Решение по дело №406/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А. Г. А., [ЕГН], с адрес: с. Априлци, област Пазарджик, ул. „Двадесета“ № 22, подадена чрез адв. Ч. Ч., със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 18, ет. 2, против Решение № 96 от 27.02.2024 год. постановено по административно-наказателно дело № 120 от 2024 год. год. по описа на Районен съд-Пазарджик. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 13-2300666 от 22.12.2023 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на А. Г. А. е наложена глоба (неправилно посочена като имуществена санкция в диспозитива на оспореното решение), в размер на 1600,00 лева и в полза на административно-накзаващия са присъдени разноски в размер на 100,00 (сто) лева.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Излагат се аргументи за липсата на всички елементи от значение за действителността на трудовото правоотношение и визирани в чл. 66, ал. 1 от Кодекса на труда КТ). Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него съдът да отмени обжалваното наказателно постановление (НП). Не претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, в писмено становище с вх. № 3531 от 17.04.2024 год., изготвено от юрисконсулт С., оспорва касационната жалба с доводи за неоснователността й. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, в размер определен от съда. Прави възражение за прекомерност на заявеното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

А. съд – Пазарджик, Х-ти касационен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и релевираните касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд – Пазарджик е образувано по жалба на А. Г. А. подадена срещу Наказателно постановление № 13-2300666 от 22.12.2023 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на осн. чл. 414, ал. 3 от КТ, на жалбоподателя, в качеството му на работодател, е наложена глоба в размер на 1600,00 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

От фактическа страна първостепенният съд е приел, че на 15.09.2023 год. комисия от инспектори при ДИТ гр. Пазарджик - С. и М., придружени от полицейски служители, при извършени проверки землището на с. „Априлци“, обл. Пазарджик, в м. „Старите лозя“, са провели разговори с лицата, които заварили в масива, стопанисван от касатора. Установили са, че свидетелката В. В. М. е полагала труд – беряла е чушки в нива с чушки в местност „Старите лозя“ и не е имала сключен писмен договор с А. А.. М. признала, че не може да пише и декларацията, в която следвало да отрази условията, при които полага труд, била попълнена от С., под диктовката на М.. В нея е било отразено, че лицето „помага на А. А., от днес, като бере чушки, работно време: 08:00 до 12:00, при трудово възнаграждение – 50,00 лева, ще ги плати“. Във връзка с тези обстоятелства наказващият орган е изискал допълнителни документи и е направил допълнителни проверки. Установил, че за престацията на труда на 15.09.2023 год. М. няма подписан, с жалбоподателя, трудов договор към момента на проверката на място в обекта. На А. е съставен АУАН № 13-2300666 от 29.09.2023 год. от Главен инспектор Г. Т. С. при ДИТ – Пазарджик, в присъствието на свидетеля Г. В. М. за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ вр. чл. 1, ал. 2 от същия. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, предявен му е надлежно и му е връчен препис срещу подпис. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, в което, на осн. чл. 414, ал. 3 от КТ, е описано и квалифицирано същото нарушение и на А. е наложена глоба в размер на 1600,00 лева.

За изясняване на фактите по делото, районният съд е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал показанията на актосъставителя и на свидетелите. За да потвърди наказателното постановление е приел, че както атакуваното НП, така и предхождащия го АУАН, са издадени от материално и териториално компетентни органи. Не е установил наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито противоречие с материалния закон. Посочил е, че от представените по делото доказателства, включително и гласни такива се установява, че към момента на проверката на служителите на ДИТ - Пазарджик В. В. М. е полагала труд, без за това да е бил надлежно оформен и сключен, съобразно изискванията на чл. 62, ал. 1 КТ, писмен трудов договор. Съдът е изложил мотиви и за неприложимостта на чл. 28 ЗАНН като се е позовал на специалната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ, която изключва маловажност на нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ. Също така е развил съображения, че наложената санкция не е непропорционална на преследваната цел и има превантивен характер с оглед установения правов ред в държавата.

Решението е правилно.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение като се излагат аргументи за недоказаност на вмененото на А. Г. А. нарушение по смисъла на чл. 62, ал. 1 от КТ. При постановяване на обжалваното решение районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, Районен съд - Пазарджик е установил правилно спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В решението си инстанцията по същество е изложила аргументи, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221 АПК, съдът препраща към тях.

Първоинстанционният съд в оспореното решение правилно е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, водещи до невъзможност на нарушителя да разбере за какво нарушение е привлечен към административно-наказателна отговорност.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че нито органът, нито районният съд не са установили, че А. Г. А. е имал качеството на работодател. Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Законодателят изрично е посочил, че работодател може да бъде всяко едно физическо лице, което наема работници без при това да се изискват доказателства дали е регистрирано по съответния ред. За нарушителя са посочени трите му имена, единен граждански номер и адрес, което е достатъчно за неговото индивидуализиране и отговаря на задължителните реквизити съгласно изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 6 и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН.

Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила (жив труд) от работника за продължителен, в повечето случаи неопределен срок, а при гражданския договор (договора за изработка) се дължи конкретен трудов резултат за определен срок. От това произтичат и другите разлики между същите: докато при трудовия договор работникът е в зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определения ред и трудова дисциплина, работно време и т. н., то при договора за изработка изпълнителят дължи само „изработването на нещо“, на уговорения резултат и е независим, стопански и оперативно самостоятелен при изпълнението. И при двата договора се дължи възнаграждение, но то се различава по своето естество, като трудовото възнаграждение е правно регламентирано, има гарантиран минимален размер и се изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което следва да заплати поръчващият, се договаря свободно между страните и се изплаща след приемане на изработката, по принцип - еднократно.

Правно значение за определянето на едно правоотношение като такова от граждански или трудов характер е същността на извършваната дейност. Установено е, че В. В. М. е извършвала конкретна трудова дейност, а и както тя самата е заявила, при диктуване на обстоятелствата, нужни за попълване на декларацията по чл. 402 от КТ, на представителя на ДИТ – Пазарджик, че тя е извършвала конкретна дейност – бере чушки на посочената дата, с определено работно време и при уговорено трудово възнаграждение. В този смисъл лицето е предоставило работната си сила на А., а за изпълнението на определения вид и обем работа, тя спазва определено работно време и работно място, като и определени правила, ред и дисциплина, установени от работодателя. Следователно недоказани са твърденията на касатора, че по делото липсват доказателства за действително полагания труд от М.. Следва повторно да се отбележи, че лицето само е заявило обстоятелствата по престиране на трудова дейност при А.. Липсата на надлежно сключен трудов договор е основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност при установено престиране на труд. Събраните по административно-наказателната преписка и в производството пред въззивния съд писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, водят до единствения извод, че на 15.09.2023 год. М. е работила в обекта на касатора и между тях е възникнало трудово правоотношение, което не е било уредено с писмен трудов договор, подписан от двете страни, съгласно изискванията на чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ. Именно на посочената дата А., в качеството му на работодател, е допуснал до работа това лице, без преди това да сключи писмен трудов договор с него.

Съответна на чл. 28 от ЗАНН е и обоснованата в решението липса на „маловажен случай“, с оглед разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, която изрично изключва маловажност на нарушението, извършено при условията на чл. 62, ал. 1 от КТ. Следва също да се има предвид, че цитираната норма е предназначена да осигури нормално функциониране на обществените отношения, свързани с престирането на труд и защита правата на работниците, поради което поначало нейното нарушаване представлява деяние с по-висока степен на обществена опасност.

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи наведените касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, районният съд е постановил правилно решение, съобразено с приложимия материален закон и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, А. А. следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ възнаграждение в размер на 80,00 лева, в определен от съда размер.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96 от 27.02.2024 год. постановено по административно-наказателно дело № 120 от 2024 год. год. по описа на Районен съд-Пазарджик.

ОСЪЖДА А. Г. А., [ЕГН], с адрес: с. Априлци, област Пазарджик, ул. „Двадесета“ № 22, да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в определен от съда размер.

Решението е окончателно.