Решение по дело №547/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 декември 2022 г.
Съдия: Росица Радославова
Дело: 20224500600547
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Русе, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Пейчева
Членове:Росица Радославова

Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Светла Пеева
в присъствието на прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224500600547 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на глава ХXI от НПК.
Подсъдимите П. Б. И. и Е. В. М. са обжалвали, чрез процесуалния си
представител адв. Д. Р. от АК Русе, присъда № 80/16.06.2022 г. на Русенския
районен съд, постановена по НОХД № 725/2022 г., с която са признати за
виновни в това, че на 01.12.2021 г. в гр. Русе, в съучастие, като извършители
и чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „Дачия“,
модел „Логан“ с рег. № ***, отнели чужди движими вещи – 1 брой кутия за
инструменти, черна на цвят, с червена дръжка, с размери: 40/20/17 см; 1 брой
макетен нож марка „Parkside“, черно-червен на цвят, с дължина 16 см и
дължина на острието 8,5 см, с резервни остриета; 1 брой макетен нож марка
„Parkside“, черно-червен на цвят, с дължина 19,5 см и с дължина на острието
10,5 см, с резервни остриета; 1 брой макетен нож марка „Parkside“, черно-
червено-сив на цвят, с извита дръжка и резервни остриета; 1 брой опаковка,
съдържаща 10 броя батерии марка „Duracell“, модел „ААА“; 1 брой опаковка,
съдържаща 10 броя батерии марка „Duracell“ , модел „АА“; 1 комплект за
прецизно рязане марка „Parkside“, модел „Precision Knife Set 10 piece set“,
съдържащ 1 брой голяма дръжка за нож, включваща остриета; 1 комплект
1
свредло за дърво, съдържащ 15 броя, с различни размери, марка „Parkside“,
модел „Wood Dri11 Bit Set PBB 4 В2“; 1 комплект шлифоващи и режещи
дискове марка „Parkside“, модел „Grinding Cutting Disc Set, PZMG 6 А1, 140
piece set“; 1 комплект за шлифоване марка „Parkѕide“, молел „Sanding Set,
P2MG 6 А1 63 piece set“; 1 комплект четки за почистване и обработка на
метал и камък марка „Parkside“, модел „Wire Nylon 13ruѕh Set, PZMG 6 А1, 18
piece set“; 1 комплект за шлифоване за фина обработка на метал, дърво или
пластмаса марка „Parkside“, модел „Fleece Flap Wheel Set. P7.MG 6 А1, 10
piece set“; 1 брой дигитална станция за запояване марка „Parkside“, модел
„PLSD48B2“, със сериен № 129790; 1 брой пробивен винтоверт марка
„Parkside“, модел „PNS 300 А1“, със сериен No 15-00469, поставен в кутия; 1
брой уред за гравиране марка „Parkside“, модел „PGG15F5“, със сериен №
068724; 1 брой пистолет за топло лепене марка „Parkside“, модел „РНР 500
ЕЗ“, със сериен № 350775, поставен в пластмасов куфар с надпис „Parkside“; 2
броя акумулаторни бормашини марка „B1ack+Decker“, модел „BDASB 18V“;
1 комплект подпори за автомобил, включващ два броя подпори марка
„Ultimate Speed“, с товароносимост до 2000 кг; 1 брой мицеларна вода за
нормална и смесена кожа марка „Cien“, с вместимост 250 мл; 1 брой измиващ
гел за лице – за нормална и смесена кожа марка „Cien Aquarick Daily Mi1d
Face Waѕh“, с вместимост 150 мл; 2 броя дезодоранти рол-он марка „Nivea
Men Freѕh Active“, с вместимост 50 мл; 1 брой дезодорант рол-он марка
„Nivea Men В1асk & White Invisible“, с вместимост 50 мл; 1 бр. „Филе Елена“
на „Родна стряха“ с нетно тегло 0,298 кг; 1 брой „Филе Елена“ на „Родна
стряха“, с нетно тегло 0,250 кг; 1 брои „Филе Елена“ на „Родна стряха“, с
нетно тегло 0,284 кг; 1 брой „Филе Елена“ на „Родна стряха“, с нетно тегло
0,242 кг; 1 брой „Кайзер пастърма говежда“ на „Родна стряха“, с нетно тегло
0,346 кг; 1 брой преносим компресор марка „Ultimate Speed“, модел „USKT
60 В2“; 1 брой лазерен далекомер марка „Parkside“, модел „PLEM 20 А4“; 1
брой козметичен комплект марка „Nivea Fresh Mood“, включващ: душ, гел,
дезодорант и бутилка с вместимост 450 мл; 1 брой опаковка, съдържаща 30
броя пелени марка „Lupilu“, модел „Soft and Dry“, размер „6“; 2 броя парчета
Български кашкавал oт краве мляко (зрял 45 дни) „Родна стряха“, с нетно
тегло 400 гр за брой; 2 броя мицеларни води „Cien“, всяка с вместимост по
250 мл; 1 брой опаковка, съдържаща 140 броя памучни тампони за лице марка
„Cien“; 2 броя шампоани за коса с кератин марка „Cien“, всеки с вместимост
2
по 250 мл – професионални – златни и червени и 1 брой опаковка памук,
съдържаща 200 грама 100 % памук, всичко на обща стойност 732,96 лева от
владението на „Л.Б. ЕООД енд Ко“ КД с ЕИК ***, без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл.
195, ал. 1, т. 4, пр. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл.
58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 във вр. с чл. 36 от НК е определено наказание
лишаване от свобода за срок от осемнадесет месеца за всеки от двамата
подсъдими, което е намалено с една трета, а именно на дванадесет месеца за
всеки един от двамата подсъдими, изпълнението на което на основание чл. 66,
ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години за всеки от
подсъдимите. Със същата присъда на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК е
отнето в полза на държавата вещественото доказателство по делото – лек
автомобил „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ***, 1 бр. свидетелство за
регистрация на МПС част I и II за автомобила и 1 бр. контактен ключ с халка
и дистанционна управление за същия автомобил. Съдът е възложил
съразмерно на двамата подсъдими заплащане на направените разноски по
делото.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна.
Жалбоподателите, ведно с упълномощения им защитник – адв. Р.,
поддържат жалбата, в която излагат съображения за неправилно приложение
на материалния закон относно правната квалификация на деянието,
допуснати съществени процесуални нарушения, несправедливост на
наложените наказания на подсъдимите и молят за нейната отмяна поради
липса на мотиви и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
РРС. Алтернативно молят въззивният съд да приложи правилно материалния
закон като определи правилно правната квалификация на деянието, а именно
по чл. 197, т. 2 във вр. с чл. 194, ал. 3 и във вр. с чл. 218б, ал. 1 от НК и
наказанията на подсъдимите да бъдат намалени при условията на чл. 55 от
НК. Прави се искане и за отмяна на приложението на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от
НК, тъй като считат, че не са налице законовите предпоставки.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд
намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице и като такава е допустима. Разгледана по същество се
3
явява неоснователна. С оглед определения в чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК
предмет на въззивната проверка и с оглед разрешението, дадено в т. 4 на ТР
№ 5/21.05.2018 г. по т. д. № 5/2017 г. на ОСНК на ВКС, настоящата инстанция
ревизирайки изцяло правилността на присъдата констатира, че в хода на
първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно
доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз
основа на тях районният съд е направил обосновани и законосъобразни
фактически и правни изводи, относно деятелността на подс. И. и на подс. М.,
а именно че с действията си на 01.12.2021 г. всеки един е осъществил, както
от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението, за
което са били предадени на съд.
За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е направил
задълбочен анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, въз основа на което е установил
фактическа обстановка, идентична с изложената в обвинителния акт. По нея
страните не спорят, поради което настоящата инстанция не счита за нужно да
я преповтаря. Същата съответства изцяло на събрания доказателствен
материал и въз основа на него първоинстанционния съд е достигнал до
правилни правни изводи, относно съставомерността на деянието и неговата
правна квалификация, авторството на двамата подсъдими, които напълно се
споделят от втората инстанция.
Доводите в жалбата на подсъдимите, относно неправилното приложение
на материалния закон при определяне на правната квалификация на деянието
и допуснати съществени процесуални нарушения, са неоснователни. Не може
да бъде споделена тезата на защитата, че се касае за маловажен случай.
Съгласно трайната съдебна практика, за да е налице „маловажен случай“ е
необходимо извършеното престъпление с оглед всички обстоятелства по
делото, отнасящи се до деянието и дееца да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
този вид, като размера на засегнатото имущество не е единствения критерий,
от който следва да се изхожда. По настоящето дело, осъществената от
подсъдимите кражба не представлява „маловажен случай“. Вярно е че
подсъдимите не са осъждани и това обстоятелство подлежи на преценка във
връзка с разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 9 от НК, но обществената опасност
на подсъдимите не следва да бъде извеждана единствено с оглед тяхното
съдебно минало, а е необходимо да се преценява и през призмата на
характеристиките на конкретното престъпно деяние. По настоящето дело
начинът на извършване на престъпното посегателство, времето и мястото на
неговото осъществяване, както и обстоятелството, че то е извършено в
присъствието на предсавители на владелеца на вещите, в хипермаркет,
завишават обществената опасност не само на деянието, но и на дейците. За
разлика от обичайните случаи на кражба, когато владелецът на вещите не се
4
намира на мястото на престъплението, поради което деецът в значителна
степен е улеснен при отнЕ.нето им, то в случая служители на „Л.Б. ЕООД енд
Ко“ КД са били в непосредствен досег с подсъдимите при извършване на
кражбата. Поведението на двамата подсъдими, насочено към отнЕ.не на
вещи, принадлежащи на търговеца, в хипермаркет, който е поставен и под
видеонаблюдение, и с физическа охрана, както и конкретните им действия,
свързани с изнасяне на вещите през обособения вход на магазина, а не през
изхода, с цел да избягнат преминаването през касовата зона, не сочат на
маловажен случай, тъй като степента на обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението не са по-ниски от обикновените случаи на
кражба. Точно обратното, цялостната характеристика по изпълнение на
престъпната деятелност сочи на проявена дързост и арогантност от страна на
подс. И. и подс. М.. Ниската стойност на предмета на престъплението –
732.96 лв., съгласно съдебно икономическата експертиза и надхвърляща с
малко минималната работна заплата за страната към датата на деянието,
която е била 650 лв., не може да бъде единствен аргумент за преквалификация
на деянието по чл. 194, ал. 3 от НК. Обстоятелството, че всички вещи са
върнати или заместени, с което вредите са възстановени, не води до отпадане
на вредните последици от престъплението. Както правилно отбелязва и
представителят на обвинението, вещите са върнати, но след извършено
претърсване и изземване от имота на извършителите, поради това е
неприложима и облегчаващата норма на чл. 197, т. 2 от НК, каквото искане
прави защитата. В случая не се касае за доброволност по смисъла на
посочената разпоредба, а за изземване на намерите от полицейските органи
вещи, предмет на предсъплението.
Твърдението на защитата, че не е налице квалифициращото
обстоятелство по смисъла чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК не намира почва в
доказателствата. Безспорно е установено, а и следва от житейската логика, че
лекият автомобил, който е обусловил квалификацията по т. 4, е едно от
условията да бъде реализирана трайната фактическа власт върху предмета на
престъплението. Не е възможно изнесените от хипермаркета вещи да бъдат
отнесени и да се прекъсне владението на техния собственик, без да бъде
използван лекият автомобил. Правно и житейски несъстоятелни са
аргументите за „тънкия“ момент на довършване на престъплението, което се
било случило с излизане на подсъдимите от магазина, пред който дори
престояли известно време необезпокоявани, малко по-късно подс. М. се
отдалечила, бутайки количката към изхода на паркинга, а подс. И. отишъл да
вземе колата, която била паркирана в близост и едва тогава натоварили в нея
откраднатите вещи. Всички наведени аргументи са несъстоятелни, защото
паркингът на магазина безспорно е част от неговата територия и практически
без използване на МПС, което подс. И. докарал, многобройните по вид и
асортимент вещи не биха могли да бъдат отнесени по друг начин, без някаква
друга помощ, в случая – използване на МПС.
Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон, поради
неприлагането на чл. 55 от НК са неоснователни. При индивидуализацията на
наказанията съдът е отчел смегкчаващите отговорността обстоятелства и на
5
двамата подсъдими – липсата на предходни осъждания и самопризнанията
пред полицейските органи при разкриване на престъплението. В случая не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да
обусловят определяне на наказание под най-ниския предел или съответно –
замяна. Съдът е отчел проявената упоритост в умисъла на подсъдимите като
отегчаващо отговорността обстоятелство и определеното наказание и за
двамата подсъдими, ориентирано към минималния предвиден размер от 18
месеца, което след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета е намалено
на 12 месеца, е законосъобразно отмерено, съобразно предвиденото за
извършеното в особената част на НК. Следователно, наложените наказания не
се явяват несправедливи или несъответстващи на тежестта на извършеното
престъпление и правилно е приложен чл. 66, ал. 1 от НК.
Правилно се явява и приложението на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК като е
отнет в полза на държавата автомобилът, послужил за извършване на
престъплението – „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ***, тъй като с негова
помощ вещите са отдалечени от магазина, с което подсъдимите са установили
трайна фактическа власт над тях.
Липсват допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото
от първата инстанция, поради което въззивният съд счита, че присъдата
следва да се потвърди изцяло като обоснована и законосъобразна.
Мотивиран така и на основание чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 80/16.06.2022 г., постановена по
НОХД № 725/2022 г. по описа на Русенския районен съд.

Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6