МОТИВИ
към присъда от 01.12.2015г.
нохд № 2969/2015г. СГС
Делото е образувано по внесен
обвинителен акт на Софийска градска прокуратура срещу Х.Д.Б.,
с формулирани обвинения за следните престъпления :
І. За това, че в
периода 05.03.2013 г. - 30.04.2013 г.,пред ТД на НАП - С. - град, офис
„Център“, като данъчно задължено местно физическо лице по смисъла на чл. 4 ал.
1 т. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /Обн., ДВ, бр.
95 от 24.11.2006 г., в сила от
01.01.2007 г./: „Чл. 4. (1) Местно физическо лице, без оглед на гражданството,
е лице:1. което има постоянен адрес в България, или”, което съгласно чл. 6 от
Закона за данъците върху доходите на физическите лица /Обн., ДВ, бр. 95 от
24.11.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./: „Чл. 6. Местните физически лица са
носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република
България и в чужбина“ има задължение за данъци за придобити доходи от източник
в Република България и в чужбина, е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери - 18 965, 49 /осемнадесет хиляди
деветстотин шестдесет и пет лева и 49 стотинки/ лева, представляващи дължим
данък върху доходите на физически лица за данъчна година от 01.01.2012 г. до
31.12.2012 г.,като в подадената с вх. № 224391300087602/05.03.2013г. Годишна данъчна декларация, която се изисква по закон, съгласно чл. 50, ал. 1 т. 1,
пр.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /обн. ДВ бр.
95/24.11.2006 г., в сила от 01.01.2007 г. изм. ДВ бр. 113/2007 г. от 28.12.2007
г е сила от 01.01.2008 г./, „Чл. 50, ал. 1 Местните физически лица подават
годишна данъчна декларация по образец за: т. 1, предл. 1 придобитите през
годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна
основа ...“; затаил истина - декларирал обща годишна данъчна основа в размер на
83 767,47 лева и съответстващият й размер на данъка 8 376,75 лева по чл. 48 ал.
1 от ЗДДФЛ / Обн., ДВ, бр. 95 от 24.11.2006
г., в сила от 01.01.2007 г , изм. ДВ бр. 113/2007 г. от 28.12.2007г. в сила от 01.01.2008 г./„чл. 48 ал. 1 Размерът
на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна
данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто“, вместо
действителната годишна данъчна основа - 273 422,36 лева, определена съобразно
чл. 17 от ЗДДФЛ / обн. ДВ бр. 95/24.11.2006 г., в сила от 01.01.2007 г. изм. ДВ
бр. 113/2007 г. от 28.12.2007г., в сила от 01.01.2008 г./ „чл. 17. Общата
годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32,
34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.“ във вр.с чл.
16 от ЗДДФЛ „Чл. 16. от ЗДДФЛ Обн., ДВ, бр. 95 от 24.11.2006 г., в сила от
01.01.2007 г (1) Облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки
източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон.
(2) Обн., ДВ, бр. 95 от 24.11.2006 г., в сила от
01.01.2007 г, Доп. -ДВ, бр. 113 от 2007 г. от 28.12.2007 г е сила от 01.01.2008
г . При определяне на облагаемия доход не се включват доходите, подлежащи на
облагане с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по
реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, както и доходите,
подлежащи на облагане с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и
такси.“
като не включил съгласно чл. 12 , ал. 1 от Закона за
данъците върху доходите на физическите лица /обн. ДВ бр. 95/24.11.2006 г., в
сила от 01.01.2007 г./ „Чл.12, ал. 1. Облагаеми по този закон са доходите от
всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година,
с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон“, доходи по чл.
10, ал. 1 т. 6 от ЗДДФЛ /Обн., ДВ, бр. 95 от 24.11.2006 г., в сила от
01.01.2007 г.; изм. ДВ бр. 113/2007 г. от 28.12.2007 г. в сила от 01.01.2008 г./- «доходи от източници
по чл. 35...», а именно такива по чл.35, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ, /обн. ДВ бр.
95/24.11.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ «Чл.35, ал. 1.Облагаемият доход е
брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година , т. 6 -
всички други източници , които не са изрично посочени в този закон и не са
обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по
реда на Закона за корпоративното подоходно облагане» и съответният й размер на данъка
по чл. 48 ал.1 от ЗДДФЛ / обн. ДВ бр. 95/24.11.2006 г., в сила от 01.01.2007
г.,/изм. ДВ бр. 113/2007 г. от 28.12.2007г в сила от 01.01.2008 г./ „Чл. 48, ал. 1. Размерът на
данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна
основа по чл.17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.“ - в размер на 27 342.24
лева,
като данъкът е определен от органа по приходите, с
Ревизионен акт № Р *********** 24.06.2015 г. съобразно чл.122, ал.1, т.2 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /Обн., ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г., в
сила от 01.01.2006 г./- «Чл.122, ал.1 Органът по приходите може да приложи
установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда
на ал.2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства - т.2 - налице
са данни за укрити приходи или доходи» във вр. с ал. 2 на чл. 122 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс / Обн., ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г., в
сила от 01.01.2006 г./ „За определянето
на основата за облагане с данъци органът по приходите взема предвид всяко от
следните относими към съответното лице обстоятелства : т. 1 вида и характера на
осъществяваната дейност ; т.2 платените данъци, мита, такси, вноски и други
публични вземания; т.3 движението и остатъците по банковите сметки ; т.4 официалните документи и документите с
достоверни дати ; т.10 сключените договори от лицето във връзка с осъществяване
на дейността му и т. 14 обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение
и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при
пътувания в страната и чужбина», във вр. с чл. 123 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /
Обн., ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г./ /Чл. 123. (1) В
случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2
се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци
печалба или доход, когато:
1.
стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на
декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или
на безвъзмездно финансиране, получени от него;
2.
направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква
"а" от Допълнителните разпоредби от Данъчно-осигурителен процесуален
кодекс / Обн., ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 г./ явно и
съществено превишават размера на декларираните получени средства. “
и така избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 18 965, 49 лева, явяващи се разлика между
дължимите 27 342,24 лв. и платените 8 376,75 лв.
- престъпление
по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал.1 т. 2, предл.2, вр. чл. 93, т.14 от НК.
II. В
периода 01.01.2013 г. - 31.03.2014 г., в гр. С., при условията на продължавано
престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото, е нарушил
разпоредбите на закон и обнародван акт на БНБ относно задълженията за
деклариране на сделки с валутни ценности - чл. 10 ал. 2 от Валутния закон /обн.
ДВ. бр.83 от 21 Септември 1999 в., в сила от 01.01.2000 г., изм. -ДВ.,бр.60 от
2003г., изм. - ДВ, бр. 96 от 06.12.2011 г./ - „Местните физически лица отчитат
ежегодно до 31 март, пред БНБ чрез статистически форми, вземанията си от и
задълженията си към чуждестранни лица, ако сборът от тези вземания или
задължения надхвърля левовата равностойност на 50 000 лева към 31 декември на
предходната календарна година“ във вр. с чл. 12 ал. 1 от Наредба № 27 за
статистиката на платежния баланс от 24.07.2003 г., приета с Решение № 70 от 24
юли 2003 г. на УС на БНБ. отм. , ДВ. бр. 27 от 25.03.2014г. в сила от
01.04.2014г. / издадена на основание чл.7 ал. 11 от Валутния закон /
Обн. ДВ. , бр.83 от 21.09.1999г. , в сила от 01.01.2000г. , изм. - ДВ, бр. 60
от 2003 г., Изм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г., бр. 96 от 2011г./ Съгласно чл.12, ал.1 от Наредба № 27 за
статистиката на платежния баланс от 24.07.2003 г /обн. ДВ 6р.69 от 05.08.2003, изм.
и доп. ДВ бр. 111 от 22.12.2003 г., в сила от 01.01.2004г. , изм. и доп. ДВ бр.
102 от 22.12.2009 г. , в сила 01.01.2010 г.,
отм. бр.27 от 25.03.2014 г., в сила от 01.04.2014 г./:„Местните физически лица
отчитат чрез статистически форми пред БНБ ежегодно, в срок до 31 март на
годината следваща отчетната година, вземанията си от и задълженията си към
чуждестранни лица по финансови кредити, включително и по предоставени финансови
кредити чрез откриване на банкови сметки в чужбина“ и ал. 2 т. 1 от Наредба №
27 от 24.07.2003 г. / доп. ДВ бр. 111 от 22.12.2003г/. - „Статистическите форми
по ал. 1 се подават, ако: сумата на всички вземания по финансови кредити,
включително остатъци по банкови сметки в чужбина, е равна на или надвишава
левовата равностойност на 50 000 лева към края на отчетната година.“ във вр. с
§ 1 т. 9 от допълнителната разпоредба на Валутния закон /доп. ДВ бр. 60/2003
г., предишна т. 1, ДВ бр. 54/2006 г./- „финансов кредит“ е предоставяне на
парични средства със задължение за връщане, което не е търговски кредит. В
понятието „финансов кредит“ се включват и финансовият лизинг, встъпването в
дълг и прехвърлянето на вземания по финансов кредит. “ и т. 8 /доп. ДВ бр.
60/2003 г., предишна т. 6, ДВ бр. 54/2006 г./ „търговски кредит“ е всеки
кредит, свързан с продажбата на стоки или с предоставянето на услуги, който е
отпуснат от продавача/купувача на стоката или от изпълнителя/получателя на
услугата по конкретната сделка“ -
не е подал статистически форми СПБ - 8 - Приложение №
11 към чл. 12 от Наредба № 27/24.07.2003
г. за статистиката на платежния баланс /отм. /, с което е нарушил задължението
си за деклариране на извършените сделки с валутни ценности и стойността на
предмета на престъплението е в особено големи размери - 700 960, 63 лева
/сумата от левовата равностойност на 314 529,02 щ. д., 82 515,39 евро и 34
676,80 евро/, както следва:
1. в
периода 01.01.2013 г. - 31.03.2013 г. в гр. С., е нарушил разпоредбите на закон
и обнародван акт на БНБ относно задълженията за деклариране на сделки с валутни
ценности - чл. 10 ал. 2 от Валутния закон /обн. ДВ. бр.83 от 21 Септември 1999
г., в сила от 01.01.2000 г., изм. -ДВ.,бр.60 от 2003г. , изм. - ДВ, бр. 96
от 06.12.2011 г./ - „Местните физически лица
отчитат ежегодно до 31 март, пред БНБ чрез статистически форми, вземанията си
от и задълженията си към чуждестранни лица, ако сборът от тези вземания или
задължения надхвърля левовата равностойност на 50 000 лева към 31 декември на
предходната календарна година“ във вр. с чл. 12 ал. 1 от Наредба № 27 за
статистиката на платежния баланс от 24.07.2003 г., приета с Решение № 70 от 24
юли 2003 г. на УС на БНБ., отм. ,бр. 27 от 25.03.2014г. в сила от 01.04.2014г.
/ издадена на основание чл.7 ал. 11 от Валутния закон / Обн. ДВ. , бр.83 от
21.09.1999г. , в сила от 01.01.2000г. , изм. - ДВ, бр. 60 от 2003 г., Изм. -
ДВ, бр. 36 от 2004 г., бр. 96 от 2011 г/ Съгласно чл.12 , ал.1 от Наредба № 27
за статистиката на платежния баланс от 24.07.2003 г /обн. ДВ бр.69 от 05.08.2003, изм. и доп. ДВ бр. 111 от 22.12.2003 г., е
сила от 01.01.2004г. „ изм. и доп. ДВ бр. 102 от 22.12.2009 г. , в сила 01.01.2010 г., отм. 6р.27 от 25.03.2014 г., в сила от
01.04.2014 г./:„Местните физически лица отчитат чрез статистически форми пред
БНБ ежегодно, в срок до 31 март на годината следваща отчетната година,
вземанията си от и задълженията си към чуждестранни лица по финансови кредити,
включително и по предоставени финансови кредити чрез откриване на банкови
сметки в чужбина“ и ал. 2 т. 1 от Наредба № 27 от 24.07.2003 г. / доп. ДВ бр.111
от 22.12.2003г/. - „Статистическите форми по ал. 1 се подават, ако: сумата на
всички вземания по финансови кредити, включително остатъци по банкови сметки в
чужбина, е равна на или надвишава левовата равностойност на 50 000 лева към
края на отчетната година.“ във вр. с § 1 т. 9 от допълнителната разпоредба на
Валутния закон /доп. ДВ бр. 60/2003 г., предишна т. 7, ДВ бр. 54/2006 г./ -
„финансов кредит“ е предоставяне на парични средства със задължение за връщане,
което не е търговски кредит. В понятието „финансов кредит“ се включват и
финансовият лизинг, встъпването в дълг и прехвърлянето на вземания по финансов
кредит. “ и т. 8 /доп. ДВ бр. 60/2003 г., предишна т. 6, ДВ бр. 54/2006
г./„търговски кредит“ е всеки кредит, свързан с продажбата на стоки или с
предоставянето на услуги, който е отпуснат от продавача/купувача на стоката или
от изпълнителя/получателя на услугата по конкретната сделка“, като не е подал
пред БНБ статистически форми № СПБ-8 - Приложение № 11 към чл. 12 от Наредба
№27/24.07.2003г. за статистиката на платежния баланс /отм./ и не е декларирал
сумата на вземанията си от чуждестранни лица по финансови кредити, съществуващи
в периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г., включително и остатъци по банкови
сметки в чужбина, надвишаващи левовата равностойност на 50 000 лева към 31.12.2012
г., а именно:
314 529,02 щатски долара, с левова равностойност 471
752, 64 лева по централния курс на БНБ за 12.12.2012 г. за 1 щатски долар -
1,49987 лева, по сметка № СН***********, в Б. Kredit ,,Suisse“SA, понастоящем с
название KBL, S. Ltd, G.,
82 515, 39 евро, с левова равностойност 161 386,07
лева по централния курс на БНБ за 12.12.2012 г. за 1 евро - 1,95583 лева, по
сметка № СН ********** в Б. Kredit „Suisse“ SA, понастоящем с название KBL, S.
Ltd, G.;
2. в
периода 01.01.2014 г. - 31.03.2014 г. в гр. С., е нарушил разпоредбите на закон
и обнародван акт на БНБ относно задълженията за деклариране на сделки с валутни
ценности - чл. 10 ал. 2 от Валутния закон /обн. ДВ. бр.83 от 21 Септември 1999
г., в сила от 01.01.2000 г., изм. -ДВ.,бр.60 от 2003г. , изм. - ДВ, бр. 96 от
06.12.2011 г./- „Местните физически лица отчитат ежегодно до 31 март, пред БНБ
чрез статистически форми, вземанията си от и задълженията си към чуждестранни
лица, ако сборът от тези вземания или задължения надхвърля левовата
равностойност на 50 000 лева към 31 декември на предходната календарна година“
във вр. с чл. 12 ал. 1 от Наредба № 27 за статистиката на платежния баланс от
24.07.2003 г., приета с Решение № 70 от 24 юли 2003 г. на УС на БНБ, отм.,бр.
27 от 25.03.2014г. в сила от 01.04.2014г. / издадена на основание чл.7 ал. 11
от Валутния закон / Обн. ДВ. , бр.83 от 21.09.1999г. , в сила от 01.01.2000г.,
изм. - ДВ, бр. 60 от 2003г., Изм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г., бр. 96 от 2011 г/
Съгласно чл.12 , ал.1 от Наредба № 27 за статистиката на платежния баланс от
24.07.2003 г /обн. ДВ бр.69 от 05.08.2003,изм. и доп. ДВ бр. 111 от 22.12.2003
г., в сила от 01.01.2004г. , изм. и доп. ДВ бр. 102 от 22.12.2009 г. , в сила 01.01.2010 г., отм. 6р.27 от 25.03.2014 г., в сила от
01.04.2014г./: „Местните физически лица отчитат чрез статистически форми пред
БНБ ежегодно, в срок до 31 март на годината следваща отчетната година,
вземанията си от и задълженията си към чуждестранни лица по финансови кредити,
включително и по предоставени финансови кредити чрез откриване на банкови
сметки в чужбина“ и ал. 2 т. 1 от Наредба № 27 от 24.07.2003 г. / доп. ДВ бр.
111 от 22.12.2003г/. - „Статистическите форми по ал. 1 се подават, ако: сумата
на всички вземания по финансови кредити, включително остатъци по банкови сметки
в чужбина, е равна на или надвишава левовата равностойност на 50 000 лева към
края на отчетната година.“ във вр. с § 1 т. 9 от допълнителната разпоредба на
Валутния закон /доп. ДВ бр. 60/2003 г., предишна т. 7, ДВ бр. 54/2006 г./ -
„финансов кредит“ е предоставяне на парични средства със задължение за връщане,
което не е търговски кредит. В понятието „финансов кредит“ се включват и
финансовият лизинг, встъпването в дълг и прехвърлянето на вземания по финансов
кредит. “ и т. 8 /доп. ДВ бр. 60/2003 г., предишна т. 6, ДВ бр. 54/2006
г./„търговски кредит“ е всеки кредит, свързан с продажбата на стоки или с
предоставянето на услуги, който е отпуснат от продавача/купувача на стоката или
от изпълнителя/получателя на услугата по конкретната сделка“, като не е подал
пред БНБ статистическа форма № СПБ-8 - Приложение № 11 към чл. 12 от Наредба
№27/24.07.2003 г. за статистиката на платежния баланс /отм./ и не е декларирал
сумата на вземанията си от чуждестранни лица по финансови кредити, съществуващи
в периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013г., включително и остатъци по банкови
сметки в чужбина, надвишаващи левовата равностойност на 50 000 лева към
31.12.2013г. - в размер на 34 676,80 евро, с левова равностойност 67 821,92
лева по централния курс на БНБ за 20.02.2013 г. за 1 евро – 1,95583 лева, по
сметка № СН ********** в Б. Kredit „Suisse“ SA, понастоящем с название KBL, S.
Ltd, G. -
- престъпление
по чл. 251, ал. 1. във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
III. За това, че на 25.03.2013 г. в гр. С. в писмена
декларация по чл. 4, ал.2 /изм. ДВ, бр. 73/2006 г./ от Закон за публичност на
имущество на лица, заемащи висши държавни длъжности /Обн. ДВ , бр. 38 от
09.05.2000г. , изм. ДВ, бр. 38 от 09.05.2004г.
изм. ДВ , бр.73 от 05.09.2006г. в сила от 01.01.2007г. /, която по силата на
закон - ЗПИЛЗВДД се дава пред орган на власт - Сметна палата на Република
България, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства /такива по чл.
3, ал. 1, т. 3 на посочения ЗПИЛЗВДД - парични суми, вземания и задължения над
пет хиляди лева в местна или чуждестранна валута / в качеството си на народен
представител /съгласно чл.2 , ал.1 , т.2 на ЗПИЛЗВДД /Доп.-ДВ,бр.38 от 2004 г.,
изм. ДВ.бр. 73 от 2006/ е затаил истина в подадената по електронен път и на
хартиен носител писмена декларация, заведена с вх. № Г278/25.03.2013 г. в Сметната
палата - че притежава суми в различна валута - щатски долари и евро, в банкови
сметки в Б. в Ш., а именно :
314 529,02 щатски долара, с левова равностойност на 1
щатски долар по централен курс на БНБ за 12.12.2012 г. 1, 49987 лева, равняващи
се на 471 752,64 лева - по сметка №СН***********, Б. Kredit ,,Suisse“SA,
понастоящем с название KBL, S. Ltd, G.
82 515, 39 евро, с левова равностойност на 1 евро по
централен курс на БНБ за 12.12.2012 г. 1, 95583 лева, равняващи се на 161
386,07 лева - по сметка № СН ********** в Б. Kredit „Suisse“ SA, понастоящем с
название KBL, S. Ltd, G.
- престъпление
по чл. 313, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание обвиненията се поддържат от представителите на Софийска градска
прокуратура . В съдебните прения заявяват, че събраните по делото
доказателства водят до безспорен и несъмнен извод за извършване от подсъдимия Б.
на деянията, инкриминирани като престъпления по чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.2 НК
; чл. 251, ал.1, ал.1 вр. с чл. 26 НК и чл.313, ал.1 от НК . В подкрепа на
тезата се сочат събраните по досъдебното производство чрез съдебна поръчка от Р
М. копия на суифт съобщения от 12.12.2012г. и от 20.02.2013г., в които наредител бил посочен Х.Б., с адрес,
на който лицето е било регистрирано през 1997- 2000г. . Изтъква се, че
използването в суифт – съобщенията на код 50 К, удостоверявало
че наредителят всъщност е бил и собственик и титуляр на банковите сметки
от които били извършени нарежданията в полза на Г.. Посочва се, че информацията за сумите, с
които било осъществено нареждане не била отразена нито в ГДД за 2012г. като
доход на лицето, нито в Декларацията пред Сметната палата, по реда на ЗПИЛЗВДД, нито пък били декларирани пред БНБ чрез подаване на
статистически форми СПБ – 8 Приложение №
1 към чл. 12 от Наредба № 27 /24.07.2003г.
за статистиката и платежния баланс.
Твърди се, че деянията били извършени с пряк умисъл,
при което се предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по всяко от
обвиненията и осъден на наказания
лишаване от свобода, което за престъплението по чл. 255, ал.3 вр. с ал.1 т. т.2 НК и след прилагане на алинея 4, с оглед внасянето в бюджета на
сумата в размер от 18 965,49 лева ,
инкриминирана като необявено и неплатено данъчно задължение, да бъде индивидуализирано
в размер от 3 години . В същият размер се предлага да се определи и наказанието за престъплението
по чл. 251, ал.1 вр. с чл. 26 от НК , а за това по чл. 313, ал.1 от НК - да е в размер от 1 година и 6 месеца. Заявява се, че на основание чл. 23 от НК
следва да се определи общо наказание в размер от 3 години лишаване от свобода, което да бъде увеличено по реда на
чл. 24 от НК с една година, а така увеличеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим в
затворническо общежитие от открит тип. Предявява се искане за присъединяване
изцяло на наказанието конфискация на ½ от
имуществото на подсъдимия, кумулативно предвидено за престъплението в чл. 255, ал.3 от НК. Настоява се, на
основание чл. 251, ал. 2 от НК, да се присъди в полза на държавата
равностойността на предмета на престъпление, а именно сума в общ размер на
700 960.63 лв. - предмет на
престъплението. Иска се, съгласно чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимия да бъде осъден да заплати сторените
по делото разноски, а с оглед приложените доказателства за платена дължима сума,
се счита, че така предявения граждански иск следва да не бъде уважаван.
Държавата чрез Министъра на финансите е конституирана
като граждански ищец в производството, като е предявен граждански иск срещу подсъдимия Б. за
причинени имуществени вреди с престъпление по чл. 255, ал.3 вр. с ал.1,
т.2 от НК в размер от 18 965, 49 лева . Предявеният иск се поддържа, а в съдебните
прения се настоява за осъждането на подс. Б. за процесната сума, ведно със
законната лихва и юрисконсулстско възнаграждение.
Защитникът на подсъдимия Б. –адв. Б. в пледоарията си
заявява, че по делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правата на подсъдимото лице, изразяващи се в
незаконосъобразно отделяне от сл.д. № 411/2013г. на материали, касаещи
обвинение на Б. по чл. 253 от НК, по
които е постановено образуване на ново наказателно производство; а също и това,
че обвинителния акт не отговарял на
изискванията на чл. 246 от НПК и макар
част от тях да са били отразени в
разпореждане на съда от 04.05.15г., то прокуратурата не изпълнила указанията да
ги отстрани. Страната оспорва твърденията на СГП, че подс. Б.:
е титуляр и собственик на сметки в чужбина; че дал нареждане от 12.12.2012г. и от 20.12.2013г. от тези сметки да се преведат суми по сметки
на И.Г. в К.Б. М.. Сочи, че
от суифт съобщенията не могат да установят посочените
обстоятелства. Оспорва виждането на
обвинението, че тези наредените суми са
приходи и то за 2012г., както и това, че същите са установени с ревизионен акт,
за който се твърди, че е обжалван и не е влязъл в сила. При тази
аргументация се заявява, че липсват основания за ангажиране на
наказателната отговорност за инкриминираното данъчно престъпление, а за що се касае до тези по чл. 251, ал.1 НК и по чл. 313, ал.1 НК се твърди изначална
несъставомерност.
Подсъдимият Б. не
се възползва в лична защита и в последна дума да направи изявления пред съда .
Софийски
градски съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намeри за
установено следното :
Подсъдимият Б. е бил народен представител в 36- то и 37-то, 38-то , 40-то, а в 41-во и 42-ро
Народно събрание и негов заместник-председател.
С решение от 07.11.2013
г., обнародвано в Държавен вестник бр. 98 от 12.11.2013 г., Народното събрание,
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България,
е прекратило пълномощията на Х.Д.Б. като народен представител от 30-ти многомандатен изборен район – Шуменски.
Установено е, че през 2012 и 2013г. подс. Б. е бил титуляр
на сметки в Р България – в „Б. ДСК“ ЕАД,
в „А.Б.Б.“ АД.
На 12.12.2012г. в
„К.Б.“ Република М. е получено Суифт
съобщение, съгласно което
наредител с име
и адрес: Х.Б. /СН **********/ чрез **********
С. (код 50К), при нареждаща институция К.Б.Е.
(Ш.) ЛТД, Ж. Ш. (код 52А), при изпращач Р.И. АГ, В.А. осъществил еднократен клиентски кредитен
превод по сметка в К.Б.а Скопие, М. с
бенефициент – И.И.Г. по сметка МК ********** (код59). Наредената сума е 82 515,39 евро.
На 12.12.2012г. в „К.Б.“ Р М. е получено Суифт
съобщение, съгласно което
наредител с име и адрес - Х.Б. /СН ********** ********** С. , България ( код 50К), при нареждаща
институция К.Б.Е. (Ш.) ЛТД, Ж. Ш. (код 52А), при изпращач Р.И. АГ, В.А. осъществил еднократен клиентски кредитен
превод по сметка в К.Б.а Скопие, М. с
бенефициент – И.И.Г. по сметка ************ (код 59) . Наредената сума е 314 568,11 щатски долара.
На
20.02.2013г. в „К.Б.“ М. е получено Суифт съобщение, съгласно което
Наредител с име и адрес - Х.Б. /СН **********/ чрез ********** С. ( код 50К), при нареждаща
институция К.Б.Е. (Ш.) ЛТД, Ж. Ш. (код
52А), при изпращач К. АГ, Ф.НА М., Г. е
осъществил еднократен клиентски кредитен превод по сметка в К.Б.а
Скопие, М. с бенефициент – И.И.Г. по
сметка МК ********** (код 59). Наредената
сума е 82 515,39 евро.
Не се установява подсъдимият Б. да е бил титуляр и
собственик на цитираните сметки в KBL S. /Kredit Suisse/.
Чрез Б. или
чуждестранен клон, опериращи на територията на Република България няма извършвани
изходящи и входящи трансгранични преводи по банковите сметки 16.313 MADIA; 16.315
TATTICO; СН ********** и СН *********** в Б. KBL LTD, Ж., Ш..
Върху банкова сметка
********* в Б. KBL LTD, Ж., Ш. , с определение № 4 от
20.04.2015г. СГС е допуснал обезпечение на бъдещи искове, предявими от
Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество срещу подс. Б., и е
наложен запор . Липсват данни за
резултати от предприетите действия от звено на „МДП“ при КОНПИ за привеждане в изпълнение на издадената
обезпечителна заповед и признаване на
българското съдебно решение на територията на Конфедерация Ш..
От 04.11.1997г. до 09.02.2000г. Хр.Д.Б. е имал посочен „настоящ адрес“ по
смисъла на Закона за гражданската регистрация : гр. С., район ************, а
след втората дата – друг такъв в гр. С., район „Средец “.
В изпълнение на задължението за плащане на данъци от
придобити доходи от източници в
Република България и чужбина, подс. Б.
подавал пред органите на данъчната администрация данъчни декларации: по чл. 41 от ЗОДФЛ (отменен) през 2004 и
2007г.; по член 50 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
- от 2009г. до 2014г. включително.
На 05.03.2013г. пред ТД на НАП – С. град, офис
„Център“ била депозирана годишна данъчна
декларация с вх. № 224391300087602 за данъчната 01.01.2012г. – 31.12.2012г. В
нея подс. Х.Б. декларирал обща годишна данъчна основа по чл.
17 ЗДДФЛ в размер на 83 767,47 лева, при която съответстващия размер на данъка,
определен съгласно чл. 48 ЗДДФЛ, бил 8
376,75 лева. В тази данъчна декларация не са били включени сумите, посочени в Суифт – съобщенията от м. декември 2012г.
По реда на чл. 122 от ДОПК, от НАП , ТД С. , била осъществена ревизия на подс.Б. в рамките на която са били инициирани запитвания и искания за обмен на информация за лицето, сметки и имущество
с данъчните администрации на различни държави, включително и тази на
Конфедерация Ш.. Приложени са отговори
от Австрия и Малта. В ревизионен доклад е отразено, че швейцарската данъчна
администрация е изпратила отговор на 23.03.2015г., но не е предоставила
информация относно наличности и движение
на средства по притежавани банкови сметки в Ш..
С Ревизионен
акт № Р *********** 24.06.2015 г. са били
констатирани данъчни задължения на Б., като за 2012г. размера на данъка върху доходите на
физическите лица е бил определен на 71 690,54 лева, а след приспадане на внесена
от лицето сума, дължимият остатък е бил фиксиран на 63 314,15 лева .
В този ревизионен акт, а преди това и в ревизионния
доклад, са били установени паричните потоци на лицето. Към
тях са били отнесени сумите, предмет на Суифт – съобщенията от 12.12.12г. в общ размер на 633 137,93 лева ( левовата равностойност
на 82 515 евро и и
314 529 щ.д.), за които е счетено, че са на подсъдимия. Посочено е било, че Б. не е представил обяснения и доказателства
за произхода на паричните средства, преведени на Г. в Р М. и е било възприето, че сумите са доходи, придобити в съответната
година и те не са били декларирани (укрити), при което е и направен извод, че
те следва да се отнесат към определената данъчна основа
включваща и доходи от трудови правоотношения, доходи от наем.
С решение № 1448/24.09.2015г. Директор на дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ е потвърдил посочения Ревизионен акт в частта за 2012 , а срещу тези актове е била депозирана жалба с искане
за отмяна на ревизионен акт, по която е било образувано дело пред Административен
съд С. – град, под № 10547/15г.
По настоящото дело е изготвена съдебно-счетоводна
(ССЕ) и допълнителна ССЕ , като във
втората е дадено заключение за дължим данък върху доходите на физическите лица
/ДДФЛ/ за 2012г. в размер на 27 342,24 лева,
при включване в паричните потоци
на сумите по суифт – съобщенията за 82
515, 39 евро и за 314 529,02 щ.д. (161 386,07лв +471 752,64
лв). След
приспадане на декларираните и внесени от подс. Б. данъци за 2012г. от 8 376,75 лева, данъчното задължение е определено на 18 965,49 лева.
Подс. Б. в качеството на си народен
представител е бил задължен да декларира своето имущество и доходи, както и
тези на своята съпруга, съгласно Закон за публичност имуществото на лица, заемащи висши държавни
длъжности (ЗПИЛЗВДД) пред Председателя на Сметната палата. Такива декларации са били подавани от 2007г. до 2013г. включително, като
последната е с вх. № Г278/25.03.2013г. Отразяване на обстоятелствата, свързани
със сумите по суифт - съобщенията от
2012г. не е било извършвано.
В БНБ не са постъпвали, подавани от подс. Б. отчетни форми СПБ - 8 „Отчет за вземанията и задълженията
на физическите лица“ към чуждестранни лица, съгласно чл. 10, ал.2 от Валутния закон и чл. 13 от Наредба 27 на БНБ .
Приетите
за установени факти, съдът изведе от следните
източници :
В основната си част, това са документи, изходящи
от съответните органи и институции: отговори
от БНБ и банките, опериращи на
територията на РБ за отсъствието на наредени
от подс.Б. парични преводи към банки в Ш. (
т.3 л. 82-85; т.4 – л. 7-36) и писмо на
БНБ за отсъствие на постъпвали отчетни
форми СПБ – 8 (т. 5, л.61) ; чрез писма от МВР и МРРБ – се установява
адреса на Б. в периода 1997г.- 2000г. (т.
5, л.87, т.6 л. 59) ; приложено е съдебно
решение на СГС за допуснати обезпечителни мерки, вкл. и чрез запор върху
банкови сметки в Ш. (л. 64 и сл. т.7); от писмо от Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество /КОНПИ/ се
установяват предприети действия по отношение на допуснатите запори върху две банкови сметки в Ш., както и че са били изпратени документи за признаване
на българското съдебно решение и привеждане в изпълнение (л. 39,
т. 7), за което до постановяване на присъдата няма данни да е осъществено (с
оглед и изявленията на представителя на
СГП в съдебно заседание от 30.11.2015г.). По тези
документи и тяхното съдържание възражения не се предявяват, поради което
допълнителен анализ на допустимостта,
относимостта и връзката им с подлежащите на установяване обстоятелства не
следва да се прави. Авторството на годишната данъчна декларация за 2012г. – вх. №
224391300087602 от 05.03.2013г. и
декларация вх. № Г278 от 25.03.2013г. (
т.1, л. 112), които са били подадени съответно пред НАП и Сметната палата, не се оспорва, видно от заявеното от подсъдимия
в съдебно заседание.
Чрез показанията на св. Т., дадени в съдебно заседание
и приобщените, при съгласие на страните,
от досъдебното производство, се установява, че подс. Б., преди
10-15 г. бил регистриран на
адрес гр.С., ул. „***********, както и
че в същия период е живял на него със семейството си. При липсата на основания
да се считат за предубедени или заинтересовани, съдът намери че тези показания следва да се кредитират.
В хода на
съдебното следствие подсъдимият Б. не
дава обяснения, а М. Б. (съпруга на подсъдимия) и И.Г. (син на последната) –
показания, възползвайки се от
правата си по НПК.
Копията от суифт
съобщенията от 12.12.2012г. и от
20.02.2013г., получени в „К.-Б.“ Скопие, Р
М. са предоставени въз основа на изпълнена
съдебна поръчка от компетентните съдебни органи в Република М. (папки 3 и 4),
т.е. събрани са по надлежен ред и въз
основа на тях могат да се градят изводи.
От приложените правила на БНБ за Съответствие между
стандартните български първични платежни документи и формата SWIFT съобщения, използвани в системата Rings (mapрing) се установява, че SWIFT
МТ 103 СЪОБЩЕНИЕ се използва за
пренасяне на информацията от документ „платежно нареждане за кредитен превод“ и
други подобни съобщения, в случаите, когато се прехвърлят суми по клиентски
сметки (раздел ІІ „клиентско нареждане за кредитен превод“). За код 50 К
е определено, че се използва в случаите, когато преводът се извършва от сметка на
клиента, за разлика от код 50 F, с приложимост, в единия от вариантите, когато не се
използва сметка на клиента – наредител, а вътрешно разчетна сметка на Б.та
на наредителя (при осъществено внасяне на средства в наличност) и с втора
възможност, когато е даден уникален
идентификационен номер на наредителя по ISO ( т.7, л. 119 –
190 ).
Информацията, определена като класифицирана, придобита
от разузнавателните служби – български и чужди – нито съдържа релевантни данни, нито може да послужи за доказателствени цели.
По делото липсват събрани непосредствено чрез
надлежните швейцарски власти данни за номерата на сметките в Ш., лицата,
открили сметките, дата на откриване,
лицата с право да оперират по
сметките, извършените операции и начин
на нареждане на операциите, данни за наредители и бенефициенти, основания за операциите.
Отсъстват първични документи, с които
се извършват операциите; спесимени от
подписите, банкови договори , документи или извлечения от счетоводните книги на Б.та в Ш. и т.н.
Усилията на разследващите органи в тази насока са били
без резултат.
От Върховна касационна прокуратура, отдел
„Международен“ с изх. № 16965/2013г. от 01.10.2014г. е била отправена молба за
правна помощ към компетентните съдебни власти на Конфедерация Ш.. Към него момент Б. е бил привлечен като обвиняем
по чл. 253, ал.1 вр. с чл. 26 от НК и по чл. 313, ал.1 от НК. В молбата
за правна помощ е поискано с цел доказване произход на средствата, с
които се сочи, че били извършвани трансфери да се разкрие банковата тайна на следните сметки, за
които се твърди, че били на Б. : 16.313
MADIA; 16.315 TATTICO. Посочено е, че била налична
информация за сметки в щатски долари и в
евро съответно: СН ********** и СН ********** в Б. KBL LTD, Ж., Ш. и е направено предположение,
че това са същите сметки с нови номера. Поискано е било да се даде движението
по тези сметки от откриването им ;
извършените операции; упълномощаване на лица за извършване на действия по
сметките и период; данни дали освен по посочените сметки Б. и Г. са били или са титуляри и по други сметки.
Замолено е да се представят официално заверени копия от Договор с Б.та за откриването на тези
сметки, както и други документи във връзка с действието на тези договори.
В отговор от 24.11.2014г. Федералната служба по
правосъдието Б., Ш., е посочила, че фактите и обстоятелствата не са достатъчно
подробни; не се обяснявало защо е налице подозрение, че описаните в
молбата за правна помощ финансови операции се считат за подозрение за пране на пари; поискано
е обяснение, защо банковите сметки на Б. при КБЛ са свързани с
разследваните престъпления и защо банковата информация е необходима за наказателната процедура. Заявено е, че молбата за правна помощ следва
да се допълни. (т. 5 л.30 – 50).
След привличане на Б. като обвиняем за престъпление по
чл. 255, ал.3 от НК на 27.02.2015г. е отправено предложение от разследващия орган
- следовател за нова молба за правна помощ, в която да бъде отразено новото
привличане на Б. за отделните престъпления, както и данните за нарушения на
данъчното законодателство, респективно тези за неспазване на Закон и обнародван
акт на БНБ; поискан е отговор на въпрос дали Б. е плащал данъци в Ш..
Последвало е искане на СГП до ВКП за нова молба за
правна помощ (т.5, л. 102 и сл.) .
В новата молба за правна помощ, от 27.02.2015г., вече е било отразено , привличането на лицето
като обвиняем по чл. 255, ал.3 НК, състав, който бил
осъществен чрез подаване на декларация, която се изисква по закон ( чл.
50 ЗДДФЛ) с невярно съдържание . Допълнено е, че според прокуратурата лицето е
използвало измамливо поведение при
изпълнение на задълженията си пред данъчните органи, не е декларирал всичките
си доходи за 2012г., като е укрил и
сумите, посочени в предходната молба за правна помощ. Поискано е сведение
за движение на наличностите по посочените две банкови сметки на името на Б.;
данни за други сметки на името на Б. и Г.; данни платил ли е в Ш. данъчни
задължения, свързани със суми по негови банкови сметки.(т.6, л.93-96)
На 12.05.2015г. е получен отговор от Министерството на правосъдието и
полицията на Конфедерация Ш. и в него отново е обърнато внимание, че молбата за правна помощ
трябва да съдържа достатъчно фактически
обстоятелства, които да дефинират
наказуемото деяние и съгласно тях
замоления орган да провери дали е
налице двойна наказуемост; дали деянията,
заради които се изисква правна помощ не представляват политически или фискални престъпления
(чл. 2, б.“а“ от Европейската конвенция за правна помощ при наказателни
дела) и
дали е спазен принципът на
съизмеримостта . Подчертано е, че по принцип
Ш. не предоставя правна помощ по дела от фискалната област, а изключение се правело само тогава, когато
представеното в молбата деяние представлявало данъчна измама в Ш. или се касае до правна помощ в областта на
индиректните данъци съгласно Споразумението за борба с измамите от 26.10.2004г.
Заявено е, че в „швейцарското право не
съществува съответна наказателно-правна
норма , която да разглежда като наказуемо поведението, в което се обвинява Б. –
в писмена декларация до финансова служба да премълчи наличието на банкови
сметки в Ш. и по този начин да наруши Закона за прозрачност на имуществените
активи на лица, заемащи важни държавни постове. Посочено е,
че съгласно швейцарското
законодателство и необявяването на имущество и в данъчна декларация не
представлява наказуемо деяние, във връзка с което да бъде оказана правна помощ.“ Обърнато е внимание, че липсва яснота, поради
какви причини се счита, че банковите сметки
на уличения Б. в Ш. са свързани с
разследваните престъпления пране на пари. При тези обстоятелства е заявено, че
молбата за правна помощ не може да бъде удовлетворена.(т.7, л.51) .
Имайки предвид този отговор на швейцарските власти,
съдът счете, че ново искане за съдебна поръчка е безперспективно, като отчете естеството на повдигнати спрямо Б. обвинения,
които са престъпления против данъчната, документооборота,
парична и кредитна система и отчитайки, че първото от тях не попада в групата на
изключенията, за които Конфедерация Ш.
предоставя правна помощ, за второто, че
е посочено като не наказуемо в чуждата
държава, а третото – към провеждане на с.з. е декриминализирано в нашата
държава, а в допълнение към това се
прибави и съображението за липсата на други, нови обстоятелства, с които да
се обоснове нова молба за правна помощ.
Резултатите от
данъчното производство – ревизионния
доклад и акт също не се оцениха
като такива, които да дадат нужната аргументация за такова искане.
В ревизионния
процес допълнителна информация, вкл. от швейцарските данъчни власти, не е събрана, изводимо от приложената документация към ревизионния акт и доклад (папка 14 ; класьор 1, л.606 и следв., НАП ), а паричните потоци на подс.Б., респективно
определяне на задълженията му е
извършено чрез включване и на сумите по суифт
съобщенията от 2012г .
В рамките на настоящото производство
не са открити такива източници, които да допълнят доказателствената
съвкупност и изводимите от нея обстоятелства по настоящото производство.
На назначената по това наказателно дело в досъдебната фаза
Съдебно-счетоводна експертиза (папка 13)
е била поставена задача да се определи размера на данъчните задължения на подс.
Б. в периода 2005 – 2013г., като се конкретизират данъчните периоди и се определят съобразно данните за
декларираните от лицето пред НАП и Сметна палата имущества, като се включат и сумите по Суифтовете от 2012 и 2013г. Извършеният анализ от вещото лице на данните
по делото го е довело до заключение за
липса на данъчни задължения подс. Б. за финансовите 2005 – 2013г., с изключение
на 2012г. За последната
е било установено такова в размер от 34 055 лева. С оглед ново събрани доказателства (тези от
данъчното производство) е била назначена допълнителна експертиза (папка23),
която е стигнала до аналогични изводи, освен отново относно размера на дължимото данъчно
задължение за 2012г., който е определен на 27 342,24 лева, разлика,
произтичаща от допълнителни данни за по – голям размер на приходите на подс. Б.
за 2012г. - първоначално посочената обща
сума 273 466,53 лева е била коригирана на 392 010, 81 лева , а
в частта на разходите първоначално
констатираните 657 547,81 лева са били увеличени на 665
433,23лева . Така изследвайки
финансовите потоци е установено отрицателно салдо и недостиг на средства
от 273 422,36 лева върху
които е начислен дължим 10 % Данък върху
доходите на физическите лица – или 27 342,24 лева, а след приспадане на
декларираните и внесени от подс. Б.
8 376,75 лева, е посочен
дължим размер от 18 965,49 лева.
В съдебно заседание вещото лице поддържа своите заключения,
но решаващите му изводи, не се споделят
от съда, т.к.: на първо място експерта при изследване на материалите не се е
натъкнал и респ. позовал на друг вид
документация, вкл. счетоводна, която да сочи на свързаност на лицето Б. със сметки
в Ш.; а от друга страна, задачата, на която е следвало да бъде даден отговор чрез експертизата е формулирана по
начин, който задължавал вещото лице да включи
сумите по суфтовете, като такива на
подс.Б.. А именно последното
обстоятелство е предмет на установяване в настоящото наказателно производство.
В рамките на последното, единствено въз основа на суифт - съобщенията,
при липсата на каквато и да е бил друг източник на данни било от
съответната Б. в Конфедерация Ш. или пък в Р България или трета страна, съдът
счете, че не може да се възприеме за доказано, и то по несъмнен начин,
обстоятелството, че подс. Б. е титуляр и собственик
на сметките, посочени от
обвинението и че е дал нареждания за
превод на 12.12.2012г. и на 20.02.2013г.
в полза на И.Г. в „К.Б.“ Скопие, М..
Това, че в суифт – съобщенията е посочен адрес на
наредителя, адрес съвпадащ с настоящия адрес на подс. Б. в периода 1997г.-
2000г., както и обстоятелството, че наредителят е обозначен с код „50 К“, съответстващ на това, че лицето е и
„титуляр“ на сметката, не създава убеждение в съда,
за да приеме за доказани посочените фактическите твърдения на СГП .
Суифт - съобщенията са съобщения между банките (swift - Society for Worldwide Inter-bank
Financial Telecommunications) в случая за обмен на
финансова информация по различни финансови операции . Същите би следвало да носят пълната информация от платежни документи (и съгласно Правилата на БНБ), но те
самите не са такъв първичен документ, при което необходимостта от потвърждаване от Б.та на наредителя на истинността и верността им чрез документи - банкови,
счетоводни или техни извлечения, или други писмени актове, вкл. създадени от страната по делото, е безусловна.
Отсъстват доказателства и за това, че със сумите,
предмет на суифтовете, са заверени (задължени сметките) на подс.Б.. Отделно, дали тези суми са постъпили фактически по
сметките на И.Г., липсва като очертание
в настоящото производство.
Въз основа на тези съображения, по делото не могат да се възприемат за доказани и за осъществили
се фактическите твърдения , очертани в обвинителния
акт, че подс. Б. е титуляр
и собственик на сметка в СН **********
в евро и СН *********** в щатски долари в Krediet /Suisse/ SA в Ж., Ш.,
сега KBL
S. Ltd
и на 12.12.2012г. да е дал нареждане за превод от 82
515,39 евро (с равностойност 161 386,07 лева ) и на 314 529,02 щ.д.(
с равностойност 471 752, 61 лева), а на 20.02.2013 – нареждане на 34 676,
евро (с равностойност 67 821,92 лв)
.
Видно е, че доказателствената недостатъчност по делото касае и годината и
начина на придобиване (произхода)
на средствата по твърдените сметки на Б. ( с оглед отграничаването им от необлагаемите, по силата на закон, доходи), а
това кореспондира и със заявеното от вещото лице в съдебно заседание, че
липсват данни за произхода на средства, предмет на суифт съобщенията, както и за годината на придобиването им.
При това положение, презумптивен характер би имал извода, че паричните суми, предмет на суифтовете от
2012г., следва да се считат за облагаем
доход, придобит в годината, в която е осъществено твърдяното разпореждане с тях.
Респективно не може да се сподели поддържаното от обвинението
още и това, че конкретният случай се касае
за доходи, придобити през 2012г. от
други източници, които не са
изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци, съгл. т.6 от чл. 35 ЗДДФЛ във вр. с чл. чл. 10, ал.1
т.6 ЗДДФЛ .
Това, че органите по приходите, са определили дължим ДДФЛ за 2012г. за подс. Б.,
като са включили в паричните потоци сумите, предмет на суифт – съобщенията,
приемайки ги за укрит доход, не
съставлява аргумент за аналогична констатация и от съда.
И това е така, не само защото двете производства –
наказателно и данъчно са независими от
едно от друго, а и т.к. е различен подхода, уреден от законодателя за тях
- в наказателното, извода, че е
избегнато установяване и плащане на данъци в
размер на 18 965, 49 лева, т.е. обвинението, следва да е доказано по несъмнен начин,
недопускащ предположения – чл. 303 НПК .
А в данъчното производство, т.к. ревизията
при Б. е протекла при приложението на особените правила по чл. 122 ДОПК,
се счита, че фактическите констатации в
ревизионния акт са верни до доказване на противното – чл. 124, ал.2 от ДОПК, но
при изискване наличието на основанието по чл. 122, ал.1 да е било
подкрепено от събраните доказателства (в случая
прието наличие на обстоятелства по т. 2 и т.7). В тези хипотези, в съдебната практика по
данъчни дела се приема, че доказателствена тежест на ревизирания е да обори презумпцията, а
тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за
облагане по аналог. Този подход е различен от приетия в наказателното
производство, където тежест на обвинението е да го докаже, а обвиняемия и
подсъдимия се считат за невиновни до доказване на противното. Ето защо се прие,
че от наличието на определено данъчно задължение с ревизионен акт, независимо
влязъл ли е в сила ( а в случая не е) не
се следва такъв извод и в наказателното
производство .
В съдебно
заседание се прие документ, удостоверяващ плащане на сумата, предмет на приетия
за разглеждане в наказателното производство гр.иск. От този факт не може да се изведе признание на твърдените от прокуратурата
обстоятелства . Видно е, че нито производството е протекло реда на особените
правила по член 371, т.2 НПК, нито пък линията на поведение на страната и защитника й е
свързана с такова признание.
При тези
обстоятелства, от правна страна , съдът
счете, че не може да се направи извод
за виновно извършено деяние от подс. Б., осъществяващо състав на престъпление по чл. 255, ал.3 вр. с ал.1 т.2 от НК, а
именно избягване установяване и плащане на данъчни задължения – Данък върху
доходите на физическите лица за 2012г. в особено големи размери –
18 965,49 лева, представляващи
разлика между дължими 27 342,24 лева и платените 8 376,75 лева,
което да е осъществено чрез затаяване на
истина в годишната данъчна декларация по чл. 50, ал.1 т.1 ЗДДФЛ за 2012г.,
подадена на 05.03.2013г. като подсъдимият
декларирал годишна данъчна основа от
83 767,47 лева вместо годишна данъчна основа - 273 422,36 лева и не включил
доходи от „всички други източници, които не са изрично посочени в
ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или
ЗКПО“ съгл. чл. 35, ал.1 т. 6 вр. с чл.
10, ал.1 т.6 ЗДДФЛ.
Ето защо подс. Б. бе признат за невиновен и оправдан по
това обвинение .
По повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 251, ал.1 във вр. с
чл. 26 от НК .
Отсъствието на фактически основания,
пораждащи задължение за такова
деклариране, се обосновава от установеното
по делото, а това
предопределя оневиняване на подсъдимото лице .
Отделно от това, с ДВ бр.74 от 26.09.2015г. нормата на чл. 251, ал.1 от НК е претърпяла съществена
редакция, като диспозицията на същата е стеснена и съгласно изменението, като престъпно се
определя само това поведение, свързано с
не изпълнение на задължение за деклариране на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, пренасяни
през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз - „Който
не изпълни задължение за деклариране на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях, пренасяни през границата на страната,
която е външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета на
престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до
шест години или с глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението“.
Посоченото указва на нов, по- благоприятен закон, който и във
вр. с чл. 2, ал.2 от НК на собствено основание води до преоценка на описаното
поведение, поради което и други съображения във връзка с оправдаването на подс. Б. по това обвинение
не
следва да се изтъкват
За престъплението по чл. 313, ал.1 от НК.
Инкриминираното поведение на подс. Б. в качеството на
лице, задължено да подава Декларация по Закона за публичност на имуществото на
лица, заемащи висши държавни длъжности,
пред Сметната палата, при твърдяната неверност на същата, поради
затаяване на истина за наличието на банкови сметки и суми
в чужбина, е несъставомерно .
Принципно наказателната отговорност по чл. 313, ал.1
от НК е предвидена за случаите, когато в
писмената декларация се дава пред
съответния орган на власт с цел удостоверяване
истинността на някои обстоятелства и това е предвидено в съответния
нормативен акт. Чрез декларирането се цели доказване на съответните
обстоятелства именно по този ред, като
въз основа на това за задълженото лице възникват различни правни възможности,
свързани с пораждането на определени
права, задължения.
При подаване на декларация по ЗПИЛЗВДД в нея следва да
бъдат отразени обстоятелства, свързани с придобиване и наличие на имущество –
движимо, недвижимо, парични суми , вземания
и задължения над 5 000 лева, ценни книги, дялове в дружества ,
доходи , извън тези от заеманата длъжност над 2000 лева, дадени обезпечения,
сторени разходи, касаещи през предходната календарна година. Голяма част от
посочените обстоятелства подлежат на самостоятелно вписване, обявяване или
удостоверяване пред съответни държавни, общински органи, съдебни органи
и други институции във връзка с
легитимацията на лицето като титуляр на съответните права (напр. на
собственост, на дружествен дял или задължения за - обявяване на предоставени или получени заеми или данъци
) и
на тази плоскост могат да се преценяват настъпването на последици, свързани с пораждане, изменение,
погасяване или установяване на права, задължения или правоотношения .
Чрез декларирането по ЗПИЛЗВДД не се преследват такива цели относно
декларираните обстоятелства. Целта е създаване
на публичност на имуществото на задължените лица и обществен достъп до
тази информация.
Допълнителен аргумент може да се почерпи и от
обстоятелството, че законово е посочено
( чл. 7 същия закон), че проверката на
декларираните обстоятелства чрез събраната информация от органите на Сметната
палата, приключва със заключение за
съответствие, дори при
разлика между тях до 10 000 лева. Това би означавало, че дори и в декларацията да има обстоятелства, които да
са невярно удостоверени, то въпреки това, тя ще е в съответствие с целите,
които преследва специалния закон и за
това в него не са предвидени административни или други последици в такива
случаи. На още по- голямо основание, не
може да се счита, че законодателната
защита на този вид обществени отношения чрез нормата на чл. 313, ал.1 от НК е
приложима, както към обсъдената хипотеза, а и изобщо
към декларирането по реда на ЗПИЛЗВДД
.
Отделно от това, с оглед направените по – горе изводи от съда,
че подс.Б. не може да се приеме за титуляр и собственик на сметка в евро и в
щатски долари в посочената Б. в Ш. и че притежава конкретизираните от
обвинението суми, то извод, че е осъществил престъпен състав, свързан
с невярно деклариране – т.е. да е затаил неистина в подадена до Сметната
палата, гр.С. на хартиен носител декларация с вх. № Г 278/25.03.2013г., че притежава
82 515,39 евро (с равностойност 161 386,07 лева ) и 314
529,02 щ.д. (с равностойност 471 752, 61
лева) в банкови сметки в Ш., не може да се направи.
По тези съображения подс.Б. бе признат за невиновен и
оправдан по обвинението за извършено документно престъпление .
Съдът намери за неоснователни възраженията на защитата
за съществени процесуални нарушения, допуснати: в досъдебното производство,
осъществено чрез незаконосъобразно отделяне от материалите по сл.д. 411/2013г.
на такива, отнасящи се до повдигнато срещу подс. Б. обвинение по чл. 253 от НК
и образуването по тях на друго производство и в съдебната – чрез развитие на тази
фаза по обвинителен акт, който не очертавал всички релевантни обстоятелства по
предмета на доказване. Отделно от това, с оправдаването на лицето, правата му в максимална степен са обезпечени, поради
което и допълнителна аргументация не следва да се развива .
По отношение на гражданския иск,
предявен от Министъра на финансите като представляващ държавата срещу подс. Б.,
с правно основание чл.45 ЗЗД, съдът не
установи наличието на деликтно правоотношение между страните, произтичащо от
избягване установяване и плащане на данъчни задължения, което да доведе до задължение на подсъдимия Б. да поправя
вреди, които виновно да е причинил, чрез плащане на обезщетение в размер от 18 965,49
лева. Ето защо гражданската претенцията се намери за неоснователна и бе отхвърлена,
както и свързаните с нея искания за присъждане на законна лихва и разноски .
На осн. чл. 190 НПК, сторените по
делото разноски остават за сметка на Държавата .
По тези съображения, съдът постанови
присъдата си.
Съдия :