С решение № 72/17.02.2005 г.,постановено по гр.д. № 852/2004 г., Кърджалийският районен съд е осъдил “Бентонит” АД,със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,бул.”Беломорски” № 97,Булстат *********-Ю,да заплати на Атанас Христов Митрев от гр. Кърджали,ул. “5-ти декември” № 16 А,с ЕГН **********,сумата в размер на 959.26 лв.,представляваща обезщетение за претърпени от трудова злополука на 17.02.2002 г.,имуществени вреди ,ведно със законна лихва,считано от 15.09.2004 г. до окончателното й изплащане;сумата в размер на 35,65 лв.,представляваща мораторни лихви върху сумата от 959,26 лв. за периода от 12.03.2004 г. до 15.09.2004 г.;сумата в размер на 5 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука на 17.02.2002 г.,ведно със законна лихва върху сумата,считано то 15.09.2004 г. до окончателното й изплащане;както и сумата от 1 697.25 лв.,представляваща мораторна лихва върху сумата от 5 000 лв.,за периода от 17.02.2002 г. до 15.09.2004 г.,както и направените разноски за адвокатска защита в размер на 200 лв. Съдът е осъдил “Бентонит” АД,гр. Кърджали,да заплати по сметка на Районен съд,гр. Кърджали,сумата в размер на 307.70 лв.,представляваща държавна такса по иска и 60 лв. ,разноски по делото за вещи лица. Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от решението,ответник в първоинстанционното производство,”Бентонит “ АД,гр. Кърджали. В жалбата се твърди,че атакуваното решение е неправилно. Изтъква се ,че предявеният иск за неимуществени вреди е недоказан,тъй като съдебно-медицинската експертиза давала заключение само относно характера на уврежданията от медицинска гледна точка,но не и за субективните изживявания на пострадалия работника. Прави се алтернативен довод,че в производството е приложима нормата на чл.201,ал.2 от КТ,с довода ,че мотивите на първоинстанционния съд в противна насоча не кореспондирали с доказателствата по делото. Жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени изцяло атакуваното първоинстанционно решение,вместо което постанови друго- правилното решение. В съдебно заседание,жалбодателят,”Бентонит” АД,гр. Кърджали,чрез процесуалния си защитник, поддържа жалбата по изложените в същата,съображения. Представя доказателства. В съдебно заседание,ответникът по жалбата, Митрев,чрез процесуалния си представител,оспорва жалбата. Претендира разноски. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок и от лице ,имащо интерес от това,е допустима ,поради което подлежи на разглеждане по същество. Първоинстанционният съд е събрал относими към делото,доказателства. Пред настоящата въззивна инстанция, се представят нови писмени и гласни доказателства. Тяхното обсъждане в цялост не води до изводи различни от така формулираните от решаващия съд. Така от представеното по делото допълнително споразумение към трудов договор № 2342/04.12.97 г. ,се установява,че ищецът в първоинстанционното производство,Митрев е преминал на работа в рамките на ответното предприятие “Бентонит” ЕАД,гр. Кърджали, от “работник в баня” в “машинист транспортно-технологични машини “ във Фабрика за бентонит, за неопределено време. От приложената длъжностна характеристика на длъжността “машинист транспортно-технологични машини – ГТЛ Совалка”, ,се установява,че същият е бил длъжен да “...Да следи питателите да не остават празни и в зависимост от влажността и качеството на суровината да осъществява оптималното им напълване...” Представя се и Инструкция № 10 за основни правила за безопасна работа с гумени транспортни ленти,от която се установява,че предвидените правила са 16 бр.,първото от които предвижда за машинисти на гумени транспортни ленти /ГТЛ/ да се назначават лица,които са правоспособни и са снабдени със съответен документ,а това под № 8 най общо предвижда,че задвижващите се и натегателни станции на ГТЛ трябва да имат ограждения ,изключващи възможността за почистване на падналия материал по време на работа на лентата. Представен е по делото и лист 2 от Журнал за периодичен инструктаж,от който се установява,че на Атанас Христов на 11.01.2002 г.,е извършен периодичен инструктаж по ОТ и ТБ за І тримесечие 2002 г. ,смяна “Б”,на длъжност “маш. ТТМ”. От снетите по делото показания на допуснатия до преразпит св. Налбантов се установява,че същият е бил пряк началник на ищеца Митрев от м.юли 2001 г. до м.април 2002 г. Така след извършения анализ на събраните по делото от решаващия съд и от настоящата инстанция,писмени и гласни доказателства,съдът,действуващ в качеството си на въззивен такъв,изглади своето становище. Не се спори по делото ,че към 17.02.2002 г.,ищецът в първоинстанционното производство,Митрев,е бил в трудово-правни отношения с ответното дружество “Бентонит” АД,гр. Кърджали. Установява се безспорно по делото от приложените Декларация за трудова злополука и разпореждане № 7/22.02.2002 г. на НОИ-РУ”СО”,гр. Кърджали,че на същата дата - 17.02.2002 г., злополуката станала с ищеца в първоинстанционното производство в цех № 1 на ответното дружество,при обслужване на лента “Совалка” и бункери надсушилни барабани, е трудова по смисъла на чл.55,ал.1 от КТ. В аспекта на установеното ,и съобразно разпоредбата на чл.200,ал.1 и ал.3 от КТ,за вредите от трудова злополука,които са причинили временна нетрудоспособност,инвалидност /във варианта към датата на настъпване на трудовата злополука/ или смърт на работника или служителя,работодателят отговаря имуществено независимо от това,дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им,както и че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда-имуществена и неимуществена,включително пропуснатата полза,и обезщетението и /или пенсията по общественото осигуряване. В този аспект ангажираната отговорност на работодателя е договорна и безвиновна,поради което безспорното доказване наличието на трудов договор между страните и настъпването на трудова злополука,е необходимото и достатъчно условие тя да бъде ангажирана. В този смисъл настоящата инстанция намира първия обективно съединен иск за търсене на имуществени вреди в следствие на така признатата за трудова,настъпила на 17.02.2002 г.,злополука,изразяващи се в разликата между получаваната от работника пенсия и заплатата,която е щял да получава ако не би била настъпила същата,за основателен и доказан. Основателността на иска определено се обуславя от приложеното по делото Разпореждане № ********** /04 г. на РУ”СО”,гр. Кърджали,което установява ,че считано от 12.03.2004 г. на Митрев е отпусната лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и социална пенсия за инвалидност в общ размер 199.20 лв. С оглед заключението на вещото лице по така назначената на стадия на първоинстанционното производство,съдебно –счетоводна експертиза,до размера на поисканите 959.26 лв.,и от 12.03.2004 г. и до завеждане на исковата молба ,както и решаващият съд е приел,настоящият иск се явява доказан. Основателен и доказан до размер на 35.65 лв.,се явява и искът с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД,досежно така признатата главница от 959.26 лв. В този ход на мисли следва да бъде обсъден довода на жалбодателя в настоящото производство досежно обстоятелството,предявеният иск за присъждане на неимуществени вреди в следствие на настъпилата трудова злополука явявали се недоказан. Безспорно правилен е довода на защитата на работодателя,че степента на човешките болки и страдания имат строго субективен характер. Но правилен и довода,че тяхното наличие все пак има определено обективен характер и той се определя от обективно причинената травма в резултат на осъществената в настоящия казус,трудова злополука. Така приетото по делото заключение,изготвено по назначената на стадия на първоинстанционното производство, съдебно-медицинска експертиза,дава отговор за характера на обективните увреждания,които обаче безспорно са причинили отрицателните субективни изживявания на пострадалия. В този смисъл обективните поражения,изразяващи се голяма разкъсно-контузна рана с размачкване на меките тъкани /травматичен деколман/ и счупване на лъчевата кост на дясната предмишница,довели до изпадане на пострадалия в състояние на травматичен шок,който пък довел до разстройство на здравето,временно опасно за живота, наложилото се болнично и оперативно лечение и наблюдение,настъпилото обезобразяване на дясната ръка,както и изразения от вещите лица, извод,че няма възгледи да се възстанови напълно ищеца,безспорно очертават и степента на негативните му субективни изживявания ,които пък обосновават и основателността на предявената претенция за присъждане на неимуществени вреди. Безспорно изложеното обосновава и основателността на предявения иск и по размер. Основателен и доказан до размера на 1697.25 лв.,се явява и искът с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД,досежно така признатата главница от 5 000.00 лв. В хода на направените от настоящата инстанция констатации,неоснователен се явява и доводът на защитата на ответника в първоинстанционното производство за приложение на разпоредбата на чл.201,ал.2 от КТ. Установено беше по делото,че работникът Митрев на 17.02.2002 г. е изпълнявал своите, възложени му с трудов договор, задължения към ответното дружество. Установено беше по делото ,че и извършваното от него действие почистване на залепнал по стените на бункера,материал ,се обхваща от трудовото му задължение,което както беше посочено в трудовата характеристика на заеманата от пострадалия длъжност, “машинист транспортно-технологични машини – ГТЛ Совалка”, е “...да следи питателите да не остават празни и в зависимост от влажността и качеството на суровината да осъществява оптималното им напълване.”. Действително съобразно цитираната разпоредба на чл.201,ал.2 от КТ,работникът отговаря като съпричинител на вредоносния резултат при наличие само на груба небрежност. Така според показанията на св. Налбантов,работникът Митрев,когото той видял след злополуката, на която пък не бил пряк очевидец,в този момент /след злополуката/ се намирал зад ограничителното въже. В този аспект безспорно неустановено с оглед отсъствието на очевидец е обстоятелството дали работникът се е намирал зад ограничителното въже и преди и по време на настъпване на самата злополука. Прочие в това производство и по повод на така направения от защитата на жалбодателя,довод, основен се явява въпросът е ли е допуснатата все пак от работника небрежност - груба. Настоящата инстанция намира,че не е налице проявена от работника Митрев груба небрежност. Тава е така защото това обстоятелство в производството не се доказва. Но това е така,и защото дори да приемем ,че работникът Митрев е бил прекрачил оградното въже,нарушавайки едно правило за безопасност на работа , за да изпълни надлежното си трудово задължение, то е необходимо в този случай да бъде доказано наличие на субективно отношение на пострадалия към неговите действия,като такива допринасящи за тежкия вредоносен резултат –неговото нараняване. В този смисъл дори още веднъж да приемем,че работникът е нарушил едно правило за безопасност на работа за да изпълни надлежното си трудово задължение,то отново следва да бъде посочено ,че не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда, мотивира приложението на исканата разпоредба. Това е така защото само подчертано субективното отношение на пострадалия,довело до осъществяване на грубата небрежност от негова страна като елемент от неговото виновно действие,може да мотивира това приложение. В контекста на изложеното е и обстоятелството,че в настоящото производство са налице и индикации за съзнавано от ответното дружество,отсъствие на груба небрежност от страна на работника Митрев. Довод в този смисъл са свидетелските показания на св. Русев,който установява,че след така настъпилата трудова злополука,дружеството –работодател е предприело действия по повдигане на цялата инсталация,видимо с цел по-голяма безопасност при работÓ на това работно място. Косвено това действие,предприето от работодателя навежда на мисълта ,че не груба небрежност от страна на работника ,а недостатъчна охранителна обезпеченост е била в основата на настъпването на трудовата злополука. Изложеното до тук,обосновава правилността и законосъобразността на атакуваното решение ,и води до оставянето му в сила. При този изход на делото,и при изричното им поискване,следва да бъде осъден жалбодателя да заплати на ответника по жалбата, направените от него разноски в това производство за адвокатска защита ,в доказания размер от 200 лв. Прочие следва да бъде осъден ответникът в първоначалното производство,“Бентонит” АД,гр. Кърджали да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд и сумата в размер на 20 лв.,съставляваща разлика между присъдени от първоинстанционния съд на вещите лица 150 лв. разноски,и изплатените и присъдени за сметка на ответното дружество, суми /от които авансово заплатени от дружеството 70 лв. и присъдени от съда още 60 лв. /. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 72/17.02.2005 г., постановено по гр.д.№ 852/ 2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА “Бентонит” АД,гр. Кърджали,със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,бул. “Беломорски” № 97,да заплати на Атанас Христов Митрев от гр. Кърджали,ул.”5-ти декември” № 16 А,с ЕГН **********,сумата в размер на 200 лв.,съставляваща направени от последния разноски за адвокатска защита. ОСЪЖДА “Бентонит” АД,гр. Кърджали,със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,бул. “Беломорски” № 97,да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд,сумата в размер на 20 лв.,съставляваща разноски по производството. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател : Членове : 1.
2.
|