Решение по дело №145/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 394
Дата: 23 юни 2020 г.
Съдия: Екатерина Тихомирова Георгиева Панова
Дело: 20204400500145
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И E

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Плевен,………………г.

Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на двадесет и осми май           през двехиляди и двадесета       година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА  ПАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

                                                                                      ЖАНЕТА ДИМИТРОВА

при секретаря   Анелия Докузова        като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 156 по описа на Плевенски окръжен съд за 2020 г и за да се произнесе взе предвид следното:

                        Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

               С решение  № 2494 от 17.12.2019 г по гр. дело № 7271/2018 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Е.И.Л., ЕГН ********** ***, ЧЕ ЖСК „***” гр. Плевен с адрес гр. Плевен, ж.к. ***, представлявано от председателя на УС П.Д.П., Е СОБСТВЕНИК на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 56722.666.173.5.17,  с предназначение – Гараж в сграда, с адрес гр. Плевен, ж.к. ***, вх. ***, ***, гараж 2, при съседи – на същия етаж: имоти с идентификатор 56722.666.173.5.16 и 56722.666.173.5.1, под обекта - имот с идентификатор 56722.666.173.5.27, над обекта - имот с идентификатор 56722.666.173.5.3,  съгл. схема № 15-762856-19.10.2018г. на СГКК Плевен, по предявения от Б.В.П., ЕГН **********, иск с правно основание 134 от ЗЗД, във вр. чл. 108 от ЗС.

 

            ОСЪДИЛ Е  Е.И.Л., ЕГН ********** ***, ДА ПРЕДАДЕ НА ЖСК „***” гр. Плевен с адрес гр. Плевен, ж.к. ***, представлявано от председателя на УС П.Д.П., ВЛАДЕНИЕТО на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 56722.666.173.5.17,  с предназначение – Гараж в сграда, с адрес гр. Плевен, ж.к. ***, вх. ***, ет. ***, гараж 2, при съседи – на същия етаж: имоти с идентификатор 56722.666.173.5.16 и 56722.666.173.5.1, под обекта - имот с идентификатор 56722.666.173.5.27, над обекта - имот с идентификатор 56722.666.173.5.3,  съгл. схема № 15-762856-19.10.2018г. на СГКК Плевен, по предявения от Б.В.П., ЕГН **********, иск с правно основание 134 от ЗЗД, във вр. чл. 108 от ЗС. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

 

                Въззивна жалба срещу  решението  е  постъпила от  Е.И.Л.  ,  в която се възразява, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се атакува като такова. Възразява се, че решението е недопустимо, респективно неправилно, защото е постановено при ненадлежно упражняване на правото на иск, както и че не е обосновано. Възразява се, че за да се упражни чуждото право, то следва да се докаже качеството на кредитор на ЖСК и правния интерес от упражняването на иска. Необосновано на доказателствата по делото съдът не е приел направено разпределение на гаражите в кооперацията от 1992 г, което е налице в табличен вид и е било подписано от всички член кооператори. Възразява се ,че претенцията преследва цел да се съедини процесния гараж с жилището на ищеца пред първата инстанция. Възразява се, че иск за собственост не може да се предяви от процесуален субституент.  Претендира се отмяна   на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

               Въззиваемата  страна  ,редовно призована, оспорва  жалбата като неоснователна.Взема се становище, че изводите на РС – Плевен са обосновани от събраните по делото доказателства, исковете са предявени по посочения начин с оглед факта ,че ХСК не е прекратена и собствеността на всички обекти е нейна. Претендира се потвърждаване на решението на РС – Плевен.

                 Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази  със законовите изисквания, намира за установено следното:

                    ЖАЛБАТА  е ДОПУСТИМА , НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

                    СПОРНИТЕ  въпроси  касаят установяване на извършено разпределение на определен обект гараж в ЖСК по делото, както и в чие държане се намира процесният гараж

              РС е приел, че  ЖСК „***” гр. Плевен е регистрирана по ф. д. №2276/1990г. на Плевенски окръжен съд, съгласно представеното актуално удостоверение от 18.01.2019г. на ПлОС. Към момента  на произнасяне на съда същата не е прекратена, и съгласно същото удостоверение последното вписване по партидата е от 27.04.2010г. Не е било спорно между страните по делото, че процесният гараж № *** е построен от ЖСК „***” гр. Плевен с адрес гр. Плевен, ж.к. ***, вх. Д, ет. 2, и че представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 56722.666.173.5.17, съгл. схема № 15-762856-19.10.2018г. на СГКК Плевен. Не е спорно също, че за него не е издаден нотариален акт за собственост, поради което самостоятелният обект – гараж, е собственост на ЖСК. Спорен по делото е бил  въпросът – на кого е разпределен гаражът и следва ли ответникът да бъде осъден да предаде ползването му. Във връзка с разпределението, по делото е представено решение за разпределение на имоти - гаражи № *** и № *** във вход “***” на жилищен блок № ***, ж.к. ”***”, отразено в т.2 на Протокол от 23.01.2011г. на ОС на ЖСК”***”-Плевен, от което е било видно, че гараж № 2 е даден на ищеца Б.В.П.. Това решение на ОС, в касаещата настоящия спор т. 2, е оспорено пред ПлРС, като по гр.д. 702/2011г. е постановено решение, с което искът за неговата отмяна, предявен от ответника по настоящето дело - Е.И.Л., е отхвърлен. Решението е потвърдено с Решение № 602/07.12.2011г. по въззивно гр.д. 677/2011г. на ПлОС. В тези решения е обсъждана възможността да е имало предходно разпределение на гаражите № 1 и № 2, каквото се твърди и от ответника по настоящето дело и в тази връзка е представен списък – л. 112 – 114 от делото – ръкописно изписан „Разпределение на гаражите“, съгласно който във вх. *** /понастоящем ***/ на блока, на ищеца е даден гараж № ***, а на ответника – гараж № ***. Съдът  е приел, че този списък не може да се цени като извършено предходно разпределение на гаражи, той не представлява решение на ОС за разпределение, т.к. не съдържа реквизити – дата, решение, заседание, присъствали членове, гласували членове, не е ясно от кого и с каква цел е създаден. Въпреки, че по делото не се установи документ, който да сочи предходно разпределение на обектите в ЖСК, обстоятелството, че такъв е имало се установява от приложеното / л. 10-11 от гр.д. 702/2011г./ Решение по гр.д. 2804/1994г. на ПлРС – с това решение е отменено решение на ОС на ЖСК *** гр. Плевен /понастоящем съищеца ЖСК ***/, проведено на 06.10.1994г., с което е определено Гараж № *** от вх. *** в сградата на ЖСК да остане за Ж.И.Л.. От съдържанието на това решение може да се установи, според РС, че разпределение в предходни години – 1992г., 1993г. не е имало, а разпределението от 1994г. е отменено от съда. Дори и преди 1994г. да е имало разговори, договорки между съкооператорите, обсъждания на ОС, то те не са представлявали друго валидно разпределение. Съдът  е приел, че реално в протокола от 23.01.2011г. е извършено разпределение на гаражите № 1 и № 2 във вх. ***, т.к. въпреки непрецизната квалификация в поканата за ОС - „кой гараж има право на ползва“, в решението по т. 2 изрично се посочва, че предложението на председателя е гаражите „да бъдат разпределени“, и с 61 гласа „за“ е прието Гараж № 1 да бъде даден на Е.Л., а Гараж № 2 – на Б.П.. Още повече се изяснява обстоятелството, че гаражите са разпределени, от обсъжданията на ОС по т.6, в които се обсъжда списък-таблица за разпределение на имотите, в която изрично е посочено, че при извикване на Е.И.Л., ап. 13 вх. Д, за подписване на имота си в таблиците, касаещи разпределението, същият е оградил с червено кръгче Гараж № 1, вх.***, „който му е предоставен с решение на ОС, проведено днес“, и в графата за подписи е написал „не“, което означавало според него, че се отказва от този гараж.

На въпросите по реда на чл. 176 от ГПК, председателят на съищеца ЖСК *** – П.Д., е посочил, че всички документи, които е получил когато е станал председател на УС са сочили, че проблемните гаражи № 1 и № 2 във вх. *** са разпределени както следва: Гараж № 1 – на ответника, а Гараж № 2 – на ищеца. Посочил е, че това са гаражи на втори етаж, не могат да се ползват като такива, не може да се направи рампа за да се стига до тях. Посочил е, че като председател е искал многократно да се покажат всички документи, които притежават спорещите страни пред органите на кооперацията, но всеки твърдял своето и не показвал документи. Посочи, че на последното заседание той показал всички документи които има, на всички съкооператори, че възражение е направено единствено от ответника. При предявяването на схемата на процесния гараж, председателят на ЖСК е посочил, че именно имот с № 56722.666.173.5.17 е процесния гараж № 2, а съседния до него с № *** е Гараж № 1. Посочи, че Гараж № 2 се ползва от ответника Е.Л., а Гараж № 1 не се ползва от никого, като и че и двата гаража граничат с ап. 1, който е на ищеца. Непосредствено до Гараж № 2 се намира стълбищната клетка, от която към процесния гараж е пробита врата, въпреки че по проект няма такава. Посочил е, че тази врата е зазиждана и не е трябвало да се прави такава, но след събранието отв. Е.Л. продължил да влиза в този гараж. По делото е разпитана като свидетел и Жулиета Любенова – съпруга на ответника. Тя е посочила, че не е била член-кооператор, но е била касиер в ЖСК, че през 1992г. имало разпределение на гаражи, че след като ищецът започнал да изявява претенции за гараж № 2 били разменени номерата на гаражите. Заяви, че знае, че общото събрание е гласувало за ищеца да остане Гараж № 2, че те са обжалвали, но съдът не уважил жалбата. Свидетелката е  посочила  по предявената ѝ скица, че в момента семейството ѝ ползва Гараж № 2, обект с номер ***, влизат отвътре, от стълбището през врата, и че отвън не може да се влезе, т.к. е на втория етаж на сградата.

При така събраните доказателства, съдът е  приел, че  доколкото предмет на делото е нежилищен имот, то в случая не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 38 а от ЗЖСК, съгласно която всеки член на жилищностроителна кооперация може да предяви иск за изваждането на всеки, който се намира без основание в определеното му с разпределителния протокол жилище. В случая правната квалификация на предявения иск, дадена от съда и неоспорена от страните, е чл. 134 от ЗЗД във вр. с чл. 108 от ЗС / в т.см. Решение №867 от 30.04.2010г. на ВКС, по гр.д.№1524/2008г. IV г.о., Решение № 264 от 3.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6489/2007 г., III г. о., по описа на І г.о. ГК/. Тъй като по отношение на ЖСК членовете ѝ имат право да държат разпределените им имоти след фактическото им изграждане, те могат да реализират правата ѝ срещу третите лица при нейно бездействие чрез предявяване на косвения иск по чл.134 от ЗЗД. В този случай, според РС,  ищецът следва да докаже, че е кредитор на съищеца ЖСК „***“, и че неговото бездействие заплашва удовлетворението му. Съгласно приетото по-горе от съда, доказа се чрез протокола от ОС на ЖСК „***“ гр. Плевен от 23.01.2011г., разгледан в неговата цялост, че процесния Гараж № 2 е разпределен на ищеца Б.В.П., поради което той се явява кредитор на съищеца ЖСК за предаване на владението на този обект. Установило  се е  безспорно – както от отговорите на въпроси по чл. 176 от ГПК на председателя на кооперацията, така и от показанията на св. Любенова /която въпреки, че е заинтересована от изхода на делото като съпруга на ответника, изнесе неблагоприятни за него факти/, че самостоятелния обект – гараж № 2, се ползва от ответника Е.И.Л.. При това положение са налице и предпоставките за уважаване на иск по чл. 108 от ЗС – имотът е собственост на кооперацията, ползва се от ответника, липсва правно основание за неговото владение.

   Съдът е приел, че независимо от това дали ответникът е заплащал данъци за спорния имот, както сочи той и каквито доказателства са представени по делото, този факт не представлява основание за придобиване на имота, а само изявление пред финансовия отдел на съответната община, което не доказва собственост.  Според РС  дори и да биха били доказани твърденията на ответника, че папката „Разпределение на гаражите“ в която ищецът е посочен с Гараж № 1, е от 1992г. и представлява действителното разпределение, то при съпътстващото твърдение на ответника, че впоследствие номерата на гаражите са разменени, отново би следвал извод, че на ищеца е разпределен Гараж № 2.

Съобразно Решение № 1517 от 6.VI.1973 г. по гр. д. № 982/73 г., I г. о. на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1973 г., С., Наука и изкуство, 1974 г., при иск по чл. 134 ЗЗД, имуществото се присъжда в полза на длъжника, а не и на кредитора му, който води иска; при такъв иск ищецът трябва да установи, че е кредитор, и правния си интерес от водене на иска. Поради горното, в случая предаването на владението на процесния имот, според РС,  следва да бъде присъдено на собственика му – в случая ЖСК, от която ищецът има право да претендира предаване на имота. 

 

        РЕШЕНИЕТО на ПлРС е  законосъобразно

     РС е изложил   мотиви за изводите си, които   се възприемат почти изцяло от въззивния съд и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени . Правилен е изводът на РС, че не може да се упражни правото на иск по чл 38а от ЗЖСК.  РС – Плевен първоначално е определил такава квалификция на предявения иск, разгледал е делото и го е обявил  за решаване. По късно в срока за произнасяне е преценил, че е допуснал неправилна квалификация на иска, върнал е делото обратно в открито съдебно заседание, променил е квалификацията на иска, разгледал е делото и е постановил решение. За тези свои действия РС не е изложил подробни мотиви, а е посочил, че не може да се предяви иск по чл. 38 а от ЗЖСК, тъй като имотът не е жилищен. При преценка на квалификацията на един иск следва да се изхожда от фактическите твърдения и претенциите на ищцовата страна като съдът не е обвързан от евентуално посочена от страната правна квалификация.съгласно чл. 38 а от ЗЖСК всеки член на жилищностроителна кооперация може да предяви иск за изваждането на всеки , които се намира без основание в определеното му с разпределителния протокол жилище. Вероятно точната редакция на текста е дала основание на РС да направи своя извод и  въззивният съд  е съгласен с този извод. Действително буквално в текста се касае за определено с разпределителен протокол жилище. В подкрепа на този извод на РС – Плевен е и съдебната практика – р.№ 264 от 3.04.3009 г на ВКС на РБ по гр. дело № 6489/2007 г, трето г.о, опр. № 486 от 15.08.2014 г на ВКС на РБ по гр. дело № 2992/2014 г, първо г.о. В този смисъл правилно РС не е съобразил посочената правна квалификация  в коригираната искова молба и е изходил от фактическите твърдения в същата, а те са в посока това, че ЖСК дължи предоставяне на член кооператора на разпределения му имот, това не е сторено и той претендира изваждане на  лицето, което се намира в имота без основание. Формално петитумът на така представената искова молба може и да не е правно перфектно издържан за определяне на правно основание по чл. 108 от ЗС, но претенцията, изхождайки от фактическите твърдения е тази и РС правилно е приел правната квалификация на иска, който е разгледал. В крайна сметка е изпълнена и разпоредбата на чл. 26 ал.4 от ГПК за конституиране по делото като страна и на ЖСК като не следва  въззивният съд да се занимава с точното качество на страната по делото доколкото е изпълнена разпоредбата на ГПК, ЖСК е страна, взела е участие по делото, връчени са й книжата по същото и не е налице процесуално нарушение, което да води до порок на съдебното решение. С оглед гореизложеното следва да се приемат за неоснователни възраженията във въззивната жалба относно недопустимост на иска. Неоснователни са и възраженията относно наличието на разпределение на обектите в ЖСК, за което първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които не следва да се преповтарят. Пред въззивния съд не се представят доказателства при спазване на правилата на чл. 266  от ГПК, които да водят до друг извод, различен от този на Пл РС.

                  Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното решение. При този изход на делото следва да се осъди въззивника да заплати на другата страна разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв адвокатски хонорар, видно от договора на л. 14 от делото и по представения списък за разноски.                 

                      Водим от горното, съдът

                                     Р           Е        Ш         И          :

                        ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 2494 от 17.12.2019 г по гр. дело № 7271/2018 г по описа на РС – Плевен  КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

                      ОСЪЖДА Е.И.Л., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА Б.В.П. *** разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лв                 

                     РЕШЕНИЕТО    подлежи на касационно обжалване   при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС на РБ в  месечен срок от връчване на съобщението за изготвянето му          

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ :