№ 19673
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110129524 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу И. Я. Г. и К. И. Б. обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания, при
дължимост по 1/2 от всеки от ответниците на следните суми: цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 2556.63 лв. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: *** аб.№ *** за периода от 01.05.2020г.-30.04.2021г., ведно със законна лихва за
периода от 24.03.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 08.03.2023 г. в размер на 401,56 лв. (четиристотин и един лева и 56
стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 37,20 лв.
(тридесет и седем лева и 20 стотинки) за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г,, ведно със
законна лихва за периода от 08.03.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва,
дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до
08.03.2023 г. в размер на 8,33 лв. (осем лева и 33 стотинки), за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 15451/2023 г. на СРС, 179-ти с-в. Претендира разноски
за исковото и заповедното производство.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на
сключен с ответнците договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за посочения период топлинна
енергия, като потребителят не е заплатил, в 45-дневен срок от датата на публикуването на
месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което е
изпаднал в забава.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът К. И. Б. заявява, оспорва основанието за
дължимост на вземането, но не и вземането по размер. Твърди, че между него и ищцовото
дружество не е налице облигационно правоотношение с твърдения предмет. Заявява, че не
се установява от представените доказателства да е собственик на дял от имота. Оспорва
дължимостта на претендираните лихви, цена на услугата за дялово разпределение и
дължимите лихви върху тях.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът И. Я. Г. заявява, оспорва основанието за
дължимост на вземането, но не и вземането по размер. Твърди, че между него и ищцовото
1
дружество не е налице облигационно правоотношение с твърдения предмет. Заявява, че не
се установява от представените доказателства да е собственик на дял от имота. Оспорва
дължимостта на претендираните лихви, цена на услугата за дялово разпределение и
дължимите лихви върху тях.
В съдебно заседание ищецът „Т.С.” ЕАД, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните
състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата претенция.
Претендира направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответниците не се явяват. Постъпили са молби за разглеждане
на делото в тяхно отсъствие, в които са изложени аргументи за неоснователността на
исковете.
Третото лице – помагач „Т.С.” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже по делото следните обстоятелства: 1) по
иска за главница (главното вземане - за стойността на топлинната енергия): договорните
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на реално
доставената топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска за
лихва за забава: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответната страна е да докаже
обстоятелства, които изключват или намаляват задълженията му за плащане на цената на
доставена в имота му топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата,
че процесният имот е топлоснабден и ищецът е доставил за процесния период и имот
топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 23.08.1961г. се
установява, че Г.И.Ч. и Ф.К.Ч. са придобили правото на собственост върху процесния
топлоснабден имот – апартамент, находящ се в ***
От нотариален акт за дарение на недвижим имот от 16.05.1975г. се установява, че
Г.И.Ч. е дарил на дъщеря си Е.К.Г. 1/4 идеална част от правото на собственост върху същия
апартамент.
Установява се по делото от приетото Решение по гр.д. 15426/1978г. на Софийски
районен съд, 44 състав, че процесният имот е поставен в дял на Е. К. Б.а.
2
От приетото удостоверение за наследници на Е. К. Б.а се установява, че същата е
починала на 29.09.1999г. и е оставила за наследници ответниците И. Я. Г. и К. И. Б. като
нейни преки низходящи.
Прието е и удостоверение за родствени връзки на Е. К. Б.а. От нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот от 24.06.2021г. се установява, че ответникът К. И. Б. е продал
на ответника и негов съсобственик И. Я. Г. собствената си 1/2 идеална част от правото на
собственост върху същия апартамент.
Приети са и молби-декларации за откриване на партида за имота, подадени от Е. К.
Б.а на 03.10.1997г. и от ответника И. Я. Г. от 15.07.2002г.
От така приетата доказателствена съвкупност се установява, че през процесния по
делото период от м.05.2020г. до м.04.2021г. ответниците К. И. Б. и И. Я. Г. са били
съсобственици на процесния топлоснабден имот, поради което са били потребители на
доставената от ищеца топлинна енергия за имота въз основа на неформалното
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия при посочените от ищеца квоти.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
На следващо място, както беше посочено, доставката на топлинна енергия за
процесния период и имот на посочената в исковата молба стойност е безспорна между
страните. Освен безспорния й характер, тя се установява и от представените от третото
лице-помагач отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение.
Релевираните от ответниците възражения за наличие на непоискана доставка на топлинна
енергия съгласно чл. 62 ЗЗП са неоснователни по мотивите, изложени в Тълкувателно
решение № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач
писмени доказателствени средства, услугата е действително предоставена, поради което се
дължи и заплащането на нейната цена, която възлиза на 37,20лв. за процесния период.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
съдът намира следното.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури.
По отношение на процесните фактури за периода от м.05.2020г. до м.04.2021г. са
приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е
предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна
фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и
3
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар.
обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при
неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при
действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено върху
стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не
върху прогнозно начислените количества. Задължението за плащане на сумата за топлинна
енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва
възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е
необходима покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за плащане на процесните
вземания, а възражението им, че не било доказано публикуването на фактурите на интернет-
страницата на ищеца, е неотносимо към приложимата в случая редакция на общите условия.
Доколкото претенциите на ищеца не се оспорват по размер, а по основание съдът приема, че
ответниците дължат лихва за забава в общ размер от 401,56лв.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Доколкото искът е предявен срещу двама ответници при условията на разделност,
всеки от тях дължи по половината от приетите за установени от съда суми.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 110,07 лева. С оглед уважената част от
исковете, всеки от ответниците дължи на ищеца разноски в заповедното производство в
размер на по 54,88 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна
такса в размер на 60,07 държавна такса и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение. С оглед
уважената част от исковете, всеки от ответниците дължи на ищеца разноски в исковото
производство в размер на по 80,13 лева.
Ответниците не са сторили разноски, но са били представлявани безплатно в
заповедното и исковото производство на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв както следва: К. И. Б.
е бил представляван от адв. И. А. Н., а И. Я. Г. е бил представляван от адв. С. К. К.. С
отхвърлената част от исковете, на адв. И. А. Н. следва да бъде присъдено възнаграждение в
заповедното производство в размер на 0,14 лева, а в исковото производство – в размер на
1,11 лева. Същите възнаграждения следва да бъдат присъдени и на адв. С. К. К..
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. И.
Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ***, с адрес на
управление: ***, сумата от 1278,31 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
4
топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се в ***, аб.
№***, ведно със законната лихва от 24.03.2023г. до изплащане на вземането, сумата от
200,78 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 08.03.2023 г.,
сумата от 18,60 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 24.03.2023г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15451/2023г. по описа на СРС, 179-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за сумата от 4,16 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 08.03.2023 г. върху главницата за дялово
разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. Я.
Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ***, с адрес на
управление: ***, сумата от 1278,31 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се в ***, аб.
№***, ведно със законната лихва от 24.03.2023г. до изплащане на вземането, сумата от
200,78 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 08.03.2023 г.,
сумата от 18,60 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 24.03.2023г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15451/2023г. по описа на СРС, 179-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за сумата от 4,16 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 08.03.2023 г. върху главницата за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА К. И. Б. и И. Я. Г. да заплатят на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от по 54,88 лева всеки, представляваща разноски в заповедното производство и
по 80,13 лева всеки, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД да заплати на адв. И. А. Н., САК, с адрес: ***, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 0,14 лева, представляваща възнаграждение за безплатно
представителство на К. И. Б. в заповедното производство и сумата от 1,11 лева,
представляваща възнаграждение за безплатното му представителство в исковото
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД да заплати на адв. С. К. К., САК, с адрес: ***, на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 0,14 лева, представляваща възнаграждение за безплатно
представителство на И. Я. Г. в заповедното производство и сумата от 1,11 лева,
представляваща възнаграждение за безплатното му представителство в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5