№ 8722
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110138478 по описа за 2021 година
/ЮЛ/ е предявило против С. Й. Т. в условията на обективно кумулативно
съединяване, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът излага, че по сключен договор при общи условия с договор в периода
м.07.2017г. - м.04.2019г. е доставил топлинна енергия на стойност 738,34 лева до
топлоснабден имот, находящ се в /адрес/. Поради неплащане на дължимата сума, за периода
15.09.2018г. до 28.05.2021г. се дължало и обезщетение за забавата в размер на 130,64 лев,
както законна лихви върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда — 01.07.2021г. до окончателното плащане. Имотът би собственост на А. В. Т., която
починала, поради което искът е насочен срещу нейния наследник С. Й. Т.. Моли ответникът
да бъде осъден да заплати претендираните суми.
Моли за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.
Третото лице-помагач на страната на ищеца /ЮЛ/ заявява становище за основателност
на исковете.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени
лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
От приобщения по делото нотариален акт № 165, том I, дело № 165/1997г. се
1
установява, че на 11.12.1997г. нотариус И. Д. при СРС е съставил констативен нотариален
акт, с който е признал В. И. П. и В. А. П. за собственици на недвижим имот – апартамент №
/№/, находящ се комплекс /адрес/.
Видно от писмо на СО район „/район/” до /ЮЛ/ /л. 27 от делото/ жк. /адрес/ е
идентичен с жк. „/район/-1”.
От представената от ищцовата страна молба – декларация /л. 68 от делото/ се
установява, че на 27.11.2000г. А.В. И. е подала молба до /ЮЛ/ за откриване на партида на
нейно име за имот – ап. /№/, находящ се на посочения по-горе адрес.
Горните писмени доказателства не се оспорват от ответника, поради което съдът ги
кредитира изцяло, като направи извод именно въз основа на тях, че собственици на
процесния имот пред процесния период са били А.В. И. и В. И. П..
Видно от представеното от ищеца удостоверение за наследници на В. И. П. /л. 24 от
делото/, последният е починал през 1999г. като е оставил за свои наследници В. А. П. и А.
В. Т..
Видно от удостоверение за наследници на А.В. И. /л. 47 от делото/, последната е
починала на 03.06.2019г. и е оставила за свой наследник С. Й. Т..
Всички коментирани до тук писмени доказателства сочат, че в процесния период
А.В. И. като собственик на процесния апартамент е била потребител на ТЕ и задължено
лица за нейната цена, респективно била е обвързана по силата на закона от облигация с
ищцовото дружество досежно доставяната до собствения им имот топлинна енергия, без да е
необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да закупува доставяната в имота
от ищеца /ЮЛ/ топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответникът или неговия наследодател да се е възползвал от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид обстоятелството, че А.Т. на 03.06.2019г. е починала, то за задълженията й
следва да отговаря нейния наследник по закон – С.Т..
От представените по делото като писмени доказателства от страна на третото лице
помагач /ЮЛ/: талон за отчет на уреди в процесния апартамент, два броя изравнителни
сметки, както и от представените от ищеца: Договор при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение между ищеца и /ЮЛ/ от 2017г., Договор от 2002г. между
/ЮЛ/ и ЕС на адрес: /адрес/ се установява, че в процесния период имотът е бил
топлоснабден. И тези доказателства не се оспорват от страните.
2
СРС кредитира заключението на СТЕ, която дава пълни и обосновани отговори на
поставените въпроси. Същата не е оспорена от страните по делото.
Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ:
През процесния период ТЕ в имота е отчитана в съответствие с действащата
нормативна уредба. ТЕ за отопление в имота е определяна по реален отчет на показанията
на 3 броя ИРРО, монтирани на 3 броя радиатори. През релевантния период общият
топломер, монтиран в абонатната станция и преминавал редовно метрологични проверки за
техническата му изправност. В заключение вещото лице по СТЕ сочи стойност на
потребената ТЕ в процесния период 1020,41лева.
С оглед на горното съдът прие за доказано количеството ТЕ, доставено в процесния
период до топлоснабдения имот и съответно дължимите за това суми, визирани от вещото
лице, позовавайки се на заключението на СТЕ.
Относно дължимостта на сумите, кредитира и заключението на ССЕ, също
неоспорено от страните.
Вещото лице по ССЕ дава заключение, че при извършена проверка в отдел съдебни
вземания към Правна дирекция на ищцовото дружество и счетоводството, не се установяват
данни за постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния период.
Според заключението на вещото лице общият размер на неплатените от ответника
суми възлиза на 738,34 лева. Мораторната лихва за периода от датата на изпадане на
длъжника в забава до 28.05.2021г. е в размер на 130,64 лева.
Съдът кредитира изцяло заключението на ССЕ, като съобрази, че вещото лице е
отговорило в пълнота на поставените въпрос, същото не е оспорено и от страните.
По делото не са ангажирани доказателства за заплащане на дължимите суми за ТЕ,
поради което искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
Възражение за изтекла давност не е направено.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само
върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по изравнителните сметки,
които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят.
За заплащането на задължението си по фактура № ********** от 31.07.2018г.
ответникът е изпаднал в забава, считано от 15.09.2018г. За задължението си по фактура №
********** от 31.07.2019г., ответникът е изпаднал в забава от 15.09.2019г.
Вещото лице по ССЕ сочи мораторна лихва, считано от датата на изпадане на
ответника в забава до 28.05.2021г. е в размер на 130,64 лева, каква сума се претендира и от
ищеца. С оглед на това и този иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
3
/ЮЛ/ е сторило следните разноски: 50,00 лева – ДТ; 5 лева – за съдебно
удостоверение; 400 лева – за ССЕ и СТЕ.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
Общите разноски, които доказва ищеца са 555 лева, които с оглед изхода на делото
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Й. Т. ЕГН **********, с адрес: /адрес/ да заплати на /ЮЛ/, ЕИК /ЕИК/,
със седалище и адрес на управление: /адрес/ по предявените искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми, дължими във
връзка с топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/, а именно: сумата от 738,34 лева -
главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2017г. –
м.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда — 01.07.2021г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 130,64 лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 28.05.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Й. Т. ЕГН ********** да заплати на
/ЮЛ/, ЕИК /ЕИК/ сумата от 555,00 лева - разноски, сторени в производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – /ЮЛ/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4