№ 18833
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря А. В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110107574 по описа за 2023 година
Ищецът "А. за с. на в." ЕАД, ЕИК ..............., седалище и адрес на управление гр. София,
............., е предявил искове за признаване за установено, че ответникът Р. Р. С., ЕГН
**********, адрес гр. София, ж.к. Зона Б-5, ул. Брегалница 70, вх.1, ет.5, ап.15 дължи сумата
898.80 лева, представляваща цедирано вземане за главница за периода 31.10.2017 г.-
5.11.2020 г. по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и
ползване на кредитна карта № .................. от 31.10.2017 г. и Приложение № ................, ведно
със законна лихва за период от 04.10.2022 г. до изплащане на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 53940/22 г. на
СРС. Твърди се в исковата молба, че ответницата сключила договор за револвиращ кредит с
цедента "БНП П. Ф." ЕАД на 31.10.2017 г., с максимален лимит 1000 лв., който бил
усвояван посредством тегления и плащания, като останала непогасена сума от 898.80 лв.
Пога.ванията следвало да се извършват чрез минимални месечни погасителни вноски до 1-
во число на месеца, следващ издаването на извлечение, което ставало до 15-то число на
всеки месец. С приложение № 1 от 06.11.2020 г. към рамков договор за цесия, заемодателят
прехвърлил на ищеца в.та по договора за заем с ответницата, за което до последната са
изпратени уведомления от упълномощения за това цесионер. Тъй като не са връчени,
ищецът моли ответницата да се счита уведомена с връчване на исковата молба и
приложенията към нея. Тъй като ответницата не изплатила задълженията си, ищецът
претендира да се установи вземането за главница по заповедта, както и да му се присъдят
разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва иска
по основание и размер. Оспорва валидното сключване на договора за заем поради наличието
1
на неравноправни клаузи. Оспорва размера на усвоените и погасени суми. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 и сл. ЗПК, вр. чл. 79, вр.
чл. 99 ЗЗД, който е предявен в срок и е процесуално допустими. Основателността му е
предпоставена от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно сключен
договор за потребителски кредит, предоставяне на заема, изискуемост на вземането,
придобиването му от ищеца, уведомяване на ответника за цесията.
Установява се от представения договор за кредит, че на 31.10.2017 г. между „БНП Париба П.
Ф." ЕАД и ответницата е сключен договор № PLUS 15379975 за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта. По силата на договора, на ответницата е отпуснат заем в размер на 6000 лв. Отделно,
в договора е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален лимит 10 000 лв., като всички задължения
свързани с ползването на картата ще възникнат само след активирането й от датата на
първата транзакция. Към договора се съдържа Приложение относно условията на кредита
по договора CARD 15711178, като първоначално предоставения на ответницата лимит е
1000 лв. Уговореният ГПР е 44,90 %, а лихвата - 35%. Визирани са и месечните такси за
обслужване и таксите за теглене на пари с картата. Минималната месечна погасителна
вноска е определена в зависимост от стойността на усвоения кредит, платима на първо
число от месеца следващ издаването на извлечението, което става до 15-то число на месеца.
Кредитополучателят се е запознал и с приложимите към договора общи условия.
От справка в ТР се установява, че дружеството-кредитор – БНП Париба П. Ф. ЕАД, е
прекратено считано от 24.4.2018 г. поради вливане в дружество БНП Париба П. Ф. С.А.
Франция.
Не се оспорва от ответницата, че е получила издадената от ищеца кредитна карта и е
извършвала тегления и е усвоявала суми с нея.
Според заключението на ССчЕ, първото теглене на сума с картата е на 19.6.2018 г., а
последното на 20.02.2020 г., като общо са изтеглени 3120.00 лв., начислени са такси теглене,
месечна такса обслужване, такса просрочие, застрахователни премии, договорни лихви и
лихви за забава. Регистрирани са плащания в общ размер на 3033.40 лв., последното на
7.5.2020 г., с които са пога.вани текущите задължения. Дължима остава сумата от 1076 лв.,
от които 898.80 лв. главница и 177.36 лв. договорна лихва. Начислени са лихви за забава за
периода 6.11.2020 г.-4.10.2022 г. в размер на 195.88 лв. Според месечните извлечения, в
непогасената сума за главница се включват: 708.67 лв. усвоени сучи чрез теглене в рой,
37.20 лв. такси, 84.93 лв. застрахователни премии, 60.00 лв. такси обслужване, 8.00 лв. такси
справки. Няма плащания на процесни задължения.
С приложение № 1 от 6.11.2020 г. към рамков договор за цесия от 19.08.2019 г., „БНП
Париба П. Ф." С.А., клон България, прехвърлил на „А. за с. на вземяния“ ЕАД в.та по
договора за кредит с ответницата, възлизащи на 1076.41 лв. към датата на цесията.
2
Приложено е по делото пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера да уведоми
длъжниците по всички прехвърлени в. на дружеството, както и да преупълномощава трети
лица с тези права. По принцип уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от
стария, а не от новия кредитор, поради което и съобщението от новия кредитор няма
предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Няма пречка обаче предишният
кредитор да упълномощи новия да изпрати съобщението до длъжника като негов
пълномощник, което в случая е сторено с получаване от процесуалния представител на
ответницата на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление за
извършено прехвърляне на в.та. Безспорно се установява, че именно в.та на заемодателя по
процесния договор за паричен заем с ответницата са валидно прехвърлени на ищеца, при
което той е материалноправно легитимиран да търси изпълнението им от длъжника.
При така събраните по делото доказателства се установява, че между праводателя на ищеца
и ответницата е сключен договор за потребителски кредит под формата на овърдрафт
посредством използване на кредитна карта. Тъй като договорът има характера на такъв за
потребителски кредит, като условие за неговата действителност намират приложение
императивните изисквания уредени в Закона за потребителския кредит, а именно договорът
се сключва в писмена форма и следва да съдържа посочените в закона реквизити. При
проверка на договора, съдът установи, че е сключен в изискуемите от ЗПК писмена форма
и съдържание /чл.10-чл.12 ЗПК/. Уговореният годишен процент на разходите /ГПР/ не
противоречи на разпоредбата на ЗПК /чл.19, ал. 4/, тъй като не надвишава петкратния
размер на законната лихва. Клаузите относно основното съдържание на договора съдържат
ясна воля на страните и конкретен фиксиран размер на лихвата, ГПР, минимална вноска,
като потребителят се е съгласил със същите при подписването на договора.
Предвид изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен и за ответницата е
възникнало задължение да върне заетата сума.
Получаването на заемната сума се установява от приетата по делото експертиза, от която е
видно усвояването на кредитния лимит и обслужването му, поради което съдът намира за
неоснователни възраженията на ответницата в тази насока, която е извършвала плащания по
кредита, с което е признавала задълженията си по договора. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и в
съответствие с писмените доказателства по делото, се изяснява, че с картата са усвоени суми
в размер на 3120 лв. Извършвани са плащания, с които са пога.вани част от главница,
лихви, такси. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК неплатени са главница
в размер на 898.80 лв., 177.36 лв. договорна лихва и 195.88 лв. лихва за забава. Вещото лице
е установило, че сумата за главница включва следните елементи: 708.67 лв. усвоени суми
чрез теглене в брой, 37.20 лв. такси, 84.93 лв. застрахователни премии, 60.00 лв. такси
обслужване, 8.00 лв. такси справки.
Следователно, в тежест на ответницата е възникнало задължение за връщане на усвоена
сума, което не е погасено - за размера от 708.67 лв., доколкото предмет на иска е
установяване вземането само за главница, което се формира единствено от усвоените и
непогасени суми и не включва задължения с друго основание – такси и премии. В този
3
смисъл за ответницата съществува непогасено задължение за главница в размер на 708.67
лв.
При съобразяване на горните изводи и тъй като ответницата не доказа положителния факт
на плащане, искът следва да се уважи за сумата от 708.67 лв., като се присъди и законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски е
основателна съразмерно с уважения иск, като от разноските в заповедното производство
дължими са 59.48 лв., а от разноските в исковото /25.00 лв. държавна такса, 350 лв. депозит
в.л. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/, следва да се присъдят 374.52 лв. На
основание чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска, на ответницата се
дължат разноски за адвокат в размер на 126.92 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „А. за с. на в.“ ЕАД, ЕИК ...............,
седалище и адрес на управление гр. София, ............., иск с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 9 и сл. ЗПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, че Р. Р. С., ЕГН **********, адрес гр.
София, ......, дължи сумата 708.67 лева, представляваща цедирано вземане за главница по
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на
кредитна карта № .................. от 31.10.2017 г. и Приложение № ................, ведно със законна
лихва за период от 04.10.2022 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 53940/22 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за разликата над 708.67 лв. до предявените
898.80 лв.
ОСЪЖДА Р. Р. С., ЕГН **********, адрес гр. София, ......, да заплати на от „А. за с. на
в.“ ЕАД, ЕИК ..............., седалище и адрес на управление гр. София, ............., на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 374.52 лв. разноски в исковото производство и сумата от 59.48
лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „А. за с. на в.“ ЕАД, ЕИК ..............., седалище и адрес на управление гр.
София, ............., да заплати на Р. Р. С., ЕГН **********, адрес гр. София, ......, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 126.92 лв. разноски по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4