№ 943
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело №
20211110209059 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Й. СТ., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 21-4332-011601 от 09.06.2021 г., издадено от Началник Група към
СДВР, с което на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
/двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от
Закона за движение по пътищата.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно. Излага се, че описаните нарушения не отговарят на обективната
действителност, като между двата автомобила е имало съприкосновение между
страничните огледала без щети. Твърди се, че жалбоподателят не е избягал от мястото
на ПТП. Поддържа се, че е нарушена процедурата по съставяне на АУАН, тъй като
последният е съставен без да е присъствал някой от свидетелите очевидци на
нарушението. Сочи се, че липсва пълно описание на нарушението по пункт 1, а по
пункт 2 е налице противоречие между словесно описание и правна квалификация.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, представлява се от адв.
Митева, която моли за отмяна на наказателното постановление по съображенията
изложени в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
На 24.03.2021 г., около 14:50 ч., Р. Й. СТ. управлявал товарен автомобил, марка и
модел „***, в гр. София, по ул. „Св. Наум“, с посока на движение към Семинарията,
като пред № 56, поради недостатъчен контрол върху управлението на МПС,
реализирал ПТП със спрелия на червен сигнал товарен автомобил, марка ***
1
управляван от свидетеля Д. С. АЛ..
Свидетелят А. забелязал, че в резултат на удара е счупено огледалото на
управлявания от него автомобил и подал звуков сигнал към водача на другия
автомобил /жалбоподателя/. Последният потеглил, като свидетелят А. не успял да го
догони. Непосредствено след това се върнал на мястото на ПТП и уведомил екип на
КАТ.
На място били изпратени служителите на ОПП-СДВР - ****в. За настъпилото
ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1785472/24.03.2021 г.
От водача на товарен автомобил, марка *** била попълнена декларация от
24.03.2021 г.
От водача на товарен автомобил, марка и модел „***, била попълнена
декларация от 18.05.2021 г.
В присъствието на нарушителя и двама свидетели, един от които Д.А., бил
съставен акт за установяване на административно нарушение на 18.05.2021 г. от ЕМ.
ЗДР. П. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на
вътрешните работи. Актът бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 18.05.2021 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 21-4332-011601 от 09.06.2021 г. от Началник Група към СДВР, с
което на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за
движение по пътищата, били наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Препис от същото бил връчен на
жалбоподателя на 15.06.2021 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите ЕМ. ЗДР. П. и Д. С. АЛ..
Свидетелят П. поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като
сочи, че няма спомен за конкретния случай.
Свидетелят А. сочи, че е управлявал служебен автомобил, като в задръстване
мъж, управляващ друг служебен автомобил го е ударил и е счупил огледалото на
автомобила. Излага, че е подал звуков сигнал за спиране, опитал се е да догони
шофьора на другия автомобил, но не е успял, поради което и е извикал КАТ. Заявява,
че словесен контакт с другия шофьор не е имало.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите ЕМ. ЗДР. П., Д. С.
АЛ. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред -
протокол за ПТП, справка картон на водача, декларации, акт за встъпване в длъжност,
заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г., заповед № ИК-13140 от 29.10.2019 г. и заповед
№ 513 з- 2509/21.04.2015 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 18.05.2021 г., в деня, в който е установен
нарушителят от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от
нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното
НП.
2
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от ЕМ. ЗДР. П. - „младши автоконтрольор“ в отдел
„Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в
ОПП-СДВР са оправомощени да съставят актове за установяване на административни
нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. В настоящия случай НП е съставено от Гергана Владимирова
Борисова, която работи като „началник група“ към СДВР-ОПП, като със заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на
сектори в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото
връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в
присъствието на нарушителя и двама свидетели, един от които присъствал при
извършване на нарушението. АУАН е подписан от актосъставителя, двамата свидетели
и жалбоподателя.
Относно нарушението по пункт 1 от НП:
Нормата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП регламентира задължение за водачите да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
От протокола за ПТП и декларацията, попълнена от свидетеля А., безспорно се
доказва фактът на осъщественото ПТП, установено и от събраните гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите П. и А..
По категоричен начин се установява, че жалбоподателят, поради недостатъчен
контрол върху управлението на МПС е реализирал ПТП със спрелия на червен сигнал
товарен автомобил, марка *** управляван от свидетеля А.. В тази връзка съдът
кредитира показанията на свидетеля А., като ги намира за подробни, последователни и
съответстващи на събрания доказателствен материал.
Съдът не споделя довода на жалбоподателя, че от ПТП не са настъпили
имуществени вреди, доколкото в протокола за ПТП изрично е отбелязана като щета -
огледало за обратно виждане, което обстоятелството беше потвърдено и от разпита на
свидетеля А..
При преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Това нормативно
установено положение има за последица разместването на доказателствената тежест в
процеса, при което нарушителят е този, който по пътя на пълно и главно доказване
следва да опровергае съдържащите се в АУАН констатации, свързани с нарушението.
Имайки предвид факта, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, доказващи
противното, настоящата инстанция счита, че установената в АУАН фактическа
обстановка и възпроизведена в НП е доказана. Направените в АУАН констатации,
както и тези в издаденото въз основа на него НП не са опровергани от доказателствата
по делото, напротив потвърждават се от показанията на свидетеля А..
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, при
форма на вина пряк умисъл, тъй като последният е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици.
Доколкото наказанието, съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл.
185 ЗДвП, е в абсолютно определен размер, то излагането на съображения досежно
неговата индивидуализация се явява безпредметно.
Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
3
доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид.
Относно нарушението по пункт 2 от НП:
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания.
Анализът на нормата сочи, че за да е приложима тази хипотеза, необходимо е
участниците в ПТП да не са постигнали съгласие относно обстоятелства, свързани с
извършването на ПТП. В случая, видно от показанията на свидетеля А., водачът Р.С. е
напуснал мястото на произшествието, без да установи последиците от ПТП, както и без
да е установен контакт между него и собственика на увреденото МПС, поради което и
сочената от административнонаказващия орган хипотеза на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
ЗДвП е неприложима, поради липса на елемент от обективната страна на тази хипотеза
- непостигнато съгласие между участниците в произшествието.
Съгласно нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, нарушение извършва водач, който
не е спрял след ПТП, за да установи какви са последствията от него. Ето защо,
следвало е да се вмени във вина нарушение по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а не
както е преценил наказващият орган, като е дал квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ ЗДвП.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление следва да
бъде отменено в частта, с която на жалбоподателя са наложени административни
наказания за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, а в останалата част следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-011601 от 09.06.2021 г.,
издадено от Началник Група към СДВР, в частта, в която на Р. Й. СТ., ЕГН
**********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „в“ от Закона за движение по пътищата.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4