Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Валя Апостолова, като разгледа гр.д. № 4696 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк
София, сграда 6, срещу И.Х.М., ЕГН **********, за установяване съществуването
на вземане за сумата 517,65 лева,
представляваща главница за потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги, за които са издадени 11 броя фактури за
периода от 20.12.2016г. до 05.05.2017г., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №1851/2019г. по
описа на първи граждански състав, РС-Враца.
Ищецът
твърди, че между него и ответника е съществувало валидно облигационно отношение
въз основа на договор за далекосъобщителни услуги №*********/26.09.2016г. и
приложение към него от 26.09.2016г., като му бил предоставен мобилен номер *****
със стандартна месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лева с ДДС. Било сключено допълнително споразумение към
договора с №*********/17.11.2016г. с което за посочения мобилен номер влязъл в
сила нов абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса в размер на
30,99 лева с ДДС. С ответника бил
сключен и договор за мобилни услуги №*********/12.12.2016г. и договор за лизинг
от 12.12.2016г., съгласно които на ответника бил предоставен мобилен номер *****
със стандартна месечна абонаментна такса в размер на 30,99 лева с ДДС и мобилно
устройство TELENOR Smart 4G White. Общата цена на лизинговата вещ е уговорена в
размер на 131,07 лева с вкл. ДДС. Ответникът се задължил да заплати
първоначална вноска от 60 лева с вкл. ДДС, както и двадесет и три месечни
лизингови вноски в размер на 3,09 лева с ДДС всяка. Било предвидено, че те ще се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните пред отчетните периоди
мобилните услуги на предоставения номер.
Между
страните бил подписан и договор за мобилни услуги №*********/24.12.2016г. и
договор за лизинг от 24.12.2016г., въз основа на ответника е предоставен номер ******
със стандартна месечна абонаментна такса в размер на 24,99 лева с ДДС и мобилно устройство таблет Lenovo Tab3 74g.
Общата цена на лизинговата вещ била в размер на 96,07 лева с вкл. ДДС, при
първоначална вноска от 25 лева и двадесет и три месечни лизингови вноски в
размер на 3,09 лева всяка, които следвало да бъдат фактурирани заедно с
отчетените мобилни услуги на посочения номер.
На същата
дата с ответника бил сключен и договор за мобилни услуги
№*********/24.12.2016г. и договор за лизинг от 24.12.2016г., по силата на който
му бил предоставен номер ***** със стандартна месечна абонаментна такса от
29,99 лева с ДДС, както и мобилно устройство таблет nJoy Tityos10 4G. Общата
цена на лизинговата вещ била 91,27 лева, от които първоначална вноска 22,50
лева с ДДС и двадесет и три месечни вноски в размер на 2,99 лева с ДДС,
фактурирани заедно с потребените мобилни услуги за посочения номер за
съответния период.
Ответникът
не бил изпълнил задълженията си по 11 бр. фактури, издадени за периода от м.
декември 2016г. – м. май 2017г., във всяка от които били начислени задължения,
произтичащи от различни договори между страните, като във всяка от тях е
посочено за какви услуги, за кой период са начислени сумите. Моли да бъде
признато за установено, че ответницата дължи сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№1851/2019г. на РС-Враца, претендира разноски в
заповедното и в исковото производство.
В срока по
чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника, който е получил съобщението на
03.02.2020 г. по реда на чл. 46 ГПК – на нейния брат Ц. Х. М. със задължение да
го предаде.
С молба вх.№
263848 / 16.11.2020 г. ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът
намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са
налице предвидените в закона предпоставки.
На първо
място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба. На следващо място, не изпрати представител в
първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие.
Освен това,
налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание /разпореждане № 9844/16.12.2019 г. е връчено на
ответницата на 03.02.2020 г. по реда на чл. 46 ГПК – на нейния брат Ц. Х. М.
със задължение да го предаде /.
Съдът
намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание
чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
При горните
съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че И.Х.М., ЕГН **********
дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 517.65 лева, представляваща задължения произтичащи от Договор за
мобилни услуги № ****** от 26.09.2016 г., Допълнително споразумение № **** към
договор за мобилни фиксирани услуги от 17.11.2016 г., договор за мобилни услуги
№**** и договор за лизинг от 24.12.2016г., договор за мобилни услуги №**** и
договор за лизинг от 24.12.2016г.,договор за мобилни услуги № ***** и договор за лизинг от 24.12.2016 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда н
чл.410 ГПК с № 1133 / 21.05.2019 г. по ч. гр. дело № 1851/2019 г. по описа на РС гр. Враца, ведно със законната
лихва върху главницата от 20.05.2019 г. до окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.Х.М., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 535,00 лева, представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 4696 /2019 г. по описа на Районен съд
гр. Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.Х.М., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 385,00 лева, представляваща разноски по ч. гр. дело № 1851/2019 г. по описа на РС гр. Враца.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: