Р Е
Ш Е
Н И
Е №67
гр. Пазарджик, 24.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двадесет и осми
май през две хиляди и двадесета година в
публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Б. Илиев
секретар
К.Рядкова
като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 112/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени субективно съединени искове Предявени са субективно съединени искове с
правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането от двама ищци - Г.Й.Г. и Л.П.Г. ***“АД - гр. София, бул
Джеймс Баучър № 87.
Искове
са предявени като частични с цена 150 000 лв. за всеки от ищците, представляваща
част от цялата претенция в размер на 200 000 лв. за всяко от увредението
лица и се основават на дследните обстоятелства:
При
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.03.2017 г., реализирано от
застрахован при ответника водач, е причинена смъртта на С. Г. Г., ЕГН**********
- син на Г. Г. Г. и Л.П.Г., вследствие на което ищците търпят неимуществени
вреди.
Наличие на елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Деянието като елемент на фактическия
състав: Обстоятелствата,
при които е настъпило събитието били следните: На 27.03.2017г. В.С.К.при
управление на лек автомобил марка „С.", модел „Джъмпи" с рег.№***по
път 11-37, км.108+830м, обл.Пазарджик, виновно нарушил правилата за движение по
пътищата, като управлявал превозното средство със скорост, несъобразена с
конкретната пътна обстановка и със законовите ограничения, изгубил контрол над
управляваното от него МПС, вследствие на което автомобилът загубил устойчивост
и навлязъл в насрещната пътна лента за движение, където реализирал удар с
товарен автомобип Вследствие настъпилия удар настъпила смъртта на водача на
лекия автомобил К.и пътника С. Г. Г., ЕГН**********.
Противоправност на деянието:
Образувано
е д.п.№ЗМ 382/2017i. но описа на РУП гр. Пазарджи пр. пр. №
1842/2017г. по описа на Окръжна прокуратура - Пазарджик. Същото приключило с постановление за прекратяване,
поради настъпила смърт на виновния водач.
Водачът К.нарушил правилата за движение по пътищата:
чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП - като се движил със скорост, несъобразена с
конкрешите пътни условия и законови Офаиичеиия; чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП - като създал опасност за живота и здравето на участниците в
движението и чл.20, ал.1 от ЗДвП - като не контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС. Водачът имал възможност да предотврати настъпването
на ПТП, ако не бил нарушил посочените правила за движение по пътищата.
Причинно-следствена
връзка между деянието и вредоносния резултат:
Причина
за настъпването на смъртта на С. Г. Г. били множеството несъвместими с живота
травми, намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Вина:
Прекият
делинквент извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост.
Водачът не предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно,
че ще причини ПТП, в резултат на което ще пострада С. Г. Г., но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е бил допуснал посочените по-горе
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Вреди:
Ищците
преживяват изключително тежко загуба на своето дете, което е било смисълът на
техния живот. Г. и Л. били изключително грижовни и всеотдайни родители.
Отношенията между тях и сина им С. са се основавали на любов, привързаност и
подкрепа. Възпитавали го, образовали го, наблюдавали го как израства в достоен,
отговорен и жаден за знания младеж. Със сина им е растяла и надеждата, че С. ще
израсне като достоен човек - вярна опора на родителите си и тяхната най-голяма
гордост. На всеотдайните грижи на родителите си, С. отвръщал с уважение и
почит. Знаел, че това са хората, които винаги ще бъдат до него - ще го
подкрепят и насърчат, ще му дават най-искрените си съвети, ще бъдат най-верните
му приятели. Именно тази близост, която успели да създадат помежду си, правела
загубата за С. толкова тежка. Ищците изгубили най-милото, най-ценното за тях -
своето дете, което са отгледали и възпитали, на което са посветили живота си.
Шокът от новината за внезапната смърт на сина им сринал емоционапно опечалените
родители, животът им изгубил смисъл,
застигнало ги най- голямо нещастие - да надживеят и погребат собствената си рожба.
След смърта па С. се сомоизолирали, започнали да странят
от хората, затворили се със собствената си мъка. Нямало
по-тежка загуба от загубата на дете и всеки родител знаел, че подобна мъка е
непреодолима. Тази болка и празнота, която Г. и Л. изпитват, щяла да продължи
докато са живи. Отчаянието щяло да съпътства винаги техния житейски път и само
споменът за сина им щял да остане жив в съзнанието им. Празнотата в сърцето им
и липсата на загиналия син
щяла да остане завинаги и това се отразявало изключително тежко на тяхното
емоционално и здравословно състояние. Променен бил смисълът на живота им, а
травмата от преживяното, болките и страданията от загубата на най-свидното -
детето – щяли да останат за цял живот, като с времето не намалявали.
Смъртта
поставяла край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от
настъпването и, от една страна, невъзвратими, а от друга - най-големи. В
конкретния случай се касаело до смъртта на син, при изключително тясна
поддържана емоционална връзка между ищците и С., както и при взаимно
разбирателство и ежедневна подкрепа помежду им, така че за тях загубата на С. е
била внезапна и неочаквана, а като такава съпроводена и с изживяване, различно
от посрещане на смъртта на близък след негово продължително боледуване.
Внезапната му смърт причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които
продължават и ще продължават, тъй като загубата на най-близкия човек е
непрежалима. Вследствие на настъпилата смърт на своя син, ищците развили остра
стресова реакция и душевно разстройство.
Предвид това
считат, че с оглед изискванията на закона обезщетение в размер на по 200
000,00/двеста хиляди лева/ лв. след увеличението на исковете по чл.214 от ГПК ,
за всеки от тях би било справедливо.
Основания за пряк иск срещу застрахователя и
пасивната легитимация на ответника:
Автомобилът - марка „С.", модел
„Джъмпи" с рег.№***, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то,
имал сключена застраховка в ответното застрахователно дружество, полица №/02/116000968121, валидна от 28.03.2016г.
до 27.03.2017г.,което ангажирало отговорността му за обезщетяване на
причинените вследствие на ПТП-то неимуществени вреди.
Ищците
предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение с вх.№011-294711/10.05.2018г., но ответникът ги информирал, че няма
основание да изплати обезщетения на пострадалите лица преди представяне на
влязла в сила присъда, решение или споразумение и констативен протокол /писмо с
изх. № НЩ-3085/11. O5.
2018 г./ Със свое писмо вх. №ОК-339624/19.05.2018г. ищците представили пред
застрахователно дружество констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Съгласно чл.496,
ал.З, т.1 КЗ
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността
на претиции за обезщетение по задължитлна застраховка 'Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяване на
произшествието е бил представен констативен протокол. Такъв бил представен, както и справки за
номерата на банковите сметки на ищците. Посоченото задължение на застрахователя
не е поставено в зависимост от наличието на влязла в сила присъда на
наказателен съд или от висящност на наказателно производство, а единствено от
удостоверяване на ПТП чрез някои от посочените в нормата на закона документи
(Определение № 2519 от 21.07.2016г. по ч.гр.д. №3211/2016г. на Софийски
апелативен съд).
Тъй
като застрахователят не е изпълнил законовото си задьлжение да определи и
изплати обезщетение по доброволен ред, същият следвало да понесе отговорността
за забавеното плащане.
Ищците
предявили своевременно претенция пред застрахователното дружество, което
проявило пълна пасивност, не изпълнило задълженията си по чл.496, ал.З от КЗ и
не предприело никакви действия по приключването на щетата в законоустановения
срок. Чл.409 от КЗ предвиждал възможност за застрахователя да се освободи от
задължението си за заплащане на законна лихва, ако изпълни задължението си да
уреди по доброволен ред претенцията на пострадалото лице. В конкретния случай
застрахователят не е изпълнил това свое задължение, поради което нямало
основания за освобождаването му от отговорността за забава.
Претендира
се част от дължимото според ищците обезщетение на всеки от тях до размера от
150 000 лв., заедно със законната лихва от датата на увреждането-
27.03.2017 г. Във връзка с изискванията на чл.127, ал.4 от ГПК се заявява
желание присъденото обезщетение да бъде преведено по банков път по следните
банкови сметки:1.IBAN: ***,Банка: Банка ДСК
ЕАД BIC: ***:
Г.Й.Г. и 2. IBAN: ***,Банка: Банка ДСК ЕАД BIC. ***,Титуляр: Л.П.Г..
В законния срок е постъпил
писмен отговор от ответника, в който се правят следните възражения:
За
нередовност на исковата молба, което съдът намира за неоснователно. Молбата
съдържа достатъчно пълно и ясно изложение на обстоятелствата, на които се
основа искът, което позволява на ответникът да изрази становището си по иска и
да направи съответни възражения. Обстоятелствата и ясния петитув позволяват без съмение да се
определи и правната квалификация на исковете
За
неоснователност на предявените искове:
По
отношение на акцесорния иск за лихва, се оспорва момента, от който такава може
да се претендира такава, като се твърди, че при приложение правилата
на Кодекс за застраховането обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016 год., лихвите се дължат най-рано от датата на предявяване на
извъсъдебната претенция.Не става ясно защо, при твръдения за предявена по-рано
претенция пред застрахователя, лихвата трябвало да се дължи най-рано от
подаване на исковата молба. За да ясно на какво се основава това възражение,
ответникът следва да уточни оспорва или признава изложените в иковата молба
факти за отправено искане до него за заплащане обезщетение на ищите, отговора,
представеното допълнително доказателство и последвалото бездействие от негова
страна.
По
отношение на главния иск:
Оспорва
се да е причинен деликт от водач на лек
автомобил и „С.Д.", застрахован при ответника. От представените с исковата
молба документи не се доказвало общо,
камо ли безспорно и категорично деяние, неговата противоправност, виновността
на дееца, причинна връзка и настъпилите вреди. Дори
и да бъдело доказано в хода на процеса настъпването на деликта и противоправно
поведение на този водач на автомобила, било налице т. нар. независимо
съизвършителство от водача на другия автомобил, участвал в инцидента, а именно
влекач Д., който не се движил със съобразена с пътните условля и обстановка
скорост, като виновно с действията си е нарушил чл. 5, ал.
1, т.1; чл.
20, ал.1 1 и
ал. 2 и чл. 21, ал.
1 ЗДвП.
Ако тези правила били спазени, не би се стигнало до настъпване на вредоносния
резултат, според твърденията на ответника.. При условията на
евентуалност се твърди и не е
представено доказателство за платена за образуване на производството държавна
такса, която изчислена върху цената на иска по чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК е в
размер на 1 544 лева липсва и пълномощно за адв. Б.Х.Д.от САК, подала
исковата молба на
размера на евентуално дължимото обезщетение. Оспорва
се и твърдяната причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените
и претендирани от ищците неимуществени вреди, както и техния интензитет и проявление, твърденията
за периода, през който са търпени, както и твърдението за настъпване на такива
вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.
Твърди
се изключителен принос пострадалия, който прекъсвал причинно-следствената
връзка между поведението на застрахования водач и настъпване на събитието.
Твърди, че причина за настъпване на процесното ПТП се корени във факта, че пострадалият се е качил в
автомобил, управляван от водач с алкохолно опиянение
със знанието за това. В този смисъл пострадалият син на ищците е бил допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат и поради цялостното си поведение. Твърди
се, че постарадилия е бил в
състояние, позволящо му
да взема адекватни и зрели решения относно своето поведение и да има трезва пре
денка относно състоянието на околните.При това
положение, качвайки се в автомобил, управляван от негов познат, който е под
алкохолно опиянение със знанието за този факт, пострадалият сам се
е поставил в риск за живота си. Предвид
степента на алкохолно опиянение на водача, няма как пътуващият с него да не е бил наясно с
обстоятелството, че той е под въздействие на алкохола. С това си поведение
синът на ищците бил допринесъл за настъпването на вредоносния резултат от
процесното ПТП, вместо да откаже да се качи в автомобил, управляван от
неадекватен водач, респективно - да слезе от него при първа възможност.
Посочените
обстоятелства според ответника осъществявали, както от правна, така и от
фактическа страна състава на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и това следвало да бъде отчетено от съда при
постановяване на решението му по съществото
на спора, доколкото рефлектира върху обема на отговорността на ответника.
Позовава се на практиката на ВКС,обективирана в постановени
по реда на чл. 290 от ГПК
решения /№ 159 от 24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на Г -\о. и № 98 от
08.07.2010 г. по т.д. № 942/2009 г. на II т.о/., според която принос за
настъпване на уврежданото е налице, когато пострадалото лице със своето
поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за
механизма на увреждането. Твърди, че за съпричиняване
е без значение дали пострадалият е действал виновно.
В конкретния
случай загиналият бил допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй
като се е качил в автомобил, управляван от водач,
който е под въздействие
на алкохола, като е знаел това обстоятелство. Фактът, че загиналият също
е бил под известно въздействие на алкохол, не
променя този извод, тъй като съгласно актуалната съдебна практика /Решение №
113 по т.д.№ 2786/2014 год.
на MIC-TK, I т.о./
Доброволно
поставяйки себе си в състояние, затрудняващо проверката за риска, пострадалият
не може да черпи права от поведението си. Ако би била възприет тази теза, то
неблагоприятните последиците по чл.51 ал.2 ЗЗД биха се простирали по отноисние
на пътник, който не е употребил алкохол, но не и по отношение на пътник, който
е упетребил. Такова тълкуване противоречи не само на духа на закона, а и на
правилото N. ех six delicto meliorem suam
conditionem facere potest - Никой не може да черпи права от собственотс си
неправомерно поведение.
Поради
всичко това били налице основания за намаляване на обезщетението на ищците
поради съпричиняване на настъпилите вреодоносни последици, като обезщетение следвало да бъде
определено при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Намаляването
следвало да бъде извършено въз основа на комплексна оценка, включваща степента на каузалното
действие на деянието на пострадалия,
степента на неговата обективна вредоносност, тежестта на правонарушението. Прави
се и възражение за липса на деликта отговорност на водача, като се твърди, че
дори и да се приеме, че вредите били настъпили вследствие на твърдяното ПТП, те
не били в
резултат на деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а в резултат на случайно деяние според
дадената
в чл. 15 от НК дефиниция. Конкретния фактически
обстоятелства за осъществуване на случайно деяние липсват и следва да бъдат
изложени допълнително от ответника, ако поддържа това възражение.
Оспорва се размера на предявените
искове за неимуществени вреди, като се прави възражение за прекомерност и
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52
от ЗЗД. Твърди се, че обезщетението, което
се претендира, не отговаряло на действителната вреда,
като тоди размер ана претенцията не се подкрепя от фактическата обстановка,
представените доказателства по делото и не съответства с изискването за
справедливост, заложено в чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика /ППБС №
4/1968 г/ и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно
произшествие за ищците. При определяне на обезщетението съдът следва да отчете
като фактор и конкретните икономически условия към момента на увреждането
/решение на ВКС 83-2009-II т.о. по т.дело 795/2008 г и
решение 1-2012-П на т.о. по т.дело 29^/2011 г, с което ВКС се е произнесъл с
решение постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. А претендираната в случая
парична сума била в изключително
завишен размер, за да доведе до репариране на нематериални вреди в техния
действителен размер, каквото е изискването на закона. Претенцията на
ищците
надхвърля значително дори максималните стойности на обезщетение за
подобен
род вреди, които се присъждат съгласно актуалната съдебна практика.
Не
на последно място по своя характер деликтната отговорност нямала репресивен
характер, а цели обезщетяване, доколкото е възможно, с парична сума на
претърпените страдания. Ако бъдело уважено искането на ищците, в размерите
посочени в исковата молба, тогава според ответника необосновано би се
достигнало до това, обезщетението да има наказателна, а не обезщетителна
функция.
На
ищците е връчен препис от отговора чрез техния общ законен представител и в
законния срок е постъпила допълнителна искова молба, в която оспорват
възраженията на ответника, като твърдят следното:
Виновно
противопрвано поведение на вода на застрахования при ответника лек амтомобил,
който е починал, ще бъде доказано в настоящия процес, за което вече са
представили писмени доказателства, които изброяват и са поискали автотехническа
експертиза. Оспорвата причинно-следствена връзка с неговота деяния и
претъпрените от тях вреди, също щяла да бъде доказана с поискавите
доказателства.
Не
било налице съпричиняване нито от страна на вода на влекача, нито от страна на
пострадалия син на ищците. Необходимо е във връзка с второто ищците да допълнят
и уточнят твърденията си, като посочат дали признават, че синът им е знаел, че
се качва при пията шофьор или оспорват това да е било така.
Неоснователно
било възражнието да прекомерност на претендиратото обезщетение. Позовват се на
съдебната практика за подобни случаи.
Оспорва се и възржението за недължимост на законна лихва от деня на ПТП. Тъй като застрахователят не бил изпълнил законовото си задължение да определи и изплати обезщетение по доброволен ред, при предявена своевременно претенция от ищците, той трябвало да понесе и отговорността за забава. Застрахователното дружество проявило пълна пасивност, не е изпълнило задълженията си по чл.496, ал.З от КЗ и не е предприело никакви действия по приключването на щетата в законоустановения срок. Чл.409 от КЗ предвиждал възможност з да се освободи от задължението си за заплащане на законна лихва, ако изпълни задължението си да уреди по доброволен ред претенцията на пострадалото лице. В конкретния случай застрахователят неизпълнението на товас задължение ищците свързват с послесицата да се заплати законната лихва от самата дата на увреждането.
Ответникът е подал отговор и на
допълнителната искова молба, в който поддържа изцяло направените с отговора възражения за недоказаност на
твърдяните вреди, прекомерно завишение на исковата претенция за обезщетяване и
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, както и
доказатествените си искания.
При условията на евентуалност от отговора се разбира, че ответникът
поддържа, ако не изключителен принос на пострадалия за причиняване на вредите
на неговите близки, то поне съпричиняване, което на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поддържа като основание за намаляване на обезщетението на ищците. Поддържа
се и възражение за случайно деяние като събитие в пряка причинна връзка с
вредите, за които се претендира обезщетение в настоящия процес. Оспорва се
размерът на претендираните обезщетения за неимуществени вреди, като се прави
възражение за прекомерност в противоречие с принципа за справедливост.
Ответникът се позовава на съдебната практика.
Ищците са подали допълнителна искова
молба, в която поддържат своите твърдения и твърдят, че с посочените
доказателства всички тези елементи от фактическия състав ще бъдат установени.
Още в допълнителната исковата молба са заявили, че оспорват възражението за
съпричиняване от страна на водача на влекача, както и от страна на пострадалия
син на ищците, като в съдебно заседание оспорват да е знаел за пияното състояние на
водача на автомобила. Сочат се доказателства и се правят доказателствени искания
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за претърпени вреди
от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при
ответника-застрахователно дружество. Съдът намира, че
размерът на претенцията е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта
(в.з.см. Определение № 277 от 09.07.2019 г. по ч. т. д. № 375/2019 г. на
Пловдивския апелативен съд ,а и съдът намира, че е родовокомпетентен да се
произнесе по спора съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за
присъждане на законната лихва за забава представлява последица от евентуалното
уважаване на главния иск – за обезщетение и не се предявява като самостоятелен
иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената
лихва.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото
на иск, доколкото ищците са провели описаната в
чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред
застрахователя, като са го сезирали с искане вх.№011-294711/10.05.2018г. за
заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент на 27.03.2017г.
, респ. безрезултатно е изтекъл тримесечният срок за
плащане
от негова страна – на 10.08.2018 г. Искът е предявен на 11.06.2019 г.
Съдът от фактическа страна прие следното:
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, съдът е приел ,че са предявени два субективно
съединени искове от ищците Г.Г. и Л.Г. за неимуществени вреди
претърпени със смъртта на техния син Г.Г. ,настъпила в резултат на ПТП ,като
обстоятелствата на които се основават исковете са подробно изложени в
определението по чл.374 от ГПК Съдът продължава с устния доклад по делото:
При условията на евентуалност от отговора се разбира, че ответникът
поддържа, ако не изключителен принос на пострадалия за причиняване на вредите
на неговите близки, то поне съпричиняване, което на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поддържа като основание за намаляване на обезщетението на ищците.
Поддържа се и възражение за случайно
деяние като събитие в пряка причинна връзка с вредите, за които се претендира
обезщетение в настоящия процес. Оспорва се размерът на претендираните
обезщетения за неимуществени вреди, като се прави възражение за прекомерност в
противоречие с принципа за справедливост. Ответникът се позовава на съдебната
практика.
Ищците са подали допълнителна искова
молба, в която поддържат своите твърдения и твърдят, че с посочените
доказателства всички тези елементи от фактическия състав ще бъдат установени.
Още в допълнителната исковата молба са заявили, че оспорват възражението за
съпричиняване от страна на водача на влекача, както и от страна на пострадалия
син на ищците, като в днешното съдебно заседание по-горе бе отразено, че
оспорват да е знаел за пияното състояние на водача на автомобила. Посочени бяха
и доказателства, във връзка с които доказателствени искания съдът
Безспорни
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ответника и
делинквента В.С.К.е сключена застрахователна
полица № 02/116000968121, за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна
от
28.03.2016 - 27.03.2017 г., т. е. към момента на процесното ПТП от 27.03.2017
г.; че ищците са отправили претенцията
пред застрахователя, като са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение
досежно процесния инцидент на 27.03.2017
г.
Във връзка с ПТП е
образувано Д.П№ЗМ-382/2017г.по описа на РУП гр.Пазарджик и пр.№1842/2017г. по
описа на Окръжна прокуратура Пазарджик приключила с постановление за
прекратяване поради настъпила смърт на виновния водач.
По делото са
приети писмени доказателства: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
28.03.2017 г. за посетено на място ПТП; удостоверение за наследници видно от което
родители на С. Г.Г. са Л.П.Г.-майка и Г.Й.Г.-баща;
препис от акт за смърт за С. Г. Г.;
От събраните гласни доказателства
се установи следното:
Свидетелката В. заявява,че с Г. се
познават от деца, както и съпругата му с която са завършили в П. Т.а сега са съседи,
те живеят на ул. „***“ № *, ние живеем на ул. „***“ № **. От 37 години сме
съседи. Същата заявява,че познава С. откакто се е родил, тъй като заедно се
родили с нейното дете, заедно израснали, заедно учили. Докато стана трагедията
били все заедно, тъй като са една до друга къщите и контактували с тези хора
откакто са там, като най-близките комшии. С. бил много добро дете, изключително
добро, трудолюбиво дете, много услужливо, бил като нейно дете, израснал в тяхната къща. Той живеел в едно домакинство с
родителите си – те били майка му, баща
му и баба му, С. и брат му. Брат му като се ожени отишъл да живее във В., С.
останал в Б. с родителите си и това било до последния ден. С. имал приятелка, с
която имали много сериозна връзка, даже планираха май месец да правят сватба,
но той продължавал да живее при родителите си – при майка си, баща си и баба
си. Много добри бил отношенията в семейството, обикновени хора, занимали се със
земеделие, той им помагал в оранжериите, в къщата, за всичко им помагал много.
В понеделник тя отивала към магазина, излизала от къщи, майка му метяла пред
вратата и разменили две приказки, да се е бавила в магазина най-много 10 минути,
връщала се и вече трагедията била се случила. Една катафалка спряла пред
вкъщи, а хората не знаели нищо. На тези
хора животът им се преобърнал на 180 градуса, не само на тях, а и на всички там
комшии, той бил изключително добро дете, на всички комшии помагал, за каквото и
да са го извикали никога не им е отказвал.. Тези хора вечерта изпаднали в шок,
не само те, а и цялата махала, момчето на 33 години такава нелепа смърт. Оттогава
до сега мога твърди, че животът на тези хора се преобърнал на 180 градуса – не
излизали от вратата навън, ако ходили до тях нещо да ги питат контактувли
общували, но не е това, което е било всеки ден както били заедно. Хората
тотално всичко им се преобърнало на 180 градуса, майка му много отслабнала,
баща му също беше едър човек, 20-30 кг. свалили и двамата. Сутрин били на
гробищата, вечер пак – това било всеки ден до ден днешен. Изобщо не можели да
свикнат, по-рано както се събирахли махалата, и на празници те изобщо не
излизали, това нямало превъзмогване. Изобщо нямало никакво подобрение, те вече
не излизали да дойдат до тях, че са най-близо както били всеки ден заедно,
всеки ден били заедно, сега нямало
такова нещо. Свидетелката лично всеки ден ходела в тях, за да може да ги
разсее, даже първия и втория месец
ходила всяка вечер да ги кара да ядат, защото ги виждала, че ти отиваш,
даваш им да ядат, те седят на масата и никаква реакция, даже не говоряели.
Свидетелят Г.: –заявява,че с Г. и Л. са комшии, съседи може би от 30
години. С. го познавал от много време, от малък, той си израснал при него,
много добро дете и те били много добро
семейство, работливи хора, все били заедно, заедно им минали младините. Със С. разбрал, че е станала
катастрофа, повече не знел и не искал да
разбере какво е станало, защото трагедията била голяма.С. си живеел с майка му
и баща му, разбирали се много добре,
постоянно по празници и брат му, събирали се, много задружни хора и с тях си
живеел. Състоянието на родителите му когато научили новината за смъртта му била
трагична, на нтях като ни казаха: „Нещо е станало при бате Г., иди да видиш.“ –викал:
„Какво става, како Л.?“, прегърнах я, вика: „Няма го вече С..“ – „Как да го
няма?“ – „Ей така – катастрофа.“ и бате Г. крещеше, беше страшно, просто не
искам да се сещам даже. Бях на погребението на С.. Кака Л. просто я влачили,
държали я, тя не стояла на краката си, бате Г.
крещял. Свидетелят на самото погребение на гробищата не искал да гледа какво
става, просто се отдръпнал назад, било страшна трагедия, просто ги носели,
влачели ги хората. Първите месеци след погребението били много затворени, като
ги видел започвали да реват, прегръщали се там, те си били все заедно, той си
бил при него, идвал, търсили се. Всеки ден ги виждал,те минавали оттам, в една
махала били, съседи на 50 метра, всеки
ден се виждал с тях. Не можел да види усмивка по лицата им, като дойдат
празницитой ги канил да ги разтовари малко: да си направят малко мохабет.,
просто затворени хора станали. Тя като дойла започвала да реве и казва: „Много
е тежко, не го пожелавам на никой, много е тежко.“ – такива думи. Той ги усещал, че не са преживели загубата, не е
минало ден да не отидат на гробищата, виждал ги вечерно време с колата отивали
на гробищата, връщали се, физиономиите, лицата им били мрачни.
Свидетелят С.: – заявява ,че познава
Г. и Л. от 35 години. С. бил на една годинка, когато тя вече започнала да живее
в Б.. Те им били кумци, С. им е кръщелник,
израснал им е пред очите, всички семейни събития – техни и наши прекарали заедно, те си били в помощ не само да се събират по повод
празници, но и били непрекъснато заедно, децата им израснали заедно.
Свидетелката смята, че още не са приели новината за смъртта му. Непрекъснато го
търсят някъде и очакват, че отнякъде ще дойде. И за нея, и за тях и за всички, които са близки с тях все още не
можели да преодолеят тази трагедия. Непрекъснато ходели – и сутрин, и вечер на
гроба на С., денят им започвал с него и свършвал с него. Техните думи били, че
животът за тях е свършил, просто не е същото и никога няма да е същото, колкото
и да се опитвали да им кажат, че мина време, трябва да погледнат напред и да
мислят, че все пак имат и друго дете до себе си и внуче – те общуват с тях,
семейството е много сплотено, винаги са си помагали.Свидетелката заявява ,че
сега Л. и Г. само ходели на работа, не се занимавали със земеделие, просто били
решили, че няма за какво да го правят. Другото им дете откакто е семеен след
известно време започнало да живее във В., но всяка събота и неделя си идвало в Б..
С. преди неговата смърт живееше в едно домакинство с родителите си, те взаимно
всеки помагал на единия, единия на другия, нямало разделение, семейството го
решавало като цяло, че нещо ще се прави и всички участвали в тази дейност и не
само в дейността, и в хубавите неща, вечерите винаги били заедно имайки предвид починалият
син. Опитвали се да се сдържат пред внучето си, то било вече достатъчно голямо,
осъзнавало всичко, било на 13 години . С. е разкошно дете-той говорел в сегашно време, защото за него той
все още е при тях.
Свидетелят К. заявява, че знае за инцидента с неговите служители, който се случил на 27.03.2017 г.
Разбрал за инцидента от телефонно обаждане. Работата им била на монтажници във
фирмата, която управлявам, а в конкретния ден изпълнявали монтажна дейност в
гр. П. на обект при семейство Д.. След инцидента разбрал, че в шофьора на
служебния автомобил е открито наличие на алкохол. Не можел да си спомни точно
дали разговарял със собственика на обекта, където работили, но 100% е имало
разговор, за да се разбере наистина дали е имало употреба на алкохол по време
на деня. Ставало въпрос за В., не помнел фамилията му как била, автомобилът бил
„С.Д.“ – служебен автомобил. Клиентът не му е казал да е употребил алкохол, а и
най-малкото, което е, ако е имало такива индикации те щели да му се обадят,
защото ще се влоши качеството на работата, тоест самите клиенти биха реагирали
негативно, ако се употребява алкохол по време на работа от техни служители.
Тяхната фирма имала търговски обект – магазин в гр. П.. След приключване на
работа неговите служители посетили този
магазин. Същият ден не разговарял с човека, който работи в магазина – Г.К., но
впоследствие говорил с него. След
инцидента говорил с него, той казал, че не е забелязал признаци, че В. е
употребил алкохол. Той бил сигурен на
100%, че такава употреба на алкохол не е
имало, това било абсурдно. Първото, което е, че всяка сутрин и всяка вечер те
минавали през фирмата, тоест най-малкото, което е ще го уволни на момента, ако му
замирише на алкохол. През офиса му минавали, като прибират служебните
автомобили. Нямали официална проверка за алкохол, имайки предвид чисто
оперативно да обсъдят денят как е преминал.
Свидетелят Д. заявява,че знае за инцидента, за който се води делото. Знаел,
защото работели у тях. Дошли сутринта в 08:30 ч. до обяд. някъде 11:30 ч. –
12:00 ч. казали, че ще отидат до магазина – В. и С., двамата. Към 13:00 ч.
отишли у тях и продължили работа. Били с кола на фирмата и 15:30 ч. казали, че
ще отидат до магазина и така се разделили, пожелали си хубав ден, хубава вечер: „Живот и здраве на
сутринта пак ще дойдат към 08:30 ч.“, обаче ги чаках до 09:00 ч. на другия ден,
нямало ги и тогава звъннал вече на Г.К., че той работел в магазина, казал: „Ти
не разбра ли за случая?“, викал: „Не, аз чакам да дойдат.“ Той и той не бил
наясно с катастрофата, в интернет бил видял и това е всичко, което можел да
каже. Въпросният ден, в който работили при него не бил виждал В. К.да употребява
алкохол, никога не го виждал тези дни
където работеха. Те работили 2016 г. също у нас октомври-ноември месец, точно
не мога да си спомня, и после продължили 2017 г. март месец, но алкохол никога,
те не обядвали даже у тях, дори и кафета не пиели. Преди да си тръгнат плътно
бил до тях, когато работи бил все до
тях. В. не давал признаци, че е употребил алкохол, само им казал и то не само този ден, а и други дни, че
пие много лекарства, защото пневмонията го задушава. Към 15:30 ч. те
окончателно тръгнали от тях и казали, че ще отидат до магазина при Г.К., за да
кажат какво ще им трябва за другия ден.
Свидетелят К.: заявява,че знае за инцидента, за който се води делото.
Тогава работил като продавач-консултант във фирма „Термотемп“ гр. П.. Научил за
инцидента от колегите, от офиса от гр. Пазарджик, те му съобщили, защото
загиналите им били колеги. В деня на инцидента, преди инцидента видял В. К..
Поводът бил, че такава им е практиката като свършат на обекта работа минаваха
през магазина, ако има някакви документи или части, свързани с работата да ги
върнат към офис гр. Пазарджик. Разговаряли задочни неща – как минал работният
ден, те отговорили: „Добре.“ и това било, не повече от 5-10 мин. Абсолютно
нямало признаци на човек употребил алкохол, поне видимо на него не му е
изглеждал да е употребил алкохол. Магазинът работел до 18:30 ч. вечерта, те
преди 18:30 ч. със сигурно са минали, някъде 16:30 ч. – 17:00 ч., точен час не
си спомнял.
По
делото са приети заверенно копие от протокол за оглед на местопроизшествие ,
скица за настъпилото ПТП на 27.03.2017г. снимки като веществени доказателства
л. 17-28и съдебно-медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп №72/2017г.
С
определение №488/30.07.2019г. постановено по т.д.№112/2019г. по описа на ПОС са
освободени ищците Г. Й.Г. и Л. П.Г. от задължението да заплатят Д.Т и разноски
по делото на осн.чл.83,ал.2 от ГПК.
От изслушаната по делото СМЕ изготвена
от вещо лице-съдебен лекар , неоспорена от страните, приета от съда като
компетентно изготвена, се установява ,че причината за
смъртта на С. Г. травматични увреждания , развилите вътрешни кръвоизливи и
контузия на сърцето ,както и тежко нарушаване на основни жизнени функций-мозъчна
, дихателна и сърдечносъдова.Травматичните увреждания са резултат от действието
а твърд, тъп предмет и отговаря да са получени при ПТП –автомобилна травма по
механизма „Травма в автобила“.Установява се,че смъртта е настъпила бързо и се
намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.В конкретния случай
тя е била неизбежна.При изследването на трупа не са установени болестни
състояния ,които да имат някакво отношение към настъпването и.
От изслушаната по делото съдебна автотехническа
експертиза, изготвена от вещо лице- автоексперт, неоспорена от страните, приета от съда като
компетентно изготвена, се установява следното: Пътнотраспортното произшествие е настъпило на
27.03.2017г. около 17,00ч. на км.108 от
първокласен път II-37 l и е в района на с.Сбор на прав участък от
пътното платно.покрито с асфалт-сух към момента на огледа.Скоростите на движение на превозните
средства са –автомобил „Д.“-51кмч. И
автомобил „С.“-63км.ч.Констатацията,че автомобилите-участници са отговаряли на техническите изисквания .В експертизата е описан механизма
на произшествието ,като липсват технически причини за настъпване на
анализираното събитие,т.е причинета за неговото настъпване е от субективен
характер.От заключението на в.л. се установява,че водачът на т.а „Д.“ е нямал
тех.възможност за предотвратяване на произшествието ,чрез предприемане на
спиране с максимална сприрачна ефективност в момента на който е възприел навлизащия
в лентата му за движение автомобил „С.“. Водачът на автомобил „С.“ е имал
възможност да не допусне настъпването на произшествието,като предприеме
съответноите действия за недопускане на навлизането на управлявания от него
автомобил,м лентата за насрещно движение.В.л. установява,че отклонението на
автомобила от устойчевото му праволинейно движение е иницийрано от внезапно
кинематично смущение породено в кормилната уредба на предозното средство. Налични
са данни за предприето аварийно спиране само от страна на водача на автовлака.Към
момента на настъпване на произшествието ,пострадалия е бил с поставен предпазен
колан.
На осн.чл.214 от ГПК е допуснато увеличение на
предявените искове за неимуществени вреди претърпени от ищците от
150 000лв. за всеки от тях на по 200 000лв. за всеки един от тях.
Правни изводи:
Предявен е иск по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В
производството по този иск върху ищците лежи доказателствената тежест да установят: 1/
противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/
причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина (същата се презумира); 5/ наличие
на валидно застрахователно правоотношение между посочения делинквент
и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Съгласно трайната практика на ВКС всички
факти, които имат отношение към
гражданските последици от деянието, включително съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, подлежат на доказване от страната, която ги твърди (в.т.см.Решение № 163 от 26.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 1025/2010
г., II т. о.).
По деото се
установи от събрания доказателствен материал,че на 27.03.2017г. В.С.К.при управление на л.а.“С.Д.“ с рег.№***по
път II-37 ,км.108+830м. обл.Пазарджик
виновно е нарушил правилата за движение по пътиата,като управлявал превозно
средство със скорост,несъобразена с конкретната пътна обстановка и със законовите ограничения ,изгубил
устойчивост и навлязъл в насрещната пътна лента за движение,където реализирал
удар с товарен автомобил.Вследствие настъпилия удар настъпила и смъртта на
водача на лекия автомобил К.и пътника С. Г.Г.-син на ищците в производството.От
анализа на събрания по делото доказателствен материал се установи по
категоричен начин ,че ПТП е настъпило по изключителна вина на водача-В.К. който с поведението си е нарушил правилата за
движение по пътищата ,като се движил със
скорост ,несъобразена с конкретните пътни
условия и законови ограничения , не е контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС и е създал опасност за живота и здравето на
участниците в движението.Водачът на л.а К.е поставил сам себе си в невъзможност
да избегне ПТП ,като не е съобразил своето поведение със задължителните
разпоредби на ЗДвП.Водъчът е имал възможност да удара и да предотврати
настъпването на ПТП ,но със своето поведение е станал първопричина за реализирането на ПТП т.е неговото поведение
е противоправно.
Твърдените
обстоятелства от ищците за пряка причинно-следствена връзка между
произшествието,травматичните увреждания на починалия С. Г. и настъпилата смърт
на същия се потвърждават безспорно и категорично от събрания по делото
доказателствен материал-гласни доказателствени средства и приложената
съдебно-медицинска експертиза на труп ,както и от изготвената
съдебно-медицинска експертиза.Вследствие на удара на С. Г.Г. са нанесени травматични
увреждания , развили се вътрешни
кръвоизливи и контузия на сърцето ,както и тежко нарушаване на основни жизнени
функций-мозъчна , дихателна и сърдечносъдова довели до летален изход.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение
за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство
което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди
и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. По делото безспорно се установи, че
между ответното
застрахователно дружество и делинквента В.С.К.е сключена застрахователна
полица № 02/116000968121, за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна
от
28.03.2016 - 27.03.2017 г., т. е. към момента на процесното ПТП от 27.03.2017
г.;
С оглед на горното, съдът приема, че по делото
безспорно са установени противоправното
поведения от страна на делинквента (Васко С.К.),
неговата
вина, наличието на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователя по застраховка „ГО
на автомобилистите”, респ. настъпването на застрахователното събитие като
юридически факт, пораждащ неговата отговорност.
Вредата (имуществена или неимуществена) е елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Вредите са не само основание за
отговорността при непозволено увреждане, но и определят размера на
обезщетението.
В
тази връзка, с ТР № 1/2016 г. от 21 юни 2018 г. на ОСНГТК
на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта
му вреди. Предвид на това, следва да се приеме,
че като майка и баща на починалия С. Г.Г., ищците по делото са активно легитимирани да предявят иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от настъпилата смърт. Основателността на претенцията с оглед другите релевантни
обстоятелства – наличието на емоционална връзка, естеството и продължителността
на търпените болки и страдания, и справедливият размер на обезщетяването им е
въпрос по същество.
В задължителната съдебна практика (т.
II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.) са определени критериите за
"справедливост", като е прието, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Доколкото неимуществените вреди се
отнасят до емоционалния живот на ищците, причиняват
физически и морални страдания, накърняват душевното спокойствие и равновесие,
преживяването им за всеки индивид е индивидуално. Предвид спецификата
на съдържанието на неимуществените вреди, при едно и също или приблизително по
характер увреждане, може да има разлика в размера на
обезщетението, която ще се дължи на разликата в обстоятелствата, които са от
значение за определяне на справедливо обезщетение. В
Раздел ІІІ на ППВС № 4/1961 г.
ясно е посочено, че не се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на близки
от кръга от лицата, които имат право на обезщетение, когато са в лоши отношения
с пострадалия, защото е явно, че те не понасят никакви неимуществени вреди. От
изложеното следва, че съдът не може да си служи с „предположения” и да прилага
като критерий „обичайните отношения” между родственици, при преценката дължи ли
се обезщетение и какъв е неговия размер.
Независимо
от това, че общото
съжителство в едно домакинство между ищците и техния син е от ранна детска възраст, това не опровергава
обстоятелството, че между С. Г.Г. и неговите майка и баща е съществувала дълбока и
емоционална връзка. Това се установява от факта, че С. Г.
до момента на произшествието е живеел с
тях . Дори и когато
не е налице съжителство в едно домакинство, връзката също може да бъде
дълбока и емоционална, доколкото
липсват данни за лоши
отношения (вж. Решение № 101 от 08.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1332/2015 г., І
т. о.). В случая е тъкмо обратното – доказана е чрез гласни доказателства
връзката на близост и обич между ищците и техния син. Установено беше, че след загубата
на сина им ищците са
се променили,
станали са много
изнервени, не им се говорело, постоянно плачели, често ходели на гроба на С.,
затворили се в къщи и пр.“. Съдът приема, че по несъмнен начин е
установена чрез събраните по делото гласни доказателства силната и трайна
близост и обич между ищците
и техния син. Установи се ,че животът на опечалените родители е напълно
преобърнат поради огромната загуба на техния син ,който е бил в разцвета на
слите си ,в средата на живота си,кипящ от енергия и мечти .Останал е само
спомен който гори в в душите на
най-близките на С..Това е останал той в
разплаканите очи на своята майка.Не по различно се отразява и загубата на Г.
която не мъка ,а трагедия е смъртта на С. за неговия баща.За няколко месеца
същият от мъка и тъга по изгубеното дете е отслабнал с 20-30гкг.,затворил се е
в себе си се старае да не предава мъката си на останалите.С. е бил надеждата за
спокойни старини на Г. и Л.,разчитали са
на него във всяко едно отношение. Проведено е пълно и
главно доказване на факти, от които може да се изведе съществуването на особено
близка привързаност, в резултат на която смъртта е причинила морални страдания с интензитет,
надхвърлящ обичайния.
Настоящият състав намира, че при цялостна преценка и анализ на
относимите за прилагане на критерия за справедливост обстоятелства, паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди,
причинени от смъртта на сина на ищците, при съобразяване на възрастта на починалия С. Г. (на 33
г.), както и предвид обществените
отношения, вкл. и застрахователните лимити към момента на увреждането
– 2017 г., възлиза на сумата от по 80 000 лева за всеки ищец.
За разликата до 200000, 00 лв., след увеличението по реда на чл. 214 от ГПК, исковите претенции се явяват
неоснователни. Действително мъката и
болката на родител загубил дете е огромна и непреходна и нищо не може да я
замени,макар за родителите да остава
утехата,че имат и още един син. Не се установи по категоричен начин, че тежката
загуба е довела до сериозни и трайни здравословни проблеми у ищците. Показанията
на свидетелите, че ищцата постоянно
плачела, а ищеца имал здравословни проблеми отслабнал с 20кг., са твърде общи и
не са подкрепени от писмени доказателства, позволяващи на съда да направи
категоричен извод, че са налице здравословни проблеми, за техния характер,
тежест и по какъв начин се отразяват на ищците, а още по-малко за връзката им
със смъртта на сина им.
По възражението за съпричиняване:
Възражение за
съпричиняване от пострадалия се извежда от твърдението за непоставен
обезопасителен предпазен колан, съгласно чл. 137а от ЗДвП, представляващо
основна причина, поради която е настъпил вредоносния резултат.
Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по
категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване.
Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при
условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем (Решение № 19 от 8.02.2017 г. на ВКС по т. д. №
50177/2016 г., IV г. о.).
Видно от приетата по делото експертиза, пострадалият е бил с
поставен предпазен колан по време на ПТП, но дори това не е успяло да
предотврати леталния изход. В.л. е категорично,че от представения фотоалбум и
отразеното в протокола за оглед ,представен като доказателство по делото
,пътникът на предната дясна седалка е с поставен предпазен колан.Възражението е
неоснователно.
Възражението за допринасяне за настъпването на вредоносния
резултат от страна на пострадалия С.,респ. знанието на пострадалия,че се качва
в автомобил управляван от водач
употребил алкохол не намира опора в доказателствения материал събран по делото поради
което се явява неоснователно.В тази насока от ответната страна не бяха
ангажирани доказателства във връзка с така направеното възражение.Разпитаните в
с.з. свидетели по категоричен начин заявяват,че лицето В.К. не е проявил видими
призцнаци на човек употребил алкохол.Същият е бил цял ден на работа в къщата на
св.Д. ,където не е употребявал алкохол ,след което е минал през магазина на
свидетеля Д..И двамата свидетели са заявили,че поведението на К.е било
адекватно и каквото е обикновено ,свършил е обичайните за деня ангажименти и
задължения и е поел заедно спострадалия Г. ***.
Възражението направено при евентуалност за наличие
на т.нар. „независимо съизвършителство“ от страна на водача на другия автомобил ,участвал в
инцидента и отчетен при определяне на размера на
евентуално дължимото обезщетение.Това възражение също е неоснователно. Тежестта за
доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса. Тя
следва да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства обективния
факт ,че водача на влекача ,който не се е движил със съобразена с
пътните условия и обстоновка скорост виновно с действията си е нарушил
чл.5,ал.1,т.1,чл.20,ал.1 е яал.2 и чл.21,ал.1 от ЗЗД т.е ако тези правила били
спазени не би се стигнало до настъпванена вредоносния резултат ,в каквато
насока са твърденията на ответната страна.
По отношение на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането изрично
е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429,
ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря
за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото
лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки
това в чл. 429, ал. 3 от
КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по
ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е
най-ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от
датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия
кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това.
По делото безспорно се прие, че ищците са отправили
претенция пред застрахователя на 10.05.2018
г.
за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП от 27.03.2017 г., респ. не се установи датата, на
която самият застрахован е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо,
единственият установен момент, в който на
застрахователя му е станало известно настъпването на застрахователното
събитие е 10.05.2018 г., която дата
следва да се приеме и за датата, от която тече и законната лихва за забава
върху присъдените обезщетения. Както се изложи, съдът приема претенцията за законната
лихва за забава като последица от евентуалното уважаване
на главния иск – за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл.
86 от ЗЗД, поради което съдът не дължи отхвърлителен диспозитив в тази част.
По разноските:
Ищците са освободени от такса и
разноски – чл. 83, ал. 1,
т. 4 от ГПК. Претендират адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв (правилно
посочено в списъка чл. 38, ал. 2) за оказана безплатна помощ на материално затруднено
лице. Съдът определя адв. възнаграждение съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. за мин. адвокатски възнаграждения, съразмерно на уважената част от
иска съгл. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на 3 982 лева с ДДС за всеки ищец, или общо 7 964лв..Така
претендираното от ищците адвокатско възнаграждение от 6 636лв. е над
минималния размер определен в чл. 7, ал.
2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения предвид размера на иска след увеличението по реда
на чл. 214 от ГПК от 200 000, 00 лв. Поради горното
възраженията на страната за прекомерност и исканията и за намаляване на
подлежащите на присъждане адвокатски възнаграждения е основателно с ДДС,
и следва да се уважи за р-ра на сумата от
3 690лв. за всеки от ищците ,което следва да се възложи върху ответника
за заплащане или общо 7380лв. Ответникът претендира разноски от 9286
лева (депозит и възнаграждение), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които с оглед
отхвърлената част от иска, води до извод за възлагане в тежест на ищците на сумата
от 3690лева..за всеки един
от тях
Така посоченото адвокатското възнаграждение с ДДС от 9 286 лв.
за защита по двете субективно съединени искови претенции е над минималния
размер по Наредбата от 5860лв. .Поради горното възраженията на странаите за
прекомерност и исканията и за намаляване на подлежащите на присъждане
адвокатско възнаграждение е основателно и следва да се уважи за
р-ра на сумата от 5860лв. ,или изчислено по компенсация в негова тежест следва
да се възложи за заплащане сумата в р-р
по на 760 лв. за всеки един от ищците.
Когато делото е решено
в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и
разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Съдебната практика
приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но
съразмерно с уважената част от исковете (така Решение № 311/08.01.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Определение № 201/27.06.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 5961/2015 г., ІІІ г. о.; Решение
№ 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1159/2017 г., IV г. о.). Следователно ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на съда и сумата от 9 600 лева разноски за
производството /държавна такса/.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* да заплати на Г.Й.Г. ЕГН:**********
и Л.П.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: *** на всеки един по 120 000 (сто и двадесет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на техния син С. Г. Г. на 27.03.2017 г., причинена вследствие на ПТП от същата дата, с делинквент В.С.К., управлявал л. а. марка „С.“, модел „Д.“, рег. № ***, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава от
10.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата
над уважените по 120
000 (сто и двадесет хиляди) лв. до претендираните по 200 000 (двеста хиляди) лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адерс на управление: гр. София,
район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК *********, , да заплати на Г.Й.Г. ЕГН:**********
и Л.П.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: *** ,чрез адв. С.Ч. ***, сумата от 760 лв. с ДДС /седемстотин и
шестдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение за всеки един от ищците, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., изчислени по
компенсация.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адерс на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, ЕИК *********,
да заплати по сметка на Окръжен съд –
Пазарджик сумата от 9 600 лева /девет хиляди и шестотин лева/ – държавна такса, съразмерно
на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лв – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на
сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: