл. 9, ал. 2 от НК.
Въззивният съд следва да напомни, че обществената опасност е характеристика
на престъплението, изразяващо се в отрицателното въздействие на проявата върху
обекта и функционално производната на това нейна обществена укоримост. За
степента на обществена опасност - нейната малозначителност или явна
незначителност, следва да се съди от начина, по който защитеният обект е бил
засегнат, от времето, мястото и условията, при които е реализирано това засягане и
други. Несъмнено е, че престъпленията по против транспорта и съобщенията, сред
които е и това по чл. 343в от НК, защитават значими обществени отношения, свързани
4
с безопасността на движението по пътищата, както и, че в последните години се
наблюдава ръст на тези престъпленията. Това обаче не означава автоматично, че
конкретно извършеното от подсъдимия деяние е със завишена степен на обществена
опасност. Наред с това преценката за степента на обществена опасност на конкретното
деяние не може да бъде изведена абстрактно и общо от тази на различните по вид
престъпни състави против транспорта. Принципно обществената опасност на деянията
има своя законодателен израз чрез определената санкция, която за различните
престъпленията в горепосочения раздел е различна по вид и размер, като това определя
и различна по тежест обществена опасност. Разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК
предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин
до хиляда и двеста лева. Тези наказания съпоставени с предвидените санкции за
останалите престъпления против транспорта сочат на законодателно установена една
по-ниска степен на обществена опасност на горепосоченото престъпление. В рамките
на така установената обществена опасност на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК
следва да бъде преценена конкретната обществена опасност на извършеното от
подсъдимия Л., която е значимата относно преценката дали деянието е
малозначително.
Принципно управлението на МПС от лице, което не притежава необходимата
правоспособност е винаги обществено опасно и застрашаващо неограничен кръг
участници в движението, без оглед къде и по кое време е осъществено. Все пак обаче,
за приемането на една по-завишена степен на обществена опасност на процесното
престъпление, се изисква наличието на данни за утежнена пътна обстановка, при която
е осъществено деянието, каквито по делото не са налице. Установено, че при влизане в
двора на КАТ превозното средство не е било запалено, а подсъдимият го е бутал, като
го е запалил на около 30 метра от портала и продължил още малко по права линия.
Деянието е извършено в неделен ден, по време и на място, когато не е имало никакви
хора, които да бъдат застрашени. Фактите сочат, че подсъдимият е започнал
движението на АТВ-то от ул. „Б.“, в участъка й непосредствено пред портала на двора
на КАТ и навлязъл с няколко десетки метра навътре в същия двор. Не е създаден нито
реален, нито потенциален риск от настъпване на вредни последици.
На следващо място, при преценката на предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК
водеща е степента на обществена опасност на конкретното деяние, а не данните за
личността на подсъдимия. В тази насока данните за предходните осъждания на
подсъдимия Л., включително за престъпления по чл. 343в, ал. 2 от НК, не са и не
следва да са основополагащи при преценката за обществената опасност на деянието,
както приема прокурора в една част на протеста.
В обобщение, настоящият състав се солидаризира с извода на районния съд, че
в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като се
5
касае за деяние, което формално осъществява обективните и субективни признаци на
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, но обществената му опасност е явно
незначителна. Този извод се налага както от гореизложеното, така и от комплексната
оценка на степента на обществена опасност на деянието и тази на личността на дееца,
които сочат, че в случая поведението на подсъдимия Л. не се отличава с типичната за
този вид прояви обществена опасност и не налага ангажиране на наказателната му
отговорност.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по разпореждане с
веществените доказателства по делото.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната ѝ.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се
потвърди.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от
НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260038 от 15.07.2021 г. по НОХД № 961/2020 г.
по описа на Районен съд - Г..
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6