РЕШЕНИЕ
№ 385
гр. Враца, 07.11.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в
публично заседание на 09.10.2023г. /девети
октомври, две хиляди двадесет и трета година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Даниела МОНОВА, без участие на прокурор, като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм.
дело № 423 по описа на АдмС – Враца
за 2023г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 38 ал. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.
Делото е образувано въз основа на ЖАЛБА на Н.Л.Х. и Л.Х. ***,
чрез * К.Т. ***, против Решение № ППН-01-441/2022г. от 09.05.2023г. на
Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ - гр. София.
В жалбата се излагат
съображения, че решението е постановено при съществени нарушения на
административно-производствените правила, не-законосъобразност от гледна точка
на материалния закон и несъответствие с целта на закона. На първо място се
излагат доводи, че в обхвата на камерата не попадат имотите на двамата
жалбоподатели пред КЗЛД и това изключва тяхната активна процесуална легитимация,
което е съществено нарушение по смисъла на чл.146 т.3 от АПК. Твърди се, че е налице
законен интерес на администратора от видеонаблюдението, ограничено единствено
до пространството пред входа на дома му, който законен интерес е действителен и
непосредствен, а не теоретичен или предполагаем. Налице е реална и опасна
ситуация за защита на здравето и неприкосновеността, обуславя видеонаблюдението,
поради причинена в миналото вреда и възникнал сериозен инцидент. Непосредствен
обект на наблюдението не са жилищата на жалбоподателите пред КЗЛД, а входа на
администратора. Сочи се, че решението е в противоречие с установената практика
на самата КЗЛД и практика на ВАС, като се излагат примери и се цитира
практика.Твърди се наличие на хипотезата на чл.6 §1 б.“в“ и хип. Първа от б.“г“
от Регламент /ЕО/ 2016/679. Прави се искане за отмяна изцяло на решението на
КЗЛД, като неправилно и незаконосъобразно. Пред съда жалбата се поддържа от
жалбоподателя Л.М. и от пълномощника – * Т.. Претендират се разноски.
Ответникът по
оспорването КЗЛД-София, в Писмено становище, чрез процесуалния си представител К.П., оспорва
жалбата и прави искане същата да бъде отхвърлена. Сочи се, че оспорения акт е
издаден от компетентен административен орган, при спазване на процесуалните
правила и при правилно прилагане на материалния закон, адресатите са определени
правилно и жалбата на засегнатите лица законосъобразно е приета за основателна.
Излагат се подробни и аргументирани съображения за неоснователност на жалбата.
Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни М.Г.А. и В.Ц.В.
не са ангажирали становище по основателността на жалбата.
Приложена е административната
преписка. В с.з. от пълномощника на жалбоподателите се представиха допълнителни
писмени доказателства в подкрепа на жалбата.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в административната преписка,
представените пред съда и след служебна
проверка съгласно разпоредбата на чл.168
от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че жалбоподателите - Н.Л.Х.
и Л.Х.М. и заинтересованите лица - М.Г.А. и В.Ц.В. живеят и притежават имоти –
жилищни сгради с парцели на една улица - ***. Н.Х. е * на Л.М. и живеят на * в
съседство с къща с магазин на М.А. на № 6, а В.В. е срещу техните имоти на *.
Не е спорно и обстоятелството, че на 24.06.2022г. е монтирана камера за
видео-наблюдение на жилищната сграда на Н.Х.
и Л.М., откъм улицата на фасадата.
Спорно е обстоятелството
видеонаблюдението нарушава ли личната неприкосновеност на заинтересованите лица
М.А. и В.В. или е налице законен интерес на администратора от видеонаблюдението
ограничено единствено до пространството пред входа на дома му и в обхвата на
камерата не попадат имотите на А. и В..
КЗЛД е била сезирана с Жалба вх. №
ППН-01-441/11.07.2022г. /на л.19 от делото/ от М.А. и Жалба вх. №
ППН-01-448/13.07.2022г. /л.20/ от В.В..
В жалбите са изложени идентични твърдения за неправомерно обработване на
личните им данни от Н.Х., в хипотезата на осъществено видеонаблюдение посредством
камера монтирана на фасадата на жилищната сграда, находяща се на адрес ***.
Посочено е, че камерата е монтирана на 24.06.2022г. и в обхвата й попадат входа
на имотите им, търговския обект на А. и обществени места – прилежаща улица и
тротоари. Молят комисията за проверка на случая, премахване на камерата и
преустановяване на видеонаблюдението, което твърдят, че се осъществява против
волята им и в нарушение на личната им неприкосновеност. Към жалбата на А. са
приложени две изображения на камерата /л.18 и л.19-гръб/. От страна на А. са
подадени и три допълнителни сведения /л.21, л.30 и л.35/, като две от тях с
подписка на граждани и всички с изображения с фасадата на къщата с камерата,
както и с граждани /л.22-24, л.31-34, л.36-40/.
Жалбоподателят по настоящето дело Н.Х.
е уведомен за жалбите на А. и В., с писмо
с изх. номер от 20.09.2022г./л.25/, получено от Л.Х. на 26.09.2022г./л.26/.
Уведомен е с писмото за образуваното административно производство, като му е
предоставена възможност да изрази
становище в 7-дневен срок, но писмено становище от същия не е ангажирано. Депозирано
е пред КЗЛД „писмено опровержение“ /л.27-29/ от Л.М., който е посочил, че е *
на Н.Х. и потвърждава, че на 24.06.2022г. е монтирана камера на адреса, който
обитава със * си. Твърди, че в обхвата на видеонаблюдението е само техния имот
и движима и недвижима собственост, не се наблюдават чужди имоти, а причина за
монтиране на камерата са посегателства срещу него в собствения му имот, поради
подадени сигнали свързани с работата на стопанисвания от А. търговски обект –
хранителен магазин, силна музика и продажба на алкохол.
От служители на КЗЛД е извършена
проверка на 03.11.2022г. на място, като е съставен Констативен Протокол /43-44/
с приложени изображения на улицата с имотите на лицата и камерата /л.44гръб-51/.
Проверката е извършена в присъствието на Н.Х. и Л.М.. Резултатите от проверката
са обективирани в Констативен акт № ППН-02-610/14.11.2022г. /л.41-42/. Установено
е мястото на монтиране на камерата, кога и от кой е монтирана, нейния модел,
капацитет и обхват. Проверката е извършена по заповед на Председателя на КЗЛД
/л.42гръб/ и връчена на Х. и М..
С решение по протокол № 44 от
30.11.2022 г. на свое заседание КЗЛД е приела за допустими подадените жалби от А.
и В., конституирани са страните в
административното производство и е насрочено открито заседание на Комисията за
разглеждане на жалбата по същество. За ответни страни са конституирани Н.Х. и Л.М..
Уведомени са страните с писмо с разяснения, уведомление за насроченото
заседание и копие от Констативния акт
със заличени ЕГН, както и съответно преписи от жалбите и от опровержението /л.52-57/.
Изпратено е писмо от КЗЛД за изискане на справка от ПУ-Роман /л.58-59/, като е
последвал отговор /л.60/.
Подадено е възражение от А. срещу
„опровержението“ /л.62/ с приложена Колективна Жалба /л.65-66/ и изображения на
камерата /л.67-69/, както и становище на КЗЛД по друг случай /л.70-71/.
Изпратени са от КЗЛД и писма до РП-Враца /л.72-73/ с постъпил отговор /л.77-79/
и до Х. и М. /л.74/. Постъпило е възражение и от В. /л.75/. От М. до КЗЛД е
изпратено писмо /л.76/ с приложен диск /л.100/. От А. е изискан записа от диска
/л.83/, който й е предоставен /л.84-85/.
На 15.03.2023г. КЗЛД е провела
заседание, в което е разгледала жалбите в състав от четирима членове /л.95-99/.
Присъствали са А. и В.. Х. и М. не са се явили редовно уведомени. Взето е
единодушно решение, обективирано в Протокол № 8/15.03.2023г. за обявяване на
жалбата за основателна. На основание чл.58 § 2 б.“г“ за нарушение на чл.5 § 1
б.“а“ и „в“ от регламент /ЕО/ 20156/679 е издадено разпореждане на админи-стратора
да преустанови видеонаблюдението и демонтира камерата.
С Решение № ППН-01-441/2022г. от
09.05.2023г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ - гр. София
/л.12-17/ е прието, че в обхвата на видео-наблюдението попадат обществени места
и чужди имоти и осъществяван аудиозапис е в нарушение на разпоредбите на ОРЗД
/Регламент /ЕС/ 20168679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г.
относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни
и относно свободно движение на такива данни/ и в частност чл.5 § 1 б.“а“ и „в“
от ОРЗД. На основание чл.38 ал.3 от ЗЗЛД, КЗЛД е обявила жалбите на А. и В. за
основателни. На основание чл.58 § 2 б.“г“ за нарушение на чл.5 § 1 б.“а“ и „в“
от регламент /ЕО/ 20156/679 е издадено разпореждане на Н.Х. и Л.М. да
преустановят видеонаблюдението и демонтират камерата, със срок на изпълнение –
десетдневен от влизане в сила на решението, след което да уведомят комисията за
изпълнението, като предоставят съответните доказателства.
Решението е връчено на В. на 22.05.2023г.
/л.86-87/, а на Н.Х. и Л.М. на 17.05.2023г. /л.88-89/. От М. е последвало
„опровержение“ /л.90/. Жалбата на Н.Х. и Л.М. срещу решението на КЗЛД /л.5-10/
е подадена чрез КЗЛД и заведена с вх. номер от 31.05.2023г.
Жалбата е ДОПУСТИМА за разглеждане,
като подадена против акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност,
предвид изричната разпоредба на чл. 38 ал. 7 от ЗЗЛД, в рамките на
законоустановения за това преклузивен срок, пред местно компетентния съд, от
лица с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването, в качеството
на адресати на акта, засягащ неблагоприятни техни права и законни интереси.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като провери дали е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и
материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд
приема жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Решението е издадено от компетентния
колективен специализиран административен орган - КЗЛД, разполагащ с правомощие съгласно
чл.38 ал.3 от ЗЗЛД при допусната жалба
на засегнато лице да се произнесе с решение, като може да приложи мерките по
чл.58 пар.2 б.“а-з“ и „й“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 или по чл.80 ал.1 т.3,4 и
5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно
наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент /ЕС/ 20168/679, както и по глава
девета. Спазено е и изискването на чл.9 ал.3 от ЗЗЛД, като решението е взето с мнозинство от 4/5 от общия брой на членовете на комисията,
които заедно с председателя са петима.
Няма нарушение на чл.146 т.1 от АПК.
Съдът намира, че е спазена
законоустановената форма на атакувания административен акт, който съдържа
изискуемите реквизити. В решението са
посочени фактическите и правни основания за постановяването му, отразени са направените
от участниците в процеса възражения, налице е диспозитивна част, в
която се установява основателността на подадената против настоящия жалбоподател
Н.Х. жалби и е разпоредено преустановяване на
видеонаблюдението и демонтиране на камерата, От формална страна издателят сочи
проявлението на конкретни факти, на които се дава и опреде-лена правна
обосновка. В тази насока съдът констатира, че в обстоятелст-вената част на
решението са възпроизведени констатираните от колективния орган факти, въз
основа на които е направен извод за наличие на намеса в личния живот на субекти на данни. Решението е подписано от
всички членове на колективния орган, участвали в производството по установяване
на тази намеса, с означаване на заеманата
длъжност – председател и трима членове. С оглед изложеното съдът приема, че не
е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Административният акт е постановен и
при спазване на администра-тивно-производствените правила, установени с
разпоредбите на чл. 38 и сл. от ЗЗЛД. Настоящият жалбоподател
Н.Х. е уведомен за административното
производство, той и неговия баща Л.М. са се запознали с всички събрани
доказателства и им е била дадена възможност да направят опровержение и да
представят свои доказателства, които да се обсъдят при вземането на решението
на комисията. Няма допуснато нарушение по смисъла на чл. 146 т. 3 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира също
така, че процесното решение е постановено и в съответствие с материално-правните
норми.
Според чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 "лични данни" означава
всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което
може да бъде идентифицирано ("субект на данни"). Физическо лице,
което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано,
пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен
номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече
признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД "обработване на лични
данни" е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват
по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране,
записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване,
консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпростра-няване,
предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или
унищожаване, а според дефиницията на Регламент (ЕС) 2016/679 – чл. 4 § 2 "обработване" означава всяка операция или
съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез
автоматични или други средства като събиране, записване, организиране,
структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране,
употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който
данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване
или унищожаване. Така че, несъмнено заинтересованите страни М.А. и В.В. се
явява субект на данни, а данните относно видеонаблюдението на имотите им от
настоящите жалбоподатели Н.Х. и Л.М.,
попадат в приложното поле на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679. Регламентът е общоприложим акт, той
задължително се прилага в своята цялост в държавите членки, каквато е и РБ,
като това приложение е пряко, не е необходимо транспониране в националното
законодателство с акт на вътрешното
право. Въпросът, на който се дължи отговор в настоящата хипотеза, е дали
видеонаблюдението и обработените в конкретния случай лични данни са превишили
целите, за които са обработвани. Това следва от целта на
самия приложим Регламент, а именно съвместяването на правото на защита на
личните данни с правото на свобода на изразяване и информация в съответствие с
началото за еднакво зачитане на всички основни права.
Несъмнено е, че настоящите жалбоподатели,
в качеството си на администратори на лични данни, са осъществили
видеонаблюдение на улицата пред домът си, но и пред имотите на заинтересованите
лица, както и на самата улица. Като се изходи от легалния термин за
„видеонаблюдение“ – техническа форма на обработка и съхранение в предвидения в
закона срок на лични данни, извършени при спазване на изискванията за защита на
личните данни, включваща заснемане на лица в охраняван обект и запис на
получените данни, то изводът е, че се касае за обработване на лични данни.
Събирането и съхраняването на лични
данни представлява форма на обработването им
по смисъла на чл.4 § 1 т.2 от регламент /ЕО/ 2016/679 и като такава
следва да се извърши при спазване на разпоредбите на ЗЗЛД и Регламента.
Константна е съдебната практика, че видеонаблюдението е продължавано, а не еднократно действие по
обработка на лични данни. Съдържащата се във видеозаписите от средства за
наблюдение информация за физическото лице в съвкупност – образ, ежедневни
навици, поведенчески реакции и социални контакти, попадат в обхвата на
понятието лични данни., тъй като лицето може да бъде идентифицирано по
безспорен начин.
Съдът намира, че в настоящия случай видеонаблюдението
нарушава личната неприкосновеност на заинтересованите лица М.А. и В.В., и не е
налице законен интерес на Н.Х. и Л.М. от видеонаблюдението. Същото не е
ограничено единствено до пространството пред входа на домът им и в обхвата на
камерата попадат имотите на А. и В.. По делото са приложени доказателства –
изображения и видеозапис, че в обхвата на камерата попадат улицата и
пространството, както пред домът на Х. и М., така и пред имотите на А. и В.. В
частност в обхвата на камерата попада входната врата на двора, ограда и сграда
на В., и входа на стопанисван от А. търговски обект, както и улицата пред тях.
Дори и да липсваха доказателства, то самия факт, че лицата сезирали КЗЛД
ползват обекти – жилищни и търговски, находящи се на улицата, която е в обхвата
на видеонаблюдението предполага обработване на личните им данни при
ежедневните им занимания и посещения на
тези места, предвид обстоятелството, че подходът към тях е именно през улица
попадаща в обхвата на видеонаблюдението.
Липсват доказателства, които да водят
до извод за прилагане на нормата на чл.6 § 1 б.“е“ от Регламент /ЕО/ 679/2016 –
наличие на надделяващ легитимен интерес на администраторите. Поставянето на
камерата е аргументирано с цел охрана и действително право на собственика е да
монтира система за видеонаблюдение, за да охранява собствения си имот,
посредством която да обработва лични данни на лицата, влизащи в неговия имот, в
условията на информираност посредством поставени в имота указателни табели за
извършваното видеонаблюдение. Недопустимо е обаче постигане на претендираната
превантивна цел, включително по защита на здравето на лицата, за обработка на
данните посредством видеонаблюдение с обхват, включващ обществени площи и чужди
имоти, каквото е констатирано в конкретния случай. В тази връзка обработването
на лични данни от субектите при ползване на публични места и собствените им
имоти е прекомерно, като по този начин се нарушава регламентирания в чл.5 §1
б.“в“ от ОРЗД принцип за „Свеждане на данните до минимум“.Посредством
видеонаблюдението Х. и М. може не само да идентифицират лицата ползващи
обществени места, но и да правят изводи относно ежедневните им навици и
контакти, както и да съхраняват тази информация, без да са получили изрично
информирано съгласие затова, без да има правно основание или преимуществен
интерес, без обработването на данните да е подходящо и ограничено до
необходимото във връзка със защитата на собствеността им и здравето им.
Правилно и обосновано на основание
чл.58 § 2 б.“г“ за нарушение на чл.5 § 1 б.“а“ и „в“ от регламент /ЕО/
20156/679 е издадено разпореждане на Х. и М. да преустановят видеонаблюдението
и демонтират камерата със срок на изпълнение – десетдневен от влизане в сила на
решението.
Предвид
изложеното, обжалваното Решение № ППН-01-441/2022г. от 09.05.2023г. постановено
от КЗЛД - гр. София, е изцяло законосъобразно, поради което жалбата на Н.Х. и Л.М.,
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Неоснователни
се явяват изложените съображения в жалбата на Х. и М., че решението е
постановено при съществени нарушения на административно-производствените
правила, незаконосъобразност от гледна точка на материалния закон и
несъответствие с целта на закона. В обхвата на камерата попадат имотите на
двете заинтересовани страни А. и В., и същите имат активна процесуална легитимация,
при което няма допуснато съществено нарушение по смисъла на чл.146 т.3 от АПК.
Не е налице законен интерес на администратора от видеонаблюдението и същото не
е ограничено единствено до пространството пред входа на дома му. Не е налице реална
и опасна ситуация за защита на здравето и неприкосновеността, обуславящо
видеонаблюдението. Непосредствен обект на наблюдението е къщата от към улицата
и входа към имота на жалбоподателите, но
в обхвата на камерата попадат, както се посочи по-горе, както имотите на
заинтересованите лица и улицата пред тях, така и улицата. Решението не е в противоречие
с установената практика на съдилищата и не е налице хипотезата на чл.6 §1 б.“в“
и хип. Първа от б.“г“ от Регламент /ЕО/ 2016/679.
Представените
пред настоящата инстанция писмени доказателства от страна на жалбоподателите,
не променят този извод.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, същото е в съответствие с приложимите
материално-правни норми и с целта на закона.
При
този изход на спора и при своевременно направено искане, на ответника следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК
вр.чл.144 от АПК в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ съгласно чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
На жалбоподателите по настоящето
дело не се дължат разноски.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.Л.Х. и Л.Х.
***, против Решение № ППН-01-441/2022г.
от 09.05.2023г. на Комисията за защита на личните данни - гр. София.
ОСЪЖДА
Н.Л.Х. и Л.Х.М. ДА ЗАПЛАТЯТ на Комисия за защита на личните данни – гр.
София сумата 150 лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез
АдмС Враца, пред ВАС - в
14/четиринадесет/ - дневен срок от уведомяване на страните, на които на
основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: