Решение по дело №2522/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2244
Дата: 19 ноември 2021 г. (в сила от 9 май 2022 г.)
Съдия: Дичо Иванов Дичев
Дело: 20217180702522
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 2244

гр. Пловдив, 19.11.2021 г.

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ  

 

при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА като разгледа докладваното ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  адм. дело № 2522 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е образувано по жалба на Д.Д.Ч. срещу Решение № 2153-15-309/01.09.2021 г. на Директора на ТП на ПОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-527 от 29.07.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -Пловдив, като правилно и законосъобразно. В СЗ жалбодателката се явява лично и поддържа жалбата.

        Ответникът чрез процесуален представител и в писмени бележки оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.  

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна се установява следното:

Със заявление № 2113-15-896/01.04.2021 г. Д.Д.Ч. е направила искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 68а от КСО. Към заявлението са приложени документи за осигурителен стаж, както следва:  трудова книжка № 628/23.01.1983 г., издадена от СЛЗ - Раковски; обр. УП-3 № ЛС 101/19.07.2021 г., издаден от „Джей и Ел Център" АД - София; обр. УП-16 № 1021-15-12#1/30.03.2021 г., издаден от ТП на НОИ-Пловдив; осигурителна книжка № 44881/09.09.1997 г.; осигурителна книжка №44881/22.12.2004 г. и осигурителна книжка №**********/03.06.2013 г. При тези приложени документи, данните по чл. 5, ал.4,т. 1 от КСО и служебна бележка № 2113-15-896#5/14.07.2021 г., издадена от контролен орган при ТП на НОИ-Пловдив, е зачетен осигурителен стаж от трета категория - 36 г. 01м. и 23 дни.

Издадено е  Разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-527/29.07.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -Пловдив, с което на Д.Ч. на основание чл. 68а от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При задължителното административно обжалване, Ръководителят на ТП на НОИ – Пловдив е издал оспореното Решение № 2153-15-309/01.09.2021 г., с което процесното разпореждане е потвърдено, като са възприети изложеното в същото мотиви, а именно че съгласно чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО през 2022 г. жените придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 61 години и 10 месеца и осигурителен стаж 36 години и 02 месеца, а към датата на заявлението жалбодателката е изпълнила условието за възрастта по чл. 68а от КСО, но не отговаряла на условието за придобит изискуем осигурителен стаж за право на пенсия за жени за 2022 г. - 36 години и 02 месеца (към датата на заявлението има осигурителен стаж от трета категория -  36 г. 01м. и 23 дни, т.е. не и достигат 7 дни според пенсионните органи).

В представена по делото писмена защита се сочи, че неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че е следвало служебно да бъде уведомена да "закупи" недостигащия й със 7 дни осигурителен стаж. Възможностите за "закупуване" на осигурителен стаж били регламентирани с чл. 9а, ал. 1 и 2 от КСО. За осигурителен стаж на завършилите висше и полувисше образование се зачитало времето, за което са внесени вноските, но не за повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. В настоящия случай на жалбодателката бил зачетен стаж на основание чл. 9а, ал. 1 от КСО, съгласно Удостоверение № 1021-15-12#1 от 30.03.2021 г. за период на обучение от 01.10.1978 г. до 30.04.1982 г. По реда на чл. 9а, ал. 2 от КСО се давала възможност за заплащането на осигурителни вноски до 5 години осигурителен стаж, недостигащ за придобиване право на пенсия по общия ред на чл. 68 от КСО, но само за лицата, навършили общата възраст за пенсиониране. По този ред не можело да се ползват лицата, които искат да се пенсионират на по-ниска от общата възраст, вкл. и на основание чл.68а от КСО, както е искала жалбодателката. Изтъква се, че когато лицето е заявило желанието да "закупи" осигурителен стаж по чл.9а, ал. 2 от КСО, от ТП на НОИ се преценява точно колко време не достига до окръгляне на необходимия за пенсиониране осигурителен стаж, като лицата биват информирани за недостигащия осигурителен стаж, сумата на дължимите осигурителни вноски и реда за внасянето им, но това било приложимо при разглеждане на искания за отпускане на лична пенсия за ОСВ по общия ред на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, а не по реда на чл.68а от КСО.

При така изложеното съдът направи следните правни изводи:

Основният спорен въпрос между страните е налице ли са били условията по чл. 68а, ал. 1 от КСО за жалбодателката. Настоящият състав на съда намира, че изискуемият осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, даващ възможност на лицата да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО, следва да бъде преценяван не към един бъдещ период /следващата 2021 календарна година/, а към датата на подаване на заявлението, към която в случая е бил налице достатъчен за пенсиониране стаж по реда на чл. 68 а, ал. 1 от КСО. Към момента на подаване на заявлението по отношение на жалбодателката са били изпълнени материалноправните предпоставки по чл. 68а, ал. 1 от КСО и не са  налице основания да се постанови отказ да бъде отпусната пенсия по този ред.

        Съгласно чл. 68а, ал. 1 от КСО, лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1, като пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Следователно изискуемият стаж за този вид ранно пенсиониране също следва да се преценява към тази дата, а не към условията, валидни за следващата година. Като се вземе предвид, че не е спорно, че жалбодателката е навършила необходимата възраст към момента на подаване на заявлението му, то по отношение на нея са били налице условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по реда на чл. 68, ал. 1 от КСО, защото тя е отговаряла към тази дата и на другото кумулативно изискване по цитираната законова разпоредба, а именно да има положен достатъчно осигурителен стаж, съобразно изискванията за календарната 2021 година. В този смисъл възприетото от административните органи, не съответства на целта на и на приложимия материален закон.

          Дори изложеното в предходния абзац да не бъде възприето,  следва да се отбележи, че актовете са издадени и в нарушение на чл.9, ал.4 от АПК, който закрепва служебното начало в административния процес. Съгласно тази разпоредба „Административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, включително със споразумение.“ В този смисъл не може да бъде споделено становището, че само когато лицето иска да се пенсионира по реда на чл.68 от КСО, ТП на НОИ  преценявало точно колко време не достига до окръгляне на необходимия за пенсиониране осигурителен стаж, като лицата биват информирани за недостигащия осигурителен стаж, сумата на дължимите осигурителни вноски и реда за внасянето им. Настоящата хипотеза не се различава от разглежданата, доколкото също е налице законово предвидена възможност за пенсиониране на опреден кръг лица и при определени условия, при което в съответствие с принципа на служебното начало е следвало административните органи да осъществят процесуално съдействие на лицето за справедливо решаване на въпроса, като посочат колко според тях е недостигащия стаж /7 дни/ и при положение, че лицето има възможност да закупи същия /което не е спорно видно от периода на обучение, който е с по-голяма продължителност от закупения/ е следвало да бъде информирано за недостигащия осигурителен стаж, сумата на дължимите осигурителни вноски и реда за внасянето им, а не да бъде поставяно в по-неблагоприятно положение от лицата, претендиращи пенсия по реда на чл.68 от КСО. Поради това следва да се отменят незаконосъобразните административни актове, като се върне преписката за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. 

        Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-309/01.09.2021 г. на Директора на ТП на ПОИ - Пловдив  и потвърденото с него Разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-527 от 29.07.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: