Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………30.07.2020 година……………..Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми
граждански състав
На………двадесет
и четвърти юли……….….....……...……..……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Теодор Петков…..………….……………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от……….………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 607……по описа за………….….…………2020 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът В.И.Р. твърди, че на 29.03.2016 г. с ответника Т.А.Е.
сключили устен договор за заем по телефона, като се разбрали, че ще му е
необходима сума, с която да покрие някакви други задължения, до края на месец
октомври 2016 год. Сумата следвало да му дава на вноски съгласно неговите
нужди, а той да му върне изцяло получената сумата до края на месец август 2017
г. Съгласно договорките им ищецът изпратил на ответника сумата в размер на 5828,20
евро, включваща и такси за преводите, като сумите изпращал чрез Уестърн Юнион, както следва: на
29.03.2016 г. - сумата от 214,70 евро с транзакция № 840 878 9431; на
07.06.2016 г. - сумата от 206,00 евро с транзакция № 507 643 5092; на 15.06.2016
г. - сумата от 100,00 евро с транзакция № 857 382 8422; на 17.06.2016 г. -
сумата от 214,70 евро с транзакция № 066 873 0114; на 23.06.2016 г. - сумата от
109,80 евро с транзакция № 529 956 1678; на 23.06.2016 г. - сумата от 100,00
евро с транзакция № 780 902 4364; на 29.06.2016 г. - сумата от 109,80 евро с
транзакция № 365 860 1687; на 12.07.2016 г.- сумата от 214,70 евро с транзакция
№ 067 513 4810; на 14.07.2016 г. - сумата от 525,00 евро с транзакция № 571 845
1879; на 24.07.2016 г. сумата от 525,00 евро с транзакция № 683 851 8061; на
29.07.2016 г.- сумата от 840,00 евро с транзакция № 748 950 0664; на 14.08.2016
г.- сумата от 250,00 евро с транзакция № 01.292244; на 14.08.2016 г.- сумата от
250,70 евро с транзакция № 736 847 9498; на 23.08.2016 г.- сумата от 164,70
евро с транзакция № 105 973 9245; на 12.09.2016 г.- сумата от 630,00 евро с
транзакция № 264 397 7445; на 21.09.2016 г.- сумата от 209,70 евро с транзакция
№ 071 968 9076; на 26.09.2016 г.- сумата от 1 140,00 евро с транзакция № 508
023 9993; на 19.10.2016 г.- сумата от 104,80 евро с транзакция № 201 563 1533.
Въпреки техните договорки и фактът, че ответникът
получил договорената между тях сума, същият не изпълнил поетото от него
задължение да върне получената сума до края на месец август 2017 г.
След като ответникът не изпълнил поетите от него
задължения, а именно да върне получената от него сума ищецът направил множество
опити да установи контакт да се свърже с него, с цел да постигнат някакво
споразумение, но напълно безуспешно. Ответникът нито му вдигал телефона, нито
връщал обажданията му.
На 27.09.2017 г. ищецът изпратил покана на ответника Т.А.Е.,
с която го канел доброволно да изпълни задължението си, но отново тези опити
останали без резултат.
Моли съда /след извършено нарочно уточнение на петитума
на ИМ/ да осъди ответника да му заплати сума в размер на 5553,30 евро,
представляваща задължение по сключения договор за заем, ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 274,90 евро представляваща направените по преводите разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от ответника.
Ответникът настоява настоящата искова молба да бъде
оставена без движение или прекратите настоящето съдебно производство. В
исковата молба не е направено уточнение кога и къде ищецът е сключил с
ответника устен договор за заем, по силата на който той да бъде задължен да
покрие свои задължения. Не е имал среща със същия на посочената в исковата
молба дата 29.03.2016 г. в гр.Варна. Не е поемал никакви задължения към него,
както твърди същият, че с оглед на същите му е превеждал суми по Уестърн юнион.
Първата сума, която е превел е във връзка включването му като член на
Асоциацията на частните детективи. В последствие дал заем на това лице на два
пъти суми в порядъка на 5000 евро т.е. на два пъти по 2500 евро в различни дни
м.юни 2016 г. в гр.Стара Загора. Не отговаряло на истината, че е получавал тези
суми с оглед устна уговорка между тях. Всички срещи, които имал с ищеца са провеждани в гр.Стара Загора.
Същите са били по повод желанието му да бъде член на СНЦ „Бумеранг Асоциация на
частните детективи”. На проведените срещи са присъствали и други три лица. Моли
за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Старозагорски районен съд, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е превел на ответника
исковата сума от 5828,20 евро, от които 5553,30 евро налични средства и 274,90
евро такси, което се установява и от представените по делото 18 броя формуляри
за изпращане на пари /л. 15-л.61 от делото/.
Други доказателства от значение за правния спор не са
ангажирани.
Главният спорен
въпрос по делото е дали е налице валидно облигационно заемно правоотношение между страните по делото.
Договорът за заем
за потребление /паричният заем/ е реален, едностранен, възмезден или
безвъзмезден, и комутативен. Посоченият договор
има своята регламентация в чл. 240, ал.1 ЗЗД, където е дадено легално определение за него. Според тази дефиниция с
договора за заем заемодателят предоставя в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещ в
същия вид, количество и качество. Това обуславя моментът на сключването му – когато е постигнато съгласието между страните, последвано от предаване на паричните средства
на заемополучателя. Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството
по иска за връщане на предоставената на заем сума: 1/ съгласие на страните
за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със
задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от
фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за
връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване,
като доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК се носи от ищеца -
заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника
- заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя. Това е
факт, от който ищецът черпи благоприятни за себе си правни последици и от
недоказването му за него са и последиците от неустановяването му. Ответникът
провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи
възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици /така
решение № 142/07.10.2016 г. на ВКС по т.д. № 1601/2015 г., II т.о., решение №
174/23.07.2010 г. на ВКС по гр.д. №
5002/2008 г., IV г.о., решение № 142/27.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5917/2014
г., IV г.о./.
Съгласно установената
трайна практика на ВКС /напр. решение №
274/19.12.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1285/2012 г., IV г.о., решение № 283/03.10.2013
г. на ВКС по гр.д. № 2202/2013 г., IV г.о., решение № 390/20.05.2010
г. на ВКС по гр.д. № 134/2010 г., ІV г.о., решение № 97/22.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 417/2010 г., ІV г.о., решение
№ 837/13.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1727/2009 г., IV г.о., решение №
69/24.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 584/2010 г., ІІІ г.о., решение № 192/07.11.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 2519/2014 г., III г. о., решение № 52/22.05.2009 г. на ВКС по т.д. №
695/2008 г., І т.о. и др./, заемът за потребление е реален договор, който
се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по
него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. В производството
по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД или иск за установяване на
вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор, в
доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че
сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на
договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не освобождава
ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена
на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил
морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр. В случай, че
предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво
основание е сторено то, не може да се
презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като
задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от
задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени
средства. С други думи не всяко плащане на суми от едно лице на
друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти
си предават парични суми на различни основания. При наличие на различни
хипотези относно факта на плащането не може от самият факт на предаването на
сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор
за заем.
В настоящия случай по делото бе установено предаването
на исковата сума от ищеца на ответника, но не и основанието на което ищеца
твърди да е станало това предаване /заем/. Действително ответникът също не
доказа възраженията си, че всъщност той е дал заем на ищеца, но това
обстоятелство не води до извод за основателност на предявения иск – ищецът не
успя да установи, че паричните средства са били предадени именно като заем.
Такива данни не се съдържат и в единствените доказателства по делото -
представените платежни нареждания – в нито едно от тях не е записано като
основание „заем“. В настоящия случай
отново липсват каквито и да е доказателства, че сумата е преведена като заем,
като дори в платежните нареждания не се сочи основание за превода на паричните
средства, а други доказателства не са налице. Не съществува законова
презумпция, която да замести доказването на основанието, на което сумата е
преведена. Доколкото ищецът твърдеше, че основанието за предаване на паричните
средства е договор за заем, следваше да установи в процеса на доказване не само
предаването на сумата, което е част от фактическия състав на договора за заем,
но и другите му елементи, а именно поето насрещно задължение за връщане на
сумата от ответника и други условия на договора ако има такива /срок за
връщане, лихва и пр./. в производството по иск с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД ищецът следва да установи предаването не просто на средства, а на „заемни
средства“, което предполага установяване на това им качество. Следователно
задължението на ответника по иска да установи своите възражения за недължимост
на сумата по същество не освобождава ищеца от задължението да докаже
основанието на иска си. В процесния случай това не бе сторено от ищеца. Безспорно
бе установено наличието на превод на суми по банкова сметка ***, но не бе
доказано по несъмнен начин поемане на задължение за връщане на същата сума.
Затова предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, като за ищеца остава възможността да претендира процесната сума
въз основа на друг правопораждащ юридически факт.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи разноски на ответника, но тъй като по делото не са
претендирани и не са представяни доказателства за направени такива от ответника,
разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.Р., ЕГН: ********** със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Македония“ № 92, ет. 3, ап. 5 иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Т.А.Е., ЕГН: ********** и адрес: ***
да заплати на В.И.Р. сумата от общо
5828,20 евро /пет хиляди осемстотин двадесет и осем евро и двадесет евроцента/
по следните транзакции: на 29.03.2016 г. - сумата от 214,70 евро с транзакция №
840 878 9431; на 07.06.2016 г. - сумата от 206,00 евро с транзакция № 507 643
5092; на 15.06.2016 г. - сумата от 100,00 евро с транзакция № 857 382 8422; на
17.06.2016 г. - сумата от 214,70 евро с транзакция № 066 873 0114; на
23.06.2016 г. - сумата от 109,80 евро с транзакция № 529 956 1678; на
23.06.2016 г. - сумата от 100,00 евро с транзакция № 780 902 4364; на
29.06.2016 г. - сумата от 109,80 евро с транзакция № 365 860 1687; на
12.07.2016 г.- сумата от 214,70 евро с транзакция № 067 513 4810; на 14.07.2016
г. - сумата от 525,00 евро с транзакция № 571 845 1879; на 24.07.2016 г. сумата
от 525,00 евро с транзакция № 683 851 8061; на 29.07.2016 г.- сумата от 840,00
евро с транзакция № 748 950 0664; на 14.08.2016 г.- сумата от 250,00 евро с
транзакция № 01.292244; на 14.08.2016 г.- сумата от 250,70 евро с транзакция №
736 847 9498; на 23.08.2016 г.- сумата от 164,70 евро с транзакция № 105 973
9245; на 12.09.2016 г.- сумата от 630,00 евро с транзакция № 264 397 7445; на
21.09.2016 г.- сумата от 209,70 евро с транзакция № 071 968 9076; на 26.09.2016
г.- сумата от 1 140,00 евро с транзакция № 508 023 9993; на 19.10.2016 г.-
сумата от 104,80 евро с транзакция № 201 563 1533, представляващи главница
/5553,30 евро/ по устен договор за заем от 29.03.2016 г. и 274,90 евро
представляващи направените по извършените преводи разноски, заедно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 18.09.2019 г. до окончателното плащане като неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: