Решение по дело №403/2020 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 146
Дата: 23 юни 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Даниела Делисъбева
Дело: 20204001000403
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 2 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Велико Търново , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20204001000403 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №8 от 03.01.2020г., постановено по т.д. №102/2019г.,
Окръжен съд-Велико Търново е осъдил Застрахователно дружество Бул Инс
АД-гр.София да заплати на ХР. КР. К. от с.Михалци, Община Павликени,
следните суми: сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от настъпилото на 27.02.2017г. ПТП по път ПП 1-4 посока-
гр.Велико Търново, заедно със законната лихва от датата на отказа по чл.496
ал.2 т.2 б.А от КЗ – 05.07.2017г. до окончателното изплащане на
обезщетението, както и направените разноски по делото в размер на 690,00
лева. Отхвърлил е иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 60 000 лева, предявен като частичен иск от 100 000 лева,
като неоснователен и недоказан. Осъдил е Застрахователно дружество Бул
Инс АД-гр.София да заплати държавна такса по сметката на
Великотърновския окръжен съд в размер на сумата 1 200 лева. Осъдил е
1
Застрахователно дружество Бул Инс АД-гр.София да заплати на адвокат С.С.
от САК следната сума: 1 430,00 лева – за адвокатско възнаграждение, за
оказаната безплатна правна помощ на ХР. КР. К. от с.Михалци.
С определение от 01.06.2020г., постановено по т.д. №102/2019г.,
Окръжен съд-Велико Търново по реда на чл.248 ал.1 от ГПК е допълнил
решение №8, като е осъдил ХР. КР. К. да заплати на Застрахователно
дружество Бул Инс АД-гр.София сумата 1 278,00 лева, направени разноски по
делото в Първата инстанция.
Против решението, в отхвърлителната му част с която е отхвърлен
предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над присъдените 30
000 лева до размера от 60 000 лева, предявен като частичен иск от 100 000
лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2017г.
/датата на постановения отказ съгласно разпоредбата на чл.469 ал.2 т.2 б.А от
КЗ, до окончателното й плащане, е постъпила въззивна жалба от ищеца Х.К.,
чрез пълномощника му адвокат С.С..
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното
решение на Окръжен съд-Велико Търново в обжалваната част и вместо него
да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи
предявения иск за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на още
30 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
05.07.2017г. до окончателното й изплащане.
Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски в
двете инстанции.
Прави оплакване, че първоинстанционното решение в обжалваната част
било неправилно поради нарушение на материалния закон. Неправилно
Първоинстанционният съд бил определил занижен размер на присъденото
застрахователно обезщетение, тъй като не бил преценил правилно, в тяхната
съвкупност, тежестта на претърпените от него телесни увреждания и трайните
последици от тях. Според въззивника в случая справедливият размер, който е
достатъчен да репарира в пълна степен претърпените от него физически и
психически болки и страдания, възлиза на 60 000 лева. Получените от ищеца
травматични увреждания били: компресионно счупване на тялото на 11-ти
2
гръден прешлен, посттравматична дискова херния на нивото на Л4-Л5-Ес !
междудискови пространства с протрузия /размачкване и херниране на
междупрешленните дискове на това ниво/. Изпитвал е и изпитва множество и
силни физически болки, страдания и битови неудобства. Проведено било
продължително болнично, физиотерапевтично и балнеосанаториално
лечение. По делото било доказано, че тези травми са резултат единствено на
ПТП-то. Поради продължителното лечение и невъзможността да извършва
трудовите си задължения, ищецът се пенсионирал. Психическото му
състояние се влошило. Преди инцидента бил изключително жизнен човек,
нямал никакви оплаквания, работел като горски стражар, поради което бил
непрекъснато в движение. В това отношение се променил много.
Последиците от телесните увреждания са дълготрайни, някои са пожизнени.
Има инклинация при дясна и лява ръка, при навеждане получава остра
режеща болка в долната част на гръдния кош, в областта на гръбнака и в
поясната област, има накуцваща походка с десния крак, болки при
натоварване или стоене прав, както и при лошо време. И досега приема
обезболяващи медикаменти. Това означавало, че лечебно-възстановителният
процес е продължителен и продължава и в момента.
Прави оплакване, че Окръжният съд не бил съобразил социално-
икономическите условия у нас, както и нормативно установените в КЗ нива на
застрахователни обезщетения, поради което е присъдил занижено
обезщетение, което не съответства на постоянно нарастващите размери на
присъжданите от съдилищата за аналогични случаи обезщетения.
Позовава се на конкретна съдебна практика.
В съдебно заседание не се явява процесуален представител на
жалбоподателя, но в почти бланкетна писмена защита поддържа изцяло
въззивната жалба.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското респективно
юрискосултското възнаграждение в полза на Застрахователното дружество и
предлага същото да бъде определено по реда на Наредба №1/2004г. за
минималните рзмери на адвокатските възнаграждения.
Въззиваемият, ответник в Първата инстанция Застрахователно
3
дружество Бул Инс АД-гр.София, представлявано от изпълнителните
директори, чрез пълномощник адвокат М.Г., в писмена защита, моли
Апелативният съд да потвърди обжалваното решение, в обжалваната му част,
като правилно и да остави въззивната жалба без уважение, като
неоснователна.
Присъденият размер обезщетение за неимуществени вреди репарирал
напълно претърпените от ищеца вреди.
Претендира за присъждане на направените разноски в тази инстанция.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
другата страна.
Не изпраща представител в съдебно заседание.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, съобрази становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е от страна по делото, която
има интерес да обжалва, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен
акт и е подадена в срок.
Ищецът ХР. КР. К. от с.Михалци първоначално е подал исковата молба
пред Павликенския районен съд като исковата му претенция е в размер на
сумата 1 000 лева, предявена като частичен иск от 100 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на пътно транспортно произшествие,
настъпило на 27.02.2017г., заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на постановения отказ по чл.496 ал.1 т.2 б.А от КЗ
05.07.2017г. – до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди в исковата молба и по делото, че на 27.02.2017г. лек
автомобил Опел Астра, с рег.№ ЕН 21 ****, управляван от Ж. Г. Л., се движи
по главен път София-Варна, в посока към Велико Търново. Около разклона за
4
с.Пушево, поради неспазване на необходимото безопасно разстояние, блъска
в задната част движещия се пред него лек автомобил ВАЗ, с рег.№ ВТ 47
****, управляван от Х.К., който пострадал. Съставен бил от служител на МВР
констативен протокол за ПТП без пострадали лица, тъй като симптомите на
увреждане се проявили при него няколко часа по-късно, когато започнал да
изпитва болки в дясната лумбална област и в целия десен крак. Постъпил в
МБАЛ-Павликени, където бил хоспитализиран за времето от 14.03.2017г. до
19.03.2017г. Била поставена диагноза: увреждания на междупрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.
Продължил лечението в дома си. Поради болки и затруднения в движението
отново потърсил медицинска помощ, този път в МЦ Пирогов ЕООД-София,
където му била направена томография. Поставена била окончателна диагноза
счупване на гръбначен прешлен. Наложило се да отиде на балнеолечение в
БХ Свети Мина-Бургас за времето от 07.04.2017г. до 16.04.2017г.
Нетрудоспособността му, констатирана с болнични листи, включително
издадени от ТЕЛК продължила 1-година, след което се пенсионирал.
Виновният за инцидента водач на лекия автомобил бил надлежно застрахован
към този момент в ответното Застрахователно дружество. Ищецът подал
молба до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение,
допълнително посочил банкова сметка, но получил отказ.
Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ЗД Бул Инс АД да му заплати застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
27.02.2017г., в размер на 1 000 лева, предявен като частичен иск от 100 000
лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2017г.-
датата на постановения отказ по чл.496 ал.2 т.2 б.А от КЗ до окончателното й
изплащане.
С протоколно определение от 21.03.2019г. по повод депозирана молба
от ищеца Районен съд-Павликени е допуснал изменение на иска, в смисъл
същият да се счита предявен като частичен по чл.432 ал.1 от КЗ за сумата
60 000 лева от 100 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от
05.07.2017г. до окончателното й изплащане. След приемане увеличението на
иска по реда на чл.104 т.4 от ГПК Павликенският районен съд е изпратил
делото по подсъдност на Окръжен съд-Велико Търново, където продължава
5
като т.д. №102/2019г.
Ответното Застрахователно дружество Бул Инс АД-гр.София, в писмен
отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото, оспорва изцяло предявения
иск, както по основание, така и по размер. Не спори, че е сключена
застраховка гражданска отговорност между него като застраховател и
собственикът на лекия автомобил Не спори наличието на ПТП на 27.02.2017г.
между лекия автомобил, управляван от Ж. Л. и лек автомобил ВАЗ,
управляван от ищеца. Оспорва изложените в исковата молба причини за
настъпване на ПТП-то. Механизмът на ПТП-то не отговарял на ищцовите
твърдения. Застрахованият лек автомобил нямал вина за настъпване на ПТП-
то. Бил съставен протокол за ПТП без пострадали лица. Оспорва, че ищецът е
получил травматични увреждания вследствие на ПТП-то. Оспорва вида,
характера и интензитета на уврежданията, както и на проведените лечения.
Прави възражение за съпричиняване 50%, а именно че ищецът пътувал без
поставен обезопасителен колан. Евентуално прави възражение за прекомерно
и неоснователно завишена по размер претенция. Оздравителният процес не
бил с твърдяната от ищеца продължителност, а много по-кратък. Ищецът не
спазвал лекарските предписания и задълженията си като пациент, както и бил
имал предходни заболявания. Оспорва ищецът да е изживял стрес и душевни
страдания, а дори и да е имало такива, те били резултат на неговата лабилна
психика. Оспорва иска по размер.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК в случая Въззивният съд
следва да се произнесе по валидността на решението, както и по
допустимостта на същото, но само в обжалваната част, тъй като по
валидността се произнася служебно, а по допустимостта в обжалваната част,
която в случая е отхвърлителната част за разликата между уважените 30 000
лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди и претендираните с
жалбата 60 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, частично
предявена претенция от общо дължими 100 000 лева..
6
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй
като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
При извършване проверката на правилността съдът е обвързан от
посоченото във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери
само спазването на императивните материалноправни разпоредби,
приложими към процесното правоотношение.
Предявен е иск с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането
от пострадал при ПТП против застрахователя на виновен, според ищеца, за
произшествието водач на лек автомобил, за сумата 60 000 лева, като частичен
иск от сумата 100 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените и търпими неимуществени вреди, настъпили вследствие
получените телесни увреждания при ПТП-то, заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от 05.07.2017г.-датата датата на постановения отказ
по чл.496 ал.2 т.2 б.А от КЗ, до окончателното й изплащане.
Първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд е
влязло в сила поради липса на въззивна жалба в частта му, с която е уважен
предявеният иск за неимуществени вреди в размер на сумата 30 000 лева,
заедно със законната лихва от 05.07.2017г. до окончателното изплащане.
Разпоредбата на чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно
транспортно произшествие да насочи иска за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
гражданска отговорност. По този иск ищецът следва да установи, че има
вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, като фактическият
състав включва виновно и противоправно поведение на водача, настъпили
вреди от същото и причинна връзка между действието/бездействието и
вредите, както и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка гражданска отговорност, с обект гражданската
отговорност на деликвента като автомобилист за вреди, причинени при
управление на процесното МПС.
7
От преценката на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, се
установява следната фактическа обстановка по спора.
На 27.02.2017г. по главен път София-Варна, в посока към гр.Велико
Търново, около разклона за с.Пушево, настъпило пътно транспортно
произшествие между лек автомобил Опел Астра, с рег.№ ЕН 21 ****,
управляван от Ж. Г. Л., движещ се по главния път и лек автомобил ВАЗ, с рег.
№ ВТ 47 ****, управляван от Х.К., който се включил от второстепенен път.
Съставен бил от служител на МВР констативен протокол за ПТП без
пострадали лица, тъй като симптомите на увреждане се проявили при ищеца
К. няколко часа по-късно, когато започнал да изпитва болки в дясната
лумбална област и в целия десен крак, което обстоятелство се установява от
разпитаните свидетели С. Н. и Д. Т.. Тези свидетели са били колеги на ищеца,
който работел като горски стражар, като К. бил с месторабота района на
гр.Сухиндол, но по работа пътувал често до Горско стопанство Болярка-
Велико Търново. На тях ищецът се оплакал, че е претърпял ПТП и няколко
часа след него им казал, че има болки.
С постановление от 27.03.2018г., по прокурорска преписка
№208/2018г., Районна прокуратура-Велико Търново приела въз основа на
данните от предварителната проверка, че при ПТП-то, за което носи вина
само водачката на лекия автомобил, на ищеца е причинена средна телесна
повреда, но отказва да образува досъдебно производство, тъй като спрямо
виновната водачка на лекия автомобил е реализирана административно
наказателна отговорност, в смисъл че е издадено наказателно постановление,
с което за този пътен инцидент й е наложена глоба в размер на 200 лева, която
същата е заплатила.
Спори се механизма на ПТП-то.
От назначената в Окръжния съд съдебно автотехническа експертиза с
вещо лице инж. К. К. се установяват причините за настъпване на същото.
Вещото лице посочва, че инцидентът настъпил на посочените дата и място,
през светлата част на денонощието, при сухо и ясно време. Според вещото
лице лекият автомобил ВАЗ се движел със скорост 30,1 км/ч в момента на
удара, а лекият автомобил Опел Астра със скорост 60,0 км/ч, в рамките на
8
въведеното ограничение за това място с пътен знак. На 27.02.2017г., в около
8,20ч лекият автомобил ВАЗ предприема навлизане върху главния път ПП 1-4
и извършва маневра завой наляво, като навлиза от север по третокласен път
ІІІ-303, върху южната пътна лента, полагаща се за движещите се в посока
гр.Велико Търново към изток. По същото време лек автомобил Опел Астра се
движи по ПП 1-4 от запад към изток, върху южната пътна лента. В резултат
на разликата в скоростите на движение на двете МПС, лек автомобил Опел
Астра застига лек автомобил ВАЗ и настъпва удар, въпреки предприетата
реакция с волана за отклонение траекторията на движение на лек автомобил
Опел Астра вдясно. Настъпва кос удар между предна лява част на лек
автомобил Опел Астра и лек автомобил ВАЗ.
Вещото лице стига до извода, че основната причина за ПТП-то е
пресичането траекторията на движение на лек автомобил Опел Астра от лек
автомобил ВАЗ.
Вещото лице е категорично обаче, че водачът на лекия автомобил ВАЗ е
имал достатъчно разстояние и време за завършване на маневрата завой
наляво, както и че единствената вина за ПТП-то е на водачката на лекия
автомобил Опел Астра, която не е спазила необходимото безопасно
разстояние между този лек автомобил и движещия се пред нея лек автомобил
ВАЗ, така че при внезапно спиране на първия, да не се стигне до удар между
двата автомобила.
Заключението на САТЕ е компетентно, обосновано и неоспорено от
страните, поради което Апелативният съд го приема изцяло.
Въз основа на това заключение настоящият съдебен състав стига до
извода, че единствената причина за настъпване на ПТП-то е посочената в
констативния протокол, съставен от служител на МВР на
местопроизшествието, а именно неспазването от страна на водачката на лек
автомобил Опел Астра на необходимото безопасно разстояние между двата
автомобила.
Предвид заключението на САТЕ следва да се приеме и Апелативният
съд приема, че единствената причина за настъпване на пътно транспортното
произшествие е виновното и противоправно поведение на водачката на лек
9
автомобил Опел Астра, както и че само нейното неправилно поведение е
довело до настъпване на този пътен инцидент.
От показанията на свидетеля Я. К. – син на ищеца, който е бил извикан
по телефона и е видял местопроизшествието, се установява, че седалката на
водача на лекия автомобил ВАЗ е била откъсната и е била паднала назад,
което се е случило при удара на двете МПС-та, както му бил казал и баща му.
Безспорно е и е доказано по делото, че лек автомобил Опел Астра е
застрахован валидно със сключена задължителна застраховка гражданска
отговорност при ответното застрахователно дружество, със застрахователна
полица, действаща в периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. т.е. към момента
на инцидента виновният лек автомобил е бил с налична валидна застраховка
при застрахователя-ответник по делото.
Видно от заключението на СМЕ на вещото лице д-р Н. Г., началник на
Съдебна медицина при МОБАЛ-Велико Търново К. е получил на 27.02.2017г.
постравматично компресионно счупване на тялото на 11-ти гръден прешлен,
посттравматична дискова херния на нивото на Л4-Л5-Ес 1 междудискови
пространства с протрузия /размачкване и херниране на междупрешленните
дискове на това ниво/, имобилизация на гръбначния стълб с наложен корсет,
трайно ограничени и болезнени движения в гръднопоясния отдел на гръбнака
и десен крак с накуцваща походка.
Според вещото лице по повод на тези страдания на ищеца са проведени
консервативна имобилизация с корсет, медикаментозно лечение по схема,
физиотерапевтично и балнеосанаториално лечение.
От заключението на д-р Г. се установява, че в определени периоди
ищецът изпитва болки със значителен интензитет и при определени условия,
лечебно възстановителният процес е продължителен, продължава и в
момента, и досега ищецът приема медикаменти, продължава
медикаментозните, балнео и рехабилитационни действия за лечение, не са
извършвани оперативни интервенции на ищеца, като на моменти – особено
след балнеолечение или физиотерапия болките стават поносими. Съгласно
заключението понастоящем са налице ограничени и болезнени движения в
гръбнопоясния отдел на гръбнака и десния крак, с накуцване, болки при
10
статично и динамично натоварване – стоене прав, ходене и леки физически
натоварвания, неблагоприятни метереологични условия.
Изводът на вещото лице д-р Г., който следва от механизма на
процесното ПТП, а именно силен удар отзад на управлявания от ищеца
автомобил, при което неговата седалка се откъсва и той пада назад, е че
същият би получил същите увреждания, независимо от поставен или
непоставен предпазен колан
Апелативният съд приема изцяло заключението на СМЕ, като
компетентно, обосновано и неоспорено от страните.
С оглед констатациите на д-р Г. настоящият съдебен състав приема, че
Х.К. не е съпричинил вредоносния резултат, тъй като и с поставен и без
поставен обезопасителен колан посочените травми щяха да бъдат причинени
По делото са разпитани свидетелите С. Н. – колега на ищеца; Д. Т. –
негов приятел и Я. К. – син на ищеца, които установяват, че ищецът е получил
силни болки и трудности в движението на снагата и десния си крак няколко
часа след процесния пътен инцидент, преживял е тежки физически и душевни
страдания вследствие на получените при ПТП-то травми, битови неудобства,
негативни преживявания – негови и на близките му за дълъг период от време,
както и това, че все още има остатъчни негативни последици, които вещото
лице д-р Г. е посочил компетентно и изчерпателно.
Съдът кредитира свидетелските показания, с оглед последователността
им и съответствието им с другите събрани по делото доказателства.
От приетата по делото медицинска документация се установява, че след
ПТП-то ищецът е бил в болнични в продължение на около 1-година,
болнични са му издавани и от ТЕЛК, и след тази 1-година се е пенсионирал,
но предвид обстоятелството че роден през 1953 година, очевидно е че
пенсионирането е най-вече поради навършена възраст и стаж, а не поради
влошеното му здравословно състояние.
Безспорно е, че ищецът е заявил писмена претенция пред ответното
Застрахователно дружество за заплащане на застрахователно обезщетение във
11
връзка с процесното ПТП като е представил констативния протокол,
медицински документи и е посочил банкова сметка. На 05.07.2017г.
застрахователят е отговорил с писмо, че въз основа на представените
доказателства не са налице предпоставки за уважаване на претенцията и е
отказал да изплати застрахователно обезщетение.
При тези приети за установени факти Въззивният съд стига до следните
правни изводи.
По делото предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди с
правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането е допустим,
основателен и доказан до размер на сумата 50 000 лева, поради което следва
да бъде уважен в този размер, като част от тази сума, а именно сумата 30 000
лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е присъдена с
влязлото в сила в тази му част първоинстанционно решение на Окръжен съд-
Велико Търново.
Спазена е разпоредбата на КЗ преди предявяване на иска ищецът да е
сезирал застрахователя с искане да му бъде изплатено застрахователно
обезщетение, била е образувана преписка – щета. Застрахователното
дружество не е изплатило каквото и да било по размер застрахователно
обезщетение, тъй като според него не били ангажирани достатъчно
доказателства, за да се приеме наличието на всички предпоставки за
уважаване на предявената претенция.
Налице е валидна застраховка гражданска отговорност на виновния за
произшествието лек автомобил.
В случая ищецът не е съпричинил вредоносния резултат, тъй като по
делото е назначена съдебно медицинска експертиза и вещото лице, което е
изготвило заключението д-р Н. Г. е стигнало до извода, че с оглед механизма
на същото, а именно отделянето на седалката на водача на лекия автомобил
ВАЗ и изпадането му заедно с нея назад и при поставен предпазен колан и ако
ищецът е бил без такъв т.е. и в двата случая би се стигнало до едни и същи
телесни увреждания, а именно тези, които е получил ищецът.
От заключението на САТЕ се установява по убедителен и категоричен
12
начин, че само и единствено виновна за настъпването на ПТП-то е водачката
на лекия автомобил Опел Астра, поради това че не е спазила необходимото
безопасно отстояние между двата автомобила и тъй като според вещото лице
водачът на лекия автомобил ВАЗ е имал достатъчно време и разстояние, за да
се включи в главния път от второстепенния т.е.е имал време и разстояние, за
да направи завоя наляво.
В тази връзка неоснователни и недоказани са възраженията на
Застрахователното дружество, че е налице съпричиняване от страна на ищеца,
тъй като бил без обезопасителен колан, имал предходни заболявания, не
съобщил на представителя на МВР при съставянето на констативния
протокол, че е получил увреждания при ПТП-то, че същият не спазвал
лекарските предписания и не спазвал задълженията си като пациент, както и
че имал лабилна психика.
Според настоящия съдебен състав дължимото обезщетение за
причинените неимуществени вреди при увреждането, представляващо
застрахователен риск, при който се дължи застрахователно обезщетение, се
определя по правилата на чл.52 от ЗЗД, а именно по справедливост, но въз
основа на конкретните обстоятелства на случая.
Правно значимите обстоятелства за определяне размера на дължимото
от застрахователя на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди са
следните: вид, интензитет, продължителност на претърпените, търпяни и
досега болки и страдания – причинени са 2-е средни телесни повреди, всяка
от които е свързана със затруднение движението на снагата за продължителен
период от време, продължителен възстановителен период около 1-година,
поледиците от увреждането- и досега ищецът търпи болки особено при
стоене прав, физическо натоварване и лошо време, такива ще има и за напред,
възрастта на пострадалия– на почти 64 години към момента на пътно
транспортното произшествие т.е. над средната възраст за страната, това че
същият не е допринесъл за вредоносния резултат, житейски оправданото,
присъжданите обезщетения за аналогични случаи, както и справедливостта,
като се отчитат нивата на застрахователно покритие и обществено
икономическите условия.
13
Въз основа на тези критерии, като преценява конкретните доказателства
в тяхната взаимна връзка и съобразява указаните в ППВС №4/1968г. и
многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 от ГПК,
общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, имащи
значение за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД
обезщетение, отчитайки нивата на застрахователно покритие и обществено
икономическите условия, настоящият състав на Апелативния съд приема, че
доколкото неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен
еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване на ищеца ще бъде
постигнато с присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лева за
причинените му неимуществени вреди, в хипотезата на липса на
съпричиняване.
Предвид изложеното Апелативният съд намира предявеният иск по
чл.432 ал.1 КЗ за основателен и доказан до размер на сумата 50 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
която сума да заплати на ищеца ответното Застрахователно дружество, като
застраховател по валидна застраховка гражданска отговорност към момента
на процесното ПТП на виновния за същото лек автомобил.
При това решение по главния иск, акцесорният иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху уважената с
настоящото решение главница от още 20 000 лева за неимуществени вреди,
следва да се уважи като върху тази главница се присъди законната лихва,
считано от 05.07.2017г. до окончателното й изплащане. В случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл.496 ал.2 т.2 б.А от КЗ и лихвата за
забава върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от
застрахователя, считано от датата на постановения отказ от застрахователя,
до окончателното й изплащане.
Първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд е
влязло в сила, като необжалвано, в частта му, с която е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 30 000 лева, заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата 05.07.2017г. до
окончателното й изплащане.
14
В обжалваното решение Окръжен съд-Велико Търново е стигнал до
краен решаващ извод за дължимо обезщетение в размер на 30 000 лева,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2017г. до
окончателното й изплащане.
Според Апелативния съд, в настоящият състав, на ищеца следва да се
присъди обезщетение в размер на сумата 50 000 лева, по горе изложените
съображения, заедно със законната лихва от 05.07.2017г. до окончателното й
изплащане.
Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдените
30 000 лева до дължимите 50 000 лева, застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, вместо което предявеният иск да бъде уважен и за тази
разлика, заедно със законната лихва върху нея, считано от 05.07.2017г. до
окончателното й изплащане.
Обжалваното решение на Окръжен съд-Велико Търново в останалата му
отхвърлителна част, с която е отхвърлен предявения иск над 50 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта с която е прието че
тази искова претенция е неоснователна над тази сума от 50 000 лева, както до
предявения като частичен иск за 60 000 лева, така и до общ размер от 100 000
лева, е правилно по изложените по-горе съображения, поради което следва да
бъде потвърдено.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с
която ЗД Бул Инс АД е осъдено да заплати държавна такса по сметката на
Великотърновския окръжен съд в размер на сумата 1 200,00 лева, върху
уважения от Първата инстанция иск.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ЗД Бул Инс
АД-гр.София следва да заплати допълнително държавна такса за Първа
инстанция и Втора инстанция върху допълнително присъденото обезщетение
от 20 000 лева по сметката на Великотърновския апелативен съд в размер на
сумата 1 200 лева, както и сумата 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
15
На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата и Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокат С.С.,
пълномощник на въззивника ищец следва да се присъди за Първа инстанция
адвокатско възнаграждение общо в размер на сумата 2 436 лева, с включен
ДДС, от която Окръжният съд е присъдил 1 430 лева, поради което с
въззивното решение Застрахователното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на адвокат С. още 1006,00 лева адвокатски хонорар за Първа
инстанция /уважен е предявен иск за сумата от общо 50 000 лева/.
За Втора инстанция, на същото основание, на адвокат С. се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 356 лева, с включен ДДС,
която да му заплати въззиваемият ответник /уважена е жалба за 20 000 лева,
при което се дължи адвокатски хонорар с включен ДДС 1 356 лева съгласно
Наредба №1/2004г., тъй като въззивникът е заплатил на адвокат С. сумата
1 430 лева, но Застрахователното дружество прави възражение за
прекомерност/, същото следва да заплати на въззивника К. сумата 1 356 лева,
с включен ДДС, заплатен адвокатски хонорар.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия адвокатски хонорар
съобразно отхвърлената част от жалбата, а именно върху сумата 10 000 лева в
размер на 996 лева с включен ДДС, което е в рамките на определеното по
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
тъй като адвокат М.Г. прави искане за присъждане на адвокатски хонорар от
3 000 лева, но въззивникът прави възражение за прекомерно завишена по
размер претенция и за редуцирането й съобразно Наредба №1/2004г.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта му за
присъдените в полза на Х.К. разноски за първа инстанция в размер на сумата
690 лева, колкото са направени за ДТ и възнаграждения на вещи лица. Няма
основание за изменение на тази присъдена сума за разноски по размер.
Определението на Окръжния съд от 01.06.2020г., с което въззивникът е
осъден да заплати ЗД Бул Инс АД сумата 1 278 лева, разноски за Първа
инстанция, е влязло в сила, като необжалвано.
Водим от изложеното Апелативният съд
16

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №8 от 03.01.2020г., постановено по т.д. №102/2019г.
на Окръжен съд-Велико Търново САМО В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
предявеният иск по чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между присъдените 30 000
лева и дължимите 50 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди; заедно със законната лихва върху тази разлика
считано от 05.07.2017г. до окончателното й изплащане; вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ Застрахователно дружество
Бул Инс АД-гр.София, с ЕИК ********* да заплати на ХР. КР. К., ЕГН
**********, от с.Михалци, Община Павликени, Област Велико Търново, съд.
адрес: гр. София, Район Слатина, ********** – адв. С.Е. С. от САК – София,
сумата, освен присъдените с първоинстанционното решение на
Великотърновския окръжен съд 30 000 лева още 20 000 лева, или общо по
двете решения сумата 50 000 лева /петдесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
пътнотранспортно произшествие на 27.02.2017г. по ПП 1-4 София-Варна,
около разклона за с.Пушево, в посока към гр.Велико Търново, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2017г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество Бул Инс АД-гр.София, с ЕИК
********* да заплати допълнително държавна такса по сметката на
Апелативен съд-Велико Търново в размер на сумата 1200 лева за първа и
втора инстанция /освен присъдената ДТ с първоинстанционното решение в
размер на 1 200 лева/, както и 5,00 лева за служебното издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК във връзка с чл.38 ал.2 от ЗА, във
връзка с чл.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения Застрахователно дружество Бул Инс АД-гр.София, с ЕИК
********* да заплати на адвокат С.С., от Адвокатска колегия София, още
17
сумата 1006,00 лева с включен ДДС, адвокатско възнаграждение, за първа
инстанция, освен присъдените с първоинстанционното решение 1430 лева, по
съразмерност с уважения иск.
ПОТВЪРЖДАВА решение №8 от 03.01.2020г., постановено по т.д.
№102/2019г. на Окръжен съд-Велико Търново В ОСТАНАЛАТА МУ
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е отхвърлен предявен иск за неимуществени
вреди за разликата над 50 000 лева до претендирани 60 000 лева, частично от
100 000 лева, както и в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ.
РЕШЕНИЕ №8 от 03.01.2020г., постановено по т.д. №102/2019г. на
Окръжен съд-Велико Търново Е ВЛЯЗЛО В СИЛА, КАТО НЕОБЖАЛВАНО,
в частта с която Първоинстанционният съд е уважил исковата претенция за
сумата 30 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
процесното ПТП,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО от 01.06.2020г. по т.д. №102/2019г. на Окръжен
съд-Велико Търново, с което по реда на чл.248 ал.1 от ГПК е осъден ХР. КР.
К. да заплати на ЗД Бул Инс АД-гр.София сумата 1 278,00 лева, разноски по
делото,, Е ВЛЯЗЛО В СИЛА, КАТО НЕОБЖАЛВАНО.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество Бул Инс АД-гр.София, с ЕИК
********* да заплати на ХР. КР. К. сумата от 1 356 лева, адвокатски хонорар
за тази инстанция.
ОСЪЖДА ХР. КР. К. да заплати на Застрахователно дружество Бул Инс
АД-гр.София, с ЕИК *********
сумата 996,00 лева, направени разноски в тази инстанция за заплатен
адвокатски хонорар съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
18
2._______________________
19