Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 15.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 14305 по описа на съда за 2017 г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано по искова молба на П.Й.Т. срещу ЗК „О.Л.“,
упражняващо търговска дейност чрез регистриран клон в Република България „ЗК О.–
клон България“ КЧТ за осъждането му да заплати сумата от 200 000 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на майка му М.И.Т., настъпила при ПТП на 06.09.2016 г.,
ведно със законната лихва от 06.09.2016 г. до окончателното изплащане.
М.Т.била пътник на задна дясна седалка в л.а. марка
„Хонда“, модел „Джаз“ с ДК № ********, управляван от К.Х.Д.. Поради нарушение
на правилата за движение по пътищата водачът Д. причинила по непредпазливост
смъртта на М.Т..
П.Т. бил син на пострадалата и преживявал силен шок от
смъртта на майка си, към която бил силно привързан. Неочакваната и ненавременна
смърт на М.Т.нанесла на ищеца продължителни страдания, тъй като в нейно лице
той намирал подкрепа и опора.
Към
06.09.2016 г. за л.а. „Хонда“, модел „Джаз“ с ДК № ******** имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 200 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на майка му М.Т., ведно със законната лихва от 06.09.2016 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му.
Заявява наличието на независимо съизвършителство от страна на водач на л.а.
„Мерцедес“ с неизвестен регистрационен номер, който попречил на водача на л.а.
„Хонда“, марка „Джаз“ да се завърши безопасно маневрата по изпреварване и да се
върне в своята пътна лента. Излага доводи за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата, която пътувала без поставен обезопасителен колан.
Счита претендираният размер на обезщетението за прекомерен. Възразява и за
началния период, от който се дължи обезщетение за забава.
Третото
лице помагач на страната на ответника – Г.Ф., не изразява становище относно
основателността на предявения иск.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между собственика на л.а. „Волво В70“ и ЗК „О.Л.“, чрез клона си в Република
България „ЗК О.– клон България“ КЧТ. Наличието на валидно застрахователно
правоотношение между собственика на л.а. „Хонда“, модел „Джаз“ с ДК № ********
и ответника към 06.09.2016 г. е отделено като безспорно между страните
обстоятелство в определение от 10.05.2018 г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата
на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият по
застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
С влязла в сила присъда от 23.03.2018 г. по НОХД № 3582/2017 г. по
описа на СГС К.Х.Д. е призната за виновна в това, на 06.09.2016 г. около 11.40
часа в гр. София при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Хонда“, модел „Джаз“, рeг.
№ ******МА по ул. „Самоковско шосе“, с посока на движение от
гр. Самоков към гр. София и на 6200 метра пред началото на с. Кокаляне нарушила
правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно: чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
км/ч „когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак - съгласно чл.
47, ал. 3 от ППЗДвП - пътните знаци за въвеждане на забрана имат следните
изображения и наименования: пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост
по-висока от означената - 50 км/ч“, като водачката управлявала моторното
превозно средство със скорост на движение около 80 км/ч при разрешена скорост
на движение 50 км/ч и реализирала пътнотранспортно произшествие, преобръщайки
се в крайпътно дере и по непредпазливост причинила смъртта на пътничката от
л.а. „Хонда“, модел „Джаз“ М.И.Т., ЕГН ********** и средни телесни повреда на други
две лица - престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Допуснатата
и приета по делото комплексна авто-техническа и медицинска експертиза е описала
механизма на ПТП. Установено е, че К. Д. управлявала л.а. „Хонда“ по бул.
„Самоковско шосе“ в посока от гр. Самоков към гр. София и след излизане от ляв
за посоката на автомобила завой предприела изпреварване на неизвестен
автомобил, но след като не успяла да извърши маневрата, решила да се прибере в
дясна пътна лента, но при изправяне на автомобила отклонила волана наляво с
необходима скорост на странично плъзгане, по-ниска от скоростта на автомобила,
и в съчетание с активиране на спирачната уредба, довело до изгубване на контрол
над управлението на превозното средство. То се отклонило надясно, преминало
през тревната площ и последвало преобръщане по наклонения скат и удар в
дървото.
Като
причина за настъпване на произшествието вещото лице сочи субективните действия
на водача на л.а. „Хонда“ с органите за управление на автомобила.
Обстоятелствата около настъпване на произшествието категорично сочат на
изключителна вина на К. Д. при управление на л.а. „Хонда“. Движението й с
превишена скорост е първопричина за предприемане на изпреварване, което е било
и непозволена маневра. Никой от водачите на другите автомобили не е реализирал
поведение, с което да допринесе за процесното ПТП. Д. явно е надценила
възможностите си, като е счела, че управлението с превишена скорост ще й даде
предимство и останалите водачи на леки автомобили ще се съобразят с нарушенията
на правилата на ЗДвП, които тя извършва. След като не е успяла да извърши маневрата
по изпреварването, тя е натиснала спирачната уредба и е изгубила управлението
над автомобил.
Причина
за смъртта на М.Т.е закрита гръдна травма – счупване на ребра двустранно с
контузия на белите дробове.
От правна
страна се доказа осъществяването на всички елементи от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно на
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“. Обсъдените
доказателства формират извода, че са налице всички предвидени материалноправни
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Установява се от приетото по делото удостоверение за
наследници изх. № 1400-23424/09.09.2016 г. на Община Пловдив, че П.Й.Т. е син
на М.И.Т. и неин законен наследник. В това си качество ищецът има право на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съгласно ППВС № 4/25.05.1961
г., в което са дадени задължителни указания относно активната материално правна
легитимация на лицата с право на този вид обезщетения. П.Т. е сред най-близките
родственици – низходящ на починалата при процесното ПТП.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а обхваща преценката на конкретни
обстоятелства, които съдът следва да съобрази при определяне размера на
обезщетението. Сред тях са възрастта и социалното положение на починалия,
отношенията му с близките, които търсят обезщетение за причинените им
неимуществени вреди и др.
По делото са ангажирани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля М.Б.. По наблюдения на свидетеля
отношенията между П. и майка му М.. Двамата били много близки. Бащата и
сестрата на П. не живеели с тях. След смъртта на майка си П. изпаднал в
сериозна психическа неуравновесеност, тъй като изгубил най-близкия си човек.
Според свидетеля и до момента травмата не била преживяна от ищеца. Преустановил
социалните си контакти. При посещения в дома на П. свидетелят Б. видял, че във
всекидневната има специално място, където П. разположил снимки на майка си и
други вещи, напомнящи му за нея.
Смъртта
на М.Т.е настъпила във важен за сина й момент. За 23-годишният младеж майчините
подкрепа, помощ и съвети са от особена важност. Поради настъпилата нелепа и
внезапна смърт на пострадалата ищецът е лишен от най-важния в живота си човек,
от радостта, която общуването с майка му му е носила, от активното й участие в
неговия живот с морална и друг вид подкрепа.
Загубата
на родител е трагично събитие в живота на всеки човек, съпътствано с трудно
преодолим стрес и пожизнена безутешност от липса, която не може да бъде
запълнена по никакъв начин.
Като взе
предвид всички гореизложени обстоятелства, възрастта на пострадалата – 50
години към датата на процесното ПТП, отношенията на пострадалия с майка му и съобразявайки
се с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че 150 000
лева е справедлив размер на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди. В този размер ще бъдат репарирани в относително пълен обем претърпените,
продължаващи и трудно преодолими страдания на сина на М.Т.– П.Т..
Ответникът
е направил възражение за съпричиняване от страна на М.Т.за настъпването на
вредите – пътуване без поставен обезопасителен колан. По смисъла на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е
допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно
установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.),
както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията, в
случая – летален изход. За този факт, доколкото възражението е направено от
ответника и го ползва при положителното му установяване доказателствена тежест
носи навелият го (застрахователят на гражданската отговорност на делинквента).
В
настоящото производство ответникът не доказа с допустимите и относими по делото
доказателства, че евентуално непоставен обезопасителен колан се намира в пряка
причинно-следствена връзка с леталния изход на пострадалата М.Т.. Не се
установи по безспорен начин, че ако загиналата е била с поставен предпазен
колан, смъртта й не би настъпила. Напротив, в заключението на приетата по
делото експертиза вещото лице е заключило, че при описания механизъм на ПТП и
настъпили увреди по превозното средство – улеобразна деформация на тавана на
автомобила над задните седалки с хлътване към купето, дори и при правилно
поставен предпазен колан и фиксирано тяло на седалката биха настъпили
увреждания, които да доведат до летален изход.
Поради
недоказаност на възражението за съпричиняване, определеното от съда обезщетение
не подлежи на редуциране, поради което следва да бъде присъдено в определения
от съда размер от 150 000 лева и отхвърлен за горницата до 200 000
лева.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.)
застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Отговорността му е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, поради което застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди при условията,
при които отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва
върху обезщетението се дължи от датата на увреждането – 06.09.2016 г.
Ответникът
дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 6 200 лева.
На ищеца
е оказана безплатна правна помощ, поради което на адвокат В. О.се дължи
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска – 4 147.50
лева.
На
ответника се следват разноски на стойност 200 лева от претендираните по списъка
по чл. 80 от ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД, ЗК „О.Л.“, със
седалище и адрес на управление Република Кипър, гр. Никозия, упражняващо
търговска дейност чрез регистриран клон в Република България „ЗК О.– клон
България“ КЧТ, ЕИК ******* да заплати на П.Й.Т., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от смъртта на майка му М.И.Т., ЕГН **********,
настъпила при ПТП на 06.09.2016 г., ведно със законната лихва от 06.09.2016 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 200 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „О.Л.“, със
седалище и адрес на управление Република Кипър, гр. Никозия, упражняващо
търговска дейност чрез регистриран клон в Република България „ЗК О.– клон България“
КЧТ, ЕИК ******* да заплати по сметка на СГС сумата от 6 200 лева, от които 6 000
лева държавна такса и 200 лева депозит за експертиза по делото.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. ЗК „О.Л.“, със
седалище и адрес на управление Република Кипър, гр. Никозия, упражняващо
търговска дейност чрез регистриран клон в Република България „ЗК О.– клон
България“ КЧТ, ЕИК *******, да заплати на адвокат В.В.О., с адрес *** сумата от
4 147.50 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П.Й.Т., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗК „О.Л.“, със седалище и адрес на управление
Република Кипър, гр. Никозия, упражняващо търговска дейност чрез регистриран
клон в Република България „ЗК О.– клон България“ КЧТ, ЕИК ******* сумата от 200
лева разноски за производството.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника – Г.Ф..
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: