Решение по дело №68/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 260024
Дата: 29 април 2021 г.
Съдия: Татяна Генова Митева
Дело: 20204300900068
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е №.......

                        

                                            град Ловеч, 29.04.2021 година

                                              

                                   В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и първа година в състав:   

                                    

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

 

при секретаря                   МАРИНА ФИЛИПОВА               като разгледа докладваното от съдията т. д. № 68 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл. 557, ал.1,т.2, б „а“ от Кодекса за застраховането.

Съдът е сезиран с искова молба от Р.С.М., ЕГН: **********, адрес: ***,чрез адв. Н.Н.Д., с адрес за призоваване в ********, четвърти полуетаж, офис № 4, против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ: ***, ********, с посочено основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а" от КЗ, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и цена на иска 220 000 лева - за претърпени неимуществени вреди; 3780 - за претърпени имуществени вреди. Посочва, че на 24.08.2019г., около 22:00ч. на път III 3505, км. 13 + 220 настъпва ПТП -самокатастрофа с л.а. "A." модел ** с рег.№ ******, собственост на К.Й.Г., ЕГН: ********** и управляван от същия. Твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като пътник в л.а. претърпяла телесни увреждания, както следва: Охлузвания на лицето; Разкъсно-контузна рана в дясно супраорбитално; Подкожен кръвоизлив; Счупване на дясната ябълчна кост с разместване; Счупване на горната челюст с разместване; Кръвоизлив в десния горночелюстен синус; Разкъсване на макулата с кръвоизлив под ретината на дясното око; Счупване на лявата бедрена кост в средната трета; Счупване на лявата раменна кост в горния край с изкълчване; Разкъсване на левия мишничен нерв; Компресионно счупване на   V-ти поясен прешлен с притискане на гръбначния канал.

Посочва, че била приета на 25. 08. 2019г с опасност за живота й в "УМБАЛ - Д-р Георги Странски" ЕАД – Плевен, в Отделение за интензивно лечение и реанимация до 30.08.2019 г. Възстановяването й продължило повече от пет месеца, като се твърде, че продължава и към настоящия момент лечението си, тъй като не се е възстановила напълно от травмите.

По случая е образувано ДП № 462/2019г. по описа на РУ МВР Ловеч.

Посочва, че от данните от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 59 на ОД на МВР Ловеч, и на Информационен регистър към Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет страница на фонда, л.а. "A." модел ** с рег.№ ****** няма валидно сключена застраховка ТО" на автомобилистите към датата на ПТП.

Твърди, че е предявила извънсъдебна претенция пред Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение с вх.№ 24-01-613 от 23.10.2019г., но бил постанови отказ за изплащане на обезщетение по образувана Щета № 19210336.

Изложени са подробни твърдения за наличието на причинна връзка между противоправното поведение и получените увреждания, имуществени и неимуществени вреди. Оценява неимуществените вреди на 220 000 лева, а имуществените на 3780 лева.

Моли да бъдат призовани на съд и след доказване на претенциите по основание и размер да бъде постановено решение, с което бъде осъден Гаранционен фонд, БУЛСТАТ: ***, ********, да заплати: 220 000 лева - предствляващи дължимото се обезщетение, след отчетен процент на съпричиняване спрямо настъпилия вредоносен резултат – за претърпени неимуществени вреди; законна лихва върху горепочената сума, съгласно чл.429 от КЗ от датата на деликта 24.08.2019г. до окончателното й изплащане; законна лихва от изтичане на петнадесетдневния срок по чл.497,ал.1, т.1 от КЗ до окончателното изплащане; 3780, 00 лева - за претърпени имуществени вреди, ведно със законна лихва върху посочената по - горе сума от датата на направата на разходите - 03.09.2019г. до окончателното им изплащане; съдебно-деловодните разноски, сторени от клиентката ни за образуване и водене на настоящото гражданско производство. Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В срока по чл.367 от ГПК, е постъпил отговор на искова молба от Гаранционен фонд - ********. Оспорват предявените искове по основание и размер.

Във връзка с процесното ПТП, Гаранционен фонд е бил уведомен, като е регистрирана щета № 19210336/18.09.2019г., по която УС на ГФ е отказал обезщетение, предвид наличието на хипотезата на чл. 557, ал. 3, т. 2 от Кодекса за застраховането. Видно от събраните писмени доказателства - изготвени протоколи за разпит на свидетели по воденото досъдебно производство № 462/2019г. на РУ МВР Ловеч е, че ищцата по собствена воля се е качила в процесния лек автомобил, знаейки че същия е незастрахован. Представят протокол за разпит на свидетел - Р.М. по воденото досъдебно производство № 462/2019г. на РУ МВР Ловеч, като моли съдържанието му да бъде ценено с оглед разпоредбата на чл. 175 от ГПК.

При условията на евентуалност правят възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която като пътник в лек автомобил ДКН ****** не е използвала задължителния на осн. чл.137а от ЗДвП обезопасителен колан, поради което при инерционно движение на тялото й напред, нагоре и встрани е получила процесиите увреждания при удари на тялото и главата в части на купето на автомобила.

Досежно размерите на предявения иск за неимуществени вреди, считат същия за изключително завишен, тъй като не отговаря на наличието на съществен принос от страна на пострадалата, съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП. Позовава се на практика на ВКС решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК. II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.

Възразяват по направените от ищеца доказателствени искания, предвид на това, че не са посочени обстоятелствата, които ще се установяват с преписката по щета 19210336/18.09.2019г. и свидетелите ще установяват едни и същи обстоятелства. Противопоставят се на искането за допускане на съдебно-психиатрична експертиза, предвид липсата на твърдения за патологични изменения в психиката на ищцата, за изясняването на които са необходими специални знания. Молят на основание чл. 219, ал.1 от ГПК да бъде конституиран в качеството на трето лице - помагач на страната на Гаранционен фонд по настоящото дело сочения като виновен за процесното ПТП водач: К.Й.Г., ЕГН ********** ***.

Подаден е допълнителна искова молба от Р.М., в която поддържа изцяло заявеното в исковата молба, както и всичките си доказателствени искания. Излагат се съображения за липса на предпоставки за приложението чл. 557, ал. 3, т, 2 от КЗ.

Изтъква, че по делото не е спорно, че пътният инцидент, при който е пострадала ищцата е бил причинен виновно и противоправно от водач, който е нямал качеството на застраховано по ЗЗГОА лице. Воденото във връзка с процесното ПТП, НОХД срещу соченият в исковата молба за виновен водач е приключило със Споразумение, което има последиците на влязла в сила присъда, а от тук и тези по чл. 300 от ГПК.

Оспорват възраженията относно размера на претендираните вреди, както и възражението за съпричиняване. Обоснова искането си за допускане на СПЕ.

Уточняват, че сумата претендирана като имуществени вреди представлява разход за медицински консумативи - поставени винтове и плаки при оперативна интервенция на крака на Р.С.М.. Направени са доказателствени искания.

Постъпил е допълнителен отговор от  Гаранционен фон, в който поддържат депозирания отговор, като оспорват изцяло исковите претенции - по основание и размер. Поддържат и всички доказателствени искания направени с отговора на исковата молба. Направени са доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адвокат Н. A.Х., КАК, която поддържа исковата молба и представя в срок писмена защита.

Ответникът се представлява от адвокат N.I.от АК- В.Търново, която моли да  бъде отхвърлен предявения иск. Представя писмени бележки.

От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 59/ 12.09.2019 година се установява, че на 24.08.2019 година около 22.00 часа на път ІІІ 3505, л.а. „A. **”, рег. № ******, управлявано от К.Й.Г., на лява крива излиза извън пътното платно, като се удря в крайпътни дървета, находящи се в дясно по посока на движението.

В протокола като пострадало лице е отбелязана и Р.С.М. с тежка черепно-мозъчна травма, фрактура на ръка и крак.

С протоколно определение № 98/ 18.08.2020 година, постановено по нохд № 707/ 2020 година е одобрено споразумение, по силата на което К.Й.Г. е признат за виновен в това, че на 24.08.2019 година около 22.00 часа на третокласен път ІІІ 3505, в зоната на километър 13+220, в землището на с. С., Област Ловеч, при управление на МПС - л.а. „A. **”, рег. № ******, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като се движел извън населено място с около 102 км/ч и по непредпазливост причинил на Р. ***, средни телесни повреди, изразяващи се в: счупване и изкълчване на лява раменна кост и обуславяща трайно затруднение движенията на левия горен крайник за не по-малко от два и половина - три месеца; счупване на лява бедрена кост и обуславяща трайно затруднение движенията на левия долен крайник за не по-малко от три – три и половина месеца; счупване на пети поясен прешлен и обуславящ трайно затруднение движенията на снагата за три-четири месеца и счупване на дясна скулана и горночелюстна кост с излив на кръв в горночелюстен синус, обуславящ затруднение на дъвченето и говоренето, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества - метамфетамин за установен със съдебно химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза изх.№ У- 3259/ 25.03.2020 година на Военномедицинска академия – София, поради което и на основание по чл. 343, ал.3, пр. 2-ро, б.“а“, пр.2-ро, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание десет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от Наказателния кодекс изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години от влизане на споразумението в сила.

По делото е допусната и приета съдебно-автотехническа експертиза, основана на събраните по делото доказателства. Съгласно заключението на автотехническата експертиза лекият автомобил управляван от Г. се е движел по път ІІІ – 3505, като с него са пътували на дясната предна седалка Д.Х.и пострадалата Р.М. на задната седалка. Часът е бил около 22 и автомобилът се е движил на фарове, като Г. го управлявал бързо и агресивно, по път осеян с много завои. При ляв завой при километър 13 +220, водачът „сече“ завоя, навлиза в насрещното движение, където идва насреща автомобил, за да го избегне, рязко се връща в своята лента на движение,вследствие на което загубва управлението на МПС-то, което тръгва надясно, протрива по мантинелата и след края и напуска пътя и се движи в гориста местност край него. Там си удря странично в дясно в дънер на отрязано дърво, но поради високата скорост продължава напред, при което достига разклонено дърво тире близнак. Удря се в него, като претърпява значителни деформации предната част, скъсва се и предно ляво колело. Автомобилът е отдал голяма част от енергията си на препятствията, в които се удря, но постъпателно движение напред и ротация около вертикалната ос наляво се връща отново на пътя и застава Косьо на него на ходовете си колела, с предна част към посоката от която идва и към левия край на пътя.

   Според експертът причините за настъпване на ПТП-то са движение с висока скорост по третокласен път със завои в тъмната част на денонощието, сечене на завоя и навлизане в насрещната лента за движение при наличие на насрещен автомобил, движение със скорост над критичната за нанасяне в лявата пътна крива, и не без значение според експерта са били гумите тире всички описани като зимни износени в протокола за оглед на ПТП. Експертът е посочило че лекия автомобил е бил оборудван с инерциални предпазни колани на предните две седалки и отзад за три броя места. Оборудване и с два еърбега преводача във волана и арматурното табло пред пътника до него които са се отворили видно от фотоалбума към досъдебното производство. Е посочило че Ударът може да се разгледа като три фази тире първа фаза протриващ удар на лекия автомобил в мантинелата в дясно, втори удар - извън пътя и третия удар в разклонено дърво с последваща транслация напред и наляво, с едновременна ротация от вертикалната ос. Според него, с оглед събраните писмени доказателства в първата фаза цялото на пострадалото е политнала надясно и напред към предната дясна облегалка и средна колона откъдето може да има охлузване по лицето и разкъсно-контузна рана по него. Вторият удар който е значително по-силен, тялото на Р., както е било извито и притиснато към предна дясна облегалка и дясна средна колона полита напред и нагоре към тавана, където си удря главата. Оттук експерта счита че най-вероятно са си получили счупване на дясната яблъчна кост с разместване, счупване на горната челюст с разместване за кръвоизлив кръвоизлив в десния горночелюстен синус. Третия удар и също силен и фронтален, при това тялото на пострадалата още по-силно се набива напред към дясната облегалка и вече пространството между двете предни облегалки, като Оттук ще получаваш чукване на лявата бедрена кост В средната трета, счупване на лява раменна кост горния край с изкълчване, разкъсване на левия мишничен нерв. При тези траурни М. е загубила съзнание и при излизане след удар от двете дървета на лекия автомобил на шосето и транслацията ротацията скоби той се е движил пред напред със задната си част, като откачените от предишните удари деформация задни облегалки тялото и от инерционните сили се придвижил в посоката на движение на автомобила и при установяването му се оказала багажника. Там пострадалата е намерена изваден от спасителните екипи.

По отношение на въпроса дали е възможно получаване на всяка една от травмите при поставен обезопасителен колан, експертът е обсъдил трите възможности за сядане и поставяне на обезопасителен колан, съответно задно дясно място, задно средно и задно ляво място. В първия случай счита, че тя би пострадала най-малко, защото първият удар е в мантинелата в дясно, както и вторият в дънер и при ограничение движението на тялото от колана, тя не би се ударила лицето си в дясно. При седене отзад средата също не би достигнала дясната задна облегалка и дясната средна колона при гореописаните удари. При сядане отзад дясно би могло въпреки колана да получи травми по дясната част на лицето, но биха се избегнали травмите и счупванията по лявата страна на тялото. Заключението е, че при правилно поставен предпазен колан Р.М. не би получила много от травмите, особено счупване на кости - лява бедрена кост, лява раменна кост изкълчване, разкъсване на левия мишничен нерв и толкова тежки лицеви наранявания.

От приложените медицински документи се установява, че между 25.08.2019 г. и 24.09.2019 г. ищцата е лекувана в УМБАЛ „Георги Странски“ - Плевени. Видно е от приложената епикриза на 25.08.2019 година ищцата е транспортирана от екип на ЦСНМ - Ловеч след претърпяното ПТП в УМБАЛ „Георги Странски“ - Плевени в съзнание, контактна, адекватна. Констатирана са охлузвания в областта на лицето, разкъсно-контузна рана в дясно супраорбитално, хематом. Наличие на кръвонасядане и нарушена конфигурация на ляво бедро. Ограничени и болезнени движения в съседните стави. Невъзможност за активни движения. От огледа на ляв горен крайник тире наличие на оток и кръвонасядане в областта на проксималната мишница. Палпаторна болезненост и крепитации в същата област. Силно болезнени активни и пасивни движения в лявата раменна става. Изписана е с подобрение.

Представена е фактура № **********/ 05.09.2019 година за заплатени медицински изделия на стойност 3 780 лева.

Представено е експертно решение № 625-061/ 18.05.2020 година на ТЕЛК Общи заболявания към МВА Троян ЕООД, от което се установява 50% трайно намалена работоспособност с водеща диагоза Хориортинални цикатриси; общо заболяване: посттравматична руптура на хориодеята на дясно око и дясна зигоматична кост. Състояние след компресионна фрактура на L5, МОС на лява бедрена кост и лява раменна кост.

По делото е изслушано и заключение на съдебно-медицинска експертиза, от което се установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищцата е получила следните травми: счупване с изкълчване на лява раменна кост, счупваня на лява бедрена кост, счупване на пети поясен прешлен, счупване на дясна скулна и горночелюстна кост с излив на кръв в горноочночелюстния синус, разкъсно-контузна рана, охлузвания и кръвонасявания по лицето, както и нарушение на зрителната острота на дясното око. Експертът посочва,че описаните увреждания са в резултат от тъпа травма с голяма сила и според вида и разположението си отговарят да са причинени от удари с и от части на автомобилното купе, при рязката промяна на посоката и скоростта на движение в условията на описаното ПТП. Няма увреждания, които да не могат да се обяснят с посочения механизъм. Вещото лице изтъква, че счупването с изкълчване на лявата раменна кост е причинило трайно затруднение на движението на левия горен край на крайник за не по-малко от два и половина - три месеца, при нормално протичане на оздравителния процес. Счупването на лявата бедрена кост е причинила трайно затруднение на движението на левия горен крайник да не по-малко от три – три и половина месеца, при нормално протичане на оздравителния процес. Счупването на пети поясен прешлен причинява трайно затруднение на движението на снагата за не по-малко от три - четири месеца, при нормално протичане на оздравителния процес. Счупването на дясната скула и горночелюстни кости причинява затруднение на говоренето и дъвченето. Така установената зрителна острота на дясното око – 0.03, сочи на извода, че е налице е загуба на зрение на дясното око (слепота на дясното око). Белегът над веждата е на видно място, трудно забележим е, не променя в значителна степен външен вид на лицето. Останалите белези по тялото в значителна степен променят външния вид и независимо, че могат да бъдат прикрити при определени обстоятелства се видим и могат да създават неприятни усещания при възприемането им от околните. Като цяло могат да бъдат предприети терапевтични процедури от специалист пластичен хирург, но при пълното им заличаване на възможно. Експертът отбелязва, че пострадалата М. съобщава за липса на спомен за инцидента и значителен период от време след него, което кореспондира с травмата в областта на главата. Предвид липсата на достатъчно данни относно състоянието на ищцата непосредствено след травмата, не може да се направи заключение относно пълната загуба на съзнание, обуславящо реална опасност за живота й. Експертът посочва, че непосредствено след инцидента не е била в състояние да се обслужва сама в продължение на месеци. М. е претърпяла е претърпял и продължава да търпи значителни болки и страдания, неудобства и дискомфорта, свързани със загубата на зрението, постоянните болки и без повишената чувствителност на крайниците, не са в благоприятна прогноза и ще създават неудобство трудности в бъдещия живот. Посочва още, че не са предвидени нови оперативни интервенции, освен за евентуално отстраняване на метална остеосинтеза и пластично възстановяване на белезите. Сочи, че на този етап активното движение, физическото натоварване и възможностите за практикуване на спортни занимания със силно ограничени, до невъзможни.  В съдебно заседание експертът посочва, че приложената фактура за заплатени медицински изделия е във връзка с претърпените операции, вследствие на получените увреждания от процесното ПТП.

По делото е приета и съдебно –психиатрична експертиза, от която е видно, че при ищцата С. се установява разстройство в адаптацията, което постепенно е придобило характер на Протрахиарна депресивна реакция, като заболяването настъпва до един месец след стресогенното събитие и като продължителност обикновено не надхвърля шест месеца, а при липса на специализирана психиатрична помощ с продължителност не повече от две години. Експертът посочва че разстройството в адаптацията, а по-късно и Протрахиарна депресивна реакция, са в пряка причинна връзка с процесното ПТП. При констатираното депресивно разстройство е необходимо да се осъществи консулт с психиатър и да бъде проведена терапия с антидепресанти, като съвместно с това трябва да бъде консултирана и с психолог, за преодоляване първоначално на психотравмените изживявания от катастрофата, а впоследствие и възприемане на последиците от нея и свикване с тях и отражението което са оказали върху нейното психическо и физическо състояние.

По делото са събрани и гласни доказателства.

Разпитания по делото свидетел Р.С., вуйчо на ищцата, посочва, че на датата на инцидента се прибирал и видял катастрофирала кола. Впоследствие му се обадили от град Плевен, че Р. била в безсъзнание в спешното. Посочва, че отишъл, но не му позволили да я види, тъй като била в много тежко състояние и я подготвяли за операция. Видял я на седмия или осмия ден била с бинт и марли по главата. Около месец била в болницата, през което време се грижила баба й. След като я изписали за нея се грижила баба й и той. Имала много болки, в главата, крака, ръката, на много места, пиела лекарства, обезболяващи. Не можела да се грижи сама за себе си, да се обслужва да се придвижва. Пропуснала първия срок от училищните занятия, а през втория срок преминали на обучение онлайн. Баба й четяла уроците, било й много трудно. Свидетелят твърди, че не могла да отиде на бал, след инцидента се страхувала да излиза сама, винаги я придружавал някой. Не общувала с приятелите си , срамувала се , че накуцва, че има белези. Поради инцидента не могла да се подготви за кандидатстване, мечтаела да стане медицинска сестра.

От показанията на свидетелката Р.С., баба на ищцата, се установява, че на датата на инцидента й се обадили от спешното отделение в болницата в град Ловеч и и обяснили, че трябва да подпише, за да транспортират Р. до Плевен. Отишла и я видяла в интензивното на легло, цялата в кръв, обезобразена, бинтована, не чува, не вижда, не познава никого, била в кома. След като я транспортирали в Плевен и правили операция на главата, око, рамо, крак. Твърди, че била в кома и не можела да се събуди, десет ден й казвали, че може и да не оцелее. Един месец била в болницата, след което я прибрали в къщи. Твърди, че три-четири месеца де грижила за нея, била с памперси, след това в инвалиден стол, не можела да става, да се обслужва около шест месеца. Посочва, че постепенно започнала след 7-8 месеца да се придвижва с патерици, но било много трудно, поради счупването на рамото. Изпитвала силни болки, не спяла. Водили я на рехабилитация, посещавала психолог и психиатър. След инцидента не искала да излиза, да се среща с приятели и съученици. Преди инцидента била много амбициозна искала да учи за медицинска сестра, след това нещата „пропаднали“.  За да завърши училище, свидетелката посочва, че й четяла уроците, помагала й. Твърди, че психически ищцата не била добре, още се събуждала нощем, оплаквала се и от болки, променила се затворила се в себе си.

При така  изложените факти, съдът направи следните правни изводи:

Съдът е сезиран с пряк иск от увреденото лице срещу Гаранционния фонд по чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на 300 000 лева за претърпени неимуществени вреди, причинени на Р.С.М., вследствие на телесните й увреждания: Охлузвания на лицето; Разкъсно-контузна рана в дясно супраорбитално; Подкожен кръвоизлив; Счупване на дясната ябълчна кост с разместване; Счупване на горната челюст с разместване; Кръвоизлив в десния горночелюстен синус; Разкъсване на макулата с кръвоизлив под ретината на дясното око; Счупване на лявата бедрена кост в средната трета; Счупване на лявата раменна кост в горния край с изкълчване; Разкъсване на левия мишничен нерв; Компресионно счупване на   V-ти поясен прешлен с притискане на гръбначния канал, разкъсване на макулата с кръвоизлив под ретината на дясното око и настъпила пълна слепота, при претърпяно на 24.08.2019г., около 22:00ч. ПТП на път III 3505, км. 13 + 220 с л.а. "A." модел ** с рег.№ ******, собственост на К.Й.Г., ЕГН: ********** и управляван от същия, ведно със законната лихва от датата на деликта 24.08.2019 година/ от изтичане на петнадесет дневния срок по чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ  до датата на окончателното плащане. Иск за присъждане на сумата от 3780 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи разход за медицински консумативи - поставени винтове и плаки при оперативна интервенция на крака на М., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на направата на разхода – 03.09.2019 година до окончателното изплащане.

По делото не е спорно, че ответникът е отказал изплащане на обезщетение.

За ангажирането на отговорността на ответника Гаранционен фонд следва да са налице, както предпоставките за ангажирането на отговорността на прекия делинквент, така и законоустановените предпоставки ГФ да отговаря за причинените от прекия делинквент вреди.

Основателността на претенцията за непозволено увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД предполага наличието на всички елементи от състава на деликта, които са: противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на противното, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.

В конкретния случай тези елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са установени с протоколно определение № 98/ 18.08.2020 година, постановено по нохд № 707/ 2020 година е одобрено споразумение, по силата на което К.Й.Г. е признат за виновен в това, че на 24.08.2019 година около 22.00 часа на третокласен път ІІІ 3505, в зоната на километър 13+220, в землището на с. С., Област Ловеч, при управление на МПС - л.а. „A. А3”, рег. № ******, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като се движел извън населено място с около 102 км/ч и по непредпазливост причинил на Р. ***, средни телесни повреди, изразяващи се в: счупване и изкълчване на лява раменна кост и обуславяща трайно затруднение движенията на левия горен крайник за не по-малко от два и половина - три месеца; счупване на лява бедрена кост и обуславяща трайно затруднение движенията на левия долен крайник за не по-малко от три – три и половина месеца; счупване на пети поясен прешлен и обуславящ трайно затруднение движенията на снагата за три-четири месеца и счупване на дясна скулана и горночелюстна кост с излив на кръв в горночелюстен синус, обуславящ затруднение на дъвченето и говоренето, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества - метамфетамин за установен със съдебно химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза изх.№ У- 3259/ 25.03.2020 година на Военномедицинска академия – София, поради което и на основание по чл. 343, ал.3, пр. 2-ро, б.“а“, пр.2-ро, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание десет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от Наказателния кодекс изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години от влизане на споразумението в сила.

Предвид липсата на валидна застраховка на автомобила, с който е причинено процесното ПТП и доказаната деликтна отговорност на водача, са налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на Гаранционния фонд. Ответникът е направил възражение, че ищцата е знаела за липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и по собствена вола е пътувала в МПС-то, което съгласно разпоредбата на чл. 557, ал.3, т.2 от КЗ изключва отговорността за заплащане на вреди, претърпени от това лице. Това възражение е неоснователно.

Действително от доказателствата по делото се установява, че при разпита в Досъдебното производство, проведен на 21.10.2019 година, Р.М. е заявила, пред орган на власт, че е знаела, че автомобилът няма застраховка „Гражданска отговорност“ и винетка, но без за уточнява към кой момент.  При дадените по реда на чл. 176 от ГПК обяснения в съдебно заседание същата е заявила, че е узнала след катастрофата.  

Приложението на нормата на чл. 557, ал.3, т.2 от КЗ изисква Гарнционният фонд при пълно главно доказване да установите знанието на лицето, към момента на предприемане на пътуването, като в конкретния случай това не е установено по безспорен начин, като за това е указано в доклада по делото.

По отношение на второто възражение за съпричиняване. Между страните не е спорно и това е видно и от исковата молба и от приетите по делото доказателства, че е налице съпричиняване от страна на ищцата, поради липса на поставен обезопасителен колан.

Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай ищцата е предявила претенция за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на 300 000 лева (изменение прието с протоколно определение от 11.03.2021 година).

Причинната връзка между деянието и вредите се установяват от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, както и от събраните гласни доказателства. От заключението на експерта се установяват причинените на Р.М. травми: счупване с изкълчване на лява раменна кост, счупваня на лява бедрена кост, счупване на пети поясен прешлен, счупване на дясна скулна и горночелюстна кост с излив на кръв в горноочночелюстния синус, разкъсно-контузна рана, охлузвания и кръвонасявания по лицето, както и загуба на зрение на дясното око (слепота на дясното око). Експертът посочва, че непосредствено след инцидента не е била в състояние да се обслужва сама в продължение на месеци. М. е претърпяла е претърпял и продължава да търпи значителни болки и страдания, неудобства и дискомфорта, свързани със загубата на зрението, постоянните болки и без повишената чувствителност на крайниците, не са в благоприятна прогноза и ще създават неудобство трудности в бъдещия живот. Посочва още, че не са предвидени нови оперативни интервенции, освен за евентуално отстраняване на метална остеосинтеза и пластично възстановяване на белезите. Сочи, че на този етап активното движение, физическото натоварване и възможностите за практикуване на спортни занимания със силно ограничени, до невъзможни.  В съдебно заседание експертът посочва, че още не се е възстановила. Съгласно заключението получените увреждания кореспондират с механизма на настъпване на ПТП.

При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на обезщетението на неимуществени вреди, съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства по всеки отделен случай, а именно характерът на причинената телесна повреда, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, периода на пълното възстановяване на пострадалия, обществено-икономическите условия към момента на настъпване на увреждането и др.

В конкретния случай, вследствие на претърпяното пътно-транспортно произшествие ищцата е получила травматично счупване на счупване с изкълчване на лява раменна кост, счупваня на лява бедрена кост, счупване на пети поясен прешлен, счупване на дясна скулна и горночелюстна кост с излив на кръв в горноочночелюстния синус, разкъсно-контузна рана, охлузвания и кръвонасявания по лицето, както и загуба на зрение на дясното око (слепота на дясното око), затруднение на движенията на повече от една година. Претърпените болки са значителни по време на произшествието и също така около 3-4 месеца след това, след което отслабват. Неудобства във връзка с травмата ищцата е изпитвала и продължава да изпитва около година и половина след произшествието, като походката е още накуцваща. Контузията на окото е причинила трайна слепота.

От показанията на свидетелите се установя, че освен физическите увреждания са налице и психични проблеми. Това се установява и от заключението на съдебно-психиатричната експертиза от която е видно, че при ищцата С. се установява разстройство в адаптацията, което постепенно е придобило характер на Протрахиарна депресивна реакция, като заболяването настъпва до един месец след стресогенното събитие и като продължителност обикновено не надхвърля шест месеца, а при липса на специализирана психиатрична помощ с продължителност не повече от две години. Експертът посочва че разстройството в адаптацията, а по-късно и Протрахиарна депресивна реакция, са в пряка причинна връзка с процесното ПТП. При констатираното депресивно разстройство е необходимо да се осъществи консулт с психиатър и да бъде проведена терапия с антидепресанти, като съвместно с това трябва да бъде консултирана и с психолог, за преодоляване първоначално на психотравмените изживявания от катастрофата, а впоследствие и възприемане на последиците от нея и свикване с тях и отражението което са оказали върху нейното психическо и физическо състояние.

В настоящия случай съдът съобразява характера на причинените телесни увреждания, продължителността на страданието, оперативните интервенции, които обуславят допълнителни болки и страдания, загубата на зрението на дясното око, белезите по лицето и тялото, наличието на психично разстройство, както и възрастта на пострадалата, настъпилата инвалидизация вследствие на претърпяното ПТП.

При съобразяване тези обстоятелства, както и обществено-икономическите условия към момента на настъпване на увреждането и общественото възприемане на справедливостта, съдът счита, че адекватно за репариране на търпените от ищцата неимуществени вреди е обезщетение в размер на 180 000 лева.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване вредоносния резултат от пострадалата, изразяващо се в това, че същата е нарушила правилата за движение, като не и поставила обезопасителен колан. Предпоставка за приложение разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ГПК е увреденият да е допринесъл с поведението си за настъпване на вредите. В конкретния случай се установява причинна връзка между поведението на пострадалата и настъпилия вредоносен резултат единствено, поради това, че същата не е поставила обезопасителенн колан, който факт не се оспорва. От заключението на САТЕ е видно, че при поставен обезопасителен колан не би получила много от травмите, особено счупване на кости - лява бедрена кост, лява раменна кост изкълчване, разкъсване на левия мишничен нерв и толкова тежки лицеви наранявания. В този смисъл е налице съпричиняване, което съдът приема, че същото е в размер на 50% , поради което  следва да бъде намалено определеното обезщетение с 90 000 лева.

Следва да се съобрази и изплатено от застрахователя обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 90 000 лева.

             

 

 

 

Предвид тези съображения, настоящият състав счита, че исковата претенция за присъждане на неимуществени вреди е основателна и доказана в размер на сумата от 90 000 лева, а в останалата част до пълния претендиран размер на сумата от 300 000 лева, като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане на законна лихва, претендирана от датата на изтичане на тримесечния срок от отправяне на претенцията до ответното дружество (23.01.2020 година), която лихва се дължи от застрахователя при действието на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ.

По отношение на претендираните имуществени вреди в размер на 3 780 лева представляващи заплатени медицински изделия по фактура № **********/ 05.09.2019 година. От заключението на съдебно медицинската експертиза е видно, че същите са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, поради което претенцията е основателна и следва да бъде уважена.

Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане на законна лихва, претендирана от датата на изтичане на тримесечния срок от отправяне на претенцията до ответното дружество (23.01.2020 година), която лихва се дължи от застрахователя при действието на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ.

 По отношение на разноските:

В настоящето производство на ищцата е оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата от адвокат Н.Х., поради което възнаграждението следва да се определи от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗА. Съобразно уважената част от иска, съгласно чл.78, ал.1 ГПК и на основание чл.7, ал.2,т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то е в размер на 3 343.40 лева. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н.Х. адвокатско възнаграждение в размер на 3 343.40 лева, а на Ловешкия окръжен съд – държавна такса в размер на 3 751.20 лева (чл.1 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК) и разноски 231.57 лева за експертизи.

Ответникът също е поискал присъждане на разноски на основание чл. 78, ал.8 от ГПК. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, чл. 25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 450 лева за юриск. възнаграждение и 105.56 лева за вещо лице, съобразно отхвърлената част от иска, които ищцата следва да заплати.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                          Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:*****, да заплати на Р.С.М., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД, сумата 90 000 (деветдесет  хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на изтичане на тримесечния срок от отправяне на претенцията до ответното дружество - 23.01.2020 година, до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 24.08.2019 година около 22.00 часа на третокласен път ІІІ 3505, в зоната на километър 13+220, в землището на с. С., Област Ловеч, като иска за разликата до пълния претендиран размер от 300 000 лева - ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:*****, да заплати на Р.С.М., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД, сумата 3 780 (три хиляди седемстотин и осемдесет  хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на изтичане на тримесечния срок от отправяне на претенцията до ответното дружество - 23.01.2020 година, до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по фактура № **********/ 05.09.2019 година - заплатени медицински изделия, в резултат на ПТП, настъпило на 24.08.2019 година около 22.00 часа на третокласен път ІІІ 3505, в зоната на километър 13+220, в землището на с. С., Област Ловеч.

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:*****,  да заплати на по сметка на Ловешкия окръжен съд в ТЕКСИМ БАНКА АД - гр. Ловеч: IBAN: ***, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 3 751.20 (три хиляди седемстотин петдесет и един и.20 лева) лева и разноски – 231.57 (двеста тридесет и един 0.57) лева за експертизи.

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:*****, да заплати на адвокат Н.А.Х.  с адрес: ***, 4-ти полуетаж, офис 1, на основание чл.78, ал.1 във вр. с чл.38, ал.3 ЗА, сумата 3 343.40 лева (три хиляди триста четиридесет и три 0.40) – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Р.С.М., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:*****,на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата 555.56 (петстотин петдесет и пет 0.56) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач К.Й.Г., ЕГН **********,***.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: