Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1069
гр.
Пловдив, 07.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на шести
юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1067/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д.С.К. ***
против Наказателно постановление № РД-04-Х-Б-70/17.12.2019 г. , издадено от
Директора на Регионална здравна инспекция –Пловдив, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.56, ал. от Закона за здравето на основание чл.218, ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лв. С жалбата се моли
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата по направените в нея
оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява от ст. юрисконсулт Т., която оспорва жалбата и моли наказателното
постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице,
което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното :
При извършена проверка на 24.11.2019 г. от
... П.М.Д. и ... С.Н.Д., съвместно с представители на РУ „Полиция”-Раковски в
обект : денс клуб „ Scream”
Раковски, ул. „Г.С.Раковски” №108 – било установено, че лицето Д.С.К. пуши
тютюнево изделие – цигара, фабрично произведена с марка „Дънхил” и пепелира в
стъклена чаша, поставена на масата.
Във връзка с констатациите от проерката
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 001128 от
24.11.2019 г. , подписан от нарушителя без възражения.
Въз основа на съставения АУАН било
издадено и обжалваното наказателно постановление, в което описаната в АУАН
фактическа обстановка била възприета по идентичен начин.
Разпитан пред съда в качеството на
свидетел, П.М.Д. потвърждава направените в деня на проверката констатации. Така
описаната фактическа обстановка не се оспорва и от самия жалбоподател, а именно
посоченото в наказателното постановление като нарушител лице Д.С.К.. Съдът не
намира основание да не кредитира показанията на разпитания свидетел, като
намира същите за последователни, логични, непротиворечиви.
Предвид събраните по делото устни
доказателства съдът намира, че описаната в АУАН и възпроизведена в
наказателното постановление фактическа обстановка е обективно установена.
При проверка относно процесуалните
изисквания за съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
на издаденото наказателно постановление съдът не констатира допуснати
процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени в
предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове . АУАН е съставен в деня на нарушението
на 24.11.2019 г., а наказателното
постановление в 6-месечния срок от съставяне на АУАН.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица. Съгласно чл. 231 ал.3 от Закона за
здравето нарушенията по чл. 218, ал. 1 - 6 се установяват с актове, съставени от
държавни здравни ...и от регионалните здравни инспекции и/или от държавни здравни
...и от Министерството на здравеопазването, а наказателните постановления се
издават от директора на регионалната здравна инспекция, съответно от министъра
на здравеопазването.
Нарушението в АУАН е ясно описано и се
изразява в неспазване в закрити обществени места на забраната за тютюнопушене.
Налице е дадена правилна правна квалификация на нарушението. Същата фактическа
обстановка е възпроизведена и в обжалваното наказателно постановление.
Неоснователни са оплакванията, изложени в жалбата, че АУАН е нечетливо написан.
При наличие на такова оплакване нарушителят е могъл да направи възражение при
връчване на акта, което не е сторено. Липсва и писмено възражение в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН в този смисъл. Неоснователно е оплакването, че е налице разминаване
в името на лицето в АУАН и НП. В АУАН посоченото за нарушител лице е К., което
е правилното име на нарушителя, а в Наказателно постановление К. Налице е
разминаване в собственото име в Наказателното постановление като вместо
буквата „ш“ е написана буквата „м“.
Всички останали индивидуалииращи белези на лицето – ЕГН, адрес са
коректно написани, така че става ясно кой е нарушителят.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 56, ал.1 от Закона за здравето забранява тютюнопушенето в закрити обществени места. В чл. 218,
ал.1 от същия закон е посочено, че който наруши чл. 56 от Закона за здравето,
се наказва с „глоба” от 300 до 500 лева. Наложеното на жалбоподателя наказание
е в минимален размер, поради което същото не подлежи на редуциране.
Съдът намира, че в конкретния случай е
неприложима разпоредбата на чл.28, ал.1 б. „а” от ЗАНН. Не може да се приеме за
основателно олкаването, че обслужващите в заведението служители разрешили в
обекта да се пуши и поради тази причина жалб. К. решила да запали в заведението
цигара въпреки законовата забрана. Въпросът за забраната за тютютюнопушене на закрити места отдавна е
добил публичност и чрез средствата за масово осведомяване. Причините за
въвеждането на забраната за тютюнопушене са ясни за обществото като цяло. Целта
на въведената забрана е да се гарантира здравето на гражданите в закрити
обществени места. Предвид обстоятелството, че нарушението е констатирано на
обществено място, в присъствие на множество посетители е налице засягане на
обществените отношения, гарантиращи здравето,
в значителна степен. По тези съображения съдът намира, че не са налице
основания за приложение на чл.28 ал.1 б. „а” от ЗАНН.
С оглед всичко изложено съдът намира, че
наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и при направено
искане от въззиваемата страна в тежест на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени и претендираните от въззиваемата разноски. С оглед това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то
съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и
количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80
лева, предвид факта, че същата се е изразила в процесуално представителство,
осъществено в едно съдебно заседание, както и че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
РД-04-Х-Б-70/17.12.2019 г., издадено от Директора на Регионална здравна
инспекция–Пловдив, с което на Д.С.К. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.56,
ал.1 от Закона за здравето на основание чл.218, ал.1 от Закона за здравето е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лв.
ОСЪЖДА Д.С.К. ***, ЕГН ********** *** сумата от 80,00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия
:.......................................................
Вярно с оригинала! МК