Р Е
Ш Е Н И Е
номер 67 14.07.2020 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и пети юни 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 45 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 200 от КТ във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на
И.В.М. срещу Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД. Ищецът
твърди, че работи в Рудник „Трояново-север“ въз основа на безсрочен трудов
договор № 88 от 08.08.2006 г. за изпълнение на длъжността „електромонтьор
подстанции“ в участък „Подстанции“. Твърди, че на 06.06.2019 г. изпълнявал
трудовите си задължения като трябвало да отстрани възникнала авария/повреда в
Подстанция Ковачево. Твърди, че придвижването на автомонтьорите до подстанцията
се осъществявало чрез автомобил, като на процесния ден тръгнал с УАЗ №
Р-2-5236, който бил много стар, но бил наличен в момента. Твърди, че видял
уредът на автомобила да показва, че водата в радиатора е над нормалната и спрял
да провери охладителната система. Твърди, че в трудовите му функции не е
предвидено да се грижи за техническата изправност на автомобилите, но следва да
направи преглед и да съобщи на ръководителя си за повредата и невъзможността за
придвижване. Твърди, че при отваряне на капака на автомобила внезапно се
отворила капачката на радиатора, от където под голямо налягане изригнала пара и
вряща течност, която заляла дясната част на тялото му – шията, дясна ръка,
дясно бедро и дясна част на гръдния кош. Твърди, че било топло и облечен само с
тениска, а само бързата му реакция го спасила от по-голямо обливане. Твърди, че
бил откаран в спешния център в рудника, след което транспортиран до УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, където хоспитализиран от 06.06.2019 г., констатирани
били изгаряния на 6% от тялото, направено му било почистване на раните. Твърди,
че след изписването му от болницата бил временно неработоспособен до 10.10.2019
г., като всеки ден се мазал с различни кремове, ползвал специални памучни
дрехи, епителизацията на тъканите продължила 4 месеца. Твърди, че с
разпореждане № 64/18.06.2019 г. на НОИ била призната злополуката за трудова на
основание чл. 60, ал. 1 КСО по чл. 55, ал. 1 КСО. Твърди, че в следствие на
трудовата злополука претърпял болки и страдания, при проведеното болнично
лечение изпитвал неописуемо силни болки при манипулациите, след процедурите
последвали 2 дена с температура от 39 градуса и нетърпими болки, без спане 2
денонощия, прекарал и трета манипулация със силни болки, а единствено приемал
течен аналгин като обезболяващо средство. Твърди, че в продължение на 1 месец от
изписването от болницата болките му били силни, в обслужването участвала
съпругата му и това им създало изключителен битов дискомфорт, затормозили се
контактите му със съпругата поради изолираността му в домашна среда. Твърди, че
и понастоящем търпи последици от злополуката, макар че по медицински причини да
се бил възстановил. Твърди, че му останали белези, изпитва страх да извършва
определени дейности, да съобразява облеклото си. Определя справедливото
обезщетение за неимуществените вреди от злополуката на сума от 20 000 лв., но
получил застрахователно обезщетение в размер на 1638 лв. по застрахователна
полица „Трудова злополука“ от ЗД „ОЗК-ИНС“ АД. Поради това моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от
18 362 лв. за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от
твърдяната трудова злополука, ведно със законната лихва от 06.06.2019 г. до
окончателното изплащане на дълга. Претендира разноски. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, в който оспорва иска
по основание и размер. Твърди, че ищецът е служител на дружеството по трудов
договор № 88 от 08.08.2006 г., като с допълнително споразумение от 20.06.2018
г. и считано от 01.07.2018 г. е преназначен на длъжността „електромонтьор
подстанции“ в участък „Подстанции“, като служителят многократно е полагал изпит
за проверка знанията по безопасност на труда и техническа експлоатация. Твърди,
че на 06.06.2019 г. ищецът при постъпване на работа за смяна от 8 часа до 20
часа е преминал инструктаж, което било констатирано и от комисията по
разследване на трудовата злополука. Твърди, че ищецът в изпълнение на
служебните си задължения управлявал лекотоварен автомобил УАЗ 39094, с вътрешен
номер Р-2-5236, се придвижвал към подстанция „Ковачево“, като забелязал, че
температурата на двигателя преминава 90 градуса и спрял автомобила. Твърди, че
около 13,50 часа ищецът самостоятелно решил да провери охладителната система,
вдигайки капака на МПС, но капачката на радиатора внезапно се отворила от
създаденото налягане и врялата течност го е заляла по дясната част на тялото.
Твърди, че ищецът веднага звъннал на прекия си ръководител, но в този момент
преминавал зам.изпълнителният директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД и като видял
ищеца го качил и закарал в здравната служба на рудника. Твърди, че лекарят в
здравната служба оказал първа медицинска помощ на ищеца, който преценил
изгарянето като степен II-Б, направил му първоначална хирургична обработка, а
по нареждане на зам.изпълнителният директор транспортирали ищеца с линейка на
рудника до МБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив. Твърди, че на същия ден 06.06.2019 г.
около 15,40 часа ищецът бил хоспитализиран по спешност в лечебното заведение,
като му била поставена диагноза „термични изгаряния, не повече от 2-ра степен,
на няколко области от тялото – шия, десен горен крайник и гръб, степен II-АВ на
площ от 6%“. Твърди, че било проведено лечение на ищеца и на 13.06.2019 г. бил
изписан с подобрение и без усложнения. Твърди, че с разпореждане №
64/18.06.2019 г. на НОИ била призната злополуката за трудова на основание чл.
60, ал. 1 КСО по чл. 55, ал. 1 КСО. Твърди, че дружеството е имало действащ
застрахователен договор от 31.10.2018 г. със ЗД „ОЗОК Инс“ АД за застраховка
трудова злополука, действащ за периода от 01.11.2018 г. до 31.10.2019 г., както
и последващ застрахователен договор от 01.11.2019 г., действащ за периода от
01.11.2019 г. до 31.10.2020 г., като по първия договор застрахователят платил
на ищеца сумата от 1638 лв. Твърди, че работодателят е изплатил на ищеца суми
за лечение на ищеца в болницата в гр. Пловдив. Твърди, че ищецът не е имал
никакви задължения да проверява охладителната система на колата,
поради което действията му били неадекватни. Твърди, че ищецът е трябвало да
мине технически преглед на автомобила преди да го управлява, а това не било
извършено, поради което не следвало да управлява автомобила, с което ищецът
нарушил чл. 16, ал. 1 на Наредба № 12 от 27.12.2014 г. Не оспорва проведеното
болнично лечение, но твърди, че ищецът бил напълно възстановен от злополуката,
не бил трудоустроен, продължавал да работи на длъжността. Твърди, че претендираната от ищеца сума за
неимуществени вреди била прекомерна като размер с оглед търпените болки и
страдания. Поради това счита, че искът следва да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Представя писмена защита.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически
изводи:
С протоколно определение от 14.05.2020 г. е обявен
за окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в определение от 27.02.2020
г. по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са
отделени като признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:
1.
ищецът работи при ответника по трудов договор № 88 от
08.08.2006 г., като с допълнително споразумение от 20.06.2018 г. и считано от
01.07.2018 г. е преназначен на длъжността „електромонтьор подстанции“ в участък
„Подстанции“;
2.
на 06.06.2019 г. ищецът в изпълнение на служебните си
задължения управлявал лекотоварен автомобил УАЗ 39094, с вътрешен номер
Р-2-5236, като се придвижвал към подстанция „Ковачево“, а като забелязал, че
температурата на двигателя преминава 90 градуса, спрял автомобила и около 13,50
часа ищецът самостоятелно решил да провери охладителната система, вдигайки
капака на МПС, но капачката на радиатора внезапно се отворила от създаденото
налягане и врялата течност го е заляла по дясната част на тялото;
3.
на 06.06.2019 г. на ищеца била оказана първа медицинска
помощ в здравната служба в рудника, след което около 15,40 часа ищецът бил
хоспитализиран по спешност в МБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, като му била
поставена диагноза „термични изгаряния, не повече от 2-ра степен, на няколко
области от тялото – шия, десен горен крайник и гръб, степен II-АВ на площ от
6%“, а престоят му в болницата бил до 13.06.2019 г.;
4.
с разпореждане № 64/18.06.2019 г. на НОИ била призната
злополуката за трудова на основание чл. 60, ал. 1 КСО по чл. 55, ал. 1 КСО;
5.
по застрахователен договор от 31.10.2018 г. за
застраховка трудова злополука ЗД „ОЗОК Инс“ АД заплатило на ищеца сумата от
1638 лв. като застрахователно обезщетение.
Освен отделените като безспорни обстоятелства, от събраните
по делото доказателства се установяват още следните релеванти за спора факти:
По делото е приет протокол от 07.06.2019 г. /л.40/,
в който комисия от ответното дружество е констатирала след оглед на
управлявания от ищеца лек автомобил, че капачката на радиатора не е била
затворена надлежно, т.е. обезопасена, което било видно и в деня на инцидента, а
след доливане на вода след инцидента, се установила разлика от
В приетата по делото длъжностна характеристика
/л.19-22/ не са посочени конкретни задължения и отговорности на ищеца по повод
управляване на служебни леки автомобили, а всички задължения и отговорности са
свързани пряко с дейностите поддръжка на подстанциите, които са от
компетенцията на електромонтьорите. От събраните гласни доказателства се
установи, че придвижването от управлението до подстанциите се е осъществявало
чрез служебни леки автомобили, управлявани от самите електромонтьори, а
поддръжката, ремонтите и техническото обслужване на автомобилите е било
ангажимент на друга служба и съответно служители от ответното дружество. Пак от
гласните доказателства е видно, че електромонтьорите проверявали основни неща
по автомобилите сами – като налягане в гумите, проверка на маслото и
охладителната течност.
По делото е разпитан като свидетел М.М., колега на
ищеца и работещ в ответното дружество също като електромонтьор на подстанции.
От неговите показания е видно, че работи същото като ищеца и сутринта се
събират всички в сградата на битовия комбинат, където им се разпределя работата,
казва им се какъв автомобил какво да свършат, като към датата на инцидента били
два леки автомобила – УАЗ и НИВА, като началниците карали НИВА-та, а те карали
най-често УАЗ-ката. Относно двата автомобила идентични показания дава по делото
и св. В.В.. Колите били пред битовия комбинат, а ключовете им били в тях.
Посочва, че техническото състояние на тези два автомобила било много лошо, били
стари и поддръжката им не била на ниво. Свидетелят посочва, че и двата
автомобила били вече бракувани и не се работило с тях, като УАЗ-ката, с която е
станал процесния инцидент, била бракувана непосредствено след инцидента.
Свидетелят посочва, че преди тръгване си проверявали маслото, горивото, гумите,
водата или антифриза, а ако се налагало ремонт, той се извършвал от участък
„Автобаза“. Идентични са показанията и на св. В. в тази връзка. Те само
констатирали проблема и го предавали към другия участък. Електромонтьорите
нямали задължение да карат колите на техническо обслужване. Посочва, че отивали
вземали пътен лист и зареждали автомобила с гориво, след което отивали да си
свършат задачите с колите. Свидетелят посочва, че никой не се интересувал дали
тази кола била технически изправна, а ако по време на път се появи технически
проблем, спирали да констатират нещо ориентировъчно и да предадат информацията
на съответния участък.
Във връзка с организацията на работа в ответното
дружество и относно въпроси с инцидента е разпитан като свидетел В.В., който
посочва, че като тръгнал И. със служебния автомобил сутринта му се обадил да му
каже, че автомобила УАЗ прегрява, на което той му казал да се прибира и да не
отива на подстанцията, а другите му колеги били на друга подстанция, където
ищецът тръгнал. Посочва, че ищецът му се обадил и му казал, че станал инцидент
и се попарил с горещата течност охладителна течност, поради което той спешно
тръгнал за мястото на инцидента, но ищецът вече бил откаран в болнично
заведение. Ищецът му споделил в телефонен разговор, че отворил капака, който
покрива двигателя, в случая разположен в самото купе на АУЗ-ката, в който
момент капачката на радиатора изтърва и от налягането вътре впръскала горещата
охладителна течност, която заляла ищеца.
От приетата по делото епикриза /л.10-11/ е видно, че
ищецът И.М. е постъпил на болнично лечение в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр.
Пловдив, на 06.06.2019 г. и е изписан на 13.06.2019 г., като е поставена
окончателна диагноза „термични изгаряния, не повече от 2-ра степен, на няколко
области от тялото – шия, десен горен крайник и гръб, степен II-АВ на площ от
6%“, с преминал гладък постоперативен период, с препоръки за мазево третиране с
дефламол, еластокомпресия и предпазване от пряка слънчева светлина. За периода
от 06.06.2019 г. до 12.07.2019 г. е издаден на ищеца болничен лист от
13.06.2019 г. от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД /л.12/, за периода от 13.07.2019 г. до
11.08.2019 г. е издаден болничен лист от 16.07.2019 г. от „МЦ 1 Раднево“ ЕООД
/л.13/, за периода от 12.08.2019 г. до 10.09.2019 г. е издаден болничен лист от
15.08.2019 г. от „МЦ 1 Раднево“ ЕООД /л.14/, за периода от 11.09.2019 г. до 10.10.2019
г. е издаден болничен лист от 25.09.2019 г. от „МЦ 1 Раднево“ ЕООД /л.15/. От
това е видно, че ищецът е бил в отпуск за временна неработоспособност в периода
от 06.06.2019 г. до 10.10.2019 г. поради получените травматични увреждания от
претърпяната трудова злополука.
Приет е по делото амбулаторен лист от 16.07.2019 г.
/л.16/, в който е посочено, че е „незавършена епителизацията на раневата
повърхност“. Идентично е констатирано и при последващи прегледи на 15.08.2019
г. видно от приетия амбулаторен лист от 15.08.2019 г. /л.17/, на 25.09.2019 г.
/амбулаторен лист от 25.09.2019 г. на л.18/. От това е видно, че в целия период
на временна неработоспособност е протичал заздравителния процес на епителната
тъкан.
По делото е приета като писмени доказателства цялата
медицинска документация от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, описваща подробно цялото
проведено лечение на ищеца в болничното заведение. От оперативния протокол №
7610 от 07.06.2019 г. /л.411/ е видно, че е извършено ексцизионно почистване
/дебридмен/ на рана, инфекция или изгаряне, като е посочено да е извършено от
8,40 часа на 07.06.2019 г. до 9,00 часа на 07.06.2019 г. без анестезия, чрез
извършване на щателно почистване на оперативното поле, стерилно ограждане,
почистване на раните от изгаряния, превръзка с нанокристално сребро.
С договор за застраховка № МТ375/31.10.2018 г.
/л.67-74/ е сключена застраховка /застрахователна полица № 0501-100-2018-00030
на л.75/ между „Мини Марица-изток“ ЕАД и ЗД „ОЗОК Инс“ АД за застраховка
трудова злополука на персонала. По този договор на ищеца е изплатено
обезщетение в размер на 1638 лв. /платежно нареждане от 28.11.2019 г. на л.79/.
По делото е приета заповед № РД-09-307 от 12.07.2019
г. на управителя на ответното дружество /л.87/, с която е наредено да се
изплатят разходите по лечението на ищеца, съответно са приложени и платежни
документи за такива плащания. Тези разходи обаче са различни от претенцията на
ищеца за неимуществени вреди, която е предмет на настоящото производство.
По делото е прието заключение на СМЕ, от което е
видно, че ищецът от трудовата злополука е получил термично изгаряне II степен
на 6% от кожата по тялото, в областта на дясна мишница и дясната част на гърба.
Към момента целостта на изгорената кожа е възстановена без отклонения от
нормалната анатомична структура, налице са зачервяване и пигментация, като
зачервяването се дължи на разширени капиляри, а пигментацията се дължи на
отлагане на пигмент под епидермиса. При ищеца била налице повишена
чувствителност по пигментацията и зачервяването. Пигментацията по гърба е
възможно да избледнее с годините, но няма да изчезне напълно, а зачервяването е
възможно да изчезне. В случая изгарянето било от II-ра степен,
тъй като бил умъртвен само епидермисът, повърхностния слой на кожата.
Правилното лечение е оперативно премахване на умъртвения епидермис. Вещото лице
посочва, че тъй като е умъртвен епидермисът, прилагането на локална анестезия е
излишна, но преценката е на оператора, като в медицинската документация не е
посочено използването на локален анестетик. Изгарянето от II-ра
степен не засяга структурата на костите, мускулите, сухожилията и връзките на
крайника, поради което не се затруднява трайно функцията им, но несъмнено
измененията по кожата временно влошават качеството на живот на ищеца. В случая
няма трайно затрудняване на движението на ръката, ищецът е имал превръзка,
която е възпрепятствала движението, но не му е поставяна имобилизация,
обездвижване /гипс, шина и други за обездвижване/. Лечението е било в болнични
условия 7 дни и още 120 дни в домашно лечение. В острия стадий на термична
травма и в хода на епителизацията ищецът е имал болезнени възприятия, по-силни
в началото и стихващи в края на лечението. Вещото лице посочва, че вероятно има
връзка между получените травматични увреждания от ищеца и нарушения в съня му,
чувството му за страх при извършване на дейности, напомнящи за злополуката.
Също така вещото лице посочва, че е вероятно травмата да причини посттравматичен
стрес и емоционално разстройство. При изслушване на вещото лице д-р Б. в
открито съдебно заседание и разясняване на посоченото в заключението, същият
посочва, че няма данни, които да сочат, че в следствие на тази повишена
чувствителност у ищеца ще настъпят тежки усложнения за него, като в чисто битов
аспект несъмнено е влошено качеството на живот, без да го изключи обаче от
социално-битовата и професионалната му сфера. Вещото лице е категоричен, че
ищецът е изпитвал болка, но тя не може да се степенува, тъй като е строго лично
възприятие от пациента. В случая нямало данни ищецът да е губил съзнание,
поради което вещото лице прави заключение, че в случая болката е била поносима
към умерено силна.
От разпита на св. П.А.е видно, че работи в рудник
„Трояново-1“ и живее в един блок с ищеца. Свидетелят Ангелов видял ищеца след
изписване от болницата, когато слизал от колата, в рамките на 2-3 минути, а
след това около 5-6 пъти за около 10-15 минути пред блока. Свидетелят видял
превръзките на ищеца при връщането му от болницата и тогава ищецът му споделил,
че било много болезнено поради голямата площ на изгарянето, като му изписали
мазила. Ищецът стоял пред блока с анцуг или блуза дълъг ръкав, така обаче се
установи да са предписанията след изписването му от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД,
тоест да се показва на пряка слънчева светлина. Свидетелят не е виждал ищеца да
излиза по града, а само пред блока им.
По делото е разпитана като свидетел съпругата на
ищеца З.М., чиито показания съдът прецени с оглед на всички останали
доказателства съгласно чл. 172 ГПК. Следва да се отбележи, че близките хора на
всеки човек стоят най-близо до него и почти постоянно в такива моменти, поради
което придобиват преки впечатления от състоянието на близките. Разбира се,
техните показания се подлагат на по-висок критерий за достоверност, тъй като е
налице възможност да проявят заинтересованост. Свидетелката М. посочва, че била
2 пъти в УМБАЛ в Пловдив, където ищецът бил настанен за лечение и като един от
тези пъти бил непосредствено след направата на превръзка на ищеца, която според
думите на ищеца и изражението на лицето му била доста болезнена. Споделил, че
тогава са махали мъртва кожа и раната била отворена, след което при промивката
с йодасепт щял да припадне от болка, след което се разплакал. Св. В.В. посочва,
че ходил през почивните дни до болницата в Пловдив да види ищеца през престоя
му там, а като отишъл го заварил вън с близки и роднини, като имал превръзки по
ръката и тялото, а тогава времето било слънчево и хубаво. Св. М. посочва, че по
време на болничния престой ищецът пиел само течен аналгин, като при тези
манипулации не са му слагали упойка на ищеца. В първите дни от престоя вдигнал
и температура, като го наблюдавали постоянно да не започне възпалителен процес.
От това ищецът почти не можел да спи, обикалял по цяла вечер от болка. След
връщане от болницата ищецът не можел да се обслужва сам, тъй като имал
превръзка на ръката, което наложило тя да му помага в хигиенно-битов план. След
първите 2 седмици ищецът започнал да си пуска ръката. При посещение в УМБАЛ в
Пловдив за смяна на превръзка от наносребро, същата била засъхнала и не могли
да я премахнат поради чувството за силна болка у ищеца, поради което по препоръка
на лекарите като се прибрал я намокрил обилно да се отлепи. От всичко това
ищецът се изнервял, бил неспокоен и почти не спал, тъй като и имали две деца
вкъщи. Ищецът не можел да си прегърне детето, което било на 6 месеца тогава. През
първият месец материята на дрехите дразнила ищеца, поради което ходил гол до
кръста, навън не можел да ходи, защото слънчевите лъчи го парили и се
възпалявала раната, поради което му закупували специални блузи с УВ защита.
След втория месец излизал вечер като падне слънцето пред блока за по 10 минути.
Ищецът се мазал с един крем, като често сменял блузите поради това.
Свидетелката посочва, че ищецът още изпитвал страх от ситуации, свързани с
топло. Посочва, че при консултации с лекари, им казали, че възстановяването ще
трае поне 5 – 6 години, но най-вероятно ще останат белези от изгарянията. При
извършване на физически труд от ищеца и изпотяване на мястото на изгорялото
изпитвал сърбеж и зачервяване, което го ограничавало във физическата му
дейност.
След връщане на работа на ищеца, св. В.В., не го е
разделял от другите му колеги, като задачите се разпределяли поравно между
всички. Ищецът работил наравно с всички останали служители. Св. В. не виждал
ищецът да си слага кремове на раните по време на работа или да се преоблича.
Неотносими към настоящия правен спор са твърденията
на ответника и събраните доказателства за закупените медицински пособия и други
материални вреди.
Не може да бъде споделен и доводът на ответника за
допринасяне на вредоносния резултат от ищеца. Видно е, че в случая ищецът не е
предприел ремонт на автомобила по свое усмотрение. Освен това той е
сигнализирал на началника си за проблема, бил е отбит и да отиде на друга
подстанция, но автомобилът е започнал да прегрява повече, което е принудило ищеца
да спре. Това е съвсем нормално и адекватно от негова страна поведение, тъй
като прегряването на мотора би могъл да доведе до фатални щети по него. От
друга страна се установи, че за този вид автомобил капакът на мотора бил вътре
в купето, а не под преден капак. Това засилва възможността за инцидент с
шофьора при проблем от категорията на настоящия. Каквато е била практиката в
ответното дружество, ищецът е вдигнал капака да провери какъв е проблемът с
прегряването на мотора, което е логично да се стори от всеки шофьор.
Случайност, в негативен аспект, в случая е обстоятелството, че капачката не е
била добре завита и от налягането от горещата течност /която е ноторно
известно, че се разширява при нагряване/ е изпръскала гореща течност по тялото
на ищеца. Обаче за недобре завитата капачка не може да се търси отговорност от
страна на ищеца, тъй като не се установява въобще да е негово задължение да
следи за това, нито пък има преки доказателства, че капачката е била развита
преди тръгването му към подстанцията или тя се е развила по време на движение
на автомобила. А действително ответното дружество в изпълнение на задълженията
си по КТД е изплатило на ищеца парични суми за осъщественото му лечение, с
което действително е проявена хуманност при изпълнение на поетото с КТД
задължение в този смисъл, но то касае възстановяването на причинените на ищеца
имуществени вреди от трудовата злополука, а понастоящем се разглеждат
единствено претенциите на ищеца за неимуществени вреди.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
За да се ангажира отговорността на работодателя следва да се установи
наличието на установените в чл. 200 от КТ общи предпоставки - вреда (увреждане
на здравето на работника), неблагоприятен резултат (настъпила
неработоспособност при това през време и във връзка или по повод на
извършваната работа) и причинна връзка между увреждането и резултата
(резултатът трябва да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а
не от други обстоятелства). За да е основателен иска следва кумулативно да са
налице изброените предпоставки (Решение № 282 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 622/2009 г., III г. о.,
ГК,
постановено в производство по чл. 290 от ГПК).
От установеното по-горе
се налага правен извод, че вследствие на претърпяната от ищеца трудова
злополука на 06.06.2019 г. е настъпила за него вреда
– термично
изгаряне II степен на 6% от кожата по тялото, в областта на дясна мишница,
дясната част на гърба и по шията. Така посочената вреда е
причинила на увреденото лице неблагоприятен резултат – временна
работоспособност за 120 дни, установена
по надлежния ред с болнични листи, поради
което налице са предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по
чл. 200 КТ за претърпените от него болки, страдания, затруднения в бита и
преживения стрес.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с
критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД,
спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при
които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение,
обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната (Решение № 407
от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. о., ГК, постановено в
производство по чл. 290 от ГПК).
В
тази връзка съдът съобрази, че вследствие на процесната трудова злополука
ищецът е получил изгаряния по тялото, които са причинили нему болки и
страдания, не само свързани с физически болки, които били много умерени към
силни в началото и отшумяващи с времето. Ищецът е бил с превръзки, ръката му не
е била обездвижена, но всяка движение на ръката е размествала превръзката и му
е причинявала болка, което го е принуждавало в началото да се стреми да си
държи ръката неподвижно. Направена му е интервенция в УМБАЛ „Св. Георги“ –
Пловдив чрез оперативно премахване на мъртва тъкан, почистване на раните и
слагане на превръзка от наносребро. Възстановителният
период е изключително дълъг при получените травми – 120 дни за изграждане на
нова епителна тъкан, която ще продължи да се възстановява с години до пълното
ѝ възстановяване, който процес също е вероятен, но не е сигурен. Ноторно
известно е, че травмите от изгаряния са изключително болезнени, тъй като
възстановяването им е бавно и се касае за открити рани. Дълъг период от време
ищецът не е могъл да прави нищо поради травмата, за което му е помагала
неговата съпруга в ежедневието, като към този момент е бил постоянно вкъщи
поради забрана да излиза на слънце. Във връзка с претърпяното увреждане ищецът
е имал нужда от чужда помощ в битово отношение, поради невъзможността да се
самообслужва. Понастоящем ищецът не продължава да търпи болки и страдания, но
при изпотяване се получава дискомфорт чрез сърбеж и зачервяване на изгорените
области. Напълното възстановяване на ищеца е трудно да се каже със сигурност
дали е възможно и то напред във времето. Понастоящем
ищецът е почнал работа и работи наравно с другите работници.
Отчете се и обстоятелството, че към момента на увреждането ищецът
е бил на 38 години, млад мъж в разцвета на силите
си, живее със семейството си с две деца, като
отражението на случилото се върху неговата психика довело до негативни мисли и чувства, безсъние, раздразнителност.
Като взе предвид съвкупността от посочените обстоятелства,
обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната, съдът намери,
че справедливото обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди възлизат
на сума в размер на 15 000 лв., като
претендираният от ищеца размер над тази сума до 20 000
лв. се явява несъразмерен с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Макар и значителна травмата в началото, все пак ищецът не е загубил
способността си за работа и е продължил след 4 месеца отпуск за временна
неработоспособност да продължи работата си и да получава трудово възнаграждение
в уговорения с ответното дружество размер. Евентуално по-висок размер на
обезщетението би довело до нарушаване на принципа на справедливостта и води до
несправедливо облагодетелстване на ищеца. Като цяло паричната оценка на
неимуществените вреди е обективна, но следва да се държи сметка и на това, че
евентуално висок размер на обезщетението би довело до неоснователно обогатяване
и съответно несправедливост и към работодателя, който се явява източник на
ежемесечни доходи за ищеца.
По делото
липсват данни за приложението на чл. 201, ал. 1 от КТ и изключване на това
основание на отговорността на ответника за обезвреда на тези претърпени от
ищеца вреди, защото няма данни последният умишлено да е причинил увреждането
си. Работодателят не отговаря по чл. 200 от КТ само
ако пострадалият е причинил умишлено увреждането си, а данни за такова умишлено
причиняване от ищеца на увреждането му при процесната злополука по делото няма
(чл. 201, ал. 1 от КТ; Р 690-88-IV г.о. на
ВС).
Твърди се от ответника, че е проявена неадекватност
от ищеца при проверка на охладителната течност, тъй като не е имал никакви
задължения да проверява охладителната система на колата. Твърди се също от
ответникът, че ищецът е трябвало да мине технически преглед на автомобила преди
да го управлява, а това не било извършено, поради което не следвало да
управлява автомобила, с което ищецът нарушил чл. 16, ал. 1 на Наредба № 12 от
27.12.2014 г. Тези твърдения биха могли да се квалифицират като възражения от
страна на ответника за проявена от ищеца груба небрежност, с оглед и искането
им за намаляване на отговорност на работодателя по чл. 201, ал. 2 КТ. Не са
налице обаче доказателства за проявена от ищеца груба небрежност при осъществяване
на дейността си – проверка чрез вдигане на капака над двигателя, находящ се в
купето, за да установи причината за прегряването, с цел съобщаване за проблема.
Това дори е била практика в ответното дружество – да се направи оглед на
проблема на автомобила, за да се каже на съответните служители колкото се може
повече за проблема. Затова и съдът намира, че не следва да се намалява определеното
му обезщетение за претърпените неимуществени вреди на основание чл. 201, ал. 2 КТ, а направеното от ответника възражение в този смисъл се явява неоснователно
и недоказано.
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ
дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по
сключените договори за застраховане на работниците и служителите. Ищецът е получил сумата от 1638 лв. от застрахователя при
ответното дружество за застраховка трудова злополука. С тази сума следва да се
намали определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв.
Като краен резултат искът е частично основателен за
сумата от 13362 лв. (15000 лв. – 1638 лв.) и следва да бъде уважен до този
размер, а за разликата до претендираните 18362 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
Следва да бъде уважен и акцесорният иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 212 КТ за осъждане на ответника да плати на ищеца
законната лихва върху дължимото обезщетение от 13362 лв. от датата на
злополуката – 06.06.2019 г., тъй като отговорността на ответното дружество по
чл. 200 КТ е безвиновна, до окончателното погасяване на дълга.
По
разноските:
Тъй като
ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски за
производството (чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК), при този изход на делото,
дължимата се за същото държавна такса следва да бъде възложена в тежест на
ответника съразмерно с уважената част от исковете, която е в размер
на 534,48
лева. Следва да се
възложи в тежест на ответника и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение
за вещото лице в размер на 300 лева (чл. 78, ал. 6 от ГПК).
При този
изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от
исковете му (чл. 78, ал. 1 от ГПК). Същите възлизат на сумата
от 909,62 лв., изчислени на база платено адвокатско възнаграждение в размер на 1250
лв. по договор за правна защита и съдействие от 20.01.2020 г. /л.24/ и списък
на разноските по чл. 80 ГПК. Ще се отбележи, че възражението на ответното
дружество за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ищеца
съгласно критериите по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Съгласно чл. 7, ал.
1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /актуална към датата на сключване на
договора за правна помощ, тъй като се касае за сключване на договор за поръчка
с материално правни последици/ възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2, т. 4 от наредбата, в чиито разумни рамки е уговореното в случая
възнаграждение. Следва да се отбележи също, че направата на възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК не води автоматично до намаляване на възнаграждението до
минималния такъв. В случая се касае за дело с нормална фактическа и правна
сложност, но пък уговореното възнаграждение въобще не може да се приеме, че е
прекомерно, с оглед минималното по наредбата /в случая 1080 лв./.
При този
изход на делото ответникът също има право да му се присъдят сторените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение (чл. 78, ал.
3 във вр. ал. 8 от ГПК). Съдът определя юрисконсултското
възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 23, т. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ в размер на 200 лв., или общо за юрисконсултско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска следва да се присъдят
разноски от 54,46 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини
Марица изток” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с адрес
на управление село Ковачево, община Раднево, да заплати на И.В.М., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 200 КТ сумата от 13362 лв. (тринадесет хиляди триста
шестдесет и два лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
претърпяна на 06.06.2019 г. злополука, приета за трудова с разпореждане №
64/18.06.2019 г. на НОИ, ведно със законната лихва от 06.06.2019 г. до
окончателното погасяване на дълга, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 909,62 лв. (деветстотин и девет лева и 62 ст.) - разноски за
производството, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 200 КТ за разликата над 13362 лв. до пълния
претендиран размер от 18362 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, вписано в
търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление село Ковачево,
община Раднево, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 54,46 лв. (петдесет
и четири лева и 46 ст.) - разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини
Марица изток” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с адрес
на управление село Ковачево, община Раднево, да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК по сметка на РС-Раднево сумата от 534,48 лева (петстотин тридесет и четири лева и 48
ст.) - държавна такса за уважения иск по чл. 200 КТ, и сумата от 300 лв. (триста
лева) – заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: