№ 103
гр. Благоевград, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Дончева
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Търговско дело №
20251200900007 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. №
144/07.01.2025 г., подадена от С. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. **, чрез адв. И.
Ю., с адрес: гр. ** срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П. и К.К.,
с която е предявен иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени болки и страдания в резултат на смъртта на неговия брат Г. А. К.,
причинена вследствие на ПТП, настъпило на 21.10.2020 г. по вина на водача на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № Е ** МТ, за който
автомобил има валидно сключена със ЗД „Бул Инс“ АД застраховка „Гражданска
отговорност“ съгласно полица № BG/02/120002682954 от 21.09.2020 г. с валидност
от 21.09.2020 г. до 20.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от изтичане на
три месеца от получаване на заявлението по чл. 380, ал. 1 КЗ – 22.11.2023 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че с влязла в сила на 01.07.2022 г. Присъда № 20
от 15.06.2022 г., постановена по нохд № 115/2022 г. по описа на Окръжен съд-
Благоевград, А.А.В., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: с. **, е
призната за виновна в това, че на 21.10.2020 г., около 13:20 часа, в гр. Разлог,
област Благоевград, по ул. Христо Ботев в района на мебелна фабрика „Хамефа“
при управление на МПС (лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с peг.
№ Е ** МТ) в посока от гр. Разлог към с. Баня, е нарушила правилата за движение
по пътищата, установени със Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал.
2, изр. 2 ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, в резултат на
което е предизвикала пътнотранспортно произшествие в насрещната лента за
1
движение с движещия се пред нея косо (87 - 89 градуса) спрямо осевата линия
велосипедист, като блъснала същия първоначално в задната джанта на велосипеда
с предна централна част на автомобила (областта на регистрационния номер на
МПС-то); чл. 25, ал. 1 ЗДвП: „Водач (на пътно превозно средство), който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например ... да се отклони наляво по
платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента (насрещна) ...
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението ...
които се движат преди него, вследствие на което по непредпазливост причинила
смъртта на неправилно движещия се по пътното платно велосипедист - Г. А. К. от
гр. Разлог, обл. Благоевград, роден на ** г., с което е осъществила състава на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. чл. 20, ал. 2,
изр. 2 и чл. 25, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание посочения текст вр. чл.
373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 4 НК, вр. чл. 55 НК,
е осъдена на една година и шест месеца лишаване от свобода, като е оправдана да е
извършила престъплението в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, а изпълнението на
наложеното й наказание лишаване от свобода на основание чл. 66, ал. 1 НК, е
отложено за изпитателен срок от три години и на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал.
1, т. 7 НК е лишена от правото да управлява МПС за срок от две години.
Сочи се, че собственикът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с peг. № Е ** МТ- Х.А.Б., е имал валидно сключена и действаща към
момента на реализиране на процесното ПТП застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, застрахователна полица № BG/02/120002682954 от
21.09.2020 г., издадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с валидност от 21.09.2020 г. до
20.09.2021 г.
Твърди се, че пострадалият Г. А. К. е брат на ищеца. Изтъква се, че макар и
пострадалият да има четирима законни наследници- три деца и съпруга, същият е
бил в изключително близки взаимоотношения с брат си С. А. К. до момента на
произшествието. Пострадалият е имал адресна регистрация на различен адрес от
адреса на съпругата си и адресите на децата си, а именно в гр. **. Пояснява се, че
съпругата на Г. А. К. е адресно регистрирана на друг адрес в гр. Разлог, двете му
дъщери живеели на различни адреси - едната в гр. Разлог, другата- в гр.
Добринище, а синът му живеел в чужбина, като в България имал адрес в с. Бачево.
Сочи се, че между ищеца и пострадалия е съществувала трайна и дълбока
изключителна емоционална връзка, взаимна грижа и помощ в ежедневието, както и
емоционална подкрепа и доверие, на каквито не е могъл да разчита от децата и
съпругата си. Такава силна връзка починалият Г. имал, освен с ищеца по
настоящето дело, единствено и с другия си брат - Н. А. К.. В резултат на всичко
преживяно ищецът месеци наред отказвал да приеме безспорния факт за
преждевременната смърт на неговия брат Г. А. К., като изпаднал в състояние на
емоционален дисбаланс, чувство на безперспективност от липсата на брат си,
страх и паника от движещи се автомобили, както и от пресичане дори на
пешеходни пътеки. Всички тези страдания направили ищецът емоционално
нестабилен, влияят неблагоприятно на психическото му състояние и пречат на
нормалното му съществуване и пълноценно общуване дори и към настоящия
момент, вече почти пет години от злощастното събитие.
Разяснява се, че съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
2
застрахователя. Увреденото лице има право да претендира обезщетение за вреди
директно от застрахователя, когато в резултат на противоправно и виновно
поведение на застрахованото лице са причинени вреди на трето лице и това е
станало по време на действието на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”. Тогава с настъпването на деликта е настъпил
застрахователният риск, поради което следва да се ангажира отговорността на
застрахователя и същият следва да изплати застрахователно обезщетение.
Сочи се, че в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г., постановено по
тълкувателно дело № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК, е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
Твърди се, че в настоящия случай са налице всички елементи на фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, а именно: противоправно деяние на водача на лекия
автомобил, неговата вина, установена с Присъда № 20 от 15.06.2022 г., постановена
по нохд № 115/2022 г. по описа на Окръжен съд- Благоевград, влязла в сила на
01.07.2022 г., създадена особено близка връзка между починалия и неговия брат С.
К., действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по
интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка
между братя на тяхната възраст (нематериални вреди - болки и страдания),
причинно-следствена връзка между поведението на дееца и причинените вреди -
смъртта на брата на ищеца.
Сочи се, че за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили
вследствие причиненото ПТП от водача на лек автомобил марка „Фолксваген“
модел „Голф“ с peг. № Е ** МТ, изразяващи се в преживени болки, страдания,
страх стрес и притеснения, била предявена претенция към ЗД „БУЛ ИНС” АД на
16.08.2023 г. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
50000 лева, като на основание чл. 380, ал. 1 КЗ била посочена и банкова сметка на
упълномощения от ищеца адв. И. Ю., по която да бъде заплатено претендираното
обезщетение. Приложени били и всички относими по случая документи, с които
ищецът разполагал. В отговор на отправената претенция, с писмо изх. № НТЦ-
6036/07.09.2023 г. от ЗД „БУЛ ИНС” АД било отказано заплащане на
застрахователно обезщетение, поради липса на „установени особено близки
взаимоотношения с починалия и действително претърпени от смъртта вреди”.
Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по
основание и размер.
Не се оспорва твърдението, че във връзка с причинената смърт на Г. К. е
налице акт по чл. 300 ГПК по отношение на сочения за делинквент в исковата
молба А.В.. С Присъда № 20/15.06.2022 г., постановена по нохд № 115/2022 г. на
ОС- Благоевград, А.В. била призната за виновна по повдигнатото й обвинение за
причинена смърт по непредпазливост на Г. К.. Присъдата обаче обхващала, както
3
нейното поведение, така и това на починалия Г. К., който бил допринесъл за
настъпилия пътен инцидент.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение между
ответното дружество и водача на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № Е ** МТ.
Не се оспорва настъпилото ПТП, при което е починал Г. А. К..
Оспорва се легитимацията на ищеца да получи обезщетение за
неимуществени вреди. Твърди се, че ищецът не е материално правно легитимиран
да претендира обезщетение за неимуществени вреди.
Сочи се, че с оглед традициите в нашето, а и във всяко едно общество,
връзката братя и сестри е обичайно да изгради отношения на обич, привързаност,
топлота и взаимопомощ. Това е и логично по простата причина, че до навършване
на пълнолетие децата са част от едно общо семейство. Наличието на тази кръвна
връзка и създалите с оглед на същата обичайни отношения обаче, не е достатъчно,
за да се формира извода, че преживелия съребрен роднина има право на
обезщетение за неимуществени вреди.
Твърди се, че във връзка с причинената смърт на Г. К. пред Окръжен съд-
Благоевград били предявени искове за обезщетение за неимуществени вреди от
неговата съпруга М.К. К.а (предмет на разглеждане по гр.д. № 590/2021 г. и
присъдено обезщетение в размер на 120000 лв.) и неговата дъщеря Д. Г.ева К.а
(предмет на разглеждане по гр.д. № 589/2021 г. и присъдено обезщетение от 80000
лв.).
Сочи, че е налице хипотеза, при която както ищецът- брат на починалия Г.
К., така и неговите преки наследници- съпругата и дъщерята твърдят, че са имали
изключително близки отношения и са претърпели вреди от смъртта на Г. К..
Предявеният иск се оспорва и по размер.
Сочи се, че съгласно изричната разпоредба на параграф 96, ал. 1 от ПЗР към
ЗИДКЗ, в сила от 07.12.2018 г., обезщетението за неимуществени вреди на лицата
по чл. 493а, ал. 4 КЗ се определя до 5 000 лева. Законодателят, с материално правна
норма, бил определил максималният размер на обезщетението, което може да бъде
получено, респ. присъдено на лицата, посочени в тази разпоредба на закона. Такова
лице се явявал и ищецът, тъй като той не попадал в кръга от лицата, посочени в
Постановление № 4/1961г., допълнено с Постановление № 5/1969г., за които е
прието, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди.
Направено е възражение за съпричиняване на починалия Г. К., който не е
съобразил поведението си с останалите участници в движението, не е подал знак,
че ще предприеме маневра завиване на ляво, като по този начин сам се е поставил
в превишен риск. Това обстоятелство било установено по наказателното дело,
включително и в диспозитива на присъдата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 24 от 21.10.2020 г. се
установява, че на 21.10.2020 г., около 13:20 часа, в гр. Разлог, ул. „Христо Ботев“, в
района на фабрика „Хамефа“, е настъпило ПТП с участници ППС с рег. № Е ** МТ,
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, собственост на Х.А.Б. и водач Анифе Алишева
Въргова и велосипед, марка „Лидер“, собственост на Г. А. К. и водач Г. А. К., като
пострадало лице е посочен Г. А. К.- починал. В протокола е посочено, че във връзка
с процесното ПТП е образувано ДП № 3313 ЗМ - 255/21.10.2020 г.
4
С Присъда № 20/15.06.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 115/2022 г. по описа
на ОС- Благоевград, влязла в законна сила на 01.07.2012 г., А.А.В., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: с. ** е призната за виновна в това, че на
21.10.2020 г., около 13:20 часа в гр. Разлог, обл. Благоевград, по ул. „Христо
Ботев“, в района на мебелна фабрика „Хамефа“ при управление на моторно
превозно средство (лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № Е
** МТ) в посока от гр. Разлог към с. Баня, е нарушила правилата за движение по
пътищата, установени със Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2,
изр. 2 ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, в резултат на
което е предизвикала пътно-транспортно произшествие в насрещната лента за
движение с движещия се пред нея косо (87- 89 градуса) спрямо осевата линия
велосипедист, като блъснала същия първоначално в задната джанта на велосипеда
с предна централна част на автомобила (областта на регистрационния номер на
МПС- то); чл. 25, ал. 1 ЗДвП: „Водач (на пътно превозно средство), който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например ....да се отклони наляво по
платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента (насрещна)
....трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението...
които се движат преди него...“, вследствие на което по непредпазливост причинила
смъртта на неправилно движещия се по пътното платно велосипедист- Г. А. К. от
гр. Разлог, обл. Благоевград, роден на ** г., с което е осъществила състав на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК вр. чл. 20, ал. 2,
изр. 2 и чл. 25, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание посочения текст вр. чл.
373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 4 НК вр. чл. 55 НК й
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,
като е оправдана да е извършила деянието в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. На
основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така определеното наказание е
отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1,
т. 7 НК подсъдимата А.А.В. е лишена от правото да управлява МПС за срок от две
години.
От епикриза № 773, издадена от УМБАЛ „Света Анна“АД София- Клиника
по неврохирургия се установява, че Г. А. К. е постъпил в лечебното заведение на
21.10.2020 г. 18:43 и е починал на 21.10.2020 г. 21:15. В анамнеза е посочено, че
постъпва в клиниката по спешност. Блъснат от лек автомобил като пешеходец. В
МБАЛ Разлог е проведена СТ с данни за субдурален хематом в лява
голямомозъчна хемисфера.
От застрахователна полица № BG/02/120002682954 се установява, че към
дата 21.10.2020 г. МПС с ДКН Е ** МТ има активна застраховка „Гражданска
отговорност“ със застраховател ЗД Бул Инс АД с начална дата на покритие
21.09.2020 г. 19:35 до 20.09.2021 г. 23:59.
От удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. № 2231/07.12.2021 г.,
издадено от Община Разлог, се установява, че Г. А. К. към момента на смъртта си е
бил женен – съпруга М.а К. К.а, както и е имал три деца- А. Г.ев К., М.а Г.ева К.а и
Д. Г.ева К.а. Установява се и, че ищецът С. А. К. е брат на Г. А. К..
Със заявление от 18.08.2023 г. ищецът чрез пълномощник адв. И. Ю. е заявил
пред ответното дружество претенция за изплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на смъртта на неговия брат Г.
5
А. К., причинена вследствие на ПТП, настъпило на 21.10.2020 г., в размер на
50000,00 лв.
С писмо изх. № НЩ-6037/07.09.2023 г. застрахователят е уведомил ищеца,
че няма основание да удовлетвори претенцията, по която е заведена щета №
**********, тъй като не са установени особено близки взаимоотношения с
починалия и действително претърпени от смъртта вреди. Посочено е, че ЗД „Бул
Инс“ АД не е в риск „Гражданска отговорност“ и няма основание да изплати
претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.
С решение по гр.д. № 590/2021 г. по описа на ОС- Благоевград, на съпругата
на Г. А. К.- М.К. К.а е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
120000 лв., съответно с решение по гр.д. № 589/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Благоевград, на дъщерята на Г. А. К.- Д. Г.ева К.а е определено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80000 лв.
По делото са ангажирани гласни доказателства от ищеца.
В показанията си св. К. К.а- съпруга на ищеца, сочи, че познава Г. К. от 50 г.
преди да почине, когато се омъжила за неговия брат С.. След като свидетелката и
ищеца се оженили, излезли да живеят на квартира, за да отстъпят място на Г. и
оттогава винаги му помагали. Знае, че двамата по-големи братя са изгледали Г..
Твърди, че двамата братя били в близки отношения. Г. посещавал много често
семейството на свидетелката, оставал да преспива у тях. Пояснява, че от малък Г.
имал големи проблеми със здравето и двамата братя- С. и Н. помагали на
родителите си в отглеждането на Г.. Сочи, че Г. се оженил, поживял няколко години
със съпругата си, след което се развели. След развода Г. изпаднал в тежко
положение и двамата братя го гледали, за да го извадят от изпадналото положение,
тъй като Г. не работел. Преди да се ожени за втората си съпруга, двамата братя
дали на Г. да продаде две ниви, за да му купят апартамент, в който да живее.
Втората съпруга на Г. била млада, имали едно момиче. Г. не работел постоянно и
двамата му братя цял живот му помагали. От първата си съпруга Г. имал две деца-
момче и момиче, които не познавал, тъй като при раздялата децата били малки.
Безпаричието водело до раздори между Г. и втората му съпруга. Свидетелката
сочи, че Г. и съпругата му живеели в къща в центъра на гр. Разлог, която била на
около 500 м от къщата на свидетелката. Към момента на смъртта си Г. живеел със
съпругата си и дъщеря си Д.. Майката на ищеца и Г. починала през 90 г., а бащата –
82 г. Г. имал брак с втората си съпруга, но свидетелката не е присъствала на
сключването на брака. Свидетелката твърди, че съпругът й много тежко понесъл
смъртта на брат си, разболял се.
Свидетелят Н. К. в показанията си сочи, че ищецът С. К. и Г. К. са братя на
неговия баща. Твърди, че тримата братя били много близки. Сочи, че чичо му Г.
лежал в затвора за неплащане на издръжка и следа като излязъл от затвора, бащата
на свидетеля го приютил, след което Г. отишъл при чичо му С.. Твърди, че двамата
братя цял живот се грижели за чичо му Г.. Свидетелят също помагал на чичо си,
както и му давал пари. Сочи, че баща му и чичо му С. купили апартамент на чичо
му Г. с пари, получени от продажба на наследствени имоти. Последните години от
живота си чичо му Г. живеел със съпругата си Марияна и дъщеря им Д.. След като
чичо му Г. починал, другият му чичо се разболял.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
6
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380. Застрахователят по договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
В чл. 498, ал. 3 във вр. с чл. 496 във вр. чл. 380 КЗ, като допълнителна,
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач на МПС се
предвижда изтичането на тримесечен срок от сезирането на застрахователя по реда
на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя. Следователно, за да е допустима и да се приеме за разглеждане
претенцията по чл. 432 КЗ, е необходимо ищецът да удостовери, че е сезирал
застрахователя с искане за застрахователно обезщетение по реда и че е изтекъл
срока по чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496 КЗ (Определение № 165 от 24.03.2017 г. на ВКС
по ч. т. д. № 306/2017 г., II т. о., ТК). В случая тези предпоставки се установяват и
до предявяването на иска са изминали три месеца, което прави предявената
претенция допустима на специалното основание, въведено с КЗ.
Предвид горното, за успешното провеждане на иска срещу застрахователя, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования; причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените
вреди.
В конкретния казус страните не спорят и се установи наличието на валидно
застрахователно правоотношение, основано на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с ДКН Е ** МТ, а съобразно разпоредбата на чл. 300
ГПК влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 115/2022 г. по описа на ОС- Благоевград
със задължаваща настоящия състав сила установи извършването на противоправно
и виновно деяние от страна на Анифе Алишова Въргова, изразяващо се в
нарушаване правилата на ЗДвП, довело до смъртта на Г. А. К..
Не се спори между страните и се установява от приетото като доказателство
по делото удостоверение за съпруга и родствени връзки, че ищецът С. А. К. е брат
на починалия Г. А. К..
По спорния по делото въпрос за активната материалноправна легитимация
на ищеца да претендира обезщетение в качеството си на брат на починалия Г. А. К.,
съдът следва да съобрази приетото в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. на ВКС, ОСНГТК. В т. 1 от цитираното тълкувателно решение е
посочено, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния
съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки
7
и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. При изясняване на смисъла,
вложен в понятието „особено близка връзка“, в мотивите на тълкувателното
решение е посочено, че в традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек, преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. на Пленума на Върховния съд-
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Такива са случаи, при които привързаността между претендиращия обезщетение и
починалото при деликт лице е станала толкова силна, че настъпилата смърт е
причинила болки и страдания, превишаващи и несъизмерими с обичайно
търпените при такъв тип отношения. Обезщетение може да се присъди само по
изключение, когато травмиращите изживявания от загубата превишават
общоприетото разбиране за страдание. Независимо от спецификата на
отношенията, присъждането на обезщетение е обусловено от провеждането на
пълно и главно доказване на критериите, възприети в Тълкувателно решение №
1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ВКС, ОСНГТК- наличие на особено близка духовна и
емоционална връзка с починалия, обосноваваща изключение от правилото за
определяне кръга на правоимащите съобразно Постановление № 4/61 г. и
Постановление № 5/69 г. на Пленума на Върховния съд, и проявление на
неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто
интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за конкретната
свързаност, произтичаща от родство или от други фактически отношения- Решение
№ 41/05.02.2025 г. по т.д. № 969/2024 г., ВКС, I т.о.
Отстъпването от последователно прилагания в годините ограничителен
подход, възприет в Постановление № 5/84г. на Пленума на Върховния съд, няма за
цел да разшири кръга на правоимащите по отношение на всички близки на
починалия, които търпят неимуществени вреди по повод на смъртта му и според
общоприетото разбиране за справедливост, би следвало да имат право на
обезщетение, като разширяването на кръга на правоимащите е продиктувано от
регулацията на обществените отношения в материята на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Европейския съюз,
обвързваща Република България като държава- членка на Съюза, и от
необходимостта, поради отсъствие на изрична уредба в националното
законодателство (към момента на приемане на Тълкувателно решение № 1/2016 г.
от 21.06.2018 г. на ВКС, ОСНГТК), да се даде възможност на съдилищата да
8
присъждат обезщетения за неимуществени вреди на други лица, извън
изчерпателно изброените в Постановленията на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г.,
когато случаят е изключителен - както от гледна точка на съдържанието на
създадената житейска връзка между починалия и претендиращия обезщетение,
така и от гледна точка на интензитета и продължителността на понесените
неимуществени вреди – Решение № 60131/13.12.2021 г. по т.д. № 1700/2020 г.,
ВКС, II т.о., Решение № 34/08.06.2022 г. по т.д. № 531/2021 г., ВКС, II т.о.
В настоящия казус такава изключителност не се установи. В показанията си
свидетелката К.а, съпруга на ищеца, заявява, че отношенията между съпруга й и
починалия при процесното произшествие негов брат приживе са били много
близки. Ищецът бил грижовен към починалия си брат, помагал му финансово и се
подкрепяли. Ищецът понесъл много тежко смъртта на брат си, разболял се.
Свидетелят К. също сочи, че двамата братя били много близки, след като чичо му
Г. починал, ищецът се разболял. Установява се, че починалият брат на ищеца
живеел със съпругата си и дъщеря си в жилище в центъра на град Разлог, а ищецът
живеел в друго жилище на около 500 м от това на починалия. Съдът намира, че
посочените обстоятелства не могат да обосноват извод, че между ищеца и
починалия му брат е съществувала особено силна връзка и че поради това той е
понесъл от смъртта му болки и страдания, по-интензивни и продължителни от
нормалните за братя отношения. Не се установиха конкретни житейски
обстоятелства, които да предпоставят създаване на дълбока по съдържанието си
силна емоционална връзка. Не се установиха нетипично сложили се обстоятелства,
породени от конкретна ситуация, които да обуславят особена сплотеност и
свързаност в отношенията. По правило децата в едно семейство се възпитават в
отношения на обич, разбирателство, взаимно уважение и готовност да си помагат,
които отношения обикновено се запазват за цял живот. Оказваната морална и
материална помощ от страна на ищеца на починалия му брат в тежки житейски
ситуации, честите посещения на починалия в дома на ищеца, загрижеността
помежду им, не превишават обичайните разбирания за традиционна свързаност
между братя.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не доказа, че е понесъл
морални вреди над обичайните, които справедливостта изисква да бъдат
обезщетени.
Предвид гореизложеното, предявеният иск се явява неоснователен, поради
което следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
има ответното дружество. Представен е списък на разноски за сторени такива в
размер на 5640,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с
ДДС. Представен е и договор за правна защита и съдействие. От процесуалния
представител на ищеца в преклузивния срок - до приключване на устните
състезания е направено и поддържано изрично възражение за прекомерност на
претендираното адвокатското възнаграждение. При поддържане на такова
възражение, на основание решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС,
задължително за националните съдилища на основание чл. 633 ГПК, съдът не
дължи прилагане на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г. Наредба № 1 от
9
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), ако установи
несъответствие на действително свършената работа с фактическата и правна
сложност на делото. Размерите по тази наредба могат да служат само за ориентир.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, съдът, без да е
обвързан от определен минимален размер на възнагражденията, следва да изхожда
от критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между
правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд,
и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно
и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. Това от своя страна
означава да се отчетат конкретни фактори, като вида, броя и цената на предявените
искове, броя на проведените съдебни заседания, вида и обема и на събраните в
производството доказателства, положения от адвоката труд и други. В случая е
предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени болки и
страдания от ищеца в резултат на смъртта на неговия брат Г. А. К., причинена
вследствие на ПТП, настъпило на 21.10.2020 г., чиято цена е 50000,00 лв., по
делото е проведено едно съдебно заседание, в което са разпитани двама свидетели.
Съдът намира, че в настоящия случай при съобразяване цитираната и
задължителна за националните юрисдикции практика на СЕС, която има превес
над националната такава, както и всички налични и установени обективни
фактори, имащи отношение към преценка на вида, естеството и обема на
свършената работа, от една страна, а от друга и материалния интерес на
предявения иск, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 3000,00
лв. с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С. А. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. **, чрез адв. И. Ю., с адрес: гр. ** срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Джеймс Баучер“ №
87, представлявано от С.П. и К.К., иск за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 50000,00 лева (петдесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени болки и страдания в резултат на
смъртта на неговия брат Г. А. К., причинена вследствие на ПТП, настъпило на
21.10.2020 г. по вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег. № Е ** МТ, за който автомобил има валидно сключена със ЗД „Бул
Инс“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно полица №
BG/02/120002682954 от 21.09.2020 г. с валидност от 21.09.2020 г. до 20.09.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от изтичане на три месеца от получаване на
заявлението по чл. 380, ал. 1 КЗ- 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. **, чрез адв. И. Ю., с адрес:
гр. ** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П. и К.К.
сумата от 3000,00 лева (три хиляди лева), представляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение.
10
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд - София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
11