Р Е Ш Е Н И Е  №

 

              гр. София, 12.02.2020г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ състав,  в закрито заседание на  дванадесети  февруари  две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                               Председател: Райна Стефанова

                                                                                                   Членове:  Анна Ненова

         Александър Ангелов

 

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.гр.д. № 1686 по описа за 2020г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 

            Производството е по реда  чл. 435, ал. 2, т. 1 от ГПК.

 

 Образувано е по жалба вх. № 94048/09.12.2019г. на М.Л.Н., длъжник по изпълнително дело № 20198510400483 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ,  срещу  постановление от 05.11.2019г. на частния съдебен изпълнител за налагане на глоба от 400 лева по чл. 528, ал. 2 от ГПК.

Глобата е била наложена поради това, че на 26.10.2019г. (събота) М.Л.Н. е  отказала да предаде детето К.Ц.М.и не е бил осъществен режимът на лични контакти между взискателя Ц.П.М., като баща, и детето, при което не е било изпълнено разпореждане за предаване на детето в изпълнение на съдебно решение по гр.д. № 37385 от 2016г. на Софийския районен съд, 117 състав в частта, в която М.Л.Н. е била задължена да предава детето на неговия баща всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 часа до 18 часа с преспиване. 

Оплакванията на жалбоподателя са, че не е в интерес на детето да бъде изпълняван постановеният по гр.д. № 37385/2016г. режим на лични отношения. Подходът на частния съдебен изпълнител е бил формален и не е било съобразено реалното фактическо положение. Не са изследвани задълбочено взаимоотношенията между взискателя  и детето. Липсва оценка на при психологическата подготовка на детето за среща с баща му. На основание чл. 528, ал. 4 от ГПК е следвало да се изиска от директора наьй съответната Дирекция за социално подпомагане становище с оглед прилагане на разпоредбата на чл. 23 от ЗЗД. По силата на ТР № 3/2015г. на ВКС от 10.07.2017г. и Конвенцията за правата на детето, следва да се съобразят интересите на детето. Не са налице становища на специалист – психолог и/или органа по закрила на детето по отношение на възможните негативни последици върху психиката на детето в случай, че бъде доброволно предадено на бащата или бъде извършено принудително изпълнение.

Жалбоподателят иска отмяна на оспорваното постановление със спиране на действието му по чл. 438 от ГПК.  

Взискателят Ц.П.М. не е дал становище по жалбата.

Жалбата се оспорва от частния съдебен изпълнител по същество по подробно приложени мотиви.

 

По постъпилата жалба

Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20198510400483 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ,  е било образувано по молба на Ц.П.М. за привеждане в изпълнение на  решение по гр.д. № 37385/2016г. на Софийския районен съд, 117 състав, за което, въз основа на допуснато предварително изпълнение, на 19.07.2018г. е бил издаден  изпълнителен лист.

С решението, освен другото, е бил определен режим на лични контакти на взискателя с К.Ц.М., негов син, роден на ***г., като след навършване на тригодишна възраст на детето и до навършване на петгодишна възраст е било постановено  бащата да го взема с преспиване всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 до 18 часа.

На 28.03.2019г. е била връчена първата покана за доброволно изпълнение на майката М.Л.Н., длъжник, на която са били предоставени родителските права и при която е било детето. Тя е трябвало да отговори на съдебния изпълнител дали ще осигури упражняване на установения личен контакт на бащата с детето, като на 13.04.2019г. (събота) и на 27.04.2019г. (събота) предаде детето доброволно. С молба от 01.04.2019г. доброволно предаване на детето е било отказано. Поради липсата на доброволно изпълнение на 30.04.2019г. на жалбоподателя е била наложена глоба от 400 лева по чл. 528, ал. 5 от ГПК.

Глоба е била наложена и на 10.06.2019г., също за липса на доброволно предаване на детето на  11.05.2019г., 25.05.2019г. и 03.06.2019г. 

Такава глоба е била наложена още на 25.06.2019г., след неизпълнено задължение за предаване на детето доброволно на 22.06.2019г.

Покана за доброволно изпълнение е била получена от длъжника и на 01.10.2019г., със следващи дати за осъществяване на лични контакти, включително 26.10.2019г. (събота) от 10 часа. На тази дата предаване на детето също е било отказано.

По искане на взискателя от 04.11.2019г. е била наложена нова глоба по чл. 528, ал. 5 от ГПК за отказа да се изпълни доброволно в размер на 400 лева.

Наложените на 30.04.2019г. и на 25.06.2019г. глоби на длъжника са били отменени от съда (по гр.д. № 7223/2019г. и гр.д. № 9597/2019г. на състави на Софийски градски съд, възприели, че би могла да е налице обективно съществуваща, но неустановима от частния съдебен изпълнител пречка за изпълнение, при непълен социален доклад), а тази от 10.06.2019г. – потвърдена съгласно съдебно решение от 21.08.2019г. по гр.д. № 8741/2019г., по съображения, че няма основание да не бъдат съобразени и правата на другия родител по влязлото в сила съдебно решение.   

Не се установяват по настоящото дело обстоятелства, които обективно да обосновават (оправдават) отказ на длъжника за доброволно изпълнение на 26.10.2019г., който да е в интерес на детето. Такива конкретни обстоятелства няма посочени и в жалбата по делото.

С молба вх. № 24254/01.04.2019г. до частния съдебен изпълнител  длъжникът е изложил данни за извършване на действия по разследване за установяване дали спрямо детето от бащата е осъществен състав на престъпление (блудство по чл. 149, ал. 1 от НК), но такива действия не се установяват. Напротив, съгласно Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 21.06.2019г. на прокурор от Софийска районна прокуратура по пр.пр. 17518/2019г., е било отказано образуването на досъдебно производство за такова престъпление. Констатациите са, че се касае за твърдения на майката и двете баби по майчина линия, но без да са били свидетели на блудствени действия, а за насилие спрямо детето липсват други обективни  данни. Разпитани са били  личният лекар, учителките в детските градини и психолозите от Центъра за обществена подкрепа, където са били насочени майката и детето, последните заключили, че не е редно детето да бъде използвано по този начин, тъй като на базата на интензивни срещи с детето не са установени симптоми на преживяно насилие. Същевременно бащата е отричал такива обстоятелства, като е изложил, че жалбите на майката са продиктувани от отказа да се подпише декларация за напускане на пределите на страната.      

В изпълнителното производство на 15.04.2019г. от Дирекция социално подпомагане „Слатина“ е било поискано съдействие за отстраняване на пречки за своевременно изпълнение на задълженията на М.Л.Н. и предприемане на мерки по чл. 23 от ЗЗД в семейна среда. По социален доклад от 22.04.2019г. е било заключено, че детето не трябва да бъде въвличано в междуличностни отношения на родителите, като трябва да има контакти и с двамата си родители. 

 

 

При така установените обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като  подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 1 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

 

По същество, и при съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът   намира подадената жалба неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 528, ал. 1 от ГПК, когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. В тридневен срок от връчването на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето, какви пречки за своевременно изпълнение на задължението съществуват и в кое място и време е готов да предаде детето (чл. 528, ал. 2 от ГПК). Ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да наложи глоба (съгласно чл. 527, ал. 3 от ГПК – до 400 лева) за всяко неизпълнение, както и със съдействие на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя (чл. 528, ал. 5 от ГПК).

Налагането на глоба е с оглед стимулиране своевременното доброволно изпълнение, което законът приема като най-удачно за изпълнението. В този смисъл е и възможността на съдебния изпълнител да  поиска от съответната дирекция „Социално подпомагане“ съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение и за разясняване на длъжника, предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение (чл. 528, ал. 4). Това съдействие, както и мерките по чл. 23 от ЗЗД и чл. 65 от ЗМВР, са  за осигуряване на доброволно изпълнение.

Възможно е в изпълнителното производство да са налице обстоятелства, които  да изключват доброволно изпълнение  при съобразяване на принципа за „най-добрия интерес на детето“, установен в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗД, както и в международноправните актове, по които България е страна, но такива обстоятелства следва да бъдат установени конкретно.   

В случая такива обстоятелства, препятстващи изпълнението, няма установени, при което се касае за извършен на 26.10.2019г. необоснован отказ за доброволно изпълнение от страна на длъжника,  налагащ и глоба по чл. 528, ал. 5 от ГПК.

При поредността на отказите и потвърдената от съда вече такава глоба (от 10.06.2019г.), новата глоба, от 400 лева, се явява обоснована и по размер с оглед целта й – да бъде стимулиран длъжникът да изпълни своевременно, без да се предприема принудително изпълнение.

Действията на съдебния изпълнител сочат на изпълнение на правомощията му, установени в закона, с цел да се направи всичко възможно, по разумен начин,  да се осигури  личния контакт на взискателя и детето, съответно на постановеното съдебно решение, което е в изпълнение на право на родителя. Не се установява отказът на майката за доброволно изпълнение да е обоснован с интерес на детето. Както се посочи, няма такива доказателства по делото.   На основание чл. 8 от ЕКПЧ държавата дължи да осигури ефективно ползване на право на семеен живот на родител, който да се вижда с децата си въз основа на установен със съдебен акт личен режим на контакти чрез адекватни мерки, като адекватността на мяркат следва да бъде преценена по бързината на изпълнението, което косвено е в интерес и на самото дете. В този смисъл са решение от 06.04.2017г. на ЕСПЧ по дело А и др. срещу България и решение  от 02.2020г. на ЕСПЧ по дело Х и У срещу България и др., последното във връзка с основните принципи за правото на семеен живот и важността на взаимоотношенията родител – дете, особено за самото дете, изложени в делото Strand Lobben and Others v. Norway.

При изложеното подадената по делото жалба следва да бъде отхвърлена, с отхвърляне и на искането по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнението.           

Воден от горното съдът    

 

 

 

                                                        Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 94048/09.12.2019г. на М.Л.Н., длъжник по изпълнително дело № 20198510400483 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ,  срещу  постановление от 05.11.2019г. на частния съдебен изпълнител за налагане на глоба от 400 лева по чл. 528, ал. 5 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ искането за спиране на изпълнението по чл. 438 от ГПК на страната.    

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                       Председател:

                                                                                   

 

                                                                                    Членове:1.

 

                                                                                                        2.