РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Силистра, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Д. В. С.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20233420200416 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят „СТРОЙ-МАЛ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление- с.С., представлявано от управителя Г. А. М. обжалва Наказателно
постановление № 19-2300118/ 05.06.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда”- гр.Силистра, с което му е било наложено административно наказание-
имуществена санкция в размер на 1500 / хиляда и петстотин / лева за извършено нарушение
по чл.61 във вр. с чл.89, т.1, б.“б“ от Наредба № 2/ 22.03.2004г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването
на акта и НП.
Администрпативно-наказващ орган – Д. Д. Д., Директор на Дирекция “Инспекция по
труда”- гр. Силистра, надлежно уведомен, не се явява, вместо него се явява
проц.представител- ст.юристконсулт И. А., упълномощен и приет от съда.
Жалбоподателят ”Строй-Мал” ЕООД, надлежно уведомен, явява се представител-
управителя на дружеството Г. А. М. Моли съда да отмени обжалваното НП в цялост като
незаконосъобразно и навежда доводи в тази насока.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не
депозира писмено становище по делото.
С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото съда призова
1
в качеството на свидетели актосъставителя М. С. Д. и свидетелите по акта Р. М. Петрова и
М. Д. Г., които се явиха и дадоха своите показания добросъвестно, поради което и съда ги
прие и приобщи към доказателствения материал по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
На 25.04.2023г. в 15,00 часа е била извършена проверка за спазване на трудовото
законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на строителен
обект: „Внедряване на мерки за енергийна ефективност и осигуряване на достъпна среда в
сградата на детска ясла „Бодра смяна“, с местонахождение: УПИ II-2562 кв.157 по плана на
гр.Силистра, с изпълнител на СМР „Строй-Мал“ ЕООД. По време на проверката било
установено от проверяващите органи на Д“ИТ“- Силистра, че на обекта имало заварени
работници, извършващи строително-ремонтни дейности, свързани с поставяне на
изолационни плоскости по фасадата и шпакловка, работейки върху монтирано скеле на
северната фасада на сградата. Органите на Д“ИТ“- Силистра установили по време на
проверката, че на всяко ниво, от общо 3 нива, на изграденото тръбно скеле не е била
поставена защитна бордова лента за крака, което е видно и от приобщения към делото
снимков материал. При използването на скелето не е била осигурена безопасност от падане
на хора при работа на височина, с което не се спазвали и набелязаните мерки за
обезпечаване на безопасност при работа на височина, установени с оценката на риска при
работа на скеле, утвърдена от работодателя „Строй-мал“ ЕООД за този строителен обект, в
нарушение на чл.61 във вр.с чл.89, т.1, б.“б“ от Наредба № 2/ 22.03.2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи.
На 22.05.2023г. с уведомително писмо с вх.№ 23063952/ 22.05.2023г. в Д“ИТ“-
Силистра е бил представен снимков материал за състоянието и осигуряване на
безопасността на скелето.
Предвид гореизложените обстоятелства и установеното нарушение на жалбоподателя
бил съставен АУАН № 19-2300118/ 17.05.2023г., който бил съставен и връчен на законния
представител на нарушителя на същата дата. Въз основа на този АУАН по-късно, в законно
установения срок било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП с
което на основание чл.413, ал.2 от КТ нарушителя е бил наказан с имуществена санкция в
размер на 1500 лева.
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства и
доказателствени средства: гласни – показанията на актосъставителя Д. и свидетелите по акта
И. и Г.; писмени – заверено копие на НП № 19-2300118/05.06.2023г. /л.6-7/; заверено копие
на АУАН № 19-2300118/17.05.2023г. /л.8-9/; заверено копие на Протокол за извършена
проверка № ПР2315403/15.05.2023г. /л.10-л.12/; заверено копие на Обяснение от управителя
на „СТРОЙ-МАЛ“ ЕООД относно работното скеле /л.13/; заверено копие на Оценка на
риска от СТМ „Норма Консултинг“ за здравето и безопасността на работещите /л.14-л.17/;
заверено копие на снимков материал /л.18-л.20/; заверено копие на Писмо с вх.
2
23063952/22.05.2023г. до Д „ИТ“, ведно с приложе снимков материал за отстраняване на
нередности по работното скеле /л.21-л.25/; заверено копие на Заповед № 3-0864/17.10.2022г.
/л.26-27/; заверено копие на Заповед № 3-0035/29.01.2014г. /л.28-29/; заверено копие на
Заповед № 988/01.09.2016г. /л.30/; заверено копие на Заповед № 293/28.01.2014г. /л.31/ и
другите, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Доказателствените материали по делото са еднопосочни и изясняват в пълнота
фактическата обстановка, поради което по-подробното им обсъждане се явява ненужно.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
АУАН № 19-2300118/ 17.05.2023г. и обжалваното НП № 19-2300118/ 05.06.2023г. са
издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по
чл.61 във вр. с чл.89, т.1, б.“б“ от Наредба № 2/ 22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи.
Жалбоподателят излага съображенията си в жалбата, поддържани от него и в съдебно
заседание, поради които смята, че съда следва да отмени обжалваното от него НП като
незаконосъобразно. Проц.представител на АНО оспорва възраженията и излага доводи, въз
основа на които счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено. Претендира и
разноски по делото.
По така изложените възражения от страна на жалбоподателя и проц.представител на
АНО съда счита следното:
По първото от възраженията в самата въззивна жалба, следва да се има предвид, че не
са допуснати, както при съставянето на акта, така и при издаване на НП, твърдените
нарушения на ЗАНН и в частност чл.42 и чл.57, ал.1 от процесуалния закон. Както в АУАН,
така и в НП, нарушението е описано детайлно и изчерпателно, със съставомерните му черти
- определена е датата и мястото на извършване на самото нарушение, както и
обстоятелствата, при които то е извършено. Правилно е определена и личността на
административнонаказателноотговорното лице, в случая работодателя на търговско
дружество „СТРОЙ-МАЛ“ ЕООД, в качеството му на работодател по § 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на КТ. В този смисъл, не са създадени пречки, от формална
страна, нарушителят да се запознае със състава на осъщественото нарушение и да
организира адекватно и пълноценно защитата си спрямо санкционния акт.
По съществото на самия спор, настоящия съдебен състав счита, че както от
приложените към административнонаказателната преписка доказателства, така и от
събраните гласни такива в хода на настоящото съдебно производство, по безспорен начин се
установи извършването на самото нарушение, а именно необезопасяването на строителното
скеле, което е използвано при работата на самия строителен обект.
3
Основното искане, което се съдържа в самата жалба и се поддържа в настоящото
производство е за преквалифициране на нарушението, съответно по чл.28 от ЗАНН като
маловажно такова. В тази връзка настоящия съдебен състав счита, че не са налице
признаците на маловажен случай на нарушение спрямо цитираната разпоредба. Нещо
повече, с тълкувателно решение № 3 по Тълкувателно дело от 2011г., Върховния
административен съд се е произнесъл, че състава на маловажно нарушение по чл.415в, сега
ал.1 изключва общото приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е налице е колизия
между общия и специален закон, като ударението и приложението пада върху материалния
закон, какъвто се явява КТ, т.е. той е специалия закон, който подлежи на правоприлагане.
Дори и хипотетично да се възприеме довода на жалбоподателя за приложението на
чл.28 от ЗАНН, то съда счита в тази насока, че в настоящата хипотеза не е налице
"маловажен случай" на нарушение по смисъла на чл.11 и чл.28 от ЗАНН във вр. чл.93, т.9 от
НК. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява
ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици
от извършеното нарушение. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд застрашават в значителна степен
обществените отношения, обект на защита от КТ. При това положение съдът счита, че
извършеното нарушение не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл.28 от ЗАНН
във вр. чл.93, т.9 от НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това
правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН.
От друга страна не са налице предпоставките за приложението на привилегирования
състав на разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като за нейното приложение е
необходимо наличието на две кумулативно дадени материалноправни предпоставки-
първата, от които е нарушението да е своевременно, веднага, на момента отстранено и
втората предпоставка - от него да не са настъпили вредоносни последици за наетия
персонал. В конкретния казус е видно, че по преписката не са събрани доказателства за
своевременното отстраняване на нарушението. В тази връзка, следва да се посочи, че
нарушението е установено на 25.04.2023г., а снимков доказателствен материал е депозиран в
Д „ИТ“ почти 1 месец след това - на 22.05.2023г., и то след съставянето на АУАН-ът от
17.05.2023г., т.е. няма данни, които да водят до извода и да обосновават твърдението, че
самото нарушение е остранено веднага след неговото установяване по реда, определен в КТ.
Има близо 1-месечен срок от момента на установяването до момента на прилагането на
доказателствата за предприетите действия за обзеопасяване на опасното работно
оборудване, в случая строителното скеле на самия строителен обект.
Всичко това е дало основание АНО да не приложи привилегирования състав на
разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ и да се позове при самото административно наказване
на общия състав по чл.413, ал.2 от КТ, който предвижда минимална санкция в размер на 1
4
500 лева. Същата санкция е наложена на търговското дружество, при условията на
първоначално извършване и липсата на друго санкциониране по този ред.
В този смисъл настоящия съдебен състав счита, че изводите, направени от АНО са
правилни и законосъобразни, съобразени са с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и биха
допринесли за постигане на целите на генералната и специалната превенция в
административнонаказателния процес, така както тя е регламентирана в разпоредбата на
чл.12 от ЗАНН.
При законосъобразно проведено административно-наказателно производство, без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при правилно прилагане на
материалния закон, категорична установеност на нарушението и неговия автор, както и
справедливост на наказанието, обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да
бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата
оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като взе предвид
фактическата и правната сложност на случая, съдът прецени, че жалбоподателят следва да
бъде осъден на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК да заплати на Д
„ИТ“- Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определено
съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр.с чл.63, ал.9 от
ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-2300118/ 05.06.2023г., издадено
от Д. Д. Д. на длъжност Директор на Дирекция “ Инспекция по труда”- гр.Силистра, въз
основа на АУАН № 19-2300118/ 17.05.2023г. с което на основание чл.416, ал.5 във вр.с
чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер
на 1500 / хиляда и петстотин / лева на „СТРОЙ-МАЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление- с.С., представлявано от управителя Г. А. М. за извършено нарушение
по чл.61 във вр. с чл.89, т.1, б.“б“ от Наредба № 2/ 22.03.2004г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи, като законосъобразно, доказано, обосновано и правилно.
ОСЪЖДА „СТРОЙ-МАЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
5
управление- с.С., представлявано от управителя Г. А. М. да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“– Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто)
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6