Решение по дело №184/2024 на Административен съд - Пловдив

Образувано е по касационна жалба на „И.А.И.Т.“ ЕТ, чрез процесуалния му представител адв. М. срещу Решение № 1892 от 24.11.2023 г., постановено по АНД № 3462 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, XX н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 33 от 13.06.2019 г. на директор на РИОСВ Пловдив, с което на ЕТ „И.А. - И.Т.“ за нарушение на чл. 136, ал. 2, т. 3, пр. 3 вр. чл. 35, ал 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците е наложена „имуществена санкция“ в размер на 7 000 лв.

Касаторът иска постановяване на съдебен акт, с който да се отмени решението на Районен съд – Пловдив, ведно с оспореното НП, като претендира и съдебни разноски .

Ответникът – в отговор на л. 6 по делото излага подробни съображение за отхвърляне на касационната жалба и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив, счита КЖ за неоснователна.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, от процесуално легитимирано лице, страна в първоинстанционното производство, намира касационната жалба за допустима, а разгледана по същество за основателна.

РС е приел за установено , че на 26.03.2019 г. при извършена проверка във връзка с писмо на Областна дирекция на ОД на МВР Пловдив, отдел КП, сектор „Икономическа полиция“, изх.№ 117730-6687/25.03.2019 г., било констатирано, че ЕТ „И.А.И.Т.“ извършва дейности по третиране /оползотворяване/ на отпадъци от излезли от употреба моторни превозни средства, материали и компоненти от тях без изискващо се разрешение, издадено по реда на чл.35, ал.1 т.1 от Закона за управление на отпадъците. Установено е било , че на площ от около 2 дка, собственост на И. Д. А., находяща се в гр.Куклен , два парцела се извършва съхраняване на отпадъци от ИУМПС /дейност с код R 13 /, както и дейност по разкомплектоване на автомобилите /дейност по предварително третиране с код R 12/. В деня на проверката е установено, че на площадката се съхраняват 60-70 бр. ИУМПС, разкомплектовани в различна степен, както и демонтирани части и компоненти от тях – излезли от употреба гуми, седалки, кабели от ел. инсталации на автомобили, двигатели, акумулатори, брони и други. Видимо се извършва дейност по разкомплектоване.

Горната фактическа обстановка РС е приел за установена въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитаните свидетели и копия на констативен протокол /КП/ № 0008411 от 26.03.2019г. и КП № 0008560/02.05.2019 г.

Касац. Състав не намери в АП цитирания по-горе КП № 0008560/ 02.05.2019 г., но установи , че същия е приложен по делото на ПРС, ведно с пълномощно на юк. Х.и друг КП от 24,07,23г. / л. 17-22/.

За твърдяното административно нарушение против касатора е бил съставен АУАН №15 от 07,05,2019г. , като прави впечатление , че е приложена в АП покана до А. , за съставянето на акт на 10,05,2019г. в сградата на РИОСВ, а самия акт е съставен на 07,05,2019г. , като съдържанието буквално е идентично със съдържанието на КП № 0008411 от 26.03.2019г. Срещу издадения АУАН в три дневен срок са подадени възражения, които не са обсъдени в процесното НП издадено на 13,06,2019г.

В мотивите си ПРС е приел и изложил мотиви , че безспорно се доказва твърдяното за извършеното от страна на А. , конкретно извършването на дейност по третиране на отпадъци от излезли от употреба МПС, без изискващото се за целта разрешение, издадено по реда на чл. 35, ал. 1 , т. 1 от ЗУО.

Решението е неправилно.

РС не е обсъдил и анализирал прецизно събраните по делото доказателства , в това число и противоречията в свидетелските показания. РС е кредитирал от една страна показанията на актосъставителката и на служителя от иконом. Полиция, съответно не са кредитирани показанията на св. А.а.

РС е приел , че доказателствената тежест е само върху касатора , без да е взел предвид , че АНО не е събрал каквито и да са доказателства , по повод представеното в тридневния срок възражение.

В процесното възражение изрично се сочи , че колите / или част от тях/ са внос от Англия , за части и това твърдение кореспондира със свидетелските показания на служителя на икон. Полиция Г.. На л. 36 по делото на ПРС св. Г.заявява , че „мисля че повечето, даже ако не се лъжа всички коли бяха с десен волан“ , т.е. внос от Англия, като той „май е гледал и документи за доставките на автомобилите“.

От показанията на разпитания свидетел се установява , че процесната специализирана полицейска операция е била съвместно с данъчни служби , РИОСВ , крим. полиция и е била с цел установяването на откраднати автомобили или други престъпления. Само РИОСВ приели, че е налице автоморга и се разфасоват автомобили , а другите служби не установили нарушения и престъпления.

ПРС не е изложил подробни мотиви защо не кредитира различните свидет. Показания от тези на актосъставителя , а е посочил че показанията на Кузманова се подкрепят от показанията на полицейския служител Г.. Касац.състав счита , че показанията на полицейския служител Г.по скоро подкрепят изложеното във въззивн. Жалба , както и в касационната по наст. Дело .

По делото няма категорични доказателства въз основа на които да се приеме, че касатора е съхранявал отпадъци от ИУМПС /дейност с код R 13 /, както и е извършвал дейност по разкомплектоване на автомобилите /дейност по предварително третиране с код R 12/.

От страна на ПРС е налице предоверяване на актосъставителя и кредитиране само на нейните показания в полза на издаденото НП. Както по-горе се каза съдът счита, че показанията на полицейския служител Г.по скоро подкрепят изложеното във въззивн. Жалба , както и показанията на св. А.а.

От друга страна наст. Състав счита , че е налице и процесуално нарушение извършено от АНО при издаването на оспореното НП , тъй като не е обсъдено подаденото възражение срещу АУАН , в 3 дневния срок , както и не са проверени наведените обстоятелства, не е взет предвид втория КП № 0008560 от 02.05.2019 г.в който е посочено, че обекта не работи , МПС са премахнати , факти и обстоятелства относими към приложението на чл. 28 от ЗАНН. Във възражението си А. твърди, че основната му дейност е внос износ на МПС и части за тях, както и че по голямата част от автомобилите , никога не са били регистрирани в България, а са внесени от чужбина и притежава документи за регистрацията им в България, както и че са налице негови автомобили с прекратена регистрация.

Вместо да провери горното възражение АНО се е задоволил само да посочи , че изложеното в него становище не променя факта , че е извършено админ. Нарушение , което следва да бъде санкционирано.

Отделно от горното в съдебната фаза ПРС е изискал във второто осз. на 13,09,23г. информация от КАТ Пловдив за регистрираните МПС на А. , такава е представена в ПРС на 2,10,23г. и незнайно как е приета по делото и приложена на л. 25 , преди първото осз. от 03,07,23г.

ПРС не е изложил каквито и да е мотиви по горното писмено доказателство , още повече че е поискано служебно от него.

В допълнение следва да се посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация и неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защита правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административно наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.

В конкретния казус, в атакуваното НП е налице неопределеност и неяснота на обжалваното наказателно постановление по отношение на извършваната дейност , начина на осъществяването й, количеството и индивидуализацията на установените МПС. Преписването в НП на установеното в КП не е достатъчно. В НП липсват и подробни мотиви относно изложените възражения от страна на А. , както и относно приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Изложеното влече извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение е пречка да се установи и от наказаното лице, и от съда как точно е извършено деянието, а горното води до ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице.

За пълнота на изложението и с оглед наведените в касационната жалба възражения, е необходимо да се посочи, без да се отрича значимостта на въпросите относно опазването на околната среда и мерките, които следва да бъдат предприети в тази насока, че не може изначално да се приеме, че всяко едно противоправно поведение, насочено против този обществен порядък и обявено от закона за административно нарушение, е изключено от обхвата на нормата на чл.28 ЗАНН. Такъв подход не е предпочетен от законодателя, поради което и всеки един конкретен случай, съобразно и задължителното тълкуване на закона, дадено с Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОС на НК на ВКС, следва да бъде преценяван съобразно конкретно установената фактическа обстановка, както това не е сторено от състава на районния съд. Както се каза по-горе наказателното постановление е издадено от наказващия орган в нарушение на чл.53 ал.1 ЗАНН, която разпоредба задължава последния да извърши преценка за приложението на чл.28 ЗАНН. Тази преценка за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус – вида на нарушението, начина на извършването му, на вредните последици, степента на обществена опасност и т.н. В случая няма спор , че А. не е осъждан , няма други нарушения и санкции по ЗУО, т.е. очевидно е, че след като санкционираното лице още преди издаване на НП е взело всички необходими мерки за неговото отстраняване / КП от 07,05,2019г./ в един изключително кратък период от момента на констатирането му, то са постигнати преследваните от законодателя легитимни цели, инкорпорирани в генералната и специалната превенции при този вид юридическа отговорност.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, настоящият съдебен състав приема, че доводите на касационния жалбоподател се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания са налице.

Съдът обсъждайки липсата на категорични доказателства за извършваната незаконосъобразна дейност по ЗУО , както и установените съществени процесуални нарушения счита, че оспореното СР следва да се отмени , ведно с оспореното НП , КАТО СЕ ПРЕДУПРЕДИ нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1892 от 24.11.2023 г., постановено по АНД № 3462 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, XX н.с., като вместо него постанови:

ОТМЕНЯ НП № 33 от 13.06.2019 г. на директор на РИОСВ Пловдив, с което на ЕТ „И.А. - И.Т.“ за нарушение на чл. 136, ал. 2, т. 3, пр. 3 вр. чл. 35, ал 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците е наложена „имуществена санкция“ в размер на 7 000 лв.

ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА РИОСВ Пловдив да заплати на ЕТ „И.А. - И.Т.“, със седалище и адрес на управление в ***съдебни разноски в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: