№ 5339
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110157047 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 303152/27.09.2024г. на
ищеца ********, с която е предявил срещу ответника П. К. П. обективно съединени искове с
правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 334, 40 лева,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот – апартамент № 10, находящ се в
*********, ведно със законната лихва от 17.06.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата в размер от 51,71 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2022 г. до 03.06.2024 г., сумата в размер от 61,82 лева, представляваща главница за
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
от 17.06.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 14,23 лева, представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до 03.06.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 15.07.2024 г. по ч.гр.д. № 36363/2024 г. по
описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот - апартамент №10, находящ се в *********, за който през периода
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ищецът доставил топлинна енергия до потребителя,
остойностена в размер на 334.40лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху
която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 51.71лв. за периода от
15.09.2022 г. до 03.06.2024 г., като се дължала и сумата от 61.82лв. - главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 14.23лв. - лихва за
забава за периода от 16.07.2021 г. до 03.06.2024 г. Твърди, че ответникът П. К. П. е
собственик на процесния имот и в това му качество се явява клиент на топлинна енергия,
като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
1
разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднали в забава, поради което претендира и
заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в
сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение,
стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007 г. за
топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. Въз основа заявление на
ищеца от 17.06.2024 г., на 15.07.2024 г. по ч.гр.д. № 36363/2024 г. по описа на СРС, 27
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са
претендирани от ответника. Моли предявените искове да бъдат уважени, като е претендира
и разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. К. П.,
който оспорва допустимостта и основателността на предявените срещу него искове.
Ответникът излага доводи, че се претендира стойност на непоискана и неизползвана в
продължение на повече от едно десетилетие услуга, както и неоснователно от него се
претендира задължение относно топлоподаване от вертикални щрангове в сградата. Твърди,
че в продължение на този период от него е изисквано ежемесечно заплащане на
неизвършени ежемесечно дейности от страна на ******** и ******, въпреки че в имота са
отчитани нулеви показания на измервателните уреди. Посочва, че не е предвиден ред за
индивидуален отказ на етажните собственици от услугите на ищеца. Навежда подробни
съображения, че относно непоискана и неизползвана услуга не може да се иска заплащане и
не се дължи заплащане за нея, като процесните суми са начислени в противоречие на
директива, която намира за приложима спрямо топлоснабдяването в сградата, в която се
намира процесният имот. Релевира възражение, че представените към исковата молба
документи са неотносими, доколкото касаят предходен на процесния период. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на искова молба с вх. № 371816/19.11.2024
г. от ответника П. К. П. е обективиран насрещен иск срещу първоначалния ищец в
производството ********. С определението си за насрочване от 05.12.2024г., което не е било
обжалвано и е влязло в сила, производството по предявения насрещен иск за сума в общ
размер на 612.16 лева, от които: сумата от 334.40 лв. – главница, сумата от 51.71 лв. –
мораторна лихва, сумата от 61.82 лв. – главница за услуга дялово разпределение, сумата от
14.23 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, сумата от 25.00 лв. –
държавна такса по заповед за изпълнение, сумата от 25.00 лв. – държавна такса по исковата
молба, сумата от 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение по заповед за изпълнение и
сумата от 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение по исковата молба, е прекратено на
основание чл.126 ГПК. Със същото определение не е приет за съвместно разглеждане
насрещният иск за сумата от 770.30лв., представляваща суми съгласно платежно нареждане
№ 00715502/14.11.2022г. в производството по гр.д. № 34549/2022 г. по описа на СРС, 62
състав, и 5000.10лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди, като на основание
чл.211, ал.2 ГПК същият е отделен за разглеждане му в отделно производство.
Конституирано е и трето лице-помагач на ищеца – ******, който излага доводи за
основателност на предявените от ******** искове.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приет договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС,
от който се установява, че на 29.10.1999г. ответникът П. К. П. е придобил правото на
собственост върху процесния имот - апартамент № 10, находящ се в *********. Представена
е и подписана молба – декларация от 23.11.1999г. от ответника до ********, видно от която
П. К. П. е направил искане за откриване на партида на негово име за адрес: *********,
ап.10.
2
Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 09.09.2002г. и
договор от 13.09.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в *********, е избрало и
възложило на ********** да извършва дяловото разпределение на енергията. Представени
са и списъци на етажните собственици, в които като титуляр на партидата към ******** е
посочен ответникът П. К. П..
Ищецът е представил съобщение към фактура № **********/31.07.2022г. за периода
01.05.2021г. – 30.04.2022г. за сумата от 160,40 лева; съобщение към фактура №
**********/31.07.2023г. за периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г. за сумата от 174,55 лева.
Прието е и извлечение от сметки на ищеца, сочещо задължение за процесния период за
стойност на топлинна енергия, дялово разпределение и лихви в размер на 462,16 лева.
Третото лице - помагач е представило два броя изравнителни сметки от 23.06.2022г. и
от 07.07.2023г. за процесния период, от които е видно, че единствено е начислявана топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация. Същите изравнителни сметки за представени и
от ответника.
Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по
делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество
топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които
оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен
счетоводител в сградата е бил ******, което дружество е издавало изравнителни сметки. За
имота е начислявана единствено енергия, отдадена от сградна инсталация пропорционално
на пълните отопляеми обеми на имотите. Не е начислявана енергия за битово горещо
водоснабдяване, за отопление на общи части и за отопление на имот. Посочено е в
експертизата, че вещото лице е извършило собствени изчисления, които съвпадат с
начислената енергия от ФДР. Общият топломер е преминал метрологични проверки, които
не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е поставено заключение
„съответства“. Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период,
след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза общо на 351,44 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от
ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлинна енергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги
е предал на потребителите (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна
енергия, качеството на потребители на топлинната енергия на ответниците - в качеството на
собственици при заявените квоти или като ползватели на имота), че ищецът е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, остойностено в размер на
претендираната сума, както и че в имота е извършена услугата дялово разпределение,
остойностена в размер на претендираната сума. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответниците за главните задължения,
както и размера на законната лихва за забава за процесния период. Ответникът, при
установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния факт на погасяване
на дълга.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че ******** е енергийно
предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за
енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от заключението по
допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда –
3
етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно
то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях
съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното
право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с
действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът
може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен
договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то
всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен
ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с
новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното
предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с
това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
4
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът
по делото П. К. П. е собственик на процесния топлоснабден имот, като при формиране на
този извод съдът съобрази приетия по делото препис от договор за покупко – продажба на
жилище от 29.10.1999г., видно от който ответникът е придобил правото на собственост
върху апартамент № 10, находящ се в *********. При това положение и на основание чл.153
от ЗЕ се налага извод, че е установено принципното съществуване на облигационно
правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от презюмиран договор
за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия. По делото
липсват твърдения, а и доказателства ответникът да се е разпоредил преди или по време на
процесния период с притежавания от него имот в полза на трето за спора лице. Следва да се
съобрази и представената молба – декларация от 23.11.1999г. от ответника до ******** за
откриване на партида на негово име за адреса, на който се намира топлоснабденият имот.
Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия през
процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 и нейното количество се установяват от
заключението на съдебно – техническата експертиза. Вещото лице е посочило, че стойността
на доставената топлинна енергия възлиза на сумата от 351,44 лева и същата се отнася
единствено до енергията, отдадена от сградна инсталация. Във връзка с топлинната енергия,
отдадена от сградна инсталация и възраженията на ответника, че в случая се касае за
непоискана и неизползвана услуга, следва да се посочи, че сградната инсталация в сграда -
етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена
топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или
демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили.
Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване или неползване на топлинна енергия от потребителите. То следва от
факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се
откаже, и е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва
съразмерно на отопляемите обекти по проект - всеки собственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с дела си. На всеки собственик и титуляр на вещно
право в сграда етажна собственост, предварително преди придобиване на индивидуален
имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена
инсталация за отопление по одобрен проект. Ищецът е претендирал сумата от 334,40 лева,
като предвид диспозитивното начало в гражданския процес именно тази сума следва да бъде
съобразена като дължима, а не стойността на енергията, посочена от вещото лице, която е по
- висока. По делото липсват доказателства, а и твърдения ответникът да е заплатил
посочената сума. Не е релевирано и възражение за изтекла погасителна давност. Предвид
това, съдът приема, че предявеният иск по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ за
признаване на установено, че ответникът П. К. П. дължи заплащането на сумата от 334,40
лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до
30.04.2023г., се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на иска по чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за признаване на установено, че
ответникът дължи заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение
следва да се посочи следното: Установява се от доказателствата по делото, че такава услуга в
действителност е била извършвана от дружеството ******. Съгласно чл. 139 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
5
система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или
от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Според чл.22 от ОУ дяловото разпределение се извършва
възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите, като същите заплащат на продавача (ищеца) стойността на услугата за
"дялово разпределение", извършена от избрания от тях търговец. От представеното от
ищеца извлечение от сметки, се установява, че стойността на възнаграждението за
извършената услуга дялово разпределение за процесния период от м.05.2021г. до м.04.2023г.
е в размер на 61,82 лева. Ответникът не твърди да е платил така посочената сума, като се
отбеляза по-горе, че не е наведено и възражение за изтекла погасителна давност. При това
положение искът срещу ответника за признаване на установено, че дължи заплащане на
сумата в размер от 61,82 лева, представляваща възнаграждение за извършена услуга дялово
разпределение през процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., се явява основателен
и следва да бъде уважен.
Тук следва да се посочи, че са неоснователни възраженията на ответника, досежно
действието на договора, сключен между етажната собственост и фирмата за дялово
разпределение. По делото е представен договор от 13.09.2002г., сключен между ********, в
качеството на изпълнител, и етажна собственост на сграда, находяща се в гр.София,
*******. Съгласно този договор, фирмата за дялово разпределение е приела да извърши
доставка и монтаж на термостатни винтили, термостатни глави и индикатори за
разпределение на разхода на топлинна енергия, както и да извършва индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода. Установява се, че според клаузата на т.2.4 договорът се сключва за
срок от 2 години, който се продължава автоматично с още една календарна година, ако никоя
страна не го прекрати с писмено предизвестие. Няма доказателства и твърдения договорът
да е прекратен. Освен това, следва да се посочи, че по делото са представени изготвените от
третото лице-помагач изравнителни сметки за топлоснабдявания имот за исковия период,
което обстоятелство, обсъдено наред с липсата на доказателства за изявления на етажната
собственост, че счита договора за прекратен, води до извод, че договорът е бил мълчаливо
продължен с конклудентни действия, което приложимата нормативна уредба не забранява.
По делото се установява, че страните по този договор са изпълнявали поетите по него
задължения, като третото лице-помагач е отчитало уредите за индивидуално измерване,
видно от представените по делото изравнителни сметки, както и от заключението на
техническата експертиза. По този начин страните са потвърдили обвързаността си с
договора за топлинно счетоводство. Дори да се приеме, че формално определеният срок на
действието му е изтекъл преди процесния период, с така посочените си действия, както
живущите в етажната собственост, така и третото лице-помагач, са продължили да
изпълняват задълженията си по този договор, т.е. мълчаливо са подновили неговото
действие. На следващо място, съгласно чл. 139б ЗЕ (в редакцията след изменението с ДВ,
бр. 74/2006 г. ) потребителите в сграда - етажна собственост са длъжни да изберат лице,
регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата "дялово разпределение", за
резултатите от който избор трябва да уведомят писмено топлопреносното предприятие или
доставчика на топлинна енергия. В случая не се твърди към процесния период общото
събрание на етажната собственост да е избрало друго, различно от посоченото в
коментирания договор лице, което да извършва дяловото разпределение, нито ищецът в
настоящото производство, да е бил уведомен писмено за новия избор. Предвид изложеното,
съдът приема, че за исковия период третото лице - помагач в производството е извършвало
въз основа на валидно съществуващо свое договорно задължение дяловото разпределение и
отчитане на потребената в процесната жилищната сграда - етажна собственост.
Неоснователен е обаче искът по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен срещу
6
ответника, за признаване на установено, че последният дължи заплащането на обезщетение
за забава за периода от 15.09.2022г. до 03.06.2024г. в размер на 51,71 лева. В случая
приложими са Общите условия от 2016г., съгласно които за изпадането в забава не е нужно
да се отправя покана от ищеца. Уредбата на изпадането в забава и възникването на вземане
за обезщетение за забава се съдържа в разпоредбите на чл. 32 и на чл. 33 от ОУ. С тях е
направено ясно разграничение между месечните вземания, които са прогнозни и тези, които
са определени на месечен реален отчет. За първите обезщетението за забава съгласно чл.32,
ал.1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 33, ал. 4 , пр. 1 се дължи след изтичане на 45 дни от периода на
изравнителната сметка. За вторите обезщетението за забава съгласно чл. 32, ал. 2 вр. с чл. 33,
ал. 4, пр. 2 се дължи след изтичане на 45 дни след периода, за който се отнасят. Тези ОУ не
уреждат възникване на вземане за обезщетение за забава върху суми, които са определени
прогнозно. В случая приетите по делото съобщения към фактури, изравнителни сметки и
извлечение от сметките на ищеца, установяват, че за имота начисленията са правени
ежемесечно по прогнозни суми, като след изравнителната сметка са издавани обобщени
фактури. Краят на отчетния период по изравнителната сметка и обобщената фактура е април
месец на съответната година. Така срокът за плащане на задълженията по изравнителните
сметки изтича 45 дни след края на април, тоест на 15.06. от съответната година. Към този
момент обаче по делото е установено, че обобщените фактури за процесните отчетни
периоди не са били издадени, не е установено и изравнителните сметки да са били връчени
на потребителите и на абонатите и да са били стабилизирани, тоест да е изтекъл срокът за
възражения срещу тях и такива да не са подадени. Доколкото не е установено възможното
изпълнение на задължението в уговорения в чл. 33, ал. 4 от ОУ срок - до 45 дни след
периода за който се отнася изравнителната сметка, то изтичането на този срок не е поставил
в забава ответника за плащането на задълженията. Налице е хипотезата на чл. 95 и чл. 96 от
ЗЗД - забава на кредитора, която освобождава длъжника от последиците от собствената му
забава. Това е така, защото точното изпълнение на длъжника е било възможно само при
съдействие от страна на кредитора-измерване на потреблението и разпределяне на
енергията, посочването на дължимата сума за реално потребената сума в издадена за същото
фактура след стабилизирана изравнителна сметка. Неиздаването на изравнителна сметка и
на фактура по нея в срок преди да изтече срока за плащане от 45 дни след края на
съответния отчетен период, прави невъзможно точното изпълнение на задължението на
длъжника да плати в уговорения в ОУ срок. Така кредиторът е изгубил привилегията по
общите условия за уговорения падеж за плащане на задълженията по изравнителните
сметки. В такава хипотеза, за да изпадане потребителят в забава при плащането на
главницата за топлинна енергия, той е следвало да бъде уведомен от кредитора, че е
преустановил забавата си, тоест че е издал фактура за сумите по изравнителните сметки,
съответно да изпрати покана за плащане. Последното не се твърди и не се установява по
делото, поради което ответникът не е поставен в забава и обезщетение за забавено плащане
на главницата за топлинна енергия в размер на 51,71 лева и за периода от 15.09.2022г. до
03.06.2024г. - не се дължи.
Неоснователен е и искът по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на
установено, че П. К. П. дължи заплащането на сумата от 14,23 лева, представляваща
обезщетение за забава върху задължението за заплащане на цена за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 16.07.2021г. до 03.06.2024г. и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Това е така, тъй като в общите условия на ищеца не е уговорен конкретен падеж
на задължението за плащане на цена за дялово разпределение. При това положение, за да
изпадне в забава, длъжникът следва да е поканен от кредитора съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД.
По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установи, че ищецът е
отправил подобна покана до ответника за плащането на цената за дялово разпределение,
поради което същият не е изпаднал в забава за тези плащания и не дължи обезщетение по
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
7
По отговорността за разноски:
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 75 лева в хода на заповедното
производство, като с оглед изхода на делото в негова полза се следва на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 64,30 лева, съразмерно на уважената част на предявените искове.
В хода на исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 425
лева, като е претендирал и юрисконсултско възнаграждение, като съдът определи, че такова
следва да бъде присъдено в размер на 100 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от
ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. При това положение, за исковото производство в полза на
ищеца се следва на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 450,10 лева, съразмерно на
уважената част на предявените искове.
Ответникът не е доказал да е сторил разноски и такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца ********, ЕИК ********,
срещу ответника П. К. П., ЕГН **********, положителни установителни искове с правна
квалификация чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ, че П. К. П. дължи на
******** сумата в размер на 334,40 лева, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. до топлоснабден имот – апартамент № 10,
находящ се в *********, ведно със законната лихва от 17.06.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата в размер от 61,82 лева, представляваща
възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 17.06.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.дело № 36363/2024г. по описа на СРС, I ГО, 27 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца ********, ЕИК ********, срещу ответника П. К.
П., ЕГН **********, положителни установителни искове с правна квалификация чл.422
ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ, за признаване на установено, че П. К. П. дължи на
******** сумата в размер на 51,71 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 15.09.2022г. до 03.06.2024г., начислено върху главницата за топлинна енергия в размер на
334,40 лева, доставена в периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., както и сумата в размер на
14,23 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.07.2021г. до 03.06.2024г.,
начислено върху задължението за заплащане на цена за извършена услуга дялово
разпределение в размер на 61,82 лева, извършена в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. .
ОСЪЖДА П. К. П., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
********, ЕИК ********, сумата в размер на 64,30 лева, представляваща разноски в
заповедното производство, както и сумата в размер на 450,10 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на ****** - трето лице помагач на страната
на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8