РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Русе, 12.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
открито заседание на двадесет
и трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
При
участието на секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и прокурора
ДИЛЯН МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН
дело № 179
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2
от ЗАНН,
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от адв.К.К. – процесуален представител
на К.Е.К., против Решение № 260212 от 22.04.2021 г., постановено по АНД № 2050/2020
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 20-1085-002957 от 28.09.2020 г. на Началник на Сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с
което на жалбоподателя по т. 1 за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 179 ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 лева; по т. 2 за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец; по т. 3 за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2,
б. „б“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец; по т.
4 за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец; по т. 5 за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец; по т. 6 за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „д“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец и по т. 7 за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1
пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.
В жалбата се навеждат касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Претенцията е да се отмени изцяло или
частично решението на РС - Русе и да се реши спора по същество, като се отмени издаденото
наказателно постановление, евентуално – да бъде върнато делото на РРС за
разглеждане от друг състав.
Касационният ответник, чрез депозирано
писмено възражение, оспорва основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди оспореното пред него
наказателно постановление, решаващият съд е приел за установено, че на
14.08.2020 г., управлявайки л.а. „Пежо“ с рег.№ ***, св.Борислава Кюркчиева се
е движела по ул.“Сърнена гора“ в гр.Русе. В същото време на пътното платно за
движение, в пътната лента на посоченото МПС, бил паркиран друг автомобил –
„Пежо“ с рег.№ ***, собственост на св.М.Р. Наближавайки автомобила на св.Русев,
св.Кюркчиева намалила скоростта си на движение с цел безопасно заобикаляне,
като в този момент леката й кола била ударена отзад от л.а.“Ауди“ с рег.№ ***,
управляван от К.К.. В следствие на този удар автомобилът на св.Кюркчиева се
отместил в посока на движението и с предната си част блъснал задната част на
леката кола на св.Русев. При това св.Кюркчиева ударила главата си в предното
стъкло на автомобила си, което се спукало. Свидетелката слязла от автомобила и
провела разговор с жалбоподателя, като настоявала да бъдат повикани органите на
КАТ, но К. се държал грубо и след отправени обиди към Кюркчиева напуснал
мястото на произшествието, управлявайки автомобила си. По подаден сигнал от
св.Кюркчиева на мястото на инцидента се явил мл.автоконтрольор П.П., който
установил участниците в ПТП и обстоятелствата, при което то е настъпило. Бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 598/161/14.08.2020 г.
При огледа на участвалите в ПТП автомобили контролните органи направили
фотоснимки на МПС-та. На жалбоподателя бил съставен АУАН № 20-1085-002957 от
14.08.2020 г. за допуснати от него нарушения на разпоредбите на чл. 23 ал. 1,
чл. 123 ал. 1 т. 2 букви „а“, „б“, „в“, „г“, „д“ и чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП. Въз
основа на този АУАН било издадено и НП.
При така установената
фактическа обстановка, решаващият съд, с оглед събраните по делото
доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, е приел
от правна страна, че касаторът е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението
си да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато намали скоростта или спре
рязко, поради което правилно е ангажирана отговорността по чл. 179, ал. 2, пр.2-ро ЗДвП. Въззивният съд е приел, че
касаторът е нарушил и чл. 123, ал.
1, т. 2 б. а, б. б, б. в, б. г и б. д от ЗДвП, понеже, като участник в ПТП не е
уведомил контролните служби на МВР, не е останал на мястото на ПТП до
пристигане на контролните служби, не е взел мерки за осигуряване на
безопасността на движението и не е указал помощ на пострадалата Кюркчиева,
преместил е ПС след ПТП и не е взел мерки за запазване на следите от ПТП-то,
доколкото има пострадал. С оглед на това съдът е приел също, че правилно е
ангажирана отговорността и съответна са наложени предвидените в ЗДвП санкции и
лишаване от правоуправление по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. За съставомерно и доказано е приел
и нарушението по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП – неносенето на контролния талон към
СУМПС.
Решаващият съд е изложил и
подробни мотиви по възраженията на жалбоподателя.
Настоящият касационен състав
приема, че РРС е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея
е извел законосъобразни правни изводи. Решаващият съд е обсъдил релевантните за
спора факти, както и всички направени възражения от касатора. В тази връзка
следва да се отбележи, че твърдението на касатора, че неправилно АНО е наложил
по отделно санкции по чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП
за всяко от неизпълнените задължение по чл. 123 ал. 1 ЗДвП, е
неоснователно, както правилно е прието от решаващия съд. Нормата на чл. 123 ал.
1 ЗДвП въвежда няколко задължения за
водач на ППС, който е участник в ПТП с пострадал, като всяко едно от тях е
самостоятелно. Неизпълнението на което и да е от тези задължения влече след
себе си санкцията по чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП. Употребеното в цитираната
разпоредба множествено число по отношение на нарушените задължения неправилно
се тълкува от процесуалния представител на касатора като елемент от състава на
едно нарушение. Напротив, съставомерността на съответните нарушения се
преценява въз основа на съответната материална правна норма, която в случая е
именно тази по чл. 123 ал. 1 ЗДвП. Именно в нея са обособени цифрово и текстово
различни състави на нарушения. Разпоредбата на чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП е
санкционна и в случая тя само посочва, вида и размера на наказанията, които
следва да понесе водач на ППС, който е нарушил задълженията си като участник в
ПТП, но по никакъв начин не определя състава на нарушението. Тази норма е
приложима за всяко едно от допуснатите от водача нарушения на задълженията по
чл. 123 ал. 1 ЗДвП, които са относими за различни хипотези – обща разпоредба за
всички водачи, участници в ПТП (т.1), при наличие на пострадали хора (т. 2) и
при наличие само на материални щети (т. 3). Обстоятелството, че санкционната
разпоредба е една и съща за нарушаване на всяко едно от посочените в чл. 123
ал. 1 ЗДвП задължения не означава, че когато съответния водач е нарушил няколко
от задълженията си, следва да се наложи едно единствено наказание. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, която предвижда, че когато едно лице е
извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко от тях.
Неоснователно се явява и възражението на
касатора, че някои от задълженията по чл. 123 ал. 1 т. 2 ЗДвП се конкурирали по
реда на изпълнението им и не съществувала физическа възможност да бъдат
изпълнени всичките едновременно. Действително цитираната разпоредба е
предвидила общо 6 задължения за водача на ППС, участник в ПТП, но те не само не
се конкурират, а напротив – допълват се и всяко следващо задължение би могло да
се изпълни само ако са изпълнени и предходните. Така например задължението по
б.“г“ да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както
и да не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на
вътрешните работи би могло да се осъществи именно ако е изпълнено задължението
по б.“б“ - да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Задължението за
оказване на помощ на пострадалите по б.“в“ по никакъв начин не противоречи на
задължението по б.“г“, тъй като в първия случай помощта следва да се окаже на
мястото на произшествието, а във втория – ако е необходимо именно с автомобила
на водача да се превози пострадалия, при това със задължението веднага след
това да се върне на мястото на произшествието. Когато неизпълнението на някое
от задълженията се дължи на обективни причини или поради изпълнението на друго
задължение (като например превозването на пострадалия до лечебно заведение
действително ще доведе до напускане на мястото на произшествието от водача и
преместване на автомобила), следва да бъде съобразено за всеки отделен случай.
В настоящия казус обаче касаторът
въобще не е останал на мястото на произшествието, държал се е грубо и
арогантно, което се установява категорично и безпротиворечиво от всички
доказателства по делото – писмени и гласни, и по този начин не е изпълнил нито
едно от задълженията си по чл. 123 ал. 1 т. 2 ЗДвП, което се дължи на
собственото му виновно поведение. При това положение чисто теоретичните
предположения на процесуалния представител на касационния жалбоподател относно
това кое задължение би могъл да изпълни и кое – не, почиват изцяло на
предположения, но не и на установената фактическа обстановка по делото.
Колкото до цитираната във
въззивната жалба съдебна практика, към която препраща и касационната жалба,
следва да се отбележи, че същата е неотносима към настоящия случай. Цитираните
решения на АС – Русе касаят нарушения по чл. 123 ал. 1 т. 3 ЗДвП и различна фактическа обстановка от настоящата.
Правилни са и
изводите на въззивния съд за законосъобразното определяне на размера на
наложените санкциии.
От така установеното
фактическо и правно положение съдът приема, че решението на РРС е постановено
при правилно установена фактическа обстановка и при правилно направени правни
изводи по отношение приложението на процесуалния и материалния закон, поради
което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото,
своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, в
полза на касационния ответник следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран така и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260212 от 22.04.2021 г., постановено
по АНД № 2050/2020 г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА К.Е.К., ЕГН: **********,***, да
заплати на ОДМВР – Русе, сумата 80 (осемдесет) лева - разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.