гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІ-E въззивен състав, в публично заседание на двадесет
и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 4140
по описа за 2021 г. на СГС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20249852 от 12.11.2020 г.,
постановено по гр.д. № 53534/2018г., СРС, 50 състав, е отхвърлил предявените по реда на чл. 422 ГПК установителен иск по чл. 274, ал. 1, т.1 и ал. 2 КЗ /отм./, вр. пар. 22 КЗ за
признаване за установено, че за „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.И.” АД, съществува
правото на парично вземане от ответника В.П.Д., за сумата от 654,69 лева, и иск
по чл. 86 ЗЗД за законната лихва върху тази сума, считано от 29.01.2018 г. до
изплащане на вземането, която сума представлява платено от страна на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.И.” АД застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по застрахователна преписка по щета № **********, във връзка с
настъпило ПТП по вина на ответника на 28.09.2015 г. в гр. Перник, който
се е отклонил от проверка за употреба на алкохол, наркотични вещества или техни
аналози, и е управлявал без да притежава свидетелство за управление на МПС, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
дело № 6355/2018 г. по описа на СРС.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ищеца по делото „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.И.” АД,
с оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Излага, че в исковата
молба е допусната техническа грешка по отношение на регистрационния номер на
автомобила, застрахован при ищеца и участвал в процесното ПТП, като съдът е
следвало да посочи, че е налице разминаване между сочения в исковата молба
регистрационен номер на автомобила и този, който се установява да е от
приложените документи. В тази връзка поддържа, че съдът неправилно е приел, че
липсват представени по делото доказателства, от които да се установява, че по
отношение на автомобила, участвал в ПТП, е сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ищеца. Сочи, че от приложените
доказателства било видно, че регистрационният номер на процесния автомобил е
различен от посочения в исковата молба, но съдът, в нарушение на процесуалните
правила, е приел доказателствата и не е указал на ищеца –въззивник да уточни
твърденията в исковата си молба или не е указал с доклада си на ищеца, че не
сочи доказателства в подкрепа на твърденията си.
Предвид
изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск - уважен. Претендира разноски
в производството.
Въззиваемият- ответник, в
законоустановения срок и чрез назначения особен представител, оспорва
депозираната въззивната жалба. Не оспорва, че е налице валиден договор за
застраховка при ищеца, който покрива отговорността му за вреди, но спори, че
ищецът не е провел доказване по отношение виновното поведение на ответника след
реализираното ПТП: относно това, дали той се е оттеглил сам от
местопроизшествието, както и дали е бил употребил алкохол или друго упойващо
вещество по време на настъпването на пътното произшествие. Счита решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема въззивната жалба за основателна, а обжалваното решение -
за необосновано, поради което счита, че същото следва да бъде отменено.
Настоящият състав
намира, че направените по делото твърдения индивидуализират в достатъчна степен
спорното вземане – страни, основание и размер, като допуснатите и приети по
делото доказателства напълно резонират с посоченото от ищеца в исковата молба,
с единствено изключение – обсъдения от първоинстанционния съд несъответстващ
регистрационен номер. Допуснатата от ищеца в исковата молба техническа грешка
при изписване на регистрационния номер на автомобила, по отношение на който се
твърди да има сключена „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ищеца,
респективно разминаването единствено в регистрационния номер на автомобила в
представените доказателства, не дава основание за отхвърляне на претенцията
като недоказана, тъй като това обстоятелство не е правноиндивидуализиращ белег
на вземането. Изводът в противния смисъл въззивният съд намира за неправилен,
като непочиващ на житейската и правната логика. Наред с
това, следва да се посочи, че това, че процесното МПС фигурира в заповедта за
изпълнение, издадена по чл. 410 ГПК, с погрешен регистрационен номер, не води
до опорочаването ѝ, тъй като не е основен нейн реквизит, съгласно чл. 412 ГПК, като допуснатата грешка не внася съмнение относно изпълняемото задължение,
предмет на заповедта. Нещо повече, в хипотези на констатирана от
въззивния съд (служебно или с оглед на релевиран довод във въззивната жалба)
нередовност на исковата молба са актуални и разясненията дадени още с т.4 на ТР
№ 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, в което е
прието, че „ спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба, която
трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 98 и чл. 99 ГПК
/отм/. Щом като при всяко положение на делото съдът може да констатира нейните
нередовности и да дава указания на ищеца за тяхното отстраняване, а въззивният
съд пристъпва направо към разглеждане материално-правния спор по същество, той
може да остави без движение исковата молба чл. 100 ГПК(отм.) при констатация за
дефекти в нея, като даде указания за отстраняването им и да изпълни
задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора. При
поправянето им в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с
решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им
обжалваното първоинстанционно решение, следва да се обезсили като постановено
по ненадлежно предявен иск и производството по делото прекрати.“ В настоящия
случай в подадена въззивна жалба жалбоподателят ищец е отстранил допуснатата в
исковата молба и заявлението очевидна техническа грешка при изписване
регистрационния номер на застрахования автомобил, поради което не е налице
въприетото в мотивете на СРС несъответствие
Съгласно
съдържащата се в ГПК правна уредба на въззивното производство, то негова
непосредствена цел е повторното разрешаване на материалноправния спор, при
което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване
истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на
доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма. Въз основа на това, съдът, като разгледа делото, намери
претенцията на въззивника-ищец за доказана, поради следното:
В чл. 274, ал. 2,
вр. чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ е уредено едно специално суброгационно право в
отклонение от чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят, при настъпване на
застрахователното събитие, не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което, по силата на визираните норми, встъпва в правата на увредения срещу
причинителя на вредата.
В конкретния
случай, възникването на спорното право, съобразно твърденията в исковата молба,
се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца 2) за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на
вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение за
настъпилото увреждане; 4) лицето - деликвент следва да се е отклонило виновно
от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог или да е
управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление, като
наличието на една от двете предпоставки по тази точка е достатъчна за пораждане
на правото, в случай че предпоставките
по останалите три точки са налице.
Страните не
спорят, а и от представените по делото доказателства е установено, че на
28.09.2015 г. в гр. Перник, управлявайки лек автомобил с марка "Пежо 106 XR", с рег. № ******, В.П.Д. е реализирал ПТП, при което, при
неспазване на дистанция, удря намиращото се пред него друго превозно средство,
марка „Рено Еспейс“, с рег. № ******, управлявано от В.В.С., с което нанася
щети по задна броня и заден капак на автомобила (протокол за ПТП № 1462019, с
рег. № 241/2015 г. на сектор „ПП“ на ОД на МВР - Перник). От друга страна,
безспорно по делото и установено от доказателствата (справка от база данни на
Гаранционен фонд) е обстоятелството, че участвалият в гореописаното ПТП лек
автомобил, с марка "Пежо 106 XR", и рег. № ******, е бил застрахован
при „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.И.” АД по застраховка „Гражданска отговорност“
по застрахователна полица № BG/07/515001301250, с
период на покритие 09:29 ч. на 12.05.2015 г. – 09:28 ч. на 12.05.2016 г.
Настоящият
съдебен състав намира, че от представеното по делото платежно нареждане от дата
09.10.2015 г. се установява, че застрахователят е заплатил сумата от 644,69
лева на В.В.С., с посочено основание за плащане – „Изпл. Щета: **********
(РК6669АН)“.
С оглед конкретно
наведените оплаквания във въззивната жалба, пред настоящата инстанция спорни са
въпросите дали е налице втората предпоставка за ангажиране на регресната
отговорност, доколкото има наведени твърдения за липса на доказано по делото виновно
поведение от страна на ответника при осъществяване механизма на ПТП, както и
дали е налице четвъртата предпоставка за реализиране регресните права на
застрахователя.
По наведените в
отговора на въззивната жалба твърдения за липса на доказано по делото виновно
поведение от страна на ответника при осъществяване механизма на ПТП, съдът
намира същите за преклудирани на основание чл. 133 ГПК, поради което не следва
да се произнася по тях.
Съдът намира за надлежно
доказана и четвъртата предпоставка за възникване на спорното право на въззивника.
Между страните отново не се спори, а и от представените по делото Протокол за
ПТП № 1462019 и наказателно постановление № 15-1158-001906 от 21.10.2015 г. на
ОДМВР – Перник, сектор „ПП“, се установява, че В.П.Д. е неправоспособен водач,
т.е. не притежава валидно свидетелство за управление на МПС. Съгласно
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 274, ал. 1, вр. ал. 2 КЗ /отм./,
наличието единствено на това обстоятелство е достатъчно основание, за да се
счете, че четвъртата предпоставка за възникване на уреденото регресно право е
настъпила. При това положение, безпредметно се явява разглеждането на
твърденията за възникване правото на регрес на соченото от въззивника основание
по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ /отм./.
Изложеното
води до извод, че въззивната жалба е основателна и като такава следва да бъде
оставена уважена, а първоинстанционното решение да бъде отменено като
неправилно,.
Предвид изхода на спора, за въззивната страна възниква право на
разноски, като на основание чл. 78 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да му
заплати сторените разноски пред СГС за държавна такса в размер на 25 лв., 100
лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, както и 300 лв. – внесен депозит за особения
представител на ответника за участието му във въззивното производство. В полза
на въззивника следва да бъдат присъдени още: 25 лева - държавна такса, и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение, сторени в рамките на заповедното
производство; разноски, сторени в рамките на първата инстанция, в размер на 25
лева – държавна такса, 300 лева – депозит за особен представител и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
25, ал. 1 НЗПП.
С оглед на цената
на иска, въззивното решение подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК
Предвид изложените съображения, Софийски
градски съду
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 20249852 от 12.11.2020 г., постановено по гр.д. № 53534/2018г., 50 състав на
СРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че В.П.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е.И.” АД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 274, ал.2 КЗ /отм./,
сумата от 654,69 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност"
за пътно- транспортно произшествие, настъпило на 28.09.2015 г. в гр. Перник,
ведно със законната лихва, считано от 29.01.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
гр. д. № 6355/2018 г. по описа на СРС, 50 състав.
ОСЪЖДА В.П.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.И.” АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 425 лв., представляваща направените разноски пред
въззивния съд, сумата от 75 лева – направените разноски в рамките на
заповедното производство, и сумата от 425 лева - направените разноски в
първоинстанционното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: