РЕШЕНИЕ
№ 479
гр. Кюстендил, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20231520101673 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.
№7839/02.08.2023 г. депозирана от „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Московска“ №19, чрез
пълномощника си главен юрисконсулт Г. К. против С. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. *********, ул. „***********“ №*, вх. „*“, ет. *, ап. *.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът, чрез назначения от съда
особен представител адв. Д. Н., е депозирал писмен отговор.
В исковата молба се твърди, че срещу ответника било образувано ч. гр.
дело №1706/2022 г. по описа на КРС, продължение на което е и настоящото
исково производство.
Ищецът твърди, че на 19.08.2019 г. С. В. сключил Договор за кредит
Експресо №181005661150 с „Експресбанк“ АД. Отпуснатият кредит бил в
размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, с 28 месечни погасителни вноски в
размер на 768, 77 лева всяка, със срок на кредита до 20.12.2021 г. Твърди се,
че в посочения договор бил уговорен ГПР в размер на 7, 92% и фиксиран
лихвен процент на кредита в размер на 5, 55%. В случай на неизпълнение на
поетите задължения, в т. 9 от Договора бил предвиден по-висок размер на
общия лихвен процент, а именно 11, 55%.
Длъжникът не изпълнил задълженията си по посочения договор за
кредит, с оглед на което към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, С. В. имал непогасени
задължения в размер на 23 304, 56 /двадесет и три хиляди триста и четири
1
лева и петдесет и шест стотинки/ лева, от които:
18 664, 70 лева, представляващи дължима главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 19.09.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането;
2 193, 98 лева, представляващи възнаградителна лихва за периода от
21.10.2019 г. – 21.12.2021 г.;
1 131, 28 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от
21.10.2019 г. – 21.12.2021 г.;
1 314, 60 лева, представляващи законна лихва за периода от 22.12.2021 г.
– 31.08.2022 г.;
С оглед извършеното преобразуване на „Експресбанк“ АД чрез вливане
в ищцовото дружество, „БАНКА ДСК“ АД е придобила качеството на
кредитор на вземането по Договор за кредит Експресо №181005661150 от
19.08.2019 г.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, по силата
на което да бъде признато за установено спрямо С. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. *********, ул. „***********“ №*, вх. „*“, ет. *, ап. *, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №19, в общ
размер на 23 304, 56 /двадесет и три хиляди триста и четири лева и
петдесет и шест стотинки/ лева, представляващи непогасени задължения по
Договор за кредит Експресо №181005661150 от 19.08.2019 г., от които:
18 664, 70 лева, представляващи дължима главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 19.09.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането; 2 193, 98 лева, представляващи възнаградителна лихва за периода
от 21.10.2019 г. – 21.12.2021 г.; 1 131, 28 лева, представляващи обезщетение
за забава за периода от 21.10.2019 г. – 21.12.2021 г.; 1 314, 60 лева,
представляващи законна лихва за периода от 22.12.2021 г. – 31.08.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК - 19.09.2019 г., до окончателно изплащане на
сумите.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното
и настоящото производства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор чрез
назначения особен представител – адв. Д. Н. от АК – Кюстендил, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Любляна“ №42, вх. „Б“, ап. 38. Направени са твърдения
за допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявените
претенции. Ответникът прави възражение за изтекла тригодишна погасителна
давност по отношение на акцесорните задължения за лихви и обезщетение за
забава. Оспорва се и размерът на претендираната главница по договора за
кредит. Направено е възражение срещу претендирания от ищеца хонорар и
заплатените държавни такси.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото
дружество поддържа претенцията, а особеният представител на ответника,
редовно призован, не се явява, чрез нарочна молба оспорва претенцията.
2
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.08.2019 г. между „Експресбанк“ АД и С. В. е сключен
потребителски договор за кредит Експресо №181005661150, видно от
приложения договор за кредит /л. 7-13/, за сумата от 20 000 /двадесет хиляди/
лева, като общата сума на кредита възлиза на 21 875, 59 /двадесет и една
хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ лева.
Към договора са приложени погасителен план, извлечение от счетоводни
книги на „БАНКА ДСК“ АД; копие на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК; заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК; изпълнителен лист в полза на „БАНКА ДСК“ АД; молба от
ищцовото дружество до ЧСИ Е. Х.
Съгласно условията на сключения договор за кредит, „БАНКА ДСК“
АД предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 20 000 /двадесет
хиляди/ лева, със срок на издължаване – 28 месеца, считано от датата на
неговото усвояване, като кредитът се усвоявал чрез разплащателна сметка на
клиента IBAN: BG ** TTBB******************** BGN, с титуляр С. В. и се
погасявал чрез същата разплащателна сметка с месечни вноски, дължими на
всяко 20-то число на месеца, съгласно погасителен план – Приложение №1
към Договора. На кредитополучателя била предоставена преддоговорна
информация. Крайният срок за погасяване на кредита бил 20.12.2021 г.
Съгласно чл. 8 от Договора: „Кредитът се олихвява с фиксиран лихвен
процент в размер на 5, 55 % на година, за целия срок на договора; лихвен
процент на ден в размер на 0, 0154 %; размер на дължимата лихва на ден в
предварителния период по чл. 4, ал. 4 от Част II – 3, 0833 BGN; в случаите по
чл. 8, ал. 5 от Част II номиналния лихвен процент по т. 8 се увеличава с 0, 5
процентни пункта.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.
№3255/15.03.2024 г., изготвена от вещото лице С. Т., което съдът кредитира
като обективно изготвена, сумата по кредита е усвоена на 20.08.2019 г., с
оглед посочено банково извлечение, по кредита били извършени погасявания
в общ размер на 1 538, 60 лв., от която 1 335, 30 лв. – главница, 181, 92 лв. –
лихва, 20, 32 лв. – застраховка и 1, 06 лв. – лихва за просрочие. Размерът на
непогасената главница бил 18 664, 70 лв., договорната лихва възлизала на
2193, 99 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие на базата на коментираните
писмени доказателства и доказателствени средства, като некоментираните
съдът намира за неотносими към предмета на делото.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
3
В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски
кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време,
срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период
на тяхното предоставяне. Писмената му форма е условие за неговата
действителност - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит.
В настоящия договор за кредит, се съдържат всички изискуеми
компоненти, посочени по-горе като за пълнота ще се посочи, че шрифтът на
договора отговаря на изискването да не е по-малък от 12 – чл. 5, ал. 4 от ЗПК, а
размерите на ГПР и ГЛП са в допустимите от закона размери, Общите условия
по договора съдържат подписи на всяка страница от не тях, както и на
приложението. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че
липсват недействителни клаузи в процесния договор.
Съгласно уговореното в договора за кредит и приложения погасителен
план всички вземания са падежирали на 20.12.2021 г.
По възражението за давност, въведено в писмения отговор, съдът намира,
че доводът е неоснователен, тъй като с решаващите мотиви, съдържащи се в ТР
от 21.01.2022 г., постановено по т. д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС се
утвърждава практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично
задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на
заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни
падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на
длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по
аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При договорите с периодично или
продължително действие, през всеки период от време и двете страни по
правоотношението престират и за тях възникват относително самостоятелни
задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не
представляват части от едно цяло вземане. Обратното - при уговорка за
4
разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение, престира само
длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не
е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това при
постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на
погасителни вноски с падежи на определени дати,отделните вноски не стават
автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението
продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на
последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост. С оглед на горното 5-годишният давностен срок не е изтекъл.
Ето защо, съдът ще уважи в пълен размер предявените искове, като
основателни и доказани.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 от ГПК ответникът
следва да понесе разноските в производството, които са доказани и
претендирани своевременно. Ищцовото дружество своевременно е
представило списък за разноски по чл. 80 от ГПК /л. 90/, поради което
ответникът ще бъде осъден да плати на ищеца сума в общ размер на 2 319, 55
лв. – разноски в настоящото исково производство, включващо държавна
такса, възнаграждение за особения представител на ответника,
възнаграждение за вещото лице и юрисконсултско възнаграждение,
определено в размер от 200 лв., както и сумата от 516, 09 лв. – разноски по ч.
гр. д. №1706/2022 г. по описа на КРС, включващо държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
По обжалваемостта:
На основание чл. 259, ал. 1, във вр. с чл. 258 от ГПК, настоящият
съдебен акт може да бъде обжалван в двуседмичен срок от връчването му
чрез Районен съд-Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че С. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
*********, ул. „***********“ №*, вх. „*“, ет. *, ап. *, дължи и следва да плати
на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „Московска“ №19, сумите: 18 664, 70 лева / осемнадесет хиляди
5
шестстотин шестдесет и четири лева и 70 ст./, представляваща главница по
Договор кредит Експресо №181005661150 сключен на 19.08.2019 г. между
страните, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.09.2022 г. - датата
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда, до окончателно изплащане
на вземането; 2 193, 98 лева /две хиляди сто деветдесет и три лева и 98 ст./,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.10.2019 г. – 21.12.2021
г.; 1 131, 28 лева / хиляда сто тридесет и един лева и 28 ст./, представляващи
обезщетение за забава за периода от 21.10.2019 г. – 21.12.2021 г.; 1 314, 60 лева
/ хиляда триста и четиринадесет лева и 60 ст./, представляващи законна лихва
за периода от 22.12.2021 г. – 31.08.2022 г., за които суми в хода на заповедното
производство по ч. гр. д. № 1 706/2022 г. по описа на КРС е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение.
ОСЪЖДА С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, ул.
„***********“ №*, вх. „*“, ет. *, ап. *, да плати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Московска“
№19, сумите 2 319, 55 лв. /две хиляди триста и деветнадесет лева и 55 ст./ –
разноски в настоящото, както и 516, 09 лв. /петстотин и шестнадесет лева и 9
ст./ – разноски по ч. гр. д. №1706/2022 г. по описа на КРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6