Р Е Ш Е Н И Е
№ 386
град Пловдив, 27.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети
състав, в открито заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като
разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ
административно дело № 1953 по описа за 2022 година, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по жалба на В. В.Р.
***, ЕГН **********, против Решение изх.
№ 53-03-2478 18#/
13.05.2022 г. за оттегляне на Удостоверение А1 с № 220088342641 от 24.10.2018
г., издадено от Е.К.М. – гл.инспектор по приходите при ТД на НАП – София. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано,
като се моли съда да го отмени, по съображения, подробно изложени в жалбата.
В СЗ адв.Д. поддържа жабата, представя писмени
бележки, претендира разноски.
Ответникът чрез процесуален представител юрк. К. оспорва жалбата и
претендира юрисконсултско възнаграждение, представя писмени бележки
Жалбата е подадена в срок и
от лице, което има правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. Разгледана
по същество е основателна.
С атакуваното решение е оттеглено
Удостоверение А1 с № 220088342641 от 24.10.2018 г.Като мотиви за оттеглянето се
сочи, че във връзка с издаденото удостоверение по искане на белгийската
компетентна институция по приложимо законодателство е стартирана процедура на
диалог съгласно Решение № А1 от 12 юни 2009 г. за установяване па процедура на
диалог и помирение по отношение на валидността на документите, определянето на
приложимото законодателство и предоставянето на обезщетения съгласно Регламент
(ЕО) №883/2004 (Решение № А1) по отношение на българското дружество „АНТО-АН БГ“
ЕООД , ЕИК ********* (сегашно наименование: „ДС МЕНИДЖМЪНТ ГРУП“ ЕООД). Белгийската институция изразява несъгласие с издаденото
удостоверение А1 и отправила искане за неговото оттегляне. Мотивът за това било
проведено в Белгия досъдебно производство срещу дружеството „AHТО-AH БГ"
ЕООД, в рамките на което бил обоснован
изводът, че с оглед събраните доказателства можело да се направи предположение,
че са издавани фактури за фиктивни сделки в България, за да бъде доказано
изпълнението на задължителното условие за наличие на поне 25% от общия оборот
на работодателя в изпращащата държава. При неизпълнение на това условие не можела
да се приложи разпоредбата на чл. 12 (1) от Регламент (ЕО) №883/2004 на
Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на
системите за социална сигурност (Регламент ЕО № 883/2004). Въз основа на представените констатации цялата
преписка, ведно с приложените доказателства била изпратена до компетентната териториална
дирекция на НАП за анализ и становище след извършване на обстойна проверка. Компетентната
териториална дирекция на НАП приключила
проверката с Доклад, въз основа на който ревизиращият екип също изказал съмнения относно реалността на
предоставените услуги, предмет на разследване в Белгия. С оглед на това не можело
по категоричен начин да се установи наличието на съществена дейност на
командироващото дружество на територията на България, което било задължително
изискване за прилагане на чл. 12(1) от Регламент ЕО № 883/2004, а ако не били
изпълнени тези задължителни изисквания спрямо командированите заети лица се
прилагало законодателство на държавата-членка, в която осъществяват дейност - т.е.
държавата по месторабота (основание -
чл. 11(3)(а) от Регламент ЕО № 883/2004). С оглед гореизложеното органът
счел, че е налице основание за оттегляне
на издадено удостоверение А1. Така
постановеното решение според настоящия състав на съда страда от липса на
мотиви. Такива конкретни мотиви, които да обосноват съобразно критериите на АПК
и съдебната практика, оттеглянето на удостоверението, не се съдържат и в
решението на горестоящия орган, по жалба на лицето по административен ред.
Съгласно
чл.91а, ал.1 от ДОПК „Удостоверението по чл. 88, ал. 2 може да бъде
оттеглено от органа по приходите, който го е издал, по искане на чуждестранна
компетентна институция или когато се открият нови факти и обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за издаването му.“ Следва да се отбележи, че такова искане е
налице /нови факти и обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за издаването не се сочат и обсъждат, а съмненията не представляват
факти, поради което не следва да бъдат коментирани/, но това в никакъв случай
не означава, че издателят на оспореното решение действа в условията на
обвързана компетентност. Този извод следва от разпоредбата на чл.5 (2) от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 987/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И
НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане
на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност,
съгласно която „При съмнение относно валидността на документ или точността на
фактите, на които се основават съдържащите се в него сведения, институцията на
държавата-членка, която получава документа, отправя питане до издаващата
институция за необходимите разяснения и, когато е уместно, отнемането на този
документ. Издаващата институция
преценява отново основанията за издаването на документа и, при
необходимост, го отнема.“ В случая липсва такава преценка на основанията за
издаване на документи, както и липсва обсъждане на конкретни нови факти и
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
издаването на документа, което представлява
практическа липса на мотиви - основание за отмяна на акта по чл.146, т.2 от АПК. Тази липса на мотиви - фактическите основания,
от които органът черпи упражненото от него публично субективно право - не само
препятстват индивидуализирането му, за да може то да бъде проверено от съда, но
и сочи пряко на отсъствието му. Липсата
на мотиви не може да бъде попълвана пред и от съда с доказателства, тъй като
изобщо няма предмет на доказване, нито може да бъде заменена от посочването на
правни основания. Поради това следва да бъде отменено
атакуваното решение, като преписката бъде изпратена за ново произнасяне в
съответствие с мотивите на решението.
При този изход на спора и предвид претенциите
на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на жалбодателя в размер на 710 лв. /10 лв. внесена ДТ и 700 лв. заплатено адвокатско
възнагражение, колкото е посочено в чл.2, ал.2 от ДПЗС, съответно
съобразно представените разписки/, а
направеното възражение за прекомерност е неоснователно.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение изх. №53-03-2478 18#/13.05.2022
г. за оттегляне на Удостоверение А1 с №
220088342641 от 24.10.2018 г. издадено от Е.К.М. – гл.инспектор по приходите
при ТД на НАП – София.
ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне в
съответствие с мотивите на решението.
ОСЪЖДА НАП – гр.София да заплати на В. В.Р. ***, ЕГН **********, разноски в размер
на 710 лв./седемстотин и десет лева/
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: