Р Е Ш Е Н И Е
№76 14.04.2020 година гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд Първо
гражданско отделение
в публичното заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Окръжен съдия: Десислава Динкова
секретар Станка Чавдарова
като разгледа
докладваното от съдията Динкова
гр.дело № 958 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Н.- А.Ю.П., лишен от свобода, изтърпяващ
наказание в затвора - ****, против Прокуратурата на
РБългария, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.01.2015г. до
25.10.2019 г., претърпени в резултат на незаконосъобразно бездействие на
прокуратурата и отказ да инициира възобновяване на НОХД 219/2003г. по описа на
БОС, без преди това да е осъществено разследване за разкриване на новите
обстоятелства, каквито се сочат от ищеца, ведно с обезщетение за забава от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
Ищецът твърди в исковата молба, че по
посоченото дело е осъден на ***********. С молби от 13.07.2012г., 2013 и 2016
или 2017г. поискал от Окръжна прокуратура Бургас да възобнови делото поради
представяне на нови обстоятелства, премълчани досега, но получил откази, като
по последната молба (отпреди 1-2 години) все още липсвало произнасяне. Според
ищеца, макар да били налице предпоставките за възобновяване, Прокуратурата
отказвала да изпълни задълженията си по закон, да възобнови делото и като го
разследва да накаже истинските виновници.
Твърди се още, че с бездействието си, като
отказва да изпълни задълженията си по закон да възобнови и доразследва делото
предвид наличието на нови обстоятелства, Окръжна прокуратура – Бургас нанесла
на ищеца сериозни морални щети, лишавайки го от справедлив процес и справедлива
присъда, обричайки го на доживотен затвор.
С молба
вх.№16726/25.10.2019 год. ищецът е уточнил, че вредите са причинени от
противоправни действия на служители на прокуратурата, а именно от актове на
прокурори от БОП, БАП и ВКП, постановени при изпълнение на служебните им
задължения, които са отказали възобновяване на НОХД №219/2003 год. по описа на
БОС по реда на чл.422 ал.1 т.1 и 3 от НПК, вр.чл.420 ал.1 от НПК, без преди
това да е инициирано по реда на процесуалния закон разследване с образуване на
досъдебно производство за разкриване на новите обстоятелства, които не са били
известни при постановяване на присъдата, каквито се твърдят с подадените за
това молби и сигнали от ищеца. Твърди се, че в резултат на противоправните
действия на ответника, ищецът претърпял болки и страдания над обичайните,
получавал нервни кризи, изпаднал в състояние на отчаяние и обреченост.
В съдебно заседание претенцията се
поддържа, представят се доказателства.
Ответникът е депозирал отговор, с който
оспорва претенцията като неоснователна.
Счита, че компетентен да се произнесе по
повдигнатите въпроси за справедливостта на присъдата е наказателният съд, а
Прокуратурата не е пасивно легитимирана да отговаря по такъв иск.
По същество излага аргументи за липса на
противоправно поведение от страна на служители на Прокуратурата. Счита, че за
възобновяване на наказателно дело не е достатъчно да има подадена молба, а
прокурорът следва да прецени дали е налице някоя от предвидените в чл.422, ал.1
от НПК предпоставки. От друга страна, постановленията на прокурора подлежат на
инстанционен контрол, с оглед на което, за да се ангажира отговорността на
прокуратурата по чл.49 от ЗЗД, постановленията следва да са отменени като
незаконосъобразни или неправилни, а гражданският съд не е компетентен да прави
тази преценка. Сочи, че ищецът не е представил доказателства за подадени от
него конкретни молби, нито за реално претърпени вреди, които да са в причинно-следствена
връзка с актовете / бездействието на прокурора, предвид което фактическият
състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД не е изпълнен.
Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа, представят се доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е осъден на ***********
по НОХД№ 219/2003 год. по описа на БОС и изтърпява наказанието в Затвора
Бургас.
От фактическа страна се
установява, че от 2016 год. той подава до прокуратурата молби за отмяна на
влязлата в сила присъда. Приобщена е преписка вх.№12701/2016 год. по описа на
ВКП, в която се съдържа писмо до ищеца за това, че не са налице основания за
иницииране от страна на главния прокурор за възобновяване на НОХД №219/2003
год. по описа на БОС по реда на чл.420 ал.1, вр.чл.422 ал.1 т.5, вр.чл.348 ал.1
т.1 -3 от НПК. С постановление от 12.07.2019 год. на Административния
ръководител на БОП е отказано изготвяне на искане за възобновяване на НОХД
№219/2003 год. по описа на БОС по молба на ищеца, потвърдено с постановление от
06.08.2019 год. на прокурор Досева от БАП и постановление от 16.09.2019 год. на
прокурор Софиянски от отдел „Съдебен“ при ВКП.
С постановление от 08.10.2019 год. на Административния ръководител на
БОП отново е отказано изготвяне на искане за възобновяване на НОХД №219/2003
год. по описа на БОС, потвърдено с постановление от 21.10.2019 год. на прокурор
Досева от БАП и постановление от 15.11.2019 год. на прокурор Софиянски от отдел
„Съдебен“ при ВКП. В промеждутъка между 2016 и 2019 год не са установени откази
на прокурори по молби на ищеца за изготвяне на искане за възобновяване. От
мотивите на постановление от 16.09.2019 год. на прокурор Софиянски от отдел
„Съдебен“ при ВКП се установява, че
ищецът е поискал възобновяване и през 2014 год., като е бил постановен отказ на
12.09.2014 год. по преписка №5819/2014 год. на БОП, но този акт на
прокуратурата е извън процесния период, за който се претендира обезщетение за
вреди.
На основание чл. 7 от Конституцията на РБ, държавата отговоря пряко за вредите, причинени от
незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица.
Претенцията е квалифицирана
от съда по чл.49 от ЗЗД, вр.чл.45 от ЗЗД. Фактическият състав на
гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата по чл.49 от ЗЗД включва противоправно деяние (действие или бездействие), осъществено от
служители/работници на възложителя, настъпили вреди, причинна връзка, възлагане
на определена работа, при или по повод на която е настъпил вредоносния
резултат.
В конкретния случай не се спори, че отказите
са постановени от прокурори – от лица, които се намират в служебно
правоотношение с ответника. С решение № 110 от 14.06.2013
г. на ВКС по гр. д. № 93/2012 г., IV г. о., ГК се приема, че когато
отговорността на
възложителя на работата не може да бъде реализирана
по ЗОДОВ - специалния закон, уреждащ отговорността на държавата при участие в
процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти,
отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД. В конкретния случай
сочените като източник на вредите действия/бездействия на прокуратурата не
попадат в предметния обхват на ЗОДОВ и поради това претенцията следва да бъде
квалифицирана по общия текст на чл.49 от ЗЗД.
Приложени са молбите на
ищеца, в които той уведомява прокуратурата, че са налице обстоятелства, които
не са били известни на съда при постановяване на осъдителната присъда, вкл.за
това кой е извършил деянието, как е извършено и при какви обстоятелства. Първата по време
молба е вх.№12701/13.12.2016 год., а останалите молби са изпратени до
прокуратурата през 2019 год.
Предпоставките по чл.422
ал.1 т.3 от НПК за възобновяване на наказателно дело са две кумулативни – чрез
разследване да се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били
известни на съда, постановил присъдата, и да имат съществено значение за делото.
Съдебната практика последователно приема, че тези обстоятелства за „разкрити
чрез разследване“ когато това е сторено по реда на Глава седемнадесета от НПК
или в хода на съдебно следствие, включително в рамките на друго дело или на
нарочно производство, но и при прокурорска проверка по реда на чл.145 от ЗСВ в
рамките на т.нар. „разследване в широк смисъл“ – така решение №103/09.06.2016
год. по н.к.д.№355/2016 год. на І н.о. на ВКС, решение №288/23.09.2015 год. по
к.н.д.№944/2015 год. ІІІ н.о. ВКС.
При постановяване на
цитираните по-горе постановления от 2019 год. (постановлението от 2016 год. не
е представено от ответника, а само писмото за постановения резултат до ищеца),
прокурорите от БОП, БАП и ВКП са приели, че обстоятелствата по чл.422 ал.1 т.3 от НПК могат да бъдат разкрити само чрез разследване по Глава ХVІІ от НПК или
съдебно следствие. Не са предприети действия по разследване в „широк смисъл“ по
чл.145 от ЗСВ, включително не е подложено на проверка твърдението на ищеца за
такива обстоятелства, имащи съществено значение за делото. В постановлението от
12.07.2019 год. на Административния ръководител на БОП е коментирано, че е
изискано събиране на сведения, но това е направено единствено с цел да се
установи кои други лица са искали възобновяване на същото дело и дали и кои органи са постановили откази.
Действително, както се сочи от ответника, гражданският
съд не е компетентен да извърши проверка налице ли са предпоставки за
иницииране на процедура по възобновяване на приключило наказателно производство,
както и за законността на постановените откази, които са проверени по реда на
инстанционния контрол. Невярно е твърдението, че гражданският съд не е
компетентен да проверява налице ли е противоправност в действията на
прокуратурата. С решение № 348/18.01.2018 год. по гр. дело № 495 по описа за
2017 год. на ВКС, ІV г.о., се приема, че действията на служители на съда,
прокуратурата и следствието, също могат да бъдат противоправни и да причинят
вреди, което означава, че гражданският съд следва да извърши преценка за
наличие на противоправни действия/бездействия, а оттам – и за отговорността по
чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.5 ал.5 от ЕКЗПЧОС.
Противоправността в
конкретния случай произтича от непровеждането на разследване / предварителна
проверка за неизвестните и важни обстоятелства, изложени от ищеца, като прокурорите
са постановявали директни откази, позовавайки се на довода, че новите обстоятелства
могат да бъдат установени само чрез разследване по глава ХVІІ от НПК или чрез
съдебно следствие, както и на довода, че от молителя са въведени единствено
твърдения, неподкрепени с други данни. Този довод противоречи на установената
съдебна практика, цитирана по-горе, на закона -
чл.145 ал.1 и 2 от ЗСВ и на законовото задължение на прокурора по чл.145
ал.5 от ЗСВ иска отмяна на незаконосъобразни актове в срока и по реда,
предвидени със закон. От ищеца не може да се очаква да подкрепи твърденията си
с доказателства, тъй като той е лишен от досег с околния свят поради естеството
на наложеното му наказание. Противоправно е и позоваването на резултатите от
друга преписка, образувана по молба на осъдения С. Д., в която последният е
твърдял за съучастническата роля на П. П.в същото деяние, за което е осъден
ищеца. Дори и такова постановление да съществува по преписка, образувана по
молба на трето осъдено лице по същото дело, прокуратурата не е освободена от
законовите си задължения по чл.145 от ЗСВ и чл.127 от Конституцията на РБ.
Правото на прокурора на преценка по чл.422 ал.1 т.3 от НПК не може да бъде отречено
от гражданския съд, но то ще бъде упражнено законосъобразно само след като бъде
осъществена реална проверка за наличието на неизвестни и важни обстоятелства по
смисъла на процесуалния закон.
От противоправните действия
и бездействия на прокурорите при БОП, БАП и ВКП ищецът е претърпял
неимуществени вреди, за които свидетелстват разпитаните свидетели. Те сочат, че
след отказите ищецът се затворил, престанал да общува с другите лишени от
свобода, изпаднал в ***, дори не искал да излиза „на каре“ (св.Ч.И.). Не
можел да спи, влизал в пререкания с надзирателите, поболял се и започнал да приема
лекарства за **** (св.И.И.).
В обобщение съдът намира, че
са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание
чл.49 от ЗЗД – на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
психическо и морално страдание, ***, раздразнителност, чувство
на обреченост. Не са представени писмени доказателства за влошаване на
здравословното му състояние, а и такива вреди не се твърдят с уточнителната
молба вх.№16726/25.10.2019 год. Тези вреди са в причинна връзка с отказите на
прокуратурата, макар, че видно от материалите, предоставени от ПРБ с молба
вх.№20851/30.12.2019 год., ищецът е писал многобройни жалби и във връзка с
условията за изтърпяване на наказанието си, които са неотносими към предмета на
настоящото дело. Свидетелите обаче изнасят, че *** у ищеца е възникнала в
резултат на отказите за възобновяване на делото му и това е обяснимо предвид
естеството и тежестта на наложеното му наказание.
Според чл.51 ал.1 от ЗЗД, на
обезщетение подлежат всички вреди (имуществени и неимуществени), които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, а неимуществените вреди се
обезщетяват по справедливост.
Засегнатите от деликта
неимуществени блага нямат парична оценка, а тяхното обезщетяване, което съдът е
длъжен да определи по справедливост, не
ги възстановява, а ги компенсира. Затова още с т.11 от ПП №4/1968 год. на ВС са
маркирани обективно съществуващите обстоятелства, които следва да бъдат взети
предвид при определяне на обезщетението: характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални
страдания, възраст и т.н.
Съобразявайки вида, характера и продължителността
на причинените психически страдания на
ищеца, съдът приема, че следва да му се присъди обезщетение в размер на 2 000
лв., а за разликата до предявения размер от 30 000 лв. претенцията следва
да бъде отхвърлена. Тук следва да се
посочи, че в исковия период са постановени общо три отказа на прокуратурата да
инициира възобновяване (един през 2016 год. и два през 2019 год.), а не
многобройни такива, както се твърди в исковата молба, като при това единствено
през 2019 год. ищецът е изложил в
молбите си конкретни данни, които биха могли да бъдат подложени на проверка –
за съучастничество на оправдано лице по НОХД №219/2003 год. и за
обстоятелствата, при които е извършено деянието.
Мотивиран
от така изложените съображения Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Н.- А.Ю.П. с ЕГН **********,
лишен от свобода, изтърпяващ наказание в затвора – Бургас, обезщетение за понесените
от него неимуществени вреди в размер на 2 000 (две хиляди) лева, изразяващи
се в психическо и морално страдание, претърпяно от противоправните действия и
бездействия на прокурори от БОП, БАС и ВКС, ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба в съда – 20.06.2019 год., до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до
предявения размер от 30 000 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: