№ 21232
гр. *****, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110132118 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Д. П. Д., с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
*****, ж.к. „*****“, бл. ***, вх. А, ет. 7, ап. 41, аб. № *******. Поддържа, че съгласно
тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 141,57 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 24.01.2024 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 37,28 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2021 г. до 15.01.2024 г., сумата от 48,77 лв., представляваща главница
за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2023
г., ведно със законната лихва за забава от 24.01.2024 г. до изплащане на вземането, и
сумата от 9,35 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за услугата
дялово разпределение, начислена за периода от 15.02.2021 г. до 15.01.2024 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК от 31.01.2024 г. по ч.гр.д. 4477/2024 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва исковете като неоснователни.
1
Оспорва наличието на облигационно отношение, като сочи, че от години не използва
услугите на ищцовото дружество, включително за доставка на топла вода. Поддържа,
че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т. С.“ ЕООД, изразява
становище за основателност на исковете.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че искът за
главница е основателен. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
2
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 105, том IV, рег. № *****, дело № 619 от 2017 г. от 21.11.2017 г., вписан с СВ с вх.
рег. № ***** от 21.11.2017 г., акт № 104, том LXXIV, дело № 56335 от 2017 г., по
силата на който Д. П. Д. е придобил правото на собственост върху апартамент № 41,
находящ се в гр. *****, ж.к. „*****“, бл. ***, вх. А, ет. 7, сграда № 1. Приложено е още
заявление – декларация с вх. номер при ищцовото дружество от 14.12.2017 г.,
подписана от Д. П. Д., за откриване на партида на негово име за имот в гр. *****, ж.к.
„***** 7“, бл. ***, вх. А, ет. 7, ап. 41.
Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим
имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на
етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В
случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор, сключен между
етажната собственост и „Т. С.“ ЕАД, както и от протокол от проведено Общо събрание
на собствениците на етажната собственост, с което етажните собственици са взели
решение да се сключи договор с „Т. С.“ ЕАД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.
В доклада по делото на основание чл. 155 като служебно известно и ненуждаещо
се от доказване е отделено обстоятелството, че общите условия на ищеца за продажба
на топлинна енергия за битови клиенти са влезли в сила.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
3
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото, като
въз основа на доказаното качество на ответника собственик на процесния недвижим
имот за релевирания период.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило, че в имота има водомер, по който се
отчита консумация на топла вода. По време на отчетите от дружеството, извършващо
дялово разпределение, са попълнени документи за главен отчет, които са подписани от
потребител, а отчетите са правилно отразени в изравнителните сметки. Топлинна
енергия за отопление на имота не се начислява. Единствените начислени суми са за
топла вода. Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасената главница
за доставена топлинна енергия за доставка на топла вода за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. възлиза на сумата от 146,68 лв., след отчитане на разликата между
прогнозно начислената стойност и действителната такава.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума, което обуславя
основателност на исковата претенция.
Предвид гореизложените изводи и с оглед диспозитивното начало искът с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за
доставена топлинна енергия следва да се уважи изцяло за сумата от 141,57 лв.,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия дължима за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2024 г. до
окончателното плащане.
По делото ищецът претендира от ответника и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение в размер на 48,77 лв. за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва от 24.01.2024 г. до изплащане на вземането.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.
61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като
съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. В случая
ищецът е извършвал услугата дялово разпределение и е материалноправно
легитимиран да получи претендираното възнаграждение за дялово разпределение.
Ответникът не оспорва, че за извършените услуги за дялово разпределение за
периода от м.12.2020 г. – м.04.2023 г. са начислени суми на обща стойност – 48,77 лв.
4
По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е погасена чрез
плащане. Предвид изложеното по-горе, искът за заплащане на възнаграждение за
дялово разпределение следва да се уважи за пълния предявен размер, ведно със
законната лихва за забава от 24.01.2024 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на релевирания период приложими са Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. *****, в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно предвид
наличието на уговорен срок за плащане, задължението за заплащане на обезщетение за
забава възниква при реализиране на условието – неплащане на задълженията по
общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Основата, върху която се изчислява
лихвата е неплатената част от реално дължимата сума, а именно неплатената част от
задълженията по общата фактура. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за
плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г.
/чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъде поставена ответната страна в
забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
По делото не се твърди от ответника и не се установява дължимата от
ответника мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия, да е погасена чрез плащане, като същият не оспорва размера , поради което
не е начислена съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид изложеното по-горе искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да се уважи за сумата от 37,28 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021
г. до 15.01.2024 г.
Искът за мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана
втората предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът
е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По разноските:
5
При този изход на спора право на възнаграждение има както ищецът, така и
ответната страна.
Ищецът претендира разноски, от които 325 лв. в исковото производство (25 лв.
държавна такса, 250 лв. депозит за експертиза, като следва на основание чл. 78, ал. 8
ГПК да бъде признато и правото на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.), и 75 лв. в заповедното производство (25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение).
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 312,18 лв., представляваща дължими
разноски по исковото производство и 72,04 лв. разноски по заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковете.
Ответната страна не претендира разноски, поради което разноски в полза на
ответника не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. П. Д., ЕГН
********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 141,57 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 24.01.2024 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 48,77 лв.,
представляваща главница за услугата дялово разпределение, начислена за периода от
01.12.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 24.01.2024 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 37,28 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2021 г. до 15.01.2024 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „*****“, бл.
***, вх. А, ет. 7, ап. 41, аб. № *******, и за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 31.01.2024 г. по ч.гр.д. 4477/2024 г. по
описа на СРС, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
********* срещу Д. П. Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 9,35 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за
услугата дялово разпределение, начислена за периода от 15.02.2021 г. до 15.01.2024 г.,
като неоснователен, която сума се отнася до топлоснабден имот с адрес гр. *****,
ж.к. „*****“, бл. ***, вх. А, ет. 7, ап. 41, аб. № *******, и за която е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 31.01.2024 г. по
ч.гр.д. 4477/2024 г. по описа на СРС, 56 състав.
6
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. П. Д., ЕГН ********** да
заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 312,18 лв., представляваща
дължими разноски по исковото производство и 72,04 лв. разноски по заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – „Т.
С.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7