№ 104
гр. Б., 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Търговско дело №
20211200900093 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от
„Х.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.Г.Д., ул.“П.Л.“ № 1,
представлявано от управителя Й. Х., срещу „Н.Ф.“ ООД, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление гр.Г.Д., ул.“М.К.“ № 7, представлявано от
управителите Д.Й. М. и АН. Й. М., обективираща претенция да се признае за
установено по отношение на ответника, че "Н.Ф.“ ООД, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление гр.Г.Д., ул.“М.К.“ № 7 дължи на „Х.“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр.Г.Д., ул.“П.Л.“ № 1, сумата за която е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 1641/2019г. по
описа на РС-Г.Д., а именно сумата от 33 600.00 /тридесет и три хиляди и
шестотин / лева с ДДС, представляваща неплатена цена за изградени бетонни
насипи, изкопни работи, направа на огради и положени в бетона метални
конструкции, на основание договор за изработка, сключен между страните по
делото. Ищецът претендира съдебни разноски в исковото и заповедното
производства. Прави доказателствени искания, представя писмени
доказателства.
Ищецът твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1641/2019 г. по описа на РС-
Г.Д., срещу ответника, за сумата от 33 600 лева с ДДС, представляваща цена
на направена от ищеца арматура и бетон, в периода от 14.03.2018 г. до
30.05.2018 г. в поземлен имот № 070010, местност „Г.Г.Н.“, землището на
с.М., общ. Г.Д., област Б., с предназначение на обекта „Търговски обект,
1
складове и офиси“. Твърди, че ответникът е депозирал възражение срещу
заповедта, към което представил кредитно известие от 05.10.2018 г., с което
той /ищецът/ не бил запознат.
Ищецът твърди, че за процесната сума е издал фактура №
**********/04.06.2018г., във връзка с възложено му от дружеството-ответник
изграждане на метално хале в поземлен имот № 070010, местност „Г.Г.Н.“,
землището на с.М., общ. Г.Д.. Твърди, че приел предложението на ответника
и в периода 14.03.2018г. – 30.05.2018г. е изпълнил възложената услуга –
лично управителят на дружеството /ищец/ чрез негови работници отляли в
поземления имот бетон, поставили арматура и върху този фундамент
изградили метална конструкция, която стои в имота и към момента на
депозиране на исковата молба в съда. Сочи, че договорът между страните е
сключен в устна форма.
Сочи, че докато изграждали процесната конструкция били откраднати
активи на дружеството, за което е подадена жалба вх. №
*********/21.05.2018 г. / ЗМ 226/01.06.2018 г. по описа на РУ-Г.Д..
Ищецът твърди, че при изпълнение на възложеното от ответника е вложил
материали и работна сила по изграждането.
Сочи, че в цената по фактура № **********/04.06.2018г. са включени цена
на положения труд и на вложените материали в металната конструкция.
Твърди, че ответникът е приел без възражение изработеното от ищеца,
въпреки това не е заплатил уговореното възнаграждение/цена след издаване
на фактурата.
Ищецът сочи, че сделката между страните била сключена след като
страните се свързали посредством счетоводната къща, обслужваща двете
дружества, а именно експерт счетоводителя Б.А. -„Б.К.“ ЕООД.
Твърди, че след издаване на процесната фактура многократно е правил
неуспешни опити да разговаря с ответника, за уреждане на спора.
С изложеното обосновава правния си интерес от предявяване на иска.
В допълнителна искова молба ищецът не въвежда допълнителни твърдения
за обстоятелствата, на които основава претенцията си.
Осъществена е размяната на книжа по чл.367-373 от ГПК.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор и
допълнителен такъв, с които обосновава становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва всички обстоятелства, на които се основава
претенцията. Релевира възражение за недопустимост на иска като твърди, че
със съдържанието исковата молба се подменя предмета/правното основание
на иска, очертан със заявлението, въз основана което е образувано
заповедното производство и е издадена процесната заповед за изпълнение.
Пледира за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира съдебни
разноски.
2
В съдебно заседание ищецът се представлява от договорен процесуален
представител, който поддържа предявения иск, сочи писмени и гласни
доказателства в подкрепа на позицията си по спора, оспорва като
несъстоятелна защитната теза на ответника. По същество на делото пледира
за уважаване на иска като доказан и основателен, представя писмена защита.
Претендира съдебни разноски, представя списък по чл.80 ГПК.
За ответника в съдебно заседание се явява договорен процесуален
представител, който поддържа становището, заявено с писмените отговори на
исковата молба. Не сочи доказателства. Пледира за отхвърляне на предявения
иск като неоснователен. Претендира съдебни разноски, представя списък по
чл.80 ГПК, прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства. Разпитани са свидетелите
А.К. и И.М. Назначени са по искане на ищеца съдебно-счетоводна и съдебно-
техническа експертизи, вещите лица са изслушани в съдебно заседание,
заключенията са приобщени към доказателствената съвкупност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства –поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Установи се, че на 18.10.2019г. „Х.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр.Г.Д., ул.“П.Л.“ № 1, представлявано от управителя Й. Х. е
депозирало пред Районен съд -Б. заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 от ГПК срещу „Н.Ф.“, ООД ЕИК
****, седалище и адрес на управление гр.Г.Д., ул.“М.К.“ № 7, представлявано
от управителите Д.Й. М. и АН. Й. М., за сумата от 33 600 лева с ДДС,
представляваща неплатена цена по фактура № **********/04.06.2018г.,
дължима за направа на арматура и бетон, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от подаване на заявлението /18.10.2019г./ до окончателното й
плащане. Образувано е ч.гр.д. № 2808/2019г., което е прекратено и изпратено
по компетентност на Районен съд-Г.Д. /определение № 9823/18.10.2019г./.
Въз основа на материалите по ч.гр.д. № 2808/2019г. по описа на РС-Б. е
образувано ч.гр.д. № 1641/2019г. по описа на РС-Г.Д.,в хода на което е
издадена заповед за изпълнение № 3/02.01.2020г. по чл.410 от ГПК за
претендираната от заявителя сума. Със заповедта длъжникът е осъден да
заплати на заявителя и съдебни разноски в размер на 672,00 лева заплатена
държавна такса и 1 000,00 лева заплатен адвокатски хонорар.
На 08.01.2020г. заповедта е връчена на длъжника/ответното дружество/,
който в законоустановения срок /на 20.01.2020г./ е подал възражение, с което
е оспорил съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.
На 30.01.2020г. заявителят е уведомен за подаденото от длъжника
възражение по чл.414 от ГПК, като в указания едномесечен срок кредиторът е
предявил /на 27.02.2020г./ иска, предмет на настоящото дело.
3
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите
К. и М., се установи, че през процесния период са работили като общи
работници за дружеството-ищец, и в това си качество са участвали в
извършване на различни дейности - изкопни работи, отливане на бетон и
изграждане на метална конструкция в недвижим имот, находящ се в
землището на с.М., общ. Г.Д.. Свидетелите сочат, че докато работили на
обекта в имота често идвали представители на дружеството-ответник, за да
следят за осъществяваните на място строителни дейности. Свидетелите сочат,
че изградената метална конструкция съществува и към момента, което
обстоятелство се потвърждава и от заключението по съдебно-техническата
експертиза по делото, която съдът изцяло кредитира с доверие като
обективна, компетентна, необорена от останалите доказателства по делото и
неоспорена от страните.
Установи се, че във връзка с горепосочените строителни дейности ищецът
е издал фактура № **********/04.06.2018г., за сумата от 33 600 лева с ДДС,
представляваща стойността за направа на арматура и бетон, платима по
банков път, с падеж 30.06.2018г. Съгласно съдебно-счетоводното заключение,
което съдът изцяло кредитира с доверие като компетентно, обективно,
неоспорено от страните и необорено от останалите доказателства по делото,
процесната фактура е отразена в счетоводството на ищеца, в Дневника за
продажби по ЗДДС, отразена е и в Справка-декларация по ЗДДС за месец
06.2018г. При ответника фактурата също е осчетоводена – отразена е по
дебита на сметка 207 Разходи за придобиване на ДМА – 28 000 лева, и дебита
на сметка 4531 Начислен ДДС за покупките – 5 600 лева, като сметката
отчита начисления ДДС за покупката на услугата, получена от ответника
срещу кредитиране на сметка 411 Доставчици- 33 600 лева, сметката отчита
задължението на ответника към ищеца по процесната фактура за направа на
бетон и арматура. Ответникът е отразил процесната фактура в Дневника за
покупки по ЗДДС и в Справка –декларация по ЗДДС за месец 06.2018г.,
както и е ползвал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 600
лева за получената услуга по процесната фактура. Вещото лице сочи, че за
процесния период счетоводствата на страните са водени редовно, съгласно
изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти.
Съгласно експертното заключение, в счетоводствата на страните е отразено
и кредитно известие № 2/01.09.2018г. към процесната фактура, издадено от
ищеца, с което се анулирана стопанската операция по фактурата. Сумата по
фактурата е сторнирана чрез записване в дневника за продажби на ищеца и в
дневника за покупки на ответника със знак минус. В тази връзка данъчният
кредит на ответника за месец 09.2018г. е намален с 5 600 лева. В
счетоводствата на двете дружества липсват данни за фактическо и/или правно
основание за анулирането на процесната стопанска операция/фактура.
Не е спорно по делото обстоятелството, че през процесния период
счетоводствата на двете дружества са водени от едно и също лице -
счетоводителя Б.А..
4
Не е спорно по делото, а събраните доказателства установиха по
категоричен начин, че сумата по процесната фактура не е платена.
Съдът счита за ирелевантни по делото ищцовите твърдения за извършена
през процесния период кражба на материали от строителния обект, тъй като
не допринасят за изясняване на спорните релевантни по делото
обстоятелства, поради което не коментира като неотносими към спора
приетите като доказателства материали по ДП № 292/2018г. по описа на РУ на
МВР-Г.Д..
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Претенцията е допустима – в законоустановения срок е предявен
установителен иск от кредитора, снабдил се със заповед за изпълнение на
парично задължение, което е своевременно оспорено от длъжника, т.е.
предявен е от и срещу надлежна страна, налице е правен интерес за ищеца от
предявяване на иска, сезиран е родово компетентният съд.
По основателността на иска.
Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение и успешното му
провеждане предполага установяване по категоричен начин на
съществуването и дължимостта на вземането, за което е издадена оспорената
заповед.
В настоящия процес, в контекста на основанието, на което се претендира
възникването и съществуването на процесното вземане – неформален договор
за изработка, сключен между страните, по силата на който ищецът като
изпълнител в тази облигационна обвързаност, е изпълнил възложеното от
ответника-изкоп, отливане на бетон и изграждане на метална конструкция в
поземлен имот, находящ се в землището на с.М., общ. Г.Д., област Б., в
тежест на ищеца бе да установи при условията на пълно и главно доказване,
че страните са били обвързани от релевираната с исковата молба
облигационна обвързаност, изпълнение на възложеното от ответника и
предаване, респективно приемане на изпълнението от последния без
възражения. В подкрепа на претенцията си ищецът представи писмено
доказателство – фактура № **********/04.06.2018г., която разгледана в
съвкупност със свидетелските показания, които съдът кредитира с доверие
като обективни, последователни, логични, необорени от останалите
доказателства и неоспорени от ответника, също и от заключенията на вещите
лица, които съдът изцяло кредитира с доверие като компетентни, обективни,
подкрепяни от останалите доказателства по делото, установиха по несъмнен
начин възникването и съществуването на твърдяното от ищеца облигационно
правоотношение между страните, по силата на което ответникът в качеството
на възложител се е задължил да заплати на ищеца-изпълнител
възнаграждение за реализираните от последния дейности по изкоп, отливане
на бетон и изграждане на метална конструкция в поземлен имот , находящ се
5
в землището на с.М., общ. Г.Д., област Б., с предназначение на обекта
„Търговски обект, складове и офиси“, възложени от ответника.
При преценка доказателствената стойност на процесната фактура съдът
съобрази следното:
Съгласно константната практика на ВКС фактурата като частен
свидетелстващ документ може да се ползва като доказателство, установяващо
облигационна обвързаност между страните в случаите, когато съдържа
всички необходими елементи на съответния юридически факт / сделка –вид
на стоката/услугата, стойност, начин на плащане, имена на страните, време и
място на съставянето й/. Съгласно същата съдебна практика вписването на
фактурата в дневниците за продажба и покупки на продавача /изпълнител и
купувача/получател, както и отразяването й в справките –декларации по
ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит
във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникването
на облигационното правоотношение, по повод на което фактурата е била
съставена. В частност, осчетоводяването на такава фактура от получателя /в
случая ответника/ и включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС
и ползването на данъчен кредит по смисъла на ЗДДС представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
Т.е. при редовно водене на счетоводството фактурата, която съдържа
неизгодни за страната факти има материална доказателствена сила относно
стоящия извън нея факт, който се удостоверява с материализираното в
документа удостоверително изявление.
В казуса процесната фактура, издадена от ищеца, макар и да не съдържа
подпис за получател /дружеството–ответник/, е годно доказателствено
средство за фактите, стоящи извън нея /договора за изработка/, сочещи на
възникнало между страните облигационно правоотношение със съдържание,
релевирано в исковата молба, тъй като на същите факти сочат счетоводните
записвания в книгите на ответника /с оглед формалната доказателствена сила
на счетоводните книги като частни свидетелстващи документи и спецификата
на случая –същите съдържат неизгодни за страната, която ги е съставила
/ответника/ факти, поради което и следва да бъдат ценени в нейна тежест/.
В казуса не се спори, а събраните доказателства установиха по несъмнен
начин, че счетоводствата на страните са водени редовно, в съответствие с
изискванията на Закона за счетоводството. Процесната фактура отговаря на
изискванията на ЗСч, отразена е в счетоводствата на страните, съответно в
Дневника за продажби по ДДС на ищеца за месец 06.2018г., и в Дневника за
покупки на ответника по ДДС за месец 06.2018г., като ответникът се е
ползвал от правото на пълен данъчен кредит по процесната фактура, в размер
на 5 600 лева.
За пълнота на изложението съдът счита за необходимо да посочи
разпоредбата на чл.182 ГПК, съгласно която счетоводните книги се
преценяват от съда с оглед тяхната редовност и другите обстоятелства по
6
делото; разпоредбата на чл.55 ТЗ, съгласно която редовно водените
счетоводни книги и записванията в тях могат да се приемат като
доказателства между търговци за установяване на търговски сделки; липсата
на оспорване редовността на счетоводните записвания в счетоводствата на
страните по делото, както и правната природа на счетоводните книги - същите
са частни свидетелстващи документи и като такива се ползват с
доказателствена сила, когато издателят им удостоверява неизгодни за себе си
факти /каквито в настоящия случай са записванията в счетоводните книги на
ответника относно процесната фактура и задължението по нея/.
Наред с изложеното съдът съобрази, че фактурата като частен
свидетелстващ документ съставлява доказателство, че изявленията, които се
съдържат в него, са направени от лицата, които са го подписали. Сам по себе
си този документ не е основание за извършване на плащане. Основание за
извършване на плащане е изпълнението от страна на издателя /в случая
ищеца/ на договореното с насрещната страна задължение, каквото изпълнение
в случая съдът прие за безспорно доказано предвид свидетелските показания,
сочещи непротиворечиво за осъществявани от ищеца през процесния период
/предхождащ издаването на процесната фактура/ строителни дейности в имот,
стопанисван от ответника, както и с оглед записванията в счетоводството на
ответното дружество на процесната фактура и ползването на данъчен кредит
от същия по тази фактура. Последно посочените две обстоятелства
представляват извънсъдебно признание на ищцовите твърдения за сключен
между страните договор за изработка, по силата на който първият е изпълнил
задължението да осъществи възложените от ответника строителни работи
/изкоп, направа на бетон и арматура/ както и за приемане на изпълнението от
възложителя /ответника/ без възражения към момента на предаване на
изпълнението – месец юни 2018г., а това е породило задължението
ответникът да заплати на изпълнителя договореното възнаграждение - сумата
по процесната фактура, с падеж 30.06.2018г.
Горният извод не се опровергава от данните по делото за извършено през
месец септември 2018г. анулиране на стопанската операция по процесната
фактура и намаляване на данъчния кредит на ответника със сумата 5 600 лева
/ДДС по процесната сделка/ за месец 09.2018г., тъй като само по себе си това
счетоводно действие /по анулиране на счетоводен документ/ не е юридически
факт с последица погасяване на възникналото вече задължение на
възложителя/ответника да заплати на изпълнителя/ищеца уговореното
възнаграждение.
Поради изложеното съдът счита за безспорно доказано въведеното от
ищеца твърдение за възникнала между страните облигационна обвързаност по
силата на договор за изработка, в изпълнение на която ищецът-изпълнител е
изпълнил възложените от ответника дейности по изкоп, отливане на бетон и
изграждане на метална конструкция в поземлен имот, находящ се в
землището на с.М., общ. Г.Д., стопанисван от ответника, впоследствие е
предал на възложителя изпълненото, а той го е приел без възражения / по
7
делото не се събраха доказателства за противното, а и липсват твърдения за
такива възражения/. С приемане на изработеното от ищеца без възражения от
ответника, за последния е възникнало задължение да заплати на първия
уговореното възнаграждение, във връзка с което е издадена процесната
фактура, по банков път, на падежа-30.06.2018г. Т.е. несъмнено се установи по
делото ликвидно и изискуемо вземане на ищеца от ответника за сумата по
процесната фактура, което вземане не е удовлетворено към датата на
приключване на съдебното дирене. Ето защо съдът счита предявения иск за
доказан и основателен и като такъв следва да го уважи изцяло.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за
недопустимост на предявения иск поради въвеждане в исковия процес на
обстоятелства, различни от тези, с които е обосновано искането за издаване
на процесната заповед за изпълнение и въз основа на които е издадена
процесната заповед по чл.410 от ГПК. Внимателният прочит на исковата
молба, на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и на самата
заповед налага извод, че вземането–предмет на установителния иск и това, за
което е издадена заповедта по чл.410 от ГПК е едно и също, и няма неяснота
или противоречие в обстоятелствата, на които се основава предявеното за
защита право на кредитора- ищец.
С оглед изхода на делото ответникът няма право на разноски.
Същевременно и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
понесе отговорността за сторените от ищеца разноски в исковото и
заповедното производство, а именно:
672.00 лева заплатена държавна такса в заповедното производство и
1 000,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение, сторени по ч.гр.д. №
1641/2019г. по описа на Районен съд-гр.Г.Д.;
672,00 лева заплатена държавна такса по предявения иск лева, 750,00 лева
заплатени възнаграждения на експерти и 2 500,00 лева заплатен адвокатски
хонорар, сторени в настоящото исково производство.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за прекомерност
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и като такова следва
да го остави без уважение. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство и защита по граждански дела с интерес от 10
000 лева до 100 000 лева минималното възнаграждение на представителя е в
размер на 830 лева плюс 3% за горницата над 10 000 лева. Предмет на делото
е иск с цена 33 600 лева с ДДС. Ищецът представя доказателство за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лева /лист 50 в делото/, което
настоящият съдебен състав счита за съответстващо на на фактическата и
правна сложност на делото. Ето защо сторените от ищеца разноски следва да
се присъдят така както се претендират.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК във връзка с
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Н.Ф.“ ООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление гр.Г.Д., ул.“М.К.“ №7, представлявано от
управителите Д.Й. М. и АН. Й. М., че съществува вземане на „Х.“ ЕООД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.Г.Д., ул.“П.Л.“ № 1,
представлявано от управителя Й. Х. с длъжник „Н.Ф.“ ООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление гр.Г.Д., ул.“М.К.“ № 7, представлявано от
управителите Д.Й. М. и АН. Й. М., за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 3/02.01.2020г. по ч.гр.д.№
1641/2019г. по описа на Районен съд-Г.Д., за сумата в размер на 33 600.00
/тридесет и три хиляди и шестотин / лева с ДДС, представляваща неплатена
цена на изградени бетонни насипи, изкопни работи, направа на огради и
положени в бетона метални конструкции, на основание договор за изработка,
за което е издадена фактура № **********/04.06.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението /18.10.2019г./ до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Н.Ф.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.Г.Д.,
ул.“М.К.“ № 7, представлявано от управителите Д.Й. М. и АН. Й. М., да
заплати на „Х.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.Г.Д.,
ул.“П.Л.“ № 1, представлявано от управителя Й. Х. съдебни разноски в
размер на :
3 922,00 /три хиляди деветстотин двадесет и два/ лева, сторени в
настоящото исково производство;
1 672,00 /хиляда шестотин седемдесет и два/ лева, сторени в заповедното
производство / ч.гр.д. № 1641/2019г. по описа на Районен съд-гр.Г.Д./.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-
София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
9