Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 527 22.02.2017 г. град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, V граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3646 по описа на съда за 2015 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация по чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът ***, представлявано от Р.М.М., чрез пълномощника си адв. М.М., е предявил против „Глобъл Транс България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район Южен, ул. „Д. Талев“ № 126, представлявано от управителя С.Б.Г., иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 2300,05 лева, представляваща главница дължима по фактура № *** г., сумата от 99,86 лева – лихва за забава върху главницата от 2300,05 лева по фактура № *** г., за периода 21.10.2014 г. – 25.03.2015 г., сумата от 2452,61 лева, главница дължима по фактура № *** г., сумата от 102,38 лева – лихва за забава върху главницата от 2452,61 лева по фактура № *** г., за периода 27.10.2014 г. – 25.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2015 г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че съгласно заявки – договор с № *** от 11.08.2014 г. и с № *** от 20.08.2014 г. между страните възникнало правоотношение, свързано с превозването на товар от Унгария до България и обратно. Съгласно условията на договорите ищецът извършил превоза на 64 палета омекотител за пране от товарен пункт на „Кемобил“ ООД в Унгария до разтоварен адрес на Лидл, България и на същия товар от Лидл, България обратно до „Кемобил“ ООД Унгария. Твърди се, превозите да са извършени при спазване на изискванията за качество, навременност и с грижата на добър търговец. При пристигане на товарната композиция от камион рег. № *** и ремарке рег. № *** в България на разтоварния адрес на 14.08.2014 г., след разтоварване на част от стоките – 19 палета, служителите на товарополучателя – Лидл, България установяват, че омекотителите не са във вида, в който са били поръчани на товародателя. Поради това отказали да приемат стоката и натоварили палетата обратно в камиона. В хода на тази дейност била нарушена формата/целостта на опаковките на част от тубите с омекотители. Шофьорът на камиона вписал това обстоятелство в т. 18 от товарителница ЧМР № *** г. По обичай в подобни ситуации от страна на ищеца бил извикан авариен комисар, който на място да направи констатации на състоянието на товара и да ги обективира в официален авариен доклад. При пристигането му бил отпратен от служителите на Лидл, България с мотив, че няма да бъде ангажирана отговорността на превозвача и не било необходимо да се правят излишни разноски за възнаграждение на комисаря. Товарната композиция била принудена да остане в базата на Лидл в *** до вечерта на другия ден, без да са получени конкретни устни или писмени нареждания от страна на възложителя на превоза – ответник в настоящото производство или на собственика на товара. Поради обективна невъзможност да продължи да престоява в базата на Лидл, България, камион с № *** и ремарке с № *** с процесния товар в тях, напуснал разтоварния адрес и разтоварил стоката в склад на ***, нает от ищеца за съхранението й до получаване на писмени или устни разпореждания на товародателя или възложителя по договора. По телефона били получени разпореждания от ответника, товарът да бъде закаран отново в базата на Лидл, България в ***, където пристигнали унгарски служители на товародателя за препалетизиране на стоката. При пристигането им, се оказало, че проблемът не е в палетизирането, а имало пълно несъответствие между поръчаните и доставени стоки, като било необходимо товарът да се върне обратно при товародателя. Превозвачът се обърнал с писмено искане към ответника за разпореждане какво да се случи със стоката от този момент нататък. Ответникът дал писмено разпореждане товарът да се върне обратно при товародателя и подал към ищеца заявка – договор № ***. Оформена била товарителница ЧМР от ***, в която в графа 18 шофьорът на товарна композиция /камион № *** и ремарке ***/ вписал своите констатации относно недостатъците на товара при натоварването му. Товарът бил върнат в Унгария при товародателя, където бил приет и товарната композиция – освободена.
Платец на уговореното навло и в двата договора за превоз бил ответника, като плащането следвало да стане по банков път по сметка на превозвача в срок до 60 дни от получаване на фактура и 2 броя ЧМР, както и документите от приема на товара. Същите били изпратени с препоръчано писмо до получателя на 21.08.2014 г. и съответно на 27.08.2014 г. Въпреки това обаче, до момента ответникът не бил заплатил претендираните суми, като по случая били проведени и многократни разговори. В тази връзка се допуснало и обезпечение на бъдещ иск по частно гр. дело № ***. Поради провеждането на преговори между страните за доброволно уреждане на спора, които се проточили с около седмица извън указания от *** срок за предявяване на исковете, допуснатото обезпечение било отменено. Това наложило подаването на молба за допускане на обезпечение на предявените искове по настоящото дело по реда на чл. 395 ГПК. С определение № ***. съдът допуснал обезпечение на предявените искове чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника.
С оглед изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендират се както разноските по делото, така и тези, направени в обезпечителното производство. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който претенцията се оспорва. Излага, че товарът е приет от
превозвача без каквито и да е отбелязвания или резерви. Действително на ***
товарната композиция с камион с рег. № *** и ремарке с рег. № ***, достига до
адреса на товарополучателя – Лидл България, който при приема на стоките
установява, че същите не отговарят на изискванията за доставка и палетиране.
Поради тази причина, служителите от „Прием на стоки“ в Лидл България, отказали
да получат така доставените стоки. За този отказ на получателя, превозвачът бил
уведомен незабавно, като по този начин товарополучателят изпълнил вмененото му
в Конвенцията задължение. Сочи, че предприетите от ищеца действия по престоя на
товарната композиция и разтоварването на стоките в склад на трето лице, не били
съгласувани както със спедитора /ответник по делото/, така и с получателя на
стоките – Лидл България, включително и с изпращача на същите. Изпращачът на
товара, получил информация за възникналия проблем, изпратил свой екип, който да
провери на място, каква част от стоките погинали и каква част от стоките могат
да се преопаковат и доставят на получателя Лидл България и каква част се
нуждаят от опаковане и връщане. Същият екип бил натоварен със задачата да
установи причината за възникналия проблем. Екипът, изпратен от изпращача, при
вида на стоките, отказал повторното опаковане на съхраненото /което да се
достави на товарополучателя/ и на останалото – с недобър търговски вид, което
да бъде приготвено за връщане в Унгария. На 20.08.2014 г. ответникът подал
заявка – договор № *** до ищеца. Съгласно същата, стоките, които били отказани
да бъдат приети в Лидл България, следвало да се върнат обратно до Унгария – на
адреса на изпращача. Ищецът приел тази заявка, като по подадената от същия
информация, товарът се транспортирал с композиция: влекач с рег. № *** и
ремарке с рег. № ***, която била различна от първоначалната. Във връзка с
договора била изготвена ЧМР – товарителница от 20.08.2014 г. с изпращач Лидл,
България и получател Кемобил ООД – Унгария. В същата, предвид повредените
опаковки на стоките, служител на превозвача, в графа 18, нанесъл забележките
си. Товарът бил получен на адреса в Унгария на 25.08.2014 г.
Сочи, че съгласно предвиденото в чл. 12 и 13 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, изпращачът
и получателя на товара имат право да се разпореждат със стоката, като
превозвачът няма право самостоятелно да се разпорежда и да взема решения
свързани с товара. Това се отнасяло и до претоварването на стоките на друга
композиция, без разрешение на изпращача или получателя или без изрично предвидена
и отбелязана предварително в ЧМР – товарителницата такава възможност. В
настоящия случай ищецът – превозвач извършил такова разпореждане със стоките,
като разтоварил, а след това натоварил същите, без разрешение както на
изпращача, така и на получателя, на друг камион с влекач, като твърди това да е
грубо нарушение на Конвецията.
Във връзка с горното, твърди да не дължи плащане на
навлото за транспорта – при неспазване на клаузите на ЧМР- конвенцията, от
превозвача, товародателят има право да задържи размера на навлото. Твърди да не
дължи плащане по нито една от двете фактури, тъй като по първата е налице пълно
неизпълнение на договора за превоз, а превозът по връщане на стоката в Унгария,
за увреждане на която носи отговорност превозвача, също не следвало да бъде за
сметка на ответника.
В срока за отговор на исковата молба е предявен
от „Глобъл Транс България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район Южен, ул.
„Д. Талев“ № 126, представлявано от управителя С.Б.Г. против ЕТ ***, представлявано от Р.М.М. насрещен иск с правно
основание чл. 17 и сл. от Конвенцията
ЧМР и чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 373, ал. 1 ТЗ, за осъждане на ответника
да му заплати сумата от 5407,85 лева, представляваща стойността на увредения
товар.
Твърди, че товарът бил приет от превозвача без каквито
и да било отбелязвания или резерви, като от това следвало, че стоките били във
вид и пакетирани /палетизирани/ съгласно изискванията за транспортиране и
шофьора, действащ от името на превозвача се е съгласил с това. Когато на ***
товарната композиция достигнала товарополучателя Лидл България, служителите му
отказали да получат така доставените стоки, тъй като същите установили, че те
не отговарят на изискванията за доставка и палетиране. За този отказ на
получателя, превозвачът е уведомен незабавно, като по този начин
товарополучателят изпълнил вмененото му в Конвенцията задължение.
Заявява, че във времето от пристигане на
композицията в България, до връщането й обратно, превозвачът извършил
разтоварване на стоките в склад, след което предприел ново натоварване, при
които действия счита да са настъпили увредите по товара, като тези действия не
били съгласувани както със спедитора „Глобъл Транс България“ ЕООД, така и с
получателя на стоките – Лидл България, включително и с изпращача на същите.
Изпращачът на товара, изпратил свой екип, който да провери на място, каква част
от стоките са погинали и каква част от тях могат да се преопаковат и доставят
на получателя Лидл България, както и каква част от тях се нуждаят от опаковане
и връщане. Същият екип бил натоварен и със задачата да установи причината за възникналия
проблем. Екипът, изпратен от изпращача, при вида на стоките, отказал повторното
опаковане на съхраненото, което да се достави на товарополучателя и на
останалото – с недобър търговски вид, което да бъде приготвено за връщане в
Унгария. На 20.08.2014 г. „Глобъл Транс България“ ЕООД подал до ответника по
насрещния иск заявка – договор № ***, съгласно която стоките, които е било
отказано да бъдат приети от Лидл България е следвало да се върнат на адреса на
изпращача в Унгария. Заявката била приета, като товарът се транспортирал с
композиция: влекач с рег. № *** и ремарке с рег. № ***, която била различна от
първоначалната. Във връзка с този договор била изготвена ЧМР товарителница от
20.08.2014 г. с изпращач Лидл България и получател Кемобил ООД – Унгария. В
същата, предвид повредените опаковки на стоките, служител на превозвача, в
графа 18, нанесъл забележките си. Товарът бил получен на адреса в Унгария на
25.08.2014 г.
В превозното правоотношение, развивало се с
участието на няколко последователни спедитори, ищецът по насрещния иск бил
последния по ред спедитор, който пряко сключил договора за превоз на стоките и
по този повод контактувал с ответника по насрещния иск. Тъй като ищецът по
насрещния иск бил последващ спедитор, предходният такъв от българска страна в
превозното отношение бил „Еко Ресурс Инвест“ ЕООД, който от своя страна имал
договорни отношения с КЛП Шпед ООД /спедитор от унгарска страна/, който имал
преки договорни отношения с Кемобил /изпращач на товара/. Твърди, че след
настъпването на увредата на товара и връщането на камиона със стоката в Унгария,
унгарският изпращач на товара остойностил вредата – стойността на погиналите
общо 1239 броя опаковки изплакващ препарат, заедно със стойността на
пренареждането на новите палети и преопаковането на цялата стока, като
последователно участниците в превозното правоотношение – от изпращача на товара
до последния спедитор /ищецът по насрещния иск/ били изискали от спедиторите
плащане на вредата: Кемобил ООД изискал плащане на щетата от КЛП Шпед ООД, на
свой ред КЛП Шпед ООД изискал плащане на щетата от Еко Ресурс Инвест ООД, което
дружество от своя страна изискало плащане на вредата от последващия и всъщност
последен спедитор – Глобъл Транс България ЕООД. Във връзка с увреждането на
товара Еко Ресурс Инвест ООД издал на Глобъл Транс България ЕООД фактура за
префактуриране на чужд разход – нанесена щета в размер на 5407,85 лева, като за
същата сума последното дружество издало фактура префактурираща стойността на
щетата на лицето, носещо реално отговорността за настъпването й – ЕТ ***, която
фактура била издадена на 10.03.2015 г.
С оглед изложеното, от което се установява
същественото неизпълнение на задълженията на превозвача, при което последният
извършил самоволно и не по поръчка на нито една от страните в превозното
отношение, разтоварване и оставяне на склад на стоките, като предприел и ново
натоварване на същите, отново без съответното указание от изпращач, получател
или спедитор по превозното отношение, което било извършено от превозвача преди
стоките да бъдат доставени до местоназначението си, където настъпило или при
разтоварването или при натоварването, или поради необезопасяване на товара по
време на превоза, били причинени вреди на изпращача на товара в размер на
5407,85 лева – стойност на погиналия товар и стойността на разходите по
препалетизиране и преопаковане на стоката, платени от ищеца по насрещния иск,
като последен по ред спедитор, на предходния такъв.
С молба за отстраняване на нередовности на насрещен
иск от 01.07.2016 г., ищецът по насрещния иск, уточнява, че по пера
претърпените вреди по време на превоза, нанесени върху товара, както и
размерите на същите са, както следва:
Напълно погинали са общо 1239 броя
омекотители/изплакващи препарати, в разфасовки от по 4 литра, с марка на
препарата ***, т.е. неизползваеми били както самия препарат, така и бутилката,
в която същият бил опакован за транспортиране и продажба. Освен това било
необходимо препалетизиране и преопаковане на целия товар, поради увредата и
погиването /с разлив на самия омекотител/. Затова към размера на вредата от
превоза се включват следните пера: стойност на препарати /омекотители/
изплакващ препарат/ с марка „Далвия“, разфасовка от по 4 литра; стойност на
опаковка на товара; стойност на съпътстващи разходи –
препалетизиране/товарене/разтоварване на цялата стока в камиона.
Стойността на причинената при превоза от превозвача
вреда била обективирана във фактура, издадена от Кемобил ООД на КЛП Шпед за
разходи, свързани с щетата, от 19.09.2014 г., както и във фактура от 10.09.2014
г., издадена от Кемобил на КЛП Шпед за погиналата стока, цена на опаковката и
съпътстващи разходи /препалетизиране, товарене/разтоварване/. На база издадената
от Кемобил фактура за щета на КЛП Шпед, същото издало на Ийст Карго Транс
/втори спедитор/ фактура за сума, равняваща се на 5407,85 лева. Въз основа на
тази фактура Ийст Карго Транс издал фактура на следващия спедитор Еко Ресурс
Инвест ЕООД, който от своя страна издал фактура на Глобъл Транс България ЕООД,
който на свой ред издал фактура за посочената по-горе сума на ЕТ ***.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника по насрещния иск да му заплати сумата от 5407,85 лева,
съставляваща стойността на увредения товар, както следва: сумата от 2976,48
лева - стойност на изцяло погинали препарати с марка *** разфасовка от по 4
литра – 1239 броя; сумата от 713,29 лева – стойност на опаковка на товара;
сумата от 1718,08 лева – стойност на съпътстващи разходи – препалетизиране
/товарене/разтоварване на цялата стока в камиона.
Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по насрещния иск, с който оспорва същия,
като неоснователен.
Твърди, че процесния транспорт е извършен при
спазване на всички изисквания за качество и навременност. При пристигане на
камиона в разтоварния пункт, на товарополучателя първо били представени
документи за приемка. Лицето, което приело товара, огледало и констатирало, че
превозът бил извършен без забележки, положил печат върху фактурата и върху ЧМР
товарителницата, че стоката е получена без да се констатират недостатъци по
време на транспортирането. В тази връзка било разпоредено разтоварване. В хода
на сваляне на палетите от камиона лицата, които разтоварват констатирали, че е
извън техните възможности да запазят целостта на палетите, които започнали да
се разпадат и тубите да се разпиляват по земята.
Твърди се на разтоварния пункт в *** стоката да е
пристигнала в цялост. При фактическото сваляне от камиона на 19 палета
омекотителите се разпилели, като се констатирала негодност на палетите да
издържат разтоварването, да бъдат съхранени продължително време в склада на
товарополучателя, съответно разпределени към търговската мрежа в цяла България
и многократно претоварени на различни превозни средства в този процес.
Получателят на товара имал претенции към опаковките на стоката /палетите/ като
цяло. Омекотителите били палетизирани на три реда един върху друг по 27 бройки
на всеки ред. Не били поставени стабилизиращи и неогъващи се елементи.
Необходимо било връщане на цялата пратка обратно в
Унгария и пълната й трансформация с нови, значително по-качествени материали.
Поради това било наредено обратното връщане на товара при товародателя. Тези
действия на констатиране и вземане на решения продължили във времето общо шест
дни. През това време, се осъществили т.нар. „денгуби“ от превозвача – време, в
което камионът престоява поради извънредни причини. За тези денгуби се
предвиждали финансови компенсации в размер 200 евро на ден /чл. 8 от ОУ към
заявка – договор за превоз/. Със съгласието на ответника и при спазване на
всички изисквания за грижата на добрия търговец, на свои разноски разтоварва
стоката и я съхранява в склад в гр. С. до получаване на инструкции как да
процедира по-нататък. Заявява, че не е вярно твърдението в насрещната искова
молба, че превозвачът се „разпоредил“ с товара в разрез с нормите на
Конвенцията за международен превоз на товари. Точно обратното, твърди, постоянно
да е имало телефонни разговори, скайп кореспонденция и електронно разменени
писма.
Твърди претенциите на ищеца по насрещната искова
молба многократно да надхвърлят стойността на твърдяната бройка погинали
омекотители – 1239 броя. Останалата стока била в непокътнато състояние. Пълното
препалетизиране на целия товар било наложително за да бъде приета изобщо
стоката от товарополучателя. Недопустимо било ангажирането на отговорността на
превозвача за недостатъци, които са във вина на товародателя. Стоката била
натоварена и превозена без забележки на шофьора по приемане на товара, тъй като
той преценил, че ще извърши транспортирането успешно в този й вид, което се й
случило. Така било описано и в ЧМР товарителниците. Отговорност за това
следвало да се носи от товародателя, който следвало да предвиди многократното
претоварване на стоките от склад към магазинна мрежа.
С молба с вх. № 55180/26.11.2015 г. ищецът по
насрещния иск оспорва изцяло подадения насрещен иск.
С предявения насрещен иск ищецът по него поискал
допускането на обезпечение на насрещните искове, което е сторено от съда с
определение от 21.03.2016 г.
С молба от 30.03.2016 г. в отговор на насрещния иск
ответникът по него ЕТ *** направил искане за привличане на трето лице – помагач.
С определение от 30.03.2016 г. съдът е конституирал като трето лице помагач –
на страната на ответника по насрещния иск – „ДЗИ – Общо застраховане“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул.
Георги Бенковски № 3, представлявано от ***.
От третото лице помагач е постъпил отговор на
исковата молба с вх. № *** г. Прави възражение за изтекла погасителна давност,
по реда и при условията на чл. 378, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Счита, че настъпилата вреда се дължи на неподходяща
опаковка на стоката, от една страна, а от друга на неправилно натоварване на
стоката. Що се отнася до осъщественото пренатоварване на стоката на друг автомобил,
то същото било извършено с оглед запазване и съхраняване на целостта на товара,
които действия превозвачът бил длъжен да извърши, предвид липсата на активност
от страна на спедитора. Спедиторът бил своевременно уведомен за възникналия
проблем, след което той, а не превозвачът следвало да бъде активната страна и
да предложи вариант на действие.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установи следното:
Представени са заявка - договор *** г. и заявка
договор *** г. за транспорт, с които между ищеца и ответника са възникнали
правоотношения свързани с извършване на транспорт на стоки от Унгария до
България и от България до Унгария при съответни условия - срок, цена, изискуема
документация за извършване на превоза.
Представена е международна товарителница /ЧМР/ за
транспорта, извършен от Унгария до България, в която е отразено от шофьора на
камиона, като представител на превозвача, че при пристигане в Лидл били
разтоварени 19 палета, след което били натоварени отново в камиона, при което
се причинило счупване и нарушаване на много от тях.
Представена е и международна товарителница /ЧМР/ за
транспорта, извършен от България до Унгария, в която също е отразено от шофьора
на камиона, като представител на превозвача, че при натоварване на стоката,
върната от Лидл България, се установило, че същата е деформирана и много
наранена, при което фирмата – превозвач не носи отговорност при превозването.
Приложена е писмена кореспонденция между страните
във връзка с щетата по товара и изпълнението на превоза.
Приети са още фактура за
транспорт с № ***., издадена във връзка със заявка № ***и фактура с № ***,
издадена по заявка № ***, както и фактура № *** г., издадена от „Еко Ресурс
Инвест“ ЕООД с получател ответника „Глобъл Транс България“ ЕООД, за
префактуриране на чужд разход – щета, както и фактура № ***, издадена от
ответника с получател ищеца, за префактуриране на чужд разход – нанесена щета
По делото е приета съдебно -
счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка на съответните
записвания е установило, че фактура № *** на стойност 5407,85 лева, издадена от
„Еко Ресурс Инвест“ ЕООД с получател ответника „Глобъл Транс България“ ЕООД, е
осчетоводена и в счетоводствата на двете дружества и като основание за издаване
на фактурата било записано префактуриране на чужд разход – нанесена щета.
Процесната фактура е платена по банков път на ***.
Представени са и фактури,
издадени във връзка с установената щета от доставчика към спедитора КЛП Шпед
ООД /л. 271/, от своя страна това дружество издало фактура на спедитора Ийст
Карго Транс Кфт /л. 277/, което дружество издало такава на спедитора Еко Ресурс
Инвест ЕООД /л. 285/, което дружество издало фактура № *** на спедитора „Глобъл
Транс България“ ЕООД.
Събрани са и гласни
доказателства, чрез разпит на трима свидетели (протокол от с.з. от 13.06.2016
г.). Св. А.В.А. - служител на ищеца описва възникналите проблеми по повод на
въпросния транспорт. Във връзка с изпратена му заявка следвало да извърши
превоз от Унгария до база на Лидл в България. Установява, че в Унгария стоката
била натоварена от работници на изпращача, като всичко по товаренето й било
нормално. При пристигането му в базата на Лидл, започнал да разтоварва стоката,
до момента, в който при него дошъл служител на Лидл и му казал да спре с разтоварването,
защото стоката не била на палетите, на които е трябвало да бъде. Омекотителите
били на дървени палети, а трябвало да бъдат на метални такива. Служител на Лидл
отишъл да помогне на свидетеля при разтоварването, тъй като палетите се
усуквали. При качване на един от палетите на рампата, долната част поддала,
първия ред се спукал и част от омекотителите се разлели. Омекотителите били в
пластмасови туби, около 4 литра на разфасовка. Същите били в палети по 4 реда,
като на ред имало по 20 бутилки, едно върху друго, с някакъв тънък картон между
редовете, поради което долния ред не е издържал и долната част се усукала и
поддала. Тогава служителят на Лидл му казал да спре с разтоварването.
Въпросният палет бил пренареден в метален такъв. След което при свидетеля дошъл
служител на Лидл и му казал да върне стоката в камиона и, че няма да я приемат.
Свидетелят върнал стоката в камиона. От офиса на превозвача взели решение да
преместят камиона в друг склад. Складът бил в ***, където камионът бил
разтоварен изцяло. Установява, че при пристигане в базата на Лидл в ***,
стоката била в абсолютно изряден вид, всички палети били опрени един до друг,
като били наредени плътно до дъските на ремаркето. Видът, в който ги натоварил
в Унгария, бил същият, преди да започне да разтоварва. При възникването на
проблема с товара, информирал офиса на превозвача във ***. Свидетелят сочи, че
преди да потегли камиона, проверява дали стоката е добре укрепена, като в
случая била укрепена в достатъчна степен. При разтоварването в склада на Лидл,
при самото местене с палетната количка, палетите се усуквали. Сочи, че в другия
склад, в София, където откарал стоката, след като не била приета от Лидл, той
не е участвал в разтоварването, като там палетите били разтоварвани с друг тип
количка. Описва палетите по следния
начин: между самите редове имало тънък картон, който трябвало да не позволява
редовете да падат между другите бутилки, отстрани имало картонени ъгли и всичко
това било стречовано с фолио. В Унгария не участвал при оформянето на палетите,
като оттам ги изкарвали с мотокар, на който били натоварени по два палета,
плътно един до друг, готови и увити в стреч. Палетите били товарени по два
наведнъж, като се опирали един до друг и нямало начин да се накланят и да има
такива инциденти. Били разтоварени около 20 палета преди да възникне проблема с
увредения палет. Във втория склад при разтоварване на стоката не е имало
увредени и спукани бутилки.
Св. В.П.П. – служител на Лидл
България, работил в дружеството в периода м. юли 2014 г. до м. септември 2014
г. и заемал длъжността Ръководител отдел Прием стоки, заяви, че няколко пъти се
случвало от камиони да тече омекотител. Не е сигурен, дали и в конкретния
случай е било така. Установява, че печатът, положен върху фактурата, находяща
се на л. 8 от делото е на Лидл България, като подписът не бил положен от него,
а от тогавашния служител. В случая е отказан приемът на стоката. Сочи, че този
вид стока следва да бъде опакована на европалети и на дюселдорф- палети. Този
товар не бил палетиран на европалети или дюселдорф палети. Видял, че стоката
била на дървени скари. Сочи, че в склада на Лидл стоката се разтоварва от
шофьорите на камиони.
Св. И. С. И. – служител на ищеца
описва отношенията между страните по повод на въпросния товар. На ищеца била
изпратена заявка за превоза. Уведомил ответника за отказа на получателя да
приеме стоката. Тъй като камионът им бил необходим във връзка с осъществяването
на друг превоз, намерили друг склад, в който да разтоварят камиона, с
уговорката, в понеделник да отиде друг автомобил до този склад и да закара
стоката отново в Лидл. От склада в *** камионът бил натоварен, като тогава се установило,
че омекотителите са се разтекли. После разбрал, че в склада на Лидл в ***, ще
дойдат хора от Унгария, за да препакетират стоката, но не сторили това. Тогава
от *** му, казали, че камионът трябва да върне стоката обратно от София за
Унгария. Шофьорът на камиона *** при пристигане в базата на Лидл в ***, му
звъннал и му казал, че разтоварва стоката, след което отново му се обадил и му
казал, че спира разтоварването, защото стоката не е във вида, в който е
поръчана. Доколкото му станало известно, стоката не била на цели палети, а на
полупалети и това била причината от Лидл да не искат да приемат омекотителите в
този вид. Твърди да е разговарял по телефона и скайп с представител на
ответното дружество, относно проблема възникнал с камиона при пристигането му в
България и последващата необходимост от разтоварването на стоката в *** и
натоварването й в друг камион. Заявява, че и при първото и при повторното
натоварване стоката била протекла при недоброто й укрепване.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Първоначалният иск е с правно
основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Насрещният иск е с правно
основание чл.
17 и сл. от Конвенцията ЧМР и чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 373, ал. 1 ТЗ.
От събраните по делото доказателства и след преценка
становищата на страните съдът достигна до извод за наличие на сключени между тях
два договора за международен превоз на стоки. Безспорно е обстоятелството, че
страни по него са две български дружества, но приложими по отношение на тях са
разпоредбите на Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки, тъй
като мястото на приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето й се
намират в две различни държави.
По отношение на първоначалния иск, предявен от ЕТ***
срещу „Глобъл Транс България“ ЕООД за заплащане на сумата от сумата от 2300,05
лева, представляваща главница дължима по фактура № ***, сумата от 99,86 лева –
лихва за забава върху главницата от 2300,05 лева по фактура № ***г., за периода
21.10.2014 г. – 25.03.2015 г., сумата от 2452,61 лева, главница дължима по
фактура № ***г., сумата от 102,38 лева – лихва за забава върху главницата от
2452,61 лева по фактура № *** г., за периода 27.10.2014 г. – 25.03.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 26.03.2015 г. до окончателното им изплащане, съдът приема следното:
Договорът за международен превоз на товари е
консенсуален договор. За неговото сключване е достатъчно постигане на съгласие
между договарящите страни. Товарителницата като писмен документ установява
договора за международен превоз, съгласно чл. 4 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки. Следва да се посочи, че писмената
форма на договора за международен превоз не е за действителност, за доказване
на сключването и съдържанието му.
Със заявка-договор № *** г. „Глобъл Транс България“
ЕООД възложил на ЕТ*** извършване на международен транспорт с автомобил рег. №***
и ремарке № *** на 64 броя палети или
общо 22,400 т. на омекотител, марка***. Превозът е осъществен по определен в
договора маршрут от гр. *** до село ***, България. Договорено било навло в
размер на 1916,71 лева без вкл. ДДС. Падежът за плащане на задължението бил 60
дни от получаване на оригинална фактура и чисто ЧМР /международна
товарителница/.
Със заявка-договор № *** г. „Глобъл Транс България“
ЕООД възложил на ЕТ***извършване на международен транспорт с автомобил рег. № ***
и ремарке № *** на 64 броя палети или общо 22,400 т. омекотител, марка ***. Превозът е осъществен
по определен в договора маршрут от село ***, България до гр. ***, Унгария.
Договорено било навло в размер на 2043,84 лева без вкл. ДДС. Падежът за плащане
на задължението бил 60 дни от получаване на оригинална фактура и чисто ЧМР
/международна товарителница/.
Налице са два писмени договора за международен
превоз, които не се оспорват от страните по тях и същите съдържат всички
уговорки на страните по отношение извършване на превоза, включително относно
договорената цена.
Спорът се свежда до това дължи ли ответникът по
първоначалния иск заплащането на превозните възнаграждения на ищеца по този
иск.
От представените по делото 2 броя
международни товарителници се установява, че превозвачът е извършил договорения
превоз, като е доставил стоката, съответно в България и впоследствие в Унгария.
От приетите по делото фактури с №
*** /л. 9/ на стойност 1916,71 лева данъчна основа и начислен ДДС 383,34 лева
или обща стойност на сделката – 2300,05 лева и № ***г. /л. 17/ на стойност
2043,84 лева данъчна основа и начислен ДДС 408,77 лева или обща стойност на
сделката – 2452,61 лева, се установява, че за извършените два международни
превоза са издадени съответните платежни документи. Фактурите не са оспорени от
ответника, като няма спор и по размера на навлото за всеки от извършените
превози, ето защо съдът приема, че уговореното навло за процесните превози,
възлиза на сумата от общо 4752,66 лева.
Относно дължимостта на това
възнаграждение съдът счита, че към датата на предявяване на иска това
задължение е изискуемо по следните съображения:
ЕТ *** е извършил договорените превози. В нито една
от двете товарителници не се съдържат забележки относно състоянието на доставения
товар, като напротив, такива са направени от служителите на превозвача –
шофьорите на камионите в графа 18 на всяка от двете товарителници.
По делото не са представени доказателства за това,
че състоянието на стоката е установено от получателя и превозвача. При това
положение в съответствие с чл. 30, пар. 1 от Конвенцията получателят е следвало
да направи възражение пред превозвача най-късно в момента на доставянето – в
случай, че действително са били налице явни повреди по товара. Ответникът не
ангажира доказателства за твърденията си, че наличието на повреди по стоката е
установено пред и в присъствието на шофьора. Освен това нито по първата, нито
пък по втората товарителница има отбелязване от получателите на стоката, за
вида, в който е пристигнала при тях, както и за повреди от какъвто и да било
характер. Фактурата, издадена от ответника за префактуриране на чужд разход –
нанесена щета от дата 10.03.2015 г., не може да замести изпълнението на
задължението по чл. 30, параграф 1 от Конвенцията, при това във визираните в
тази разпоредба срокове, което е от решаващо значение за превозвача, за да може
ефективно да защити правата си – да възрази против естеството и обема на
повредите, да поиска проверка от аварийния комисар, да уведоми застрахователя
си с оглед данните по делото за застрахована отговорност на превозвача.
Дължимостта на такова уведомление/възражение и то именно до превозвача има
съществено значение и за възможността на последния да организира бъдещата си
защита чрез събиране на доказателства в случай на спор, тъй като действително в
негова тежест е доказването по чл. 18, параграф 2 от Конвенцията, а именно, „че
предвид конкретните фактически обстоятелства липсата или повредата е могла да
произлезе от един или повече от особените рискове, предвидени в чл. 17,
параграф 4 от Конвенцията“.
По аргумент от чл. 30, параграф 1
от Конвенцията, следва, че до доказване на противното се приема, че стоката е
получена в състоянието, описано в товарителницата. Особеното в случая е това, че
получателят е отказал приемане на стоката, а не я е приел с възражения относно
състоянието й. Причината за този отказ обаче, видно от свидетелските показания,
а и от писмата на л.13 / от ищеца/ и на чл.92 / от „Кемобил”АД/, е
неподходящата опаковка и по- конкретно неподходящите палети. Свидетелят В.П.
категорично сочи, че стоката е следвало да бъде натоварена на европалети или на
дюселдорф- палети, а не на дървени скари, както е пристигнала в склада им. Дъщото
сочат и останалите свидетели. Увреждането на един палет е причина да бъде
отказано приемането само на него, но не и на цялата пратка. Отказът да бъде
приета цялата пратка, предвид липсата на преки доказателства в тази насока-
кореспонденция между получателя и доставчика или др., и предвид липсата на
вписани от получателя възражения по състоянието на стоката в международната
товарителница, може да се тълкува единствено в смисъл на отказ поради
недостатъци на самата стока или опаковката й.
В тежест на ответника е да докаже наличието на увреждане
на товара към момента на доставяне на стоката от превозвача на получателя. Нито
издадената от ответника фактура за префактуриране на чужд разход – нанесена
щета, нито разменената с третите лица получател на стоката и предходни
спедитори кореспонденция и издадените от тях фактури, доказват горепосоченото
обстоятелство. Не води до противни изводи и издадената от предхождащ спедитор
„Еко Ресурс Инвест“ ЕООД фактура с получател ответното дружество и основание за
плащане „префактуриране на чужд разход – нанесена щета“. Всъщност всички тези
документи са съставени в резултат от заявената от доставчика „Кемобил”АД
претенция за обезщетение за върнатите увредени туби с омекотител. Всички
спедитори по веригата са приели тази претенция за основателна, без да е
изследван въпроса относно състоянието на стоката към момента на пристигането й
в склада на Лидл в ***, причините за отказа на получателя да
приеме стоките и причините за уврежданията.
При натоварването на камиона в
Тата, Унгария не е имало проблеми, поради което не е и било налице основание
шофьорът да откаже да приеме стоката или да поиска тя да бъде преопакована. За
последващото възникване на увреждането по товара при натоварване на свалените
19 палета, съгласно изискванията на Конвенцията, шофьорът- служител на
превозвача, е направил отбелязване в ЧМР – товарителницата – в графа 18, с
което превозвачът се освобождава от отговорност за повреди по товара. Доколкото
за увреждането е допринесло обстоятелството, че стоката е била опакована на
дървени скари, а не на стандартни палети, или най- общо казано, че стоката е
била опакована по неподходящ начин, то това обстоятелство касае отношенията
между доставчика и получателя и не поражда отговорност за превозвача. Съгласно
чл. 30, пар. 2 от Конвенцията при наличие на видими недостатъци отразяването им
става още при получаването на стоката в ЧМР товарителницата. При положение, че
в съответната графа 24 на ЧМР товарителниците не са отразени повреди /нито от
получателя на стоката – Лидл България, нито впоследствие от „Кемобил“ ООД - Унгария/,
не може на превозвача да се възлагат последиците от нарушаването на целостта на
товара.
Съдът приема, че при доставяне на
стоката на посочения в товарителницата адрес в с. ***, същата не е била
увредена. Увредата е настъпила при разтоварване и обратно натоварване на
стоката. В графа „Задължения на шофьора” в заявките за автомобилен превоз е
записано, че шофьорът е длъжен да присъства при товарене/разтоварване на
стоката. Той е длъжен също така да следи за правилното натоварване и подреждане
на стоката, но единствено с оглед недопускане натоварване на осите над
допустимото. Следователно той и съответно- неговият работодател, не носят
отговорност за щети, настъпили в хода на натоварването и разтоварването по
причина на неподходящата опаковка на стоките или на неподходящата техника,
използвана за натоварването и разтоварването.
Предвид гореизложеното, възраженията на ответника по
първоначалния иск, че за извършените и приети от него транспортни услуги не
дължи посочените в процесните фактури цена от общо 4752,66
лева с включен ДДС се явяват неоснователни.
С оглед уговореното в заявка – договор № ***,
падежът на това задължение е настъпил на 21.10.2014 г., а по заявка – договор № ***, падежът е настъпил
на 27.10.2014 г., т.е. тези задължения са станали изискуеми преди датата на
подаване на исковата молба. С оглед дължимостта им, основателна е претенцията
на ищеца по първоначалния иск за заплащане на лихва за забавено плащане върху
главниците, както и на законна лихва върху същите, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
Предявените първоначални искове са основателни и
доказани, поради което същите ще бъдат уважени изцяло.
По
насрещния иск.
Както се посочи по-горе, страните са сключили два
договора за международен превоз на стоки, които съдържат всички уговорки по
отношение извършване на превоза, включително правата и задълженията на страните
по натоварването на стоката и отговорността им при неизпълнение на задълженията
им.
Спорът се свежда до това изпълнил ли е превозвачът
задълженията си по превозния договор, доставил ли е повредена стока, чия е
отговорността за това увреждане, дължи ли превозвачът обезщетение, на кого и в
какъв размер.
Безспорно е, че сключвайки превозните договори,
ищецът по насрещния иск е действал като спедитор и е възложил извършването на
процесните превози от свое име, но за сметка на трето лице. Безспорно е също,
че като страни по превозните договори „Глобъл Транс България“ ЕООД и ЕТ *** са
се договорили шофьорът да присъства и оглежда добре натоварената стока, за да
не бъде натоварена дефектна или счупена стока. Страните са договорили всички
повреди на товара, получени по време на транспорта и всички произтичащи от това
разходи да са за сметка на превозвача. Изрично в заявките – договори е
посочено, че превозът е подчинен на условията на Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки. Вменено е също задължение за шофьора
да присъства по време на товарене и разтоварване, да следи за здравината,
целостта и броя на палетите и за правилното им подреждане, разпределение и
укрепване. При повредени опаковки, невъзможност за преброяване или
несъответствие на броя действително натоварени палети и тези, описани в ЧМР
товарителниците, както и в случай, че няма достъп до товарното помещение по
време на товарене или при неспазване на неговите указания, това следва да бъде
отразено в графа 18: „Резерви и забележки на превозвача“.
В представените по делото два броя товарителници
такива забележки са отразени, както следва: В ЧМР №
***, шофьорът на камиона е отразил в
графа 18, че: „При пристигане в ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ бяха разтоварени 19 палета и след
това бяха натоварени обратно в камиона, при което се причини счупване и
нарушаване на много от тях“. В ЧМР от 20.08.2014 г. в графа 18, е отразена
забележка, която гласи: „При натоварване на върната стока от фирма ЛИДЛ
БЪЛГАРИЯ“ установих, че стоката е деформирана и много наранена, при което фирма
Магдак не носи отговорност при превозването“.
На основание чл. 17 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки и чл. 373,
ал. 1 от ТЗ за вредите, причинени на стоката по време на извършване на превоза,
отговаря превозвачът. Отговорността на превозвача за липси и повреди на
превозваните товари има договорен характер. Липсите и повредите не са деликт, а
неосъществяване на целения от превоза резултат – товарът да се предаде на
получателя в количеството и в състоянието, в което е бил при приемането му.
Договорният характер на това задължение да се опази товара с грижа на добър
търговец определя и естеството на отговорността, която се поражда при
неизпълнението му. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установи, че превозвачът е положил изискуемата грижа на добър търговец, като по
първия договор е доставил стоката в България в количеството и в състоянието, в
което е била при приемането й в Унгария. На следващо място, след разтоварването
на 19 от общо 64-те палета от Лидл България отказват да приемат стоката и при
повторното й натоварване в камиона, шофьорът – служител на превозвача, прави забележка
за целостта и състоянието на товара, надлежно отразена в графа 18 от ЧМР
товарителницата. На трето място, превозвачът търси спедитора за указания във
връзка с възникналата ситуация и едва след като не получава инструкции, наема
склад в който да съхрани стоката до получаването на такива, което обстоятелство
се потвърждава и от приложеното по делото писмо, изходящо от ответника по
насрещния иск – лист 13 от делото, в което ясно се заявява, че ако спедиторът
не предприеме необходимите действия по опазване на товара, то това ще бъде
сторено от превозвача. След получаване на инструкции за връщане на товара в
базата на Лидл България, находяща се в село Равно поле и след сключването на
нов договор за извършването на превоз от България до Унгария, шофьорът на
камиона във втората ЧМР товарителница, в графа 18 също прави забележка, по
отношение състоянието на товара. Изложеното налага извода, че по делото се
доказа наличието на обстоятелства, изключващи отговорността на превозвача,
съгласно разпоредбата на чл. 17, пар. 2 от Конвенцията.
Следва да се посочи, също така,
че в тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже факта на увреждане на товара
по време на превоза, а същия не установи каквото и да било увреждане към
момента на доставяне на стоката от превозвача на получателя. Безспорно е
обстоятелството, че при пристигане на стоката по ЧМР № *** в склад на Лидл
България, в товарителницата от страна на товарополучателя не са отразени
възражения относно констатираното състояние на товара, като в графа 24 от ЧМР
товарителница № *** е положен единствено печат на Лидл България и подпис на
служител. В ЧМР от 20.08.2014г., за извършения превоз на товара до Унгария,
отново не са отразени възражения на получателя на стоката във връзка с нейното
състояние, като в графа № 24 е положена дата на получаване на стоката, печат на
дружеството „Кемобил“ ООД – Унгария и подпис на негов служител.
С оглед изложеното, предявения
насрещен иск, е неоснователен и недоказан и като такъв ще се отхвърли изцяло.
По
разноските:
Предвид изхода на делото - уважаването на исковите
претенции, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските в настоящото производство, които се
претендират, като за тях е представен надлежен списък по чл. 80 от ГПК и са
налице доказателства за действителното им заплащане - държавна такса в размер на
240 лева (лист 5 и лист 35 от делото) и адвокатско възнаграждение в размер на 650
лева, които следва да се възложат в тежест на ответника.
Относно търсените разноски за пътни и командировъчни
в общ размер на 369,05 лева, следва да се отбележи, че за тях действително са
представени платежни документи (фактура за закупено гориво и пътен лист на
автомобила), но това са разноски, които не подлежат на възстановяване в
процеса, защото те не са направени от страната, а от нейния пълномощник. Те
представляват лични разходи на адвоката на ищеца, които обаче законодателят не
е предвидил да подлежат на възстановяване, поради което независимо, че тези
разходи били наложителни с оглед защитата на правата и законните интереси на
ищеца, те не могат да се присъждат по търсения ред. Освен това при сключване на
договора за правна помощ адвокатът следва да е преценил какви пътни разходи ще
са необходими и да ги е включи във възнаграждението си, тъй като
възнаграждението обхваща всички разходи на пълномощника- както за положения
труд, така и за разходите за консумативи и за пътните разходи.
Не следва да се присъждат и търсените разноски във
връзка с обезпечителното производство по ч. гр. д. № ***/ДТ – 45 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева/. Действително, на основание т.
5 от ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените от него разноски в обезпечителното производство, но доколкото
настоящият процес е образуван извън указания от съда срок по допуснатото
обезпечение на бъдещ иск /с определение от 21.03.2015 г. обезпечението е
отменено, преди образуване на настоящото дело – л. 39/, то и такива не следва
да се присъждат. Без уважение ще се остави и искането за присъждане на разноски
за такса на ЧСИ по налагане на обезпечителните мерки в размер на 116,10 лева пред
*** по изп. дело № ***., както и адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело в размер на 250 лева, макар и за това да са представени
съответните платежни документи (л. 344 и л. 346), защото тези разноски са
направени в производството пред съдебния изпълнител и следва да се претендират
именно в изпълнителния процес, а не в настоящия. Направените
от ответника разноски си остават в негова тежест, а по смисъла на чл. 78 ал. 10
от ГПК на третото лице не се дължат разноски в процеса.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Глобъл Транс България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район Южен, ул. „Д. Талев“ № 126, представлявано от управителя С. Б. Г., ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Велико Търново, ул. „С. Румянцев” № 34, представлявано от Р.М.М., сумата от 2300,05 лева, представляваща главница дължима по фактура № ***, сумата от 99,86 лева – лихва за забава върху главницата от 2300,05 лева по фактура № ***, за периода 21.10.2014 г. – 25.03.2015 г., сумата от 2452,61 лева, главница дължима по фактура № ***, сумата от 102,38 лева – лихва за забава върху главницата от 2452,61 лева по фактура № ***, за периода 27.10.2014 г. – 25.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2015 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Глобъл Транс България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район Южен, ул. „Д. Талев“ № 126, представлявано от управителя С.Б.Г., ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ ***, представлявано от Р.М.М., направените разноски по настоящото дело, както следва: сумата в размер на 240 лева (двеста и четиридесет лева) - държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева (шестстотин и петдесет лева).
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Глобъл Транс България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район Южен, ул. „Д. Талев“ № 126, представлявано от управителя С. Б.Г. против ЕТ ***, насрещен иск с правно основание чл. 17 и сл. от Конвенцията ЧМР и чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 373, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 5407,85 лева, представляваща стойността на увредения товар, превозен по заявки – договор с № *** и с № ***, както следва: сумата от 2976,48 лева - стойност на изцяло погинали препарати с марка ***, разфасовка от по 4 литра – 1239 броя; сумата от 713,29 лева – стойност на опаковка на товара; сумата от 1718,08 лева – стойност на съпътстващи разходи – препалетизиране /товарене/разтоварване на цялата стока в камиона, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението е постановено при участието на „ДЗИ – Общо застраховане“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. Георги Бенковски № 3, представлявано от***– изпълнителни директори, като трето лице- помагач на страната на ответника по насрещния иск ЕТ ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ