Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на втори април две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Димитринка И.,
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 7 767 по описа за 2016 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 100 000 лв.
В исковата молба на Д.Р.Н. се твърди,
че на 29.09.2014 г., около 18.15 часа, в гр. Пловдив, на кръстовището на бул.
„Цариградско шосе” и бул. „Освобождение”, водачът на лек автомобил „Фолксваген
Пасат” с рег. № ********– А.Е.М.и водачът на лек автомобил „Ауди 80” с рег. № ********–
К.П.С. нарушили правилата за движение по пътищата и независимо съпричинили настъпването на ПТП. Вследствие на същото
пострадал ищецът, като пътник в лек автомобил „Фолксваген”, който бил приет по
спешност в УМБАЛ „Свети Георги” АД – гр. Пловдив, където престоял в периода
29.09.2014 г. – 23.10.2014 г. Твърди се, че от ПТП-то ищецът получил фрактура
на предната и задната колона на десния ацетабулум,
счупване на крилото и тялото на илиачната кост на
таза, счупване на седалищната кост, счупване на горното и долното рамо на
срамна кост, увреждане на пикочния мехур с установено наличие на кръв. Изложени
са твърдения, че му била извършена хирургическа интервенция, изразяваща се в
закрито наместване на счупените кости с поставяне на поддържаща директна
екстензия и Киршнерова игла. Твърди се, че с оглед
увредите, в първите десет месеца след ПТП-то ищецът не можел да води полов
живот и да получава ерекция, което допълнително оказало негативно въздействие
върху психическото и здравословното му състояние. Бил изписан от болничното
заведение с указание в следващите 6 месеца да не стъпва на десния си крак, а при
необходимост да се предвижва с патерици. През първите 6-7 месеца след
катастрофата изпитвал силни болки, не
можел да спи, сънувал кошмари, бил поставен на постелен режим. Твърди се, че
ответниците са застрахователи по риска „ГО” на двамата причинители на ПТП, към
които ищецът отправил искане за изплащане на обезщетение. Твърди се, че и
двамата ответници определили размер на дължимо обезщетение от по 16 000
лв., намалено с 50%, с оглед съвина на другия
участник в ПТП, който размер, според ищецът, бил иЗ.лючително нисък, предвид причинените му увреди.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответните дружества, като застрахователи по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Фолксваген Пасат” респ. на лек автомобил „Ауди 80”, да му заплатят
сума от по 50 000 лв. всеки един от ответниците, съобразно приноса на
водачите – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания. Претендира
се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗК „Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗК”О.” АД, чрез З. „О. –
клон Б.” КЧТ, редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения, включително възражения за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба
респ. допълнителен отговор от ответника ЗК „Л.И.” АД.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв.
Д..
Възраженията на ответните дружества се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. А.за
първия ответник и юрк. Сандулов
за втория ответник.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица на ОД
на МВР – гр. Пловдив, от който се установява, че на 29.09.2014 г., в гр.
Пловдив, около 18.00 ч., се е осъществило ПТП на кръстовището на бул.
„Цариградско шосе” и бул. „Освобождение” между лек автомобил „Фолксваген Пасат”
с рег. № *******, управляван от А.Е.М.и лек автомобил „Ауди 80” с рег. № ********,
управляван от К.П.С., от което е пострадал Д.Р.Н. с диагноза – фрактура на
таза. В протокола като причина за ПТП е посочено, че водачът на лек автомобил
„Фолксваген” извършва маневра „ляв завой” като отнема предимството на праводвижещия се срещу него лек автомобил „Ауди 80”.
По делото е изслушана съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.А.С.. В
заключението си вещото лице е посочило, че ищецът е получил счупване на десния ацетабулум /вдлъбнатината, в която заляга главата на
бедрената кост/ на таза и счупване на долния клон на дясната срамна кост,
контузия на пикочния мехур и уретера с наличие на
кръв в пикочния мехур. Посочено е в заключението, че по отношение на ищеца е
приложено консервативно лечение с директна екстензия през големия пищял на
дясна подбедрица за 24 дни, след което 7 месеца предвижване с патерици, без да
натоварва десен долен крайник. Вещото лице е обосновало извод за наличие на
накуцваща походка вдясно, при осъществен личен преглед, ограничен обем на
движение в дясна тазобедрена става, при свиване и въртене на долния крайник и
начални артрозни промени в дясна бедрена става. В
експертизата е обоснован извод, че счупването на костите на таза води до силни
болки и невъзможност на водене на нормален полов живот за около 2 месеца след
инцидента. Обоснован е и извод, че при обичайно протичане на лечебния процес,
без усложнения, периода на възстановяване е около 1 година. Посочено в
експертизата е, че в приложената медицИ.ка документация не е описана медицИ.ка интервенция, при която да се получи физически проблем и
нарушение в ерекцията на ищеца. Посочено е, че с оглед механизма на удара
същите биха настъпили и ако ищецът е бил с поставен предпазен колан. Обоснован
е извод, че наличието на кръв в пикочния мехур на ищеца е в причинна връзка с
настъпилото ПТП.
По делото е изслушано и заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. В.К.Д..
Посочено в заключението е, че лек автомобил „Ауди 80” се е движил по южното
платно на бул. „Цариградско шосе” в гр. Пловдив със скорост от около 76 км/ч и
на кръстовището с бул. „Освобождение” преминава направо като по същото време
лек автомобил „Фолксваген Пасат” на кръстовището с бул. „Освобождение”
предприема маневра за завиване наляво. Посочено е, че когато автомобил „Ауди”
се е намирал на около 40 метра от мястото на удара автомобил „Фолксваген” е
навлязъл в южната лента и е настъпил удар между тях. Посочено е, че причина за
ПТП е навлизането на лек автомобил „Фолксваген” в южното платно на бул.
„Цариградско шосе”, когато водачът на лек автомобил „Ауди” не е имал
техническата възможност да спре преди мястото на удара.
По делото е допусната и изслушана и повторна САТЕ, изготвена от вещото лице
инж. Х.И.И.. Вещото лице е посочило в заключението
си, че при скорост на движение от 50 км/ч водачът на лек автомобил „Ауди 80” е
имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез предприемане
на аварийно спиране. Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка,
непосредствените причини, довели до настъпване на процесното
ПТП е навлизането в южното платно на бул. „Цариградско шосе” и в лентата за
движение на лек автомобил „Ауди 80” от страна на лек автомобил „Фолксваген
Пасат”, без същият да се съобрази с останалите участници в движението и
конкретните пътни условия, като причина за настъпване на ПТП е и управлението
на лек автомобил „Ауди 80”, несъобразена с конкретната пътна обстановка и
останалите участници в движението.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връЗ.а
с деянието, техният вид.
Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори
законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2
от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответниците – застрахователи са в застрахователно правоотношение,
покриващо риска «гражданска отговорност» с причинителите.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителите е установена от заключението на вещите лица
по САТЕ /първоначална и повторна/, които настоящият съдебен състав кредитира
като обективни и компетентно изготвени. Съобразно изводите на вещите лица се
установява по делото, че водачите и на двата леки автомобила с поведението си
са съпричинили вредоносния резултат. Причина за ПТП е поведението на водача на
лек автомобил «Фолксваген Пасат», който е предприел маневра «завой наляво» без
да съобрази движещият се направо и с предимство лек автомобил «Ауди 80». От своя
страна, водачът на лек автомобил «Ауди 80» е управлявал
същия в населено място със
скорост, значително надвишаваща пределно допустимата от закона /над 70 км/ч/, с
което се е поставил в техническа невъзможност да избегне ПТП-то чрез
предприемане на аварийно спиране, каквато техническа възможност би имал ако се
е движил със скоростта, позволена от ЗДвП за конкретния пътен участък /50
км/ч/. Поведението и на двамата водачи на МПС е в нарушение на правилата за
движение по пътищата, установени в ЗДвП, което пряко обуславя противоправния
характер на деянието.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връЗ.а между деянието и вредите се установяват от изслушаната
по делото съдебно-медицИ.ка
експертиза.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му травматични увреждания, поставянето в невъзможност респ. силна
ограниченост да извършва ежедневните си битови нужди за продължителен период от
време, настъпилата промяна в стереотипа му на живот, извършената хирургическа
интервенция, преживеният стрес и емоционален дискомфорт, лечебният и възстановителен
период, констатираните от СМЕ накуцваща походка, началото на артрозни изменения и ограничен обем от движение същите
подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по
справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне
на размера на обезщетението съдът следва да
има предвид възрастта на ищеца /47 години/, степента и вида на
увредите, периодът от време, през който е търпял болки, страдания и ограничения,
общият лечебен и възстановителен период / 1 година/. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищеца, интензитетът
на неговото страдание и периодът, в който същите са търпени справедливо би било
да се присъди сума от 80 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер от 100 000
лв. следва да се отхвърли като неоснователен. При проведено насрещно доказване
е заявено възражение за съпричиняване, изразяващо се
в поведението на ищеца – непоставен предпазен колан. С оглед изводите на СМЕ
настоящият съдебен състав намира възражението за неоснователно. Вещото лице е
посочило в заключението си, че с оглед механизма на ПТП без значение е
наличието на поставен предпазен колан и дори при поставен такъв ищецът би
получил същите увреди.
С оглед стореното уточнение от ищеца сумата, определена като обезщетение е
платима от двамата ответници по равно т.е. по 40 000 лв. Страните не
спорят, а това се установява и от представените по делото доказателства, че в
хода на съдебното производство ответникът ЗК „О.” АД е извършил плащане на
сумата от 8 000 лв., която сума следва да се приспадне от неговата дължима
част.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата на извършване на деликта като размерът й
подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл
в сила съдебен акт.
По разноските: Ищецът по е заявил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Искането е в преклузивния срок по ГПК, а в
адвокатското пълномощно, приложено със списъка по чл. 80 от ГПК е посочено, че
същото е извършено на основание горецитираната разпоредба. С оглед фактическата
и правна сложност на делото, извършените процесуални действия, размерът на
заявената претенция, при съблюдаване размерите на адвокатски възнаграждения,
визирани в Наредба 1/2004 г. настоящият съдебен състав намира, че сумата от 3530
лв. е адекватният размер на адвокатско възнаграждение. Припадащата се част от
нея с оглед уважената част от претенцията възлиза на 2824 лв., която
ответниците следва да заплатят по равно т.е. по 1412 лв. всеки един от тях.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника ЗК „О.” АД се следва сумата от
180 лв. – припадаща се част от разноските, съразмерна на отхвърлената част от
исковата претенция, съобразно депозираният списък по чл. 80 от ГПК. На
ответника З. „Л.И.” АД се следват разноски в размер на 110 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответниците следва
да бъдат
осъдени да заплатят
по сметка на СГС и сумата от по 1760 лв. всеки един от двамата – дължима ДТ и съдебни разноски, съобразно уважената част от иска.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Д.Р.Н., ЕГН **********,***,
офис 215 – адв. М.Д. сумата от 40 000 /четиридесет хиляди / лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 29.09.2014 г.
в гр. Пловдив , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.09.2014
год. до окончателното им изплащане като отхвърля искът за горницата до
пълния предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „О.” АД, чрез З.”О. – КЛОН Б.” КЧТ, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***-142А на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Д.Р.Н.,
ЕГН **********,***, офис 215 – адв. М.Д. сумата от 32 000 /тридесет и две хиляди / лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, реализирано на 29.09.2014 г. в гр. Пловдив , ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 29.09.2014 год. до окончателното им изплащане като
отхвърля искът за горницата до 40 000 лв. като погасен чрез плащане в хода
на съдебното производство, а за горницата до пълния предявен размер от 50 000
лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и ЗК „О.”
АД, чрез З.”О. – КЛОН Б.” КЧТ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***-142А
на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплатят на адв.
М.Д., с адрес: ***, офис 215 сумата от по
1 412 лв. всеки един от тях – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Р.Н., ЕГН **********,***, офис 215 – адв.
М.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 110 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Д.Р.Н., ЕГН **********,***, офис 215 – адв.
М.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗК „О.” АД, чрез ЗК”О. –
КЛОН Б.” КЧТ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***-142А сумата
от 180 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и ЗК „О.”
АД, чрез ЗК”О. – КЛОН Б.” КЧТ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***-142А
да заплатят по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от по 1 760 лв. всеки един от тях – дължима ДТ и
разноски за депозит за съдебни експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: