№ 17348
гр. С., 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20251110111130 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е повод на по искова молба вх. № .............. г. на ....... АД, ЕИК ............., със
седалище и адрес на управление: гр. С..........., срещу К. Е. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
С..........., с която е предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1,
т. 1 и ал. 2 КЗ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 472,08
лева – регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и
ликвидационни разноски за щети по лек автомобил ............, с рег. № ...... ..........., причинени
при ПТП на ............... г. в гр. С., на кръстовището на бул. ............“ и бул. „............, по вина на
ответницата, управлявала МПС .............. ЦДИ“, с рег. № .........., с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 25.02.2025 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на ............... г. в гр. С., на кръстовището на бул.
............“ и бул. „............, е настъпило ПТП, предизвикано по вина на ответницата К. Е. П.
като водач на лек автомобил .............. ЦДИ“, с рег. № .........., в резултат от което са били
причинени щети на лек автомобил ............, с рег. № ...... ..........., собственост на ................. За
процесното ПТП е бил съставен протокол за ПТП № 1414177/............... г. от органите на
МВР, в който е отразено, че вина за настъпване на ПТП има ответницата К. Е. П.. За лек
автомобил .............. ЦДИ“, с рег. № .........., при ищцовото дружество е била сключена
застраховка Гражданска отговорност, валидна към датата на настъпване на ПТП, по която
била заведена щета и на собственика на увредения лек автомобил е било платено
застрахователно обезщетение в размер на 447,08 лева. Видно от отразеното в протокола за
ПТП виновният водач К. Е. П. е управлявала лек автомобил .............. ЦДИ“, с рег. № .........., с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. С оглед на последното
ищецът счита, че са налице основанията на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ и в негова полза е
възникнало регресно право за заплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски в размер на 25,00 лева. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените
разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с
който заявява, че на 20.05.2025 г. е извършила плащане в размер на 472,08 лева в полза на
ищцовото дружество, както сумата в размер на 18,88 лева, съответстваща на внесената от
него държавна такса за разглеждане на делото. Моли за прекратяване на делото с оглед на
извършеното в хода на процеса плащане.
С молба вх. № 197905/06.06.2025 г. ищцовото дружество признава факта на
извършено в негова полза плащане в пълен размер на претендираната главница, ведно със
законната лихва от завеждане на делото до извършеното плащане, както и част от
разноските. Сочи, че неизплатени в цялост са претендираните по делото разноски. Моли
извършеното плащане да бъде съобразено като факт, настъпил в хода на процеса.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал.
1, т. 1 КЗ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 472,08 лева –
регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и ликвидационни разноски за
щети по лек автомобил ............, с рег. № ...... ..........., причинени при ПТП на ............... г. в гр.
С., на кръстовището на бул. ............“ и бул. „............, по вина на ответницата, управлявала
МПС .............. ЦДИ“, с рег. № .........., с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
по закон норма, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
25.02.2025 г., до окончателното й изплащане.
Основателността на така предявения осъдителен иск изисква кумулативното
позитивно установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1./
наличието на валидно застрахователно правоотношение между виновния водач – ответник и
застрахователя – ищец; 2./ настъпването на процесното застрахователно събитие по време на
действие на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 3./
всички елементи от обективната и субективна страна на деликта – 3. 1. / деяние /действие
или бездействие/; 3. 2. / противоправност на деянието; 3. 3. / вредоносния резултат; 3. 4. /
причинната връзка между вредите и противоправното деяние; 4./ размера на претендираните
вреди; 5./ плащането на обезщетение на увреденото лице, както и следва да докаже, че 6./
делинквентът е управлявал лек автомобил .............. ЦДИ“, с рег. № .........., с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма /0,5 промила на хиляда/.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяването на дълга.
С проекта на доклад, обективиран в определение № 27213/24.06.2025 г. и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 26.03.2025 г. открито съдебно
заседание, на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, всички релевантни
обстоятелства от фактическия състав на предявения иск са отделени като безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване. Същите се установяват по несъмнен начин и от
събрания по делото доказателствен материал.
От страна на ответницата е заявено оспорване на вземането единствено с
правопогасяващо възражение за плащане на дължимата сума, ведно с внесената от ищеца
държавна такса за разглеждане на делото. Видно от представените с отговора по чл. 131 ГПК
като писмени доказателства платежни документи от 20.05.2025 г. /л. 45-47 от делото/, на
посочената дата са било извършени две плащания от К. Е. П. в полза на ЗД ...........“ АД на
сумата в общ размер на 490,96 лева /472,08 + 18,88/, като е посочено, че плащането е
извършено за погасяване на изплатено обезщетение по полица BG.............. заведена щета
..........., и възстановяване на ДТ по гр. д. № 20251110111130от 2025 г. на СРС, 29-с-в. Така
извършените плащания представляват факт, настъпил в хода на процеса, който съдът следва
да съобрази, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Този факт не съставлява основание за
прекратяване на производството, в какъвто смисъл са исканията на ответната страна.
Платената сума покрива изцяло търсената от ищеца главница, ведно със законната лихва
2
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба /25.02.2025 г./ до датата на
плащането – 20.05.2025 г., чийто размер, определен с помощта на лихвен калкулатор,
възлиза на сумата от 15,55 лева. Ищецът не оспорва така извършеното плащане и факта, че с
него се явява погасена в пълния й размер търсената сума, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до датата на плащането. Следователно
наведеното възражение за погашение на съдебно предявеното вземане е основателно, поради
което исковата претенция подлежи на отхвърляне поради извършеното плащане на
дължимите суми в хода на висящия процес.
По разноските:
Доколкото плащането от ответника е извършено след съдебното предявяване на
вземанията, той следва да понесе отговорността за направените от ищеца разноски за
платена държавна такса в размер на 50,00 лева /минимален размер на дължимата държавна
такса за разглеждане на граждански дела съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, внесен от ищеца с платежен документ от
14.02.2025 г. на л. 5 от делото/ и платен адвокатски хонорар в размер на 480,00 лева с вкл.
ДДС по договор за правна защита и съдействие от 31.07.2025 г. на л. 70 от делото.
......оевременно от ответната страна е релевирано възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар, което съдът намира за частично основателно. Съдът е
задължен да определи размера на възнаграждението с оглед на действителната правна и
фактическа сложност на делото, като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение
от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато
тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. Съобразно цитираната задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан
от праговете, разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение
за всеки отделен случай, след извършване на преценка относно правната и фактическа
сложност на делото и конкретно извършените от процесуалния представител действия. В
разглеждания случай, при определяне на размера съдът съобрази липсата на фактическа и
правна сложност на делото, ниския материален интерес на спора, извършеното в срока по
чл. 131 ГПК плащане, и отчете конкретно извършените от процесуалния представител на
ищеца процесуални действия и обстоятелството, че делото е разгледано в рамките на едно
съдебно заседание с лично явяване на преупълномощен адвокат, при което счете, че следва
да определи размера на възнаграждението на 240,00 лева с вкл. ДДС, до който същото
следва да се редуцира.
С извършеното от ответницата плащане от 20.05.2025 г. частично е погасено
задължението за държавна такса /задължение за чието плащане възниква за ответницата едва
с постановяване на настоящото решение/ – със сумата от 3,33 лева. Ето защо, общият размер
на дължимите за производството разноски възлиза на 286,67 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ....... АД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.
С..........., за осъждане на К. Е. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С..........., да му заплати, на
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, сумата в размер на 472,08 лева – регресно вземане за
възстановяване на платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и ликвидационни разноски за щети по лек автомобил
3
............, с рег. № ...... ..........., причинени при ПТП на ............... г. в гр. С., на кръстовището на
бул. ............“ и бул. „............, по вина на К. Е. П., управлявала МПС .............. ЦДИ“, с рег. №
.........., с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2025 г., до окончателното й
изплащане, като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА К. Е. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С..........., да заплати на ....... АД,
ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. С..........., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 286,67 лева – разноски в производството по гр. д. № 11130/2025 г.
по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4