№ 4372
гр. София, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря Николета Н. Венкова
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110200173 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Г. Г., ЕГН **********, с адрес ****, чрез адв. Я. С. от
САК, против наказателно постановление № 23-4332-008320/17.05.2023 г., издадено от
Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. За същото на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.
В жалбата се оспорва законосъобразността на издаденото наказателно постановление.
Застъпва се, че жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение, а АУАН му бил
съставен по причина, че направил забележка на извършилите проверката полицейски
служители относно неправилно спиране на патрулния им автомобил. Прави се искане НП да
бъде отменено.
В хода на производството пред Софийски районен съд по делото са депозирани
писмени становища от юрк. А. и юрк. С., в които се излагат съображения в насока
законосъобразността на издадените АУАН и НП, и се прави искане последното да бъде
потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност по отношение евентуално претендирания размер на
адвокатското такова.
За проведеното на 30.09.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител, а
жалбоподателят Г. се представлява от адв. С..
В дадения ход по същество адв. С. поддържа съображенията, изложени в жалбата, и
моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 13.04.2023 г. около 15:50 ч. в гр. София жалбоподателят М. Г. управлявал лек
автомобил „****”, ДК № ***. Движел се по бул. „***”, с посока към ул. „***”. Пред № 76 на
бул. „***” автомобилът бил спрян за извършване на проверка от полицейски патрул в състав
свидетелите В. М. и С. Б., служители на 04 РУ-СДВР, чийто служебен автомобил бил спрян
пред № 76 на бул. „***“ в платното за насрещно движение.
Полицейските служители възприели, че Г. управлявал автомобила без поставен
обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван, което било поводът за
спирането му, и свид. М. му съставил АУАН Серия GA № 880163/13.04.2023 г., в който
описал подробно времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението.
Квалифицирал го съобразно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. АУАН бил предявен и
връчен на Г., който като възражение вписал, че полицейският автомобил е спрял в
насрещното платно за движение при знак „стоп“. Впоследствие депозирал и допълнително
писмено възражение, придружено със снимков материал.
След съставяне и връчване на АУАН на Г., на спешен телефон 112, РЦ - София
постъпили три телефонни обаждания от телефонен номер *** - съответно в 16:00 ч., 16:09 ч.
и 16:42 ч., от лице, представящо се за „Г.“. Същото съобщило на оператора на телефон 112,
че му бил съставен АУАН от полицейски екип на 04 РУ-СДВР, чийто полицейски автомобил
бил спрян в насрещното платно за движение на бул. „***“, и настоявало за вземане на
отношение по сигнала му.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо
описание на нарушението и дадена му аналогична правна квалификация, съобразявайки
депозираното възражение като неоснователно, наказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП наложил на
Г. глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за извършеното нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите В. М., С. Б. и Ц. А., и писмени - справка-картон
на водач относно М. Г. и В. М.; докладна записка до Началника на 04 РУ-СДВР; заповед №
513з-4531/31.05.2022 г.; заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г.; заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г.; справка УРИ № 105810-624/17.05.2024 г. от Дирекция „Национална
система 112“, РЦ 112 - София, ведно с приложен компакт-диск.
Съдебният състав прецени показанията на разпитаните полицейски служители като
добросъвестно депозирани, логични и обективни, като намира липсата на спомен относно
конкретната ситуация за нормално следствие от многобройността на случаите в ежедневната
им практика и изминалия от момента на съставяне на АУАН до провеждане на разпитите им
период от време. Същевременно, предвид заявеното от тях, че потвърждават описаните в
АУАН факти, съдебният състав прие за безспорно установени времето, мястото и
обстоятелствата по извършване на нарушението. Последното се установява и от изготвената
от свид. М. докладна записка до Началника на 04 РУ-СДВР, от която е видно, че именно
обстоятелството, че жалбоподателят Г. управлявал автомобила без поставен обезопасителен
колан, с какъвто последният бил оборудван, се явило поводът за спирането му за проверка.
Относно показанията на свид. Ц. А. следва да се отбележи, че при анализа им съдът
подходи с внимание, като ги кредитира относно факта на спирането на управлявания от Г.
автомобил за извършване на полицейска проверка. Същевременно съдебният състав не им
се довери досежно съдържанието на конкретно разменени между жалбоподателя и
2
полицейските служители реплики, доколкото възприемането им от А. противоречи на
формалната логика, предвид динамиката на описваната ситуация, взаимното
месторазположение на участниците в нея и факта, че свидетелят се е придвижвал като
пешеходец, което не би следвало да му е позволило да бъде в непосредствена близост нито
до жалбоподателя /находящ се в автомобила си/, нито до полицейските служители, за да
може да чуе проведения помежду им диалог.
Компетентността на актосъставителя и наказващия орган по съставянето на АУАН и
издаването на НП следват по силата на заеманите длъжности, респективно правомощията,
предоставени им съгласно заповед № 513з-4533/31.05.2022 г., заповед № 8121к-
13318/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
Установената фактическа обстановка в частта досежно подадените от жалбоподателя
сигнали до национален телефон 112 се потвърждава от изисканата справка УРИ № 105810-
624/17.05.2024 г. от Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112 - София. Същевременно
последното обстоятелство, наред с начина, по който бил спрян полицейският автомобил към
момента на проверката, извършена на Г., са неотносими към въпросите, касаещи
извършването на нарушението и законосъобразността на АУАН и НП, като от самото
съдържание на изслушаните аудиозаписи се установява, че Г. не е оспорил факта на
извършване на нарушението, обусловило съставянето на процесния АУАН.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно
постановление са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи
и в изискуемата от закона писмена форма и съдържание. Обстоятелствата, относими към
констатираното нарушение, в това число времето и мястото на извършването му, са
очертани с необходимата степен на конкретизация и пълнота, в съответствие с изискванията
на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, и е налице идентитет между
фактическото описание и дадената от актосъставителя и наказващия орган правна
квалификация. Направеното в хода на административната фаза на процеса възражение
срещу АУАН е преценено от наказващия орган като неоснователно, видно от съответното
произнасяне в издаденото наказателно постановление. Изрично уведомяване на
жалбоподателя за последното не е необходимо.
Предвид това съдът прецени, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са довели до опорочаването му и да са ограничили правото на защита на нарушителя, с което
да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
Фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, е безспорно изяснена и кореспондира
с възприетата от съда. Доказа се, че жалбоподателят Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, като е
управлявал цитирания по-горе товарен автомобил без поставен обезопасителен колан, с
какъвто автомобилът бил оборудван.
При извършването му е действал при форма на вината пряк умисъл, доколкото като
правоспособен водач на МПС е съзнавал и е бил наясно със задължението си при
управление на МПС да постави обезопасителния колан, с какъвто автомобилът е оборудван,
въпреки което не е съобразил поведението си с изискванията на закона.
Нарушението е формално, на просто извършване, поради което настъпването,
респективно предвиждането в съзнанието на водача на вредни последици, не се изисква.
Административнонаказващият орган правилно е определил размера на наложената
санкция. Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП предвижда за
нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП налагане на глоба в абсолютен размер от 50 /петдесет/
3
лв., в какъвто е определена.
По изложените съображения настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно
приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Основания
за отмяната или изменението му не се констатират. Същото следва да бъде потвърдено, а
жалбата - оставена без уважение.
При този изход на делото е основателно искането на процесуалните представители на
наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.
Предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че от
процесуалните представители на Началник-сектор при ОПП СДВР са депозирани
единствено писмени становища, съдът прецени, че претенцията следва да бъде уважена в
минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН
и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-008320/17.05.2023 г.,
издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу М. Г. Г. за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.
ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН **********, с адрес ****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство.
Приложеният по делото компакт-диск, предоставен от Дирекция „Национална система
112“, РЦ 112 - София, да остане по делото до изтичане срока на съхранение на последното,
след което да бъде унищожен като вещ без стойност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4