Р Е Ш Е Н И Е
№......................../31.12.2024г., гр. София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 27
състав, в публичното заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Мария Методиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1056 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от З.Г.
Н. и Н.К.Н. - К., подадена чрез пълномощника им, срещу С.Н.М., с която
се предявени следните искове:
1/
иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на
ответницата, че З.Г.Н. е собственик на 5/8 ид.ч. от апартамент
№ 3, находящ се в гр. София, район „Възраждане“, бул.
„***********, ***********, със застроена площ от 136 кв.м., при съседи:
апартамент № 4, стълбище, бул. „**********бул. „***********, заедно с мазе № 14, със застроена площ от 9,10 кв.м., при
съседи мазе № 15, коридор, мазе № 13, двор и имот планоснимачен
номер 5, заедно с 13.460% идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от 15/31 идеални части от мястото, върху които е построена,
представляващо УПИ, а съгласно скица
- имот с пл. № 6 от
кв.234 по плана на гр.София, местността Зона Б-19, целият
с площ 241,50 кв.м. при съседи по
скица: бул. „**********имот пл. № 5,
имот и имот пл. № 7, а съгласно
кадастралната карта и кадастралните
регистри, представляващ имот с идентификатор 68134.306.153.1.4. по КККР, одобрени със заповед № РД-18-32/01.04. 2016
г. ИД на АГКК с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелен обект от
13.08.2020 г. с адрес на имота:
гр.София, район „Възраждане“, бул. „***********, ет. 3, ап. 3,
предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор
68134.306.153, предназначение на
самостоятелния обект - жилище – апартамент, брой нива над обекта: Посочена в
документа площ: 136 кв.м., прилежащи части: мазе № 14 с площ 9,10 кв.м.; 13,460%
ид.ч. от общите части на сградата, ниво 1 съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 68134.306.153.1.3 под обекта:
68134.153.1.2. над обекта: 68134.306.153.1.6 и
за осъждане на ответницата да предаде на ищцата З.Г.Н. владението върху
5/8 идеални части от имота;
2/
иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на установено по отношение на
ответницата, че Н.К.Н.-К. е собственик на 1/8 ид.ч.
от апартамент № 3, находящ се в гр.София, район
Възраждане, бул. „***********, ***********, със застроена площ от 136
кв.м. при съседи апартамент № 4,
стълбище, бул. „**********бул. „Сливница“ и имот с планоснимачен номер
7, заедно с мазе № 14, със застроена
площ от 9,10 кв.м. при съседи мазе № 15, коридор, мазе № 13, двор и имот пл. № 5, заедно с 13,460% ид.ч. от общите части на сградата и 13,460% идеални части
от 15/31 ид.ч. от мястото, върху което е построена,
съставляващо УПИ, а съгласно скица – имот с пл. № 6 от кв. 234 по плана на
гр.София, местността Зона Б-19, целият с площ 241,50 кв.м., при съседи по скица бул. „**********имот с пл. № 5 и имот с пл. №
7, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, представляващ имот с
идентификатор 68134.306.153.1.4. по КККР, одобрен със заповед №
РД-18-32/01.04.2016 г. ИДАГКК, с последно изменение на КККР, засягаща самостоятелния обект от
13.08.2020 г. с адрес на имота: гр.София, район „Възраждане“, бул. „***********,
ет. 3, ап. 3, предназначение: Жилищна
сграда - многофамилна, разположена в ПИ с
идентификатор 68134.306.153,
предназначение на самостоятелния обект - жилище – апартамент, брой нива
над обекта: Посочена в документа площ: 136 кв.м., прилежащи части: мазе № 14 с
площ 9,10 кв.м.; 13,460% ид.ч. от общите части на
сградата, ниво 1 съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
68134.306.153.1.3 под обекта: 68134.153.1.2. над обекта: 68134.306.153.1.6 и за осъждане на ответницата да предаде на
ищцата Н.К.Н. – К. владението върху 1/8 ид. ч. от
имота;
3/ иск
с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на З.Г.Н.
сумата в размер на 3906,25лв., представляваща обезщетение за неизползване на
5/8 ид.ч. от гореописания имот за периода 29.05.2020г.
– 03.12.2020г;
4/ иск
с правно основание по чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на Н.К.Н.
сумата в размер на 781,25лв., представляваща обезщетение за неизползване на 1/8
ид.ч. от
гореописания имот за периода 25.11.2020
г. до 03.12.2020 година.
В
исковата молба се твърди, че ищците са наследници на К.Г.Н., поч.25.05.2020г., като ищцата З.Г.Н. е негова съпруга, а
ищцата Н.К.Н. – К. – дъщеря, както и че наследници по закон са и лицата Д. К.Н.и
С. К.Н.– негови синове. Твърди се, че по време на брака си съпрузите са
придобили в собственост два апартамента, като един от тях е процесния
Имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност/СИО/ от тях,
съгласно нот.акт № 190, том I, рег.№ 1142, дело № 171/2003г. на
нотариус В.Ч., като след смъртта на К.Г.Н. ищцата З.Н. се явява собственик на
5/8 ид.ч. от имота, а ищцата Н. К. е собственик на
1/8 ид.ч. от имота.
След
смъртта на К. Н. ищците, които не живеели постоянно в България, разбрали, че
същият е поддържал връзка от неопределено естество с дама, която е с повече от
25 години по-млада от него, както и че докато почине той е живял в процесния имот. След смъртта му ищците разбрали и че
ответницата се е настанила и живее в същия апартамент. Приживе починалият не
бил споделял с ищците за връзката си с ответницата и за намерението си да
предостави ползването на апартамента другиму. С нотариална покана ищците са
поканили ответницата да освободи апартамента до 01.09.2020г., но тя отказала да
го направи, като твърдяла, че Н. й го е продал. Ищците твърдят, че ответницата
упражнява неправомерно владение върху имота, тъй като не е собственик на имота.
Излага се, че за ищците е налице и правен интерес да получат обезщетение за
неоснователното ползване на апартамента от ответницата от датата на смъртта на Н.
– 25.05.2020г. до датата на подаване на исковата молба. Твърди се, че
ответницата не само ползва имота, но и възпрепятства достъпа на ищците да
имота, поради което и претендират обезщетение от нея в размер от 1000лв.
месечно за шестмесечен период, като ищцата З.Н. претендира сумата 3906,25лв. за
полагащите й се 5/8 ид. части от сума в размер на
6250лв./ по 1000 лв. за 6 месеца и 250лв. за периода от 25.11.2020г. до
03.12.2020г./, а ищцата Н.Н. претендира сумата от
781,25лв. за полагащата й се 1/8 ид.ч.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил е
отговор на исковата молба като предявените искове се оспорват. Не се оспорва,
че ищците са измежду кръга на наследниците на
починалия К. Н., че процесния имот е придобит
в режим на СИО, че между двамата съпрузи приживе не е уточнен режим на имуществени отношения. Оспорва се твърдението
в исковата молба, че ответницата владее
имота без правно основание като се поддържа, че владението върху процесния
апартамент е предадено от К. Н. на С.М. с дарствени намерения
още към момента на закупуването му през 2003 г., когато К. Н. вече е бил във
фактическа раздяла със съпругата си. От закупуване на апартамента до момента ответницата
живее в апартамента, стопанисва го, плаща всички режийни разноски, данъци, застраховки.
Упражнява демонстративно владението
върху него без каквото и да е
противопоставяне на трети лица, включително и от страна на ищците. Адресната
регистрация на ответницата е на адреса, където се намира този апартамент. Ответницата
твърди, че многократно е разговаряла с ищците, за да ги осведомява за
здравословното състояние на К. Н.. Твърди, че той, макар да е посещавал и да е
обитавал имота, по никакъв начин не е смущавал демонстративно упражняваното от
ответницата владение, като ответницата се позовава на придобиване на имота по
давност. Излага се, че владението върху имота, считано от 24.03.2017г., се упражнява
от ответницата и на допълнително основание – предварителен договор за
покупко-продажба от същата дата, с който са преуредени
отношенията, свързани със собствеността.
Твърди се, че до уговорената дата в предварителния договор за сключване
на окончателен на 30.09.2020г. и към момента на подаване на отговора на
исковата молба, ищците не са изпълнили задълженията си по предварителния
договор да поканят ответницата за сключване на сделка и да й прехвърлят
собствеността, както и че са предявили иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД, относно процесния апартамент и евентуален такъв за връщане на
авансово платената за апартамента сума.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на
страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
От
представените по делото Акт за граждански брак № 587/07.07.1977г.
от Столична община, Район „Красно село“и удостоверение за наследници, издадено
от Район „Овча купел“ при Столична община, се установява, че ищцата З.Г.Н. е
съпруга, а ищцата Н.К.Н. е дъщеря на К.Г.Н., починал на 25.05.2020г., като
последният има още двамата наследници по закон – Д. К.Н.и С. К.Н.– синове.
Съгласно
представеното удостоверение от Агенция по вписванията, в регистъра на
имуществените отношения на съпрузите за лицето З.Г. – Н., към 21.10.2020г. не е
регистриран режим на имуществени отношения на съпрузите.
С нот.акт №
190, том I,
рег.№ 1142, дело № 171/2003г. на нотариус В.Ч., К.Г.Н., по време на брака си с
първата ищца, на 14.03.2003г., е придобил в режим на съпружеска имуществена
общност/СИО/ със З.Г. – Н., чрез правна сделка – покупко-продажба, правото на
собственост върху апартамент № 3, находящ се в
гр.София, район Възраждане, бул. „***********, ***********, със застроена площ
от 136 кв.м. при съседи апартамент № 4,
стълбище, бул. „**********бул. „Сливница“ и имот с планоснимачен номер
7, заедно с мазе № 14, със застроена
площ от 9,10 кв.м. при съседи мазе № 15, коридор, мазе № 13, двор и имот пл. № 5, заедно с 13,460% ид.ч. от общите части на сградата и 13,460% идеални части
от 15/31 ид.ч. от мястото, върху което е построена,
съставляващо УПИ, а съгласно скица – имот с пл. № 6 от кв. 234 по плана на
гр.София, местността Зона Б-19, целият с площ 241,50 кв.м., при съседи по скица бул. „**********имот с пл. № 5 и имот с пл. №
7.
С
изпратена до ответницата покана, получена от нея на 29.07.2020г., ищците, чрез пълномощниците си, са я поканили до 01.09.2020г. да
освободи апартамента на адрес: гр. София, бул.“**********и да върне л.а.“Лексус“ с рег.№ **********, да им предаде държането,
ключовете и документите за апартамента и лекия автомобил в състоянието им към
25.05.2020г. с документи за платени данъци, такси и консумативи до датата на
предаване на вещите и да върне два броя златни пръстена с диаманти; в същия
срок да им предостави всички документи на името на К.Г.Н., намиращи се в нейно
държане и/или в апартамента и лекия автомобил, като в случай, че до
01.09.2020г. не освободи имота и не предаде държането на лекия автомобил е
поканена да заплаща обезщетение за ползването им в размер на пазарния месечен
наем по банкова сметка ***.
В
отговор на поканата ответницата е изпратила писмо до пълномощниците
на ищците, с което ги е уведомила, че упражнява владение върху имотите на
бул.“Александър Стамболиски“ на основание сключен
предварителен договор от 24.03.2017г., както и че същият лично и като
пълномощник на съпругата си, е подписал предварителния договор, както и че
срока за сключване на окончателния договор е до 30.09.2020г.
По
делото е представен Предварителен договор от 24.03.2017г. за покупко-продажба
на недвижими имоти, съгласно който К.Г.Н. и З.Г.Н., представлявана от К.Г.Н. с
пълномощно рег.№ 2365, том I, №
136 на нотариус И.И.№ 384 от 23.03.2017г., като
продавачи и С.Н.М., като купувач, са се договорили продавачите, да продадат на
купувача два апартамента, находящи се на бул.“ Ал.
Стамболийски“ в гр. София, придобити по време на брака на продавачите, един от
които е процесния апартамент № 3, находящ
се в гр. София, район „Възраждане“ в жилищната сграда на бул.“Ал. *******подробно
описан в договора, за сумата от 92 200лв., представляваща продажна цена на
апартамента. Видно от отразеното в предварителния договор, към момента на
подписването му купувачът е заплатил ½ от продажните цени, а заплатената
сума за процесния апартамент възлиза на 46 100лв.,
като е посочено, че тази сума има функцията на задатък.
Страните са се договорили останалата ½ част от продажните цени на апартаментите,
да бъде заплатена разсрочено. Съгласно чл.6 от предварителния договор,
владението на процесния имот е предадено на купувача,
непосредствено след придобиването му от продавача с нот.акт
№ 190, том I,
рег.№ 142, дело № 171/2003г. на нотариус В.Ч., като е посочено, че от този
момент, до момента на сключване на предварителния договор, продавачите
декларират, че купувачът С.М. необезпокоявано е владяла и ползвала апартамента,
като свое собствено жилище, била е адресно регистрирана на адреса и
упражняваното от нея владение не е било смущавано по никакъв начин. Продавачите
са се задължили да прехвърлят по нотариален ред собствеността на имотите на
купувача или посочено от него трето лице в срок до 30.09.2020г., като по делото
са налице доказателства, че по предявен от С.Н.М. иск с правно основание чл.19
ал.3 от ЗЗД в СГС е образувано гр. дело № 1618/2021г. по описа на СГС, ГО, I-20 състав.
С
молба вх.№ 265821/02.02.2022г. от ответницата са
представени приходни квитанции за платен данък и такса битови отпадъци за имота,
като видно от същите, те са на името на К.Г.Н.. Приет като доказателство по
делото е и Договор/споразумение/ от 21.03.2005г. за извършване на
топлоизолации, ремонт и изработка на покриви, минерални мазилки и боядисване на
адрес: гр. София, бул.“*********сключен между К. Н., като възложител и С.М.
като владелец и В.Г.В., в качеството му на изпълнител.
С
молба вх.№ 268963/15.02.2022г. са представени копие от Удостоверение №
********* за пребиваване на граждани в ЕС и копие от Паспорт №*********, изд. на
15.04.2015г., валиден до 31.12.2024г., от които е видно, че З.Г.Н. притежава
хърватско гражданство.
От заключението
на допуснатата по делото съдебно-оценителна експертиза, неоспорено от страните
и прието от съда, като обективно и компетентно дадено, се установява, че средния
пазарен наем на процесния апартамент за периода
25.05.2020г. до 03.12.2020г. възлиза на 7661лв., като за 7дни от м.05.2020г. е
в размер на 284лв., за периода от м.06.2020г. до м.11.2020г. е в размер на
1219лв. месечно и за 3 дена от м.12.2020г. е в размер на 117лв.
От
показанията на свид.
Г., живуща в апартамент, находящ се в същата сграда, разположен точно срещу процесния имот, се установява, че през 2003г. започнал
ремонт в апартамента, като свидетелката, която имала и друг имот, разположен
над процесния, разбрала, че г-н Н. е купил имот за
д-р М., с която станали съседи и се сближили. В апартамента живеела
ответницата, идвали родителите й, а след смъртта на бащата на ответницата, при
нея заживяла майка й. Г-н Н. се появявал рядко, основно по празниците – Коледа,
Нова година, а сестра му свидетелката виждала само 2-3 пъти. За всичко около
имота се грижела ответницата, като дори г-н Н. казвал на свидетелката за всичко
във връзка с апартамента да се обръща към докторката,
защото той не бил собственик. При
възникнал проблем в двора на кооперацията, именно ответницата се заела с
разрешаването му – поръчала гаражна врата и сложила катинар, патрон на една от
вратите, мрежа между тяхната и съседната кооперации. Около 5-6 години след
нанасянето в апартамента на ответницата, тя станала управител на етажната
собственост, а дотогава такава била свидетелката, но към този момент никой не
бил вписан като собственик на процесния апартамент.
Свидетелката знаела от ответницата, че г-н Н. има съпруга и деца, които не
познавала. Никой от тях не бил идвал в процесния
апартамент, а г-н Н. се налагало да пътува на 500 км до Белград, за да се вижда
с дъщеря си.
От
показанията на свид. Н. – сестра на починалия К.Г.Н.,
се установява, че брат й живеел и при нея, и при ответницата. Имал брак със З.,
която живеела в Югославия, като се разделил с нея през 1986г.. От 1996г. до
смъртта си братът на свидетелката живеел с ответницата на семейни начала. През
2002г. купили процесния апартамент, за да е близо до
кабинета, в който работела д-р М., като в събота и неделя ходели на гости у
свидетелката в кв.„Горна баня“, събирали се заедно по празници. Ответницата се
грижела за брата на свидетелката. През 1996г., когато получил инфаркт, го
спасила. От 2010г. бил зле с белите дробове и на няколко пъти постъпвал в
различни болници, като ответницата се грижела за него. Когато състоянието му се
влошило – през 2016г., след изписването му от болницата, казал на свидетелката,
че трябва да прехвърли на ответницата апартамента, защото тя била вложила много
пари в него и го обзавела. Братът на свидетелката считал ответницата за
собственик на имота, често споделял със сестра си колко благодарен бил за
грижите, които ответницата полагала за него и че без нея щял да умре.
Свидетелката не знаела някой да има претенции към имота. Преди да почине, на
17.05.2020г., когато сестра му отишла да го види в болницата, той й споделил,
че бил подготвил документи да прехвърли всичко на ответницата. До погребението ищците
не били идвали да го видят, като децата му дори не знаели къде е гроба на баща
им.
Видно
от показанията на свид. Н. – син на починалия К.Г.Н.
от първия му брак е, че приживе баща му притежавал два апартамента на бул. „*********и
на бул.“Ал. *********. От него разбрал, че това, което е искал да прехвърли на
други, извън наследниците му, вече го е прехвърлил, а останалото остава за тях.
Процесният имот бил закупен от баща му през 2003г.,
като свидетелят не знаел той да е имал намерение да се разпорежда с апартамента
и да го прехвърля на ответницата. Свидетелят не поддържал близки контакти с
баща си и последният не му бил споделял какви са намеренията му за апартамента,
но знаел, че ответницата живее на семейни начала с баща му в същия апартамент.
От раждането на дъщеря му през 2003г., повече от 15 години след това, свидетелят
не поддържал връзка с баща си, който имал адресна регистрация на ул. „Еделвайс“№ 52.
От леля си знаел, че здравословното състояние на баща му се влошава. Според
свидетеля, парите за ремонти, данъци и поддръжка на апартамента били давани от
баща му, защото го познавал добре. След прибирането си от чужбина, свидетелят
отишъл на гроба на баща си и на помена за 40-те дни след смъртта му също
присъствал. З./втората съпруга на баща му, била във фактическа раздяла с него и
го била упълномощила той да продава апартаментите, които притежавали, да ги
предоставя на други лица. От ответницата разбрал, че майка й е болна. От 2020г.
и тя заживяла в апартамента, като свидетелят и леля му нямали нищо против, но
не знаел дали Н. и З./ищците/ били съгласни тя да ползва имота и дава сведения
за това, че от ответницата знаел, че има някаква препирня с ищците през 2020г.,
тъй като го помолила да й съдейства, за да не остане на улицата.
Съдът, като
взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Според
легалната дефиниция на чл.68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, като владението
трябва да е постоянно /фактическата власт върху вещта и държането й като своя
да нямат случаен характер, а да изразяват воля трайно да се държи вещта/,
непрекъсвано /чл.81 от ЗС/, спокойно /да не е установено с насилие/, явно /да не
е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец/, несъмнително
Съгласно
чл.69 от ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго, като владелецът следва да е упражнявал
фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 от ЗС.
В случая не
се спори, че процесният имот е придобит на 14.03.2003г.
чрез правна сделка покупко-продажба в условията на съпружеска имуществена
общност/СИО/ от ищцата З.Г.Н.
и К.Г.Н., починал на 25.05.2020г., като липсва спор между страните относно
квотите в съсобствеността, посочени от ищците, определени в съответствие с
разпоредбите на чл.28 от СК и чл.9 ал.1 от ЗН. в случай, че бъде установено, че
правото на собственост не е изгубено.
Липсва спор
между страните, а и се доказа, посредством събраните гласни доказателства, че
от 1986г. ищцата З.Г.Н.
и починалият К.Г.Н. са били във фактическа раздяла, като ищцата се установила
да живее в Сърбия.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че веднага след закупуването на процесния
апартамент през 2003г. ответницата заживяла в него, както и че установяването
на фактическата власт върху имота от ответницата е било със знанието и
съгласието на купувача К.Г.Н..
Предвид
липсата на каквито и да било облигационни отношения между ответницата и
наследодателя на ищците преди сключването на предварителния договор за
покупко-продажба на недвижимия имот през 2017г. и с оглед установеното от
свидетелските показания, че от закупуването на имота през 2003г. и до момента
ответницата упражнява фактическа власт върху имота, съдът счита, че действията
й следва да се квалифицират като завладяване на чужд имот, при което според
презумпцията на чл.69 от ЗС, която не бе оборена от ищците, се предполага, че
упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството на
владелец/решение № 262/29.11.2011г. по гр.д.№ 342/2011г. на ВКС, II г.о./. В такъв
случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана
промяна в намерението за своене спрямо собственика,
тъй като от момента на установяване на фактическата власт, тя има характер на
владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от
закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато.
В хипотеза
като настоящата, при която се завладява чужд имот, не се изисква уведомяване на
собственика за намерението за своене на имота, а
единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно - не по
скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика, и спокойно, в
какъвто смисъл е решение № 223/05.04.2006г. по гр.д.№ 14/2006г. по описа на
ВКС, I г.о.
Установи се
по делото, че осъществяваното владение от ответницата на имота е било явно,
доколкото същото е упражнявано от нея по начин, по който да може да бъде узнато
от собственика, като ответницата е живяла в процесния
апартамент от закупуването му през 2003г., стопанисвала го е, извършвала е
ремонти, поддържала го е, участвала е в разноските за общите части на сградата,
наред с останалите собственици, което прави и към момента, като установените с
гласните доказателства действия на ответницата отговарят на признака явно
владение.
След като
едно лице веднъж е установило фактическа власт върху един имот, както е в
случая, предполага се до доказване на противното, че упражнява тази фактическа
власт трайно и непрекъснато до момента, в който не се установи осъществяване от
трето лице на такова действие, което явно и категорично препятства възможността
владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота, или бъде
осъществено такова действие, което има за последица отстраняване на владелеца
от имота, като твърдения за прекъсване на владението на ответницата ищците не
са навели.
Фактът, че
през 2017г. ответницата е сключила предварителен договор за покупко-продажба на
недвижими имоти, един от които е процесния, е ирелевантен за намерението й да държи имота като свой от
закупуването му от К. Н. през 2003г., до момента.
Упражняваното
от ответницата владение върху имота е годно да доведе до придобиването му по
давност, доколкото притежава признаците на чл.68 ал.1 от ЗС и не е оборена
презумпцията по чл.69 от ЗС. В случая владението на ответницата не е било смутено до изтичане на срока по чл.79 ал.1 от
ЗС, доколкото доказателства за противното не са събрани в хода на съдебното
производство, като след изтичане на десетгодишния срок по цитираната
разпоредба, още на 15.03.2013г., същата го е придобила по давност, не е налице
прекъсване по смисъла на чл.83 от ЗС на владението и не се твърди да е настъпил
факт от предвидените в чл.116 от ЗЗД, като сключването след изтичане на този
срок предварителен договор за покупко-продажба на имота, както бе посочено
по-горе в решението, не изключва наличието на намерение за своене
у ответницата.
Предвид
изложеното и установените по делото факти, а именно, че от 14.03.2003г.
ответницата е владяла непрекъснато процесния
апартамент в продължение на повече от 10 години, се налага извода, че
фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС е осъществен и тя е придобила правото на
собственост върху имота по давност преди предявяване на иска и дори преди
сключване на предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имоти. Ответницата
е придобила правото на собственост върху процесния
имот въз основа на изтекла в нейна полза придобивна
давност, тъй като е владяла имота с намерение за своене
постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително в продължение на повече
от 10 години – от закупуване на имота през 2003г. до датата на подаване на
исковата молба.
Съгласно
чл.99 от ЗС, правото на собственост не се изгубва, освен ако не се придобие от
друг, а в случая ответницата го е придобила по давност преди предявяване на
иска, поради което и ищците не се легитимират като собственици по силата на
прекратената съпружеска имуществена общност и по наследяване от К.Г.Н., като
предявените от тях искове по чл.108 от ЗС и съединените с тях искове по чл.59
от ЗЗД за заплащане на обезщетения във връзка с ползването от ответницата на
идеални части от имота за
периода 29.05.2020г. – 03.12.2020г., чието уважаване е обусловено от изхода на
спора по исковете по чл.108 от ЗС, следва да се
отхвърлят, като неоснователни.
С оглед неоснователността
на предявените искове и направеното искане от ответницата за присъждане на
сторените по делото разноски, при съобразяване броя и цената на предявените
искове, извършените процесуални действия от пълномощника на ответницата,
действителната фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че по
същото са проведени четири съдебни заседания, съдът намира, че ищците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ответницата направените от нея разноски за
адвокатско възнаграждение от 4951лв.,
на основание чл.78 ал.3 от ГПК, което не счита за прекомерно по изложените
по-горе съображения.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от З.Г.Н., ЛНЧ ********** и Н.К.Н. - К.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, срещу С.Н.М., ЕГН **********,*** искове,
както следва:
иска
с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на С.Н.М.,
че З.Г.Н. е собственик на 5/8 ид.ч. от апартамент №
3, находящ се в гр. София, район „Възраждане“, бул. „***********,
***********, със застроена площ от 136 кв.м., при съседи: апартамент № 4,
стълбище, бул. „**********бул. „***********, заедно с мазе № 14, със застроена площ от 9,10 кв.м., при
съседи мазе № 15, коридор, мазе № 13, двор и имот планоснимачен
номер 5, заедно с 13.460% идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от 15/31 идеални части от мястото, върху които е построена,
представляващо УПИ, а съгласно скица -
имот с пл. № 6 от кв.234 по плана на гр.София, местността
Зона Б-19, целият с площ
241,50 кв.м. при съседи по скица:
бул. „**********имот пл. № 5, имот
и имот пл. № 7, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, представляващ имот с идентификатор
68134.306.153.1.4. по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-32/01.04. 2016 г. ИД на АГКК с последно изменение на КККР,
засягащо самостоятелен обект от 13.08.2020 г.
с адрес на имота: гр.София, район „Възраждане“, бул. „***********, ет.
3, ап. 3, предназначение: Жилищна сграда
- многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор
68134.306.153, предназначение на
самостоятелния обект - жилище – апартамент, брой нива над обекта: Посочена в
документа площ: 136 кв.м., прилежащи части: мазе № 14 с площ 9,10 кв.м.;
13,460% ид.ч. от общите части на сградата, ниво 1
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 68134.306.153.1.3 под
обекта: 68134.153.1.2. над обекта: 68134.306.153.1.6 и за осъждане на ответницата да предаде на
ищцата З.Г.Н. владението върху 5/8 идеални части от имота;
иска
с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на установено по отношение на С.Н.М.,
че Н.К.Н.-К. е собственик на 1/8 ид.ч. от апартамент
№ 3, находящ се в гр.София, район Възраждане, бул. „***********,
***********, със застроена площ от 136 кв.м.
при съседи апартамент № 4, стълбище, бул. „**********бул. „Сливница“ и
имот с планоснимачен
номер 7, заедно с мазе № 14, със
застроена площ от 9,10 кв.м. при съседи мазе № 15, коридор, мазе № 13, двор
и имот пл. № 5, заедно с 13,460% ид.ч. от общите части на сградата и 13,460% идеални части
от 15/31 ид.ч. от мястото, върху което е построена,
съставляващо УПИ, а съгласно скица – имот с пл. № 6 от кв. 234 по плана на
гр.София, местността Зона Б-19, целият с площ 241,50 кв.м., при съседи по скица бул. „**********имот с пл. № 5 и имот с пл. №
7, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, представляващ имот с
идентификатор 68134.306.153.1.4. по КККР, одобрен със заповед №
РД-18-32/01.04.2016 г. ИДАГКК, с последно изменение на КККР, засягаща самостоятелния обект от
13.08.2020 г. с адрес на имота: гр.София, район „Възраждане“, бул. „***********,
ет. 3, ап. 3, предназначение: Жилищна
сграда - многофамилна, разположена в ПИ с
идентификатор 68134.306.153,
предназначение на самостоятелния обект - жилище – апартамент, брой нива
над обекта: Посочена в документа площ: 136 кв.м., прилежащи части: мазе № 14 с
площ 9,10 кв.м.; 13,460% ид.ч. от общите части на
сградата, ниво 1 съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
68134.306.153.1.3 под обекта: 68134.153.1.2. над обекта: 68134.306.153.1.6 и за осъждане на ответницата да предаде на
ищцата Н.К.Н. – К. владението върху 1/8 ид. ч. от
имота;
иска
с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на С.Н.М. да заплати на З.Г.Н.
сумата в размер на 3906,25лв., представляваща обезщетение за неизползване на
5/8 ид.ч. от гореописания имот за периода
29.05.2020г. – 03.12.2020г. и
иска
с правно основание по чл.59 от ЗЗД за осъждане на С.Н.М. да заплати на Н.К.Н. сумата
в размер на 781,25лв., представляваща обезщетение за неизползване на 1/8 ид.ч. от
гореописания имот за периода
25.11.2020г. до 03.12.2020г.
ОСЪЖДА З.Г.Н., ЛНЧ ********** и Н.К.Н. - К.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, да заплатят на С.Н.М., ЕГН **********,***
сумата от 4951лв., представляваща направени по делото разноски, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: