Р Е Ш Е Н И Е
№………./27.07.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 86 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, депозирана от Р.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Л.Р.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която се предявени следните обективно съединени искове:
-иск с правно основание
чл. 42 б.“б“ ЗН вр. с чл. 25 ал.1 от ЗН за прогласяване на нищожността на
саморъчно завещание на М. С. И., ЕГН ********** от 29.10.2013г., направено в полза
на Л.Р.М., ЕГН **********, поради нарушения на изискванията за форма,
установени в чл. 25 ал.1 от ЗН, а именно: липса на дата, евент. липса на
подпис, евент. неизписването му ръкописно от самия завещател;
в условията на евентуалност,
-иск с правно основание
чл. 42 б.“в“ ЗН за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание на М. С.
И., ЕГН ********** от 29.10.2013г., направено в полза на Л.Р.М., ЕГН **********,
доколкото изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено
разпореждането е противен на закона, на обществения ред и на добрите нрави,
като съдържащ финансово задължение за наследника;
В рамките на
производството с исковата молба е заявен за разглеждане и трети иск, съединен в
условията на евентуалност, а именно: иск с правно основание чл. 43 ал.1 б.“а“ ЗН за унищожаване на саморъчно завещание на М. С. И., ЕГН ********** от
29.10.2013г., направено в полза на Л.Р.М., ЕГН **********, поради
това, че по време на съставянето му завещателят не е бил способен да завещава, поради душевна болест, в резултат на която не е могла да разбира
свойството и значението на постъпките си. С изявление за отказ от иска,
направено от страна на ищеца в съдебно заседание, проведено на 08.06.2017г.,
съдът е десезиран от разглеждането на този иск, предявен в условията на
евентуалност. С определение, постановено в същото о.с.з, съдът частично е
прекратил производството, като определението е влязло в сила.
ИЩEЦЪТ твърди, че работил
в Република Южна Африка до октомври 2015г. След смъртта на майка му
през 1999г., неговата сестра М.
С. И., ЕГН **********, му била
най-близкия роднина в България. Пишели си писма
и се срещали, когато се връщал в
отпуск. През 2013 година имал здравословен
проблем, не успял да се върнe в България и изгубил
контакт с нея. Излага, че другата негова роднина е
ответницата Л.Р.М., която му е дъщеря
от брака му с Р. П., прекратен на 13.12.1989г. След
развода, ответницата останала да живее при майка
си, но през годините ищецът й
бил помагал с каквото може.
Твърди, че й
предоставил възможността да отдава и да получава наема от апартамента му
във Варна. При последното му идване, преди
окончателното му завръщане в България, през 2012г. установил,
че ответницата не спазвала
уговорката да заплаща годишния местен данък и била
изхвърлила мебелите му, поради което се спречкали.
След това ищецът сочи, че ответницата прекъснала
контакта си с него. На 30.10.2015 г. ищецът се
прибрал във Варна окончателно и веднага потърсил
сестра си, но не я открил в дома и на ул.“******"
№20. Съседите му казали, че била
починала. За да разбере нещо повече за сестра си
се обадил на ответницата. Тя му
отговорила, че сестра му била
починала миналата година, не го била уведомила за това и
нямало какво да му предава
/ключове и/или книжа/, тъй като сега тя била собственик на всичко, придобито от
сестра му. Придобила имуществото със завещание. След това, ищецът твърди, че първо намерил
гроба, чрез гробищната администрация, а по-късно се снабдил
и с копие от завещанието. Там пишело, че
завещава „цялото си движимо и недвижимо имущество, всичко което притежавам
апартамент в гр.Варна ул. ****** №2 вх.А ет.2 ап.5 и вила в с..Кранево
община Аксаково на Л.Р.М. в замяна искам да ме погребе в гроба при моята
мама."
Излага, че при
обявяване на завещанието били приложени скици на два имота, а именно:
1. Поземлен имот с
идентификатор № 54145.508.15 / пет, четири, едно, четири, пет, точка, пет,
нула, осем, точка, едно, пет/, с площ 740 кв.м. /седемстотин и четиридесет
кв.м./, находящ се в с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, по кадастрална
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед 300-5-74/15.09.2003г. на
ИД на АК, последно изменение със заповед: няма, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10м.,
по координатна система от 1970г., стар
идентификатор: няма; номер по предходен
план: № 15 /петнадесет/ при съседи: №№54145.508.16, 54145.508.17,
54145.508.26, 54145.508.14, 54145.508.13, по Скица на поземлен имот
№15-86460-01.04.2014г. изд. от СГКК - Варна. Ведно
с построената в това дворно място Сграда с идентификатор 54145.508.15.1 / пет,
четири, едно, четири, пет, точка, пет, нула, осем, точка, едно, пет, точка,
едно/ със застроена площ от 42 /четиридесет и два/ кв.м.; брой етажи: 1 /един/;
предназначение: друг вид сграда за обитаване; стар идентификатор: няма.
Скица на сграда
№15-86463-01.04.2014г. изд. от СГКК - Варна.
По нотариален акт
№126, том VII, дело № 2563/18.07.1969г. описан като Дворно място с площ 655
кв.м. /шестстотин петдесет и пет кв.м./, находящо се във вилна зона с. Кранево
Варненско, представляващ парцел XII-10 в кв. 1.
2. Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 10135.1507.313.1.9 /едно, нула, едно, три,
пет, точка, едно, пет, нула, седем, точка, три, едно, три, точка, едно, точка,
девет/, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна по кадастрална карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на
АГКК, последно изменение със заповед: няма; с адрес на имота: гр. Варна, п.к.
9000, ул. „*****" № 20, вх. А, ет. 2, ап. 4; самостоятелния обект се
намира в сграда № 1 /едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.1507.313 /едно, нула, едно, три, пет, точка, едно пет, нула, седем,
точка, три, едно, три/, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1 /едно/, посочена в документа площ 37,90
кв.м. /тридесет и седем цяло и деветдесет кв.м./, прилежащи части: 3,46 % /три
цяло и четиридесет и шест процента/ ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, при граници: на същия етаж 10135.1507.313.1.10,
10135.1507.313.1.8, под обекта 10135.1507.313.1.3, над обекта 10135.1507.313.1.15,
стар идентификатор -няма.
Схема
№15-80869-27.03.2014г. изд. от СГКК - Варна,
Съгласно Договор за
продажба на държавен имот №1197 от 30.11.1971г. имотът бил
описан с административен адрес в гр. Варна, ул. „*****" №20, ет. 2, ап.4,
вх. А, целия от 37,90 кв.м. /тридесет и седем цяло и деветдесет кв.м./, състоящ
се от: спалня, кухня, килер, баня-тоалет, коридор, таванско помещение №4 и изба
№4.
Ищецът ОСПОРВА
Завещанието на М. И. от 29.10.2013г. към Лидия Р.М. за недействителност, счита
същото за нищожно, поради нарушаване на предвидената специална норма на чл.25
от ЗН, а именно: На основание чл.25 от ЗН саморъчното завещание трябвало да бъде изписано
саморъчно от завещателя, да е подписано от него и да съдържа дата на
съставянето му. Оспорва за нищожност
на основание липса на дата, посочени са две дати: в началото на завещанието
след думата „днес" е записана дата „29 октомври 2013г.", а в края на
завещанието срещу инициалите на същия ред е записана дата 29 ноември 2013г.
Съдебната практика била непротиворечива, приемайки, че изписването
на две дати в съдържанието на завещанието води до неговата нищожност. От
съдържанието на завещанието не можело да се
установи на коя дата е написано или на коя дата е започнато и на коя дата е
приключило, тъй като в текста му липсвали изявления
на завещателя в този смисъл. Наличието на техническа грешка при изписване на
която и да е от датите било равнозначно на липса на дата. Оспорва
за нищожност на основание липса на подпис на завещателя, а вместо това са
изписани само инициали „ М. И.". Този факт било
самостоятелно основание за нищожност, тъй като не било
видно автора на завещанието. Оспорва
авторството на завещанието и счита, че същото не било написано
от неговата сестра М. С. И.. Прилага сравнителен
материал, писмо адресирано до него. Завещателното
разпореждане съдържало финансово задължение, като мотив, поради
който единствено било направено същото, а именно: „към моята
племенничка.... и тя да ми бъде опора и ми помага в старините ми...." „
... в замяна да ме погребе в гроба на майка ми".
От друга страна твърди, че
неговата сестра от дълги години страдала
от психично заболяване. Влизала била
периодично за лечение в психиатрична клиника и състоянието й
било нестабилно. След разговори със съседи и
познати установил, че заболяването на неговата
сестра било еволюирало през последната година на живота ѝ.
Била в тежка форма, защото я били намирали неадекватна
към действителността и се била губила без спомен за
адреса и жилището си. Поради това счита, че на посочените дати не е била
способна да завещава. Оспорва
завещателното разпореждане, като унищожаемо, поради заболяването на
завещателката, като твърди, че по време на изготвяне на завещанието същата
не е била способна да завещава поради душевна болест. Не е могла да разбира
свойството и значението на постъпките си. За направеното завещание разбрал
от ответницата през ноември 2015г.
С допълнителна
уточняваща молба, ищецът сочи, че законни наследници на М. С. И.са: 1. К. С. С.,
ЕГН**********, с адрес *** и 2. П. С. С., ЕГН**********,
починал на 30.05.1997г., като след неговата смърт е оставил наследници както
следва: 2.1. Р. П. С., ЕГН**********, с адрес ***, с
Пороище, ул. „****" №12. 3. Ж. С. М., ЕГН**********, с адрес *** и 4.
Р.Т.М., ЕГН**********, с адрес ***
Твърди, че съгласно
чл.8 ал.1 от ЗН неговата наследствената квота била
равна на 1/4 ид.ч. от недвижимите имоти описани в исковата молба. Правният интерес на ищеца от водене
на настоящото дело бил да получи своята
част от наследството на сестра си М. С. И., която била
равна на 1/4 ид.ч. от недвижимите имоти, описани в
исковата молба. Тъй като съществувало завещание
в полза на Л.Р. и недвижимите имоти се считали за изцяло
нейни, интересът на ищеца налагал да го
оспори. При
втората хипотеза за признаване на завещанието за недействително -унищожаемо, за
ищеца щели да възникнат
права върху ¼ ид.ч., колкото била
наследствената му квота в имотите. Към настоящия момент не му било известно
да е настъпила промяна в собствеността, поради което породените права на Л.Р.
до момента щели
да се запазят по отношение на 3/4
ид.ч., ако не се оспорели от останалите наследници, при което ищецът
щял
да наследява заедно
с Л.Р..
В съдебно заседание
поддържа предявените искове, моли за тяхното уважаване и претендира заплащането
на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦАТА Л.Р.М.,
действаща чрез процесуалния си представител по делото – адв. М. Христова –
Христанова, е постъпил отговор на исковата молба, в който същата изразява становище за допустимост на
исковете, но твърди, че са неоснователни
и моли за тяхното отхвърляне, като прави възражения и излага доводи. Възразява,
че искът, с който ищецът предявява унищожаемостта на процесното завещание, е
неоснователен и поради изтекла тригодишна погасителна давност по см. на чл.44 ЗН.
1.Счита за неоснователен първия предявен в условие на евентуалност иск
за нищожност на завещателното разпореждане на починалата на 11.03.2014 г. М. С.
И.в полза на ответницата Л.Р.М. по см. на чл.42 б."б" от ЗН вр. с
чл.25 ал. 1 ЗН с наведено от ищеца като основание за
нищожността липсата на дата, като сочи следните доводи:
Видно от съдържанието
на саморъчното завещание, представено по делото, в текста на завещанието
завещателят бил изписал датата 29 октомври 2013 г..
Положеният върху саморъчното завещание подпис следвал,
както поставената в началото на документа дата - 29 октомври 2013 г., така и самите
завещателни разпореждания. Датата 29 ноември 2013 г. била
поставена на един ред с подписа на завещателя, поради което не можело
да се приеме, че тази дата предхождала подписа.
Законът не определял начина на датиране, достатъчно било
тя да е пълна и четлива, както е в настоящия случай. За да се приемело,
че завещанието е датирано било
достатъчно датното изражение да е поставено върху материалния носител, върху
който било обективирано завещателното разпореждане,
като щом предхождало подписа, било без значение
нейното място върху материалния носител - Решение №65/05.03.2013 г. по гр.д.
№906/2012 г. на ВКС, второ г.о.. Отнесено към предмета на спора и в частност
към този иск, приетото в това решение на ВКС, явяващо се задължителна практика
за съдилищата, налагало единствено правилния извод, че, когато
датата предхождала, а не следвала или както
е в случая е поставена на един ред с подписа на завещателя, нямало
две дати, съответно не влече недействителност под формата на нищожност на
самото завещание. В този смисъл било и
Определение №128/01.03.2016 г. по гр.д. №6118/2015 г. на ВКС, първо г.о.
2.По втория предявен
в условие на евентуалност иск за нищожност на завещанието на основание липса на
подпис на завещателя твърди, че искът е неоснователен и недоказан. Единственото наведено в исковата молба
в тази връзка твърдение на ищеца било, че
липсва подпис на завещателя, тъй като били изписани само „инициали М. И.".
Всъщност ищецът не правел разлика между инициали, параф, съкратен и пълен
подпис. Законът /ЗН/ не поставял изискването какъв да
бъде подписа на завещателя. Единственото съдържащо се в чл.25 ал. 1 ЗН
изискване е саморъчното завещание да е подписано от него и подписът да е
поставен след завещателните разпореждания. Подписът е материализираното с писмени
знаци име на лицето. Допустимо било той да се състои от
едновременното изписване на трите имена, с изписване на инициали на някое от
тези имена, а можело и да бъде положен параф, дори без оглед на
това дали се разчитал добре или не - Решение №377/29.05.1995 г. по
гр.д. №321/1955 г. на ВКС, първо г.о.. В случая завещателят бил
подписал завещанието чрез изписване с инициала „М." на малкото си име и
изцяло фамилното си име „Иванова". Впрочем, видно било от
представения от ищеца по делото договор за продажба №1197/30.11.1971 г. на
държавен жилищен имот, завещателят в качеството си на купувач по сделката се бил
подписал именно по този начин, макар двата документа да са били съставени
и подписани с разлика от повече от 40 години. Твърди, че е спазена
формата на подписване на процесното саморъчно завещание съобразно изискването
на разпоредбата на чл.25 ал. 1 от ЗН.
З.С третия евентуален
иск ищецът оспорвал авторството на ръкописния текст на
саморъчното завещание, като твърди че то не било написано
от завещателя М. С. И.. Счита и
този иск за неоснователен и недоказан, тъй като не е
налице нищожност по чл.42 б."б" ЗН поради нарушена форма на саморъчно
завещание. Съгласно чл.25 ал. 1 ЗН завещанието трябвало
да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател т.е. да е написано
собственоръчно от него, както било в настоящия случай.
4.С четвъртия
предявен в условие на евентуалност иск ищецът навежда основание за нищожност на
завещателното разпореждане по чл.42 б."в" от ЗН-наличие на изразено в
него финансово задължение, като мотив, поради който единствено е направено
завещанието. Оспорва това твърдение, като сочи, че видно от
съдържанието на изготвеното от М. С. И.саморъчно завещание, обективираната в
него действителна воля била една единствена - срещу завещаното на Л.Р.М.
цяло движимо и недвижимо имущество, завещателят бил поискал
„В замяна да ме погребе в гроба при М. и мама". Тази воля категорично се
извеждала от обстоятелството, че именно след
завещателното разпореждане, обективирано в израза „ЗАВЕЩАВАМ цялото си движимо
и недвижимо имущество, всичко което притежавам... на Л.Р.М.", завещателят бил
написал „В замяна искам да ме погребе в гроба при М. и мама". Следователно
завещателното разпореждане било извършено при едно
единствено условие - в замяна на завещаното имущество /срещу завещаното
имущество/след смъртта на завещателя ответницата имала
моралното задължение да я погребе по определен начин. В този смисъл следвало
да се тълкува мотива на завещанието, който мотив безспорно нямал
никакъв „финансов" характер. Предвид горното завещанието не се явявало
противно на закона, на обществения ред и на добрите нрави, и било
действително. Този извод не се променял и от
употребените в завещанието преди самото завещателно разпореждане изрази „...да
ми бъде опора и окаже нужната помощ в старините ми. Нямам от кого друг да
получа помощ и подкрепа". Помощта и подкрепата не били
обвързани от завещателя с никакви финансови изражения и задължения, а имали
по-скоро предвид категорично изразената след тях по нататък в завещанието воля,
морален характер.
5.По предявения, също
в условие на евентуалност, конститутивен иск за унищожаване на завещанието на
осн. чл. 43 ал. 1 б."а" от ЗН, ответницата излага
следното: Дали завещателят бил
страдал от психично заболяване или не, от кога евентуално бил
страдал от такова заболяване, дали "съседи и познати" в качеството си
на свидетели щели да твърдят в процеса, „как заболяването й било
еволюирало през последната година от живота й", дали се била
губила без спомен за адреса и жилището" според твърдо установената съдебна
практика били обстоятелства и факти, ирелевантни към
предмета на спора по този иск. Съдържащото се в исковата молба твърдение „
Поради това счита, че на посочените дати /кои дати не става ясно/ не е била
способна да завещава" по характера си съставлявало предположение, поради
което поисканите в тази връзка свидетели за установяване на общото психическо
състояние на завещателя през последната година от живота му, моли,
да не бъдат допускани до разпит.
В съдебно заседание
поддържа оттговора и моли съда да отхвърли исковете
на ищеца, като претендира заплащането на разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На л.7
/седем/ от папката на ВРС е прието копие на заверен препис от
Завещание на М. С. И., от което е видно, че същото е с посочена дата в
началото: 29 октомври 2015г. и с поставена дата на един ред от ляво на подписа:
29 ноември 2015г. С посоченото завещание М. С. И.е завещала на своята
племенница Л.Р.М. всичко, което притежава – посочен апартамент и вила, като „в
замяна“ иска да бъде погребана в гроба при нейната майка.
На л. 8 от папката на ВРС е приет Протокол за обявяване на саморъчно завещание,
оставено за съхранение вън от нотариалната кантора, съставен от нот. Кънчо
Ицков на 25.03.2014г. като в протокола е отбелязано, че завещанието е написано
чисто и четливо, без видими поправки и драскания в текста, листът хартия е в
добро състояние, датирано е в началото и в края на текста и е подписано.
На л. 9 и л. 10 от
папката на ВРС са приети схема и два броя скици на недвижими имоти, находящи се
в гр. Варна /апартамент/ и с. Осеново /сграда и дворно място/, a на л. 28 и л.29 са приети и два броя удостоверения за данъчна оценка за
същите имоти.
Видно от приетите на л.
11 и л.12 от папката на ВРС удостоверение за наследници и удостоверение за
супруг и родствени връзки е, че М. С. И.е починала на 11.03.2014г. и като
наследници е оставила: К. С. С. – брат; Ж. С. М. – сестра; Р.Т.М. – брат и П.
С. С. – брат, починал на 30.05.1997г. и оставил за наследник – Р. П. С. – син.
На л. 13 и л. 14 от
папката на ВРС са приети договор за продажба на държавен жилищен имот от
30.11.1971г. и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, купен на
публична продан от 18.07.1969г., с които се установява собствеността на
завещателката върху посочените в завещанието два недвижими имота.
Видно е от приетото на
л.15 от делото Решение от 20.12.1988г., постановено по гр.д. 4165 по описа на РС
- Перник за 1988г., че със същото е
прекратен брака между Р. П. М. и ищеца, като родителските права върху Л.Р.М. са
предоставени на майката.
По делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице Н.Р.
по съдебно-почерковата експертиза / л. 77 -85 от делото/,
от което се установява, че буквено-цифровият ръкописен текст в процесното
завещание е изписан от М. С. И., както и подписът под завещателното
разпореждане е положен от същата. Съдът е допуснал и повторна
съдебно-графологична експертиза, изготвена от вещото лице Н.Б., която е приета
на л.105 –л.111 от делото. Повторното заключение също сочи, че ръкописният
текст е саморъчно изписан и подписът е положен от М. С. И..
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да приеме за
основателна претенцията на ищеца, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, последният следва да установи, че е наследник по
закон на наследодателката М. С. И., както и да установи всички положителни
факти във връзка с направените възражения във връзка с недействителността на
завещанието, като в това число да установи, че в завещанието е изразен мотив,
който съдържа финансово задължение за наследника. В тежест на ответницата е да
установи в условията на пълно и главно доказване, че е налице действително
завещателно разпореждане, което отговаря на законовите изисквания за валидност
– че съдържа дата и че е подписано и изписано саморъчно от завещателката.
От представените
доказателства по делото се установява безспорно, че ищецът Р.Т.М. е наследник
по закон на основание чл. 8 ал.1 вр. с ал.3 от ЗН /като едноутробен брат/ на М.
С. И., починала на 11.03.2014г. В това
му качество за него е налице правен интерес от оспорване на завещателното
разпореждане като недействително, доколкото при евентуално успешно провеждане
на настоящото производство, същият би разполагал с искове, с които би могъл да
защити правото си на собственост, основано на наследствено правоприемство. Размерът
на наследствения дял на ищеца, съобразно правата му като наследник по закон не
рефлектират върху правото му да иска установяване на недействителност на цялото
завещателно разпореждане. Завещателното разпореждане като нищожно, ако се
установи неговата нищожност на посочените основания, би засегнала целия акт, а не само негови
отделни части в съответствие с наследствените права.
На първо място съдът
намира за целесъобразно да се произнесе по възражението за нищожност на
завещателното разпореждане, поради нарушенията на изискванията за форма,
установени в чл. 25 ал.1 от ЗН, но касаещи твърденията, че актът не е ръкописно
изписан и подписан от завещателката, а след това да пристъпи към произнасяне и
по твърденията за нарушения на формата, поради изписването на две дати.
Нарушенията са въведени от ищеца кумулативно, като той твърди в исковата си
молба, че едновременно са налице посочените от него три нарушения.
Доколкото възраженията,
че завещателното разпореждане не е ръкописно изписано и подписано от
издателката са възражения, с които
едновременно се оспорва и истинността на документа по реда на чл. 193 от ГПК, в случай, че се приеме, че документът е неистински, то и безпредметно би се явило произнасянето по възражението за
нарушенията на изискванията за поставянето на дата на завещанието, тъй като не
би бил налице истински документ и същият
би бил изключен и от доказателствения материал по делото, като само на това
основание искът на ищеца би следвало да бъде уважен.
Саморъчното
завещание представлява едностранна сделка, за действителността
на която законът поставя специални изисквания /чл.
25, ал.1 ЗН/, сред които е саморъчно изписване и подписване. Неизпълнението на тези изисквания води до
нищожност на саморъчното завещание като едностранна сделка - чл.42, б.”б” ЗН. От друга страна, саморъчното завещание представлява частен
диспозитивен документ. Като такъв и същият се ползва с формална
доказателствена сила. В този смисъл и при установяване, че
подписът е неистински, то и документът е неистински. Ето защо, оспорването на
истинността на документа саморъчно завещание покрива и фактическия състав на
материалноправно възражение за нищожност на саморъчното завещание като сделка.
Предвид откритото
производство по проверка на истинността на документа по реда на чл. 193 от ГПК е
допуснато изслушването и е прието заключението на вещото лице Н.Р. по съдебно-почерковата експертиза, както е допусната и повторна такава след надлежно оспорване, която е
изготвена от в.л. Н.Б.. Двете заключения са категорични, че буквено-цифровият
ръкописен текст в процесното завещание е изписан от М. С. И., както и подписът
под завещателното разпореждане е положен от същата. Ищецът, освен, че оспорва
авторството на завещанието, отделно твърди, че липсва подпис на завещателката,
доколкото били изписани само инициалите „М.Иванова“. В решение № 377 / 29.05.1995г.
по гр.д.№321/1995г. на I ГО на ВС е прието, че формата на саморъчното
завещание е спазена, ако завещателят се е подписал под него с изписване на
цялото си собствено име, инициалите на бащиното си име, пълно изписване на
фамилното си име, както и че положен параф с недоказана автентичност след
упоменатото подписване на завещанието не го опорочава. Прието е, че ЗН по
отношение на саморъчните завещания не посочва конкретно какъв трябва да бъде
подписът на завещателя, поради което следва да се приеме, че подписването на
завещанието чрез изписването на цялото собствено име плюс съкратено изписване
на бащиното име, плюс цялото фамилно име след текста на завещателните
разпореждания и думите „с подпис“ е спазена формата за подписването на
завещанието според изискването на чл.25, ал.1 ЗН. В същия смисъл и настоящият състав
споделя мотивите, като намира, че с изписването на „М. Иванова“ в процесното
завещание е спазено изискването за „подписване“ на завещанието от
завещателката. Изрично и в заключенията
по двете съдебно-почеркови експертизи се сочи, че при проведеното сравнително
изследване между подписа, обект на експертизите и останалите подписи на лицето М.
И. в сравнителните образци, се установяват съществени съвпадения в посочените
общи признаци на подписа, а също и в частните, по-характерните варианти, от
които били проявени във формата на движенията при изписване на определените
посочени в заключенията елементи, формата на движение при свързане на I и II елемент на буква „М“ – примковидна, относителното месторазположение на
движенията при изписване на посочените от вещите лица елементи. И двете вещи
лица са категорични, че посочените съвпадения са характерни, индивидуални,
устойчиви и образуват идентификационна съвкупност, която е достатъчна за
извода, че подписът в завещанието е положен от М. С. И..
В този смисъл и съдът
приема, че оспорването на саморъчното завещание на М. С. И.е
недоказано и приема документа за истински, като може да се позове на него и го съобразява при постановяване на своето решение. Доколкото документът е истински, то и е налице и едностранната сделка -
завещание, което отговаря и на изискванията за форма касаещи саморъчното изписване
и полагането на подпис.
След като се установява
истинността на документа, то и съдът следва да се прознесе и по наведеното от
ищеца трето основание за нищожност на завещателното разпореждане – наличието на
две дати. Разпоредбата на чл. 25 ал.1 от ЗН поставя изричното изискване завещанието да съдържа означение на датата, на която
е съставено. Причините, поради които законодателят въвежда изискването за точно
означение на датата са свързани с внасянето на яснота за точното време, в което е направено завещанието, за да може да се извърши адекватна преценка за способността на завещателя по това време да завещава, на
следващо място в случай, че има две завещания, които съдържат противни и
несъвместими разпореждания, да се знае, кое от тях е последното, което отменя
по-рано написаното, като датата, на
трето място, е от значение при
оспорване на автентичността на завещателно разпореждане. Всяко едно от изискванията за форма са гаранция за сериозността и
истинността на завещанието и свободното изражение на волята на неговия автор, като това важи и по отношение
на изискването за означение на датата.
Законът и тук не регламентира изрично къде
е мястото на датата, но от чл. 25 ал.1
изр. второ от ЗН следва, че датата
не може да бъде след подписа, защото подписът е, който финализира цялото
завещателно разпореждане.
Цялостната константна практика на ВКС безпротиворечиво приема, че нищожно е саморъчно завещание, в
което датата следва подписа. /в този смисъл и Решение №
343/1.11.2011 г. по гр.д. № 1147/2010 г., І г.о.; Решение №
65/21.03.2013 г. по гр.д. № 906/2012 г., ВКС, ІІ г.о./. След като изрично изискване
датата да е част от текста на саморъчното завещание няма, съдът приема, че за
да се счете завещанието за
датирано, е достатъчно датното изражение да е поставено върху документа. Щом предхожда подписа е без значение нейното място, като датата може да е поставена
цифрово, буквено отделно или да се извлича от текста на документа.
В конкретния случай, в процесното завещание в неговата начална част
завещателката е посочила „днес, 29 октомври 2013г.“, а на втората страница от документа
на един ред с подписа, но преди него от ляво е изписала дата „29 ноември 2013г.“.
Съобразно
правилата за писане в българския език, изписването е от ляво на дясно. В
завещанието датата е в лявата част на листа, а подписът е на същия ред в
дясната част. В този смисъл и съдът приема, че подписът е под завещателните разпореждания, но и след датата: „29 ноември 2013г.“. Съдът не споделя становището на
процесуалния представител на ответника, изразено от него в хода на устните
състезания, че тъй като датата „29 ноември 2013г.“ не е в текста на
завещателното разпореждане, то и липса тази втора дата. Както бе посочено
по-горе изрично изискване датата да е включена в самия текст на завещателното
разпореждане законът не поставя.
Саморъчното завещание
е нищожно, ако завещателят е вписал в него две различни дати на съставяне
/Решение № 1050 от 21.X.1991 г. по гр. д. № 853/91г., I ГО/.
Допустимо е, обаче, авторът на завещанието да посочи първата от
двете дати като начална на написването му и втората - като край на този процес.
В решения на ВКС – Решение № 151/07.05.2009г. по гр.д. № 6379/2007г. ІІ ГО
и Решение № 601/08.11.2005г. по гр.д. №
302/2005г. І ГО е прието, че саморъчното завещание е нищожно, ако завещателят е
вписал в него две различни дати на съставяне, както и че такова завещание е
действително, само ако в самия му текст е посочено, че едната от тях сочи
началото на процеса по съставянето му, а другата - края на този процес. При изследваното завещание на М. С. И.в рамките на настоящото производство, съдът констатира, че липсва
изрично посочване в текста, че едната дата сочи началото на процеса на неговото
съставяне, а другата – края на този процес, като съдът не може да презюмира
това обстоятелство. / в този смисъл и Решение № 398/ 16.01.2013г. по гр.д. №
992 / 2011г., IV ГО, ВКС/. Въз основа на гореизложеното и доколкото са налице две
дати, без конкретно означение за начало и респ. край на изписването, то и съдът
приема, че завещанието е нищожно на основание нарушения на изискванията за
форма, касаещи точното означение на датата на съставяне.
Предявеният иск с правно
основание чл. 42 б „Б“ ЗН вр. с чл. 25 ал.1 от ЗН за прогласяване на
нищожността на саморъчното завещание на М. С. И., ЕГН ********** от
29.10.2013г., направено в полза на Л.Р.М., ЕГН **********, поради нарушения на
изискванията за форма, установени в чл. 25 ал.1 от ЗН, а именно: липса на дата
се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Ищецът е предявил в
условия на евентуалност и иск с правно основание чл. 42 б.“в“ ЗН за прогласяване
на нищожността на саморъчно завещание на М. С. И., ЕГН ********** от
29.10.2013г., направено в полза на Л.Р.М., ЕГН **********, доколкото изразеният
в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането е
противен на закона, на обществения ред и на добрите нрави, като съдържащ
финансово задължение за наследника. Поради уважаване на главния иск и
несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, съдът не дължи произнасяне по
предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 42 б.“в“ ЗН .
Страните са направили
искания за присъждане на разноски, като са приложили и списъци по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода на спора
на ищеца се дължат разноски, за които по делото се съдържат доказателства, че
са заплатени, както следва: заплатената от него държавна такса – 509.09 лв.;
заплатеното адвокатско възнаграждение – 1 800 лв., за което е представил
доказателства; възнаграждение за вещи лица – 300 лв., или общо: 2 609,09 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на саморъчно
завещание на М. С. И., ЕГН **********/ починала на 11.03.2014г./, направено в полза на Л.Р.М., ЕГН **********,
обявено на 25.03.2014г. с протокол – акт No 6, рег. No
3991 , дело No 3 /завещания/ от 25.03.2014г. на нот. Кънчо Ицков, рег. 572 на НК- София, с
район на действие РС – Варна, по иска на
Р.Т.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Л.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 42
б.“б“ ЗН вр. с чл. 25, ал.1 от ЗН, поради нарушения на изискванията за форма,
свързани с означението на датата, установени в чл. 25 ал.1 от ЗН.
ОСЪЖДА Л.Р.М., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Р.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 609,09 лв. /две хиляди
шестстотин и девет лева и девет стотинки/, представляваща направените по делото разноски от ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: