РЕШЕНИЕ
№....................
гр. София, 30.4.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-15 състав в публично заседание на осми
декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Габриела
Владова
разгледа
докладваното от съдия Вълкова гражданско дело № 950 по описа за
2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 74 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество (ЗОПДНПИ), отм., във връзка с § 5, ал. 2 от преходните и
заключителни разпоредби Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ)
и чл. 153 и сл. ЗОНПИ.
Образувано въз
основа на искане на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество (КОНПИ) за отнемане в полза на държавата на
имущество от В.Ц.П. и К.Е.П..
Ищецът твърди, че с решение №
914/31.10.2018 г. е образувано производство за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от СРП за
това, че по пр. пр. № 54134/2008 г. В.Ц.П. е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 211 НК – измама в особено големи размери. Престъплението
попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 10 от ЗПКОНПИ. Периодът на проверката е
от 20.05.2006 г. до 20.05.2016 г.
Поддържа, че вследствие на извършената проверка се установява наличие на
значително несъответствие в размер на 463 398,06 лв. в имуществото на
ответника по смисъла на чл. 107, ал.2 от ЗПКОНПИ във връзка с §1, т.7 от ДР на
ЗОПДНПИ. Според твърденията в сезиращата молба в началото на проверявания
период ответниците са притежавали:
-
недвижим
имот в режим на СИО: апартамент № 107, находящ се в
гр. София, р.н. *********, закупен през 1992 г. чрез договор за продажба на
държавен недвижим имот;
-
16/192 ид. части от недвижим имот, съсобствен
между К.П. и сестра й В.К., находящ се в гр. Видин,
ПИ 94 в комплекс „ЦГЧ“, ;
-
недвижим
имот на К.П., съсобствен с други сънаследници
в гр. Видин, землището на с. Толовица, нива с площ 29,801 дка и 2,001 дка.,
-
недвижим
имот дворно място 440 кв. м. в с. Ясен и построена в него къща, собственост на В.П..
Твърди се
В.П. да е получил от С. К. заем в размер на 56000 лв. със задължение за
погасяването му до 16.09.2006 г. и обезпечение чрез ипотека на апартамент №
107.
Ищецът твръди през проверявания период ответникът В.П. да е
придобил имущество в общ размер 569218,38 лв., включващо: попупка
на дялове от търговски дружества на обща стойност 2530 лв., покупка на 2 леки
автомобила на обща стойност 11800 лв., 489348,67 лв. – преводи по сметки на В.П.
от трети лица и 69539,71 лв. – вноски по банкови сметки от проверяваното лице. През
проверявания период ответниците са продали: 16/192 ид. части от ПИ 94 в комплекс „ЦГЧ“ гр. Видин на стойност 44450
лв. и ниви в землището на с. Тополица, като К.П. е получила 2544,16 лв. Ищецът
сочи, че в края на периода ответниците притежават:
апартамент № 107 в гр. София, ж.к. „Младост“, дворно място от 440 кв. м. в с. Ясен,
двата леки автомобила, като имат задължение в размер на 56000 лв. заем, а
постъпилите парични средства по банкови сметки на ответника са изтеглени на
каса и налични.
Претендира отнемане, съобразно молба
вх. № 282139/24.07.2023 г. за частичен отказ и определение от 29.09.2023 г. по
чл. 233 ГПК, на отнемане общо от В.Ц.П. и К.Е.П., на основание чл. 142 ЗОНПИ вр. § 5 вр. чл. 63, ал. 2, т. 3
ЗОПДНПИ (отм.) , както следва:
- Лек
автомобил „Мерцедес 250 Д“ с транзитен per. №*******рама
№WDB1241251A660000, двигател - без номер.
- Лек автомобил „Ланчия Федра“ с per. №*********, рама №ZLA 17900013004645, двигател
№4001488.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника В.П.. Изложени са становища за недопустимост на
иска. По същество се сочи наличие на личен капитал, достатъчен за придобиване
на индивидуализираното имущество. Посочва се, че К.П. не живее заедно с
ответника повече от 10 години. Недвижимият имот е закупен с лични средства на
ответницата, придобити от продажба на наследствен имот. Сумата от 619 лв. е
част от търговския оборот на дружеството. Посочва, че 2-та леки автомобила са
закупени със заемни средства с доказан произход. Моли съда да отхвърли
предявените искове. С допълнителна молба ищецът сочи, че в периода 2005 г. –
14.12.2010 г. е живеел преимуществено с болния си баща Ц.П.Н.в неговия дом на
адрес в с. Ясен. През този период е получавал пенсията на своя родител, като
двамата се издържали с този доход. Живеели скромно и ищецът успял да спести
средствата, депозирани по личната му банкова сметка. ***. – 2012 г. е действал
като представител на фирма „А.М.**“ ООД, която посредничала
са сделки с коли в Република Гърция, често пътувал до там и спеставял
представяните му дневни пари, които влагал по сметка, за да не носи в брой. В
периода 2012 г. – 2018 г. живеел и работел в Република Италия.
В съдебно заседание ищецът, чрез инсп. К., поддържа предявените искове. Представя писмена
защита. Ответникът В.П. се явява лично и със служебен адвокат М.. Оспорва
исковете. Ответницата К.П. се явява лично, не оспорва предявените искове. Посочва,
че от 2008 г. съпругът й спрял да идва в София, грижел се за баща си, от тогава
са във фактическа раздяла. Ответницата сочи, че работи по трудово
правоотношение като учител от 1990 г. в 82 ОУ кв. Горубляне, гр. София. Посочва,
че „дава“ идеалните си части от автомобилите на държавата.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С решение № 914/31.10.2018 г. на
КОНПИ е образувано спрямо В.Ц.П. производство за отнемане в полза на държавата
на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от 12.05.2016
г. на СРП. В уведомлението е отразено, че В.П. е привлечен за извършено
престъпление по чл. 211, вр. чл. 209 НК при твърдения
в периода 04.04.2006 г. – 02.05.2006 г. В.П. да е
въвел в заблуждение Т. К.,П.К.и М.К.-Б., че е е
адвокат и може да им съдейства във връзка с онаследяването
на М.К.. Така те го упълномощили да ги представлява по повод завещанието на М.К.
и да извърши разпореждания с притежавани парични средства в полза на В.П., с
което им причинил имотна вреда в общ размер 495 266,69 лв.
Периодът на проверката е от 20.05.2006 г. –
20.015.2016 г.
В.П. е сключил с ответницата К.Е.П.
граждански брак, от който имат две деца: В.В.П. и М.В.П..
В справка от Централна база данни
на КАТ е отразено, че В.П. е притежавал в собственост лек автомобил: „Мерцедес“
без регистрационен номер, с първоначална транзитна регистрация на 26.02.2014 г.
и прекратена регистрация на името на П. на 18.08.2020 г., както и л.а. „Ланчия“, придобит на 05.12.2014 г. В представения от
ответника договор за покупка на МПС за л.а. „Ланчия“
е отразена продажна цена от 1000 лв. На 10.12.2014 г. В.П. е упълномощил О.А.
да управлява лекия автомобил в страната и чужбина, както и да извършва
разпоредителни сделки с автомобила.
Ответникът В.П. представя
пълномощни от Ц.Н., без дата, да го представлява пред трети лица и вкл. да
получава пенсията му, пълномощно от 12.02.2008 г. от „А.М.**“ ООД за представителство
по повод износ на леки автомобили от България в Гърция.
По делото е приета Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от инж. В. И.. Според
експерта стойността на л.а. „Ланчия Федера“ към датата на
придобиване от страна на ответника – 05.12.2014 г., е била 5259 лв., а към
изготвяне на експертизата – 23.09.2021 г. – 3711 лв. В допълнителна експертиза
вещото лице инж. Г. дава оценка на стойността на л.а. „Мерцедес“ с транзитен №*******към
дата на придобиване – 26.02.2014 г. – 6990 лв. и към дата на прекратяване на
регистрацията – 18.08.2020 г. – 3535 лв.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Я.С.. Свидетелят сочи, че познава
ответника В.П. от 39 години. Бащата на ответника бил инвалид от Втората
световна война и в последните години преди смъртта му ответникът се грижел за
него. Чрез сина си продал наследствени земи и от ответника свидетелят знае, че
е получил сума между 11000 и 13000 лв. Знае, че ответникът получил суми и от
продажба на земи на майка му, но не може да посочи стойност. Заедно свидетелят
и ответника пътували до Гърция, В.П. бил упълномощен да извършва сделки – през
2007 – 2008 г. Заедно водели дела срещу „банда разбойници“,
които били обсебили огромни имущества в митнически складове в за на
пристанището в гр. Солун. Прокуратурата в Солун стигнала до извод, че е
невъзможно да се разкрият извършителите на икономическите престъпления. В.П.
участвал в реекспорт на автомобили, работейки за „Автомони“
в периода 2007-2015-та година. Оттам ответникът получавал възнаграждение, но
свидетелят не знае в какъв размер. Ответникът и „Автомони“
били завлечени и преживели измама.
По делото е представено
уведомление от В.П. доЕ.К.по повод твърдян отказ на
последната да му върне л.а. „Ланчия“, молба до
прокуратурата в гр. Римини, протокол за разпит на В.П.
в полицейски участък в гр. Римини, определение за
наложена обезпечителна мярка. Представени са доказателства за сключен трудов
договор между В.П. и Е.К.считано от 30.05.2012 г. до 30.05.2016 г. при
договорено трудово възнаграждение според национален колективен трудов договор,
без конкретно посочен размер. Допълнително са представени фишове и обща справка
за заплатено трудово възнаграждение за 2014 и 2015 г. в общ размер 27176,21
евро и обезщетение от 1231,40 евро. Представен
е и договор с „Ареа Сервици“,
Милано, за срок 05.07.2016 г. – 15.09.2016 г., отново без посочен конкретен
размер на трудово възнаграждение, както и заповед за командировка за посочения
период с покриване на пътни и командировъчни разходи. Срокът на договора е
продължен до 20.09.2016 г. В Декларация на работника за удръжки за 2016 г. е
отразен размер над 2840 евро. В справка от осигурителен институт Италия е
отразено заплащане на осигуровки по трудови договори в периода 17.05.2014 г. –
14.09.2017 г.
В справка от НОИ се установява,
че личната пенсия на Ц. П. Н., изплащана в пощенска станция в с. Ясен до
31.12.2010 г. е в размер 493,32 лв. с добавки.
От служебно изискана справка е
видно, че по ДП № 5674/2008 г. по описа на СДВР, пр. пр. 54134/2008 г. на НСлС
е внесен в СРС обвинителен акт за престъпление по чл. 211 НК и е образувано
НОХД № 5747/2018 г. на СРС, 116 с-в. От публично достъпната информация е видно,
че с определение 21.04.2023 г. производството по делото е прекратено поради
изтекла абсолютна давност.
В съдебно заседание на 01.10.2021
г. съдът е приел за безспорно в отношенията между страните, че извършените
действия на разпореждане с недвижими имоти са на цената, отразена в съответния
титул за собственост.
По делото е приета
Съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Р.Р.С..
Съдът намира, че следва да кредитира варианта на експертизата, отчитащ и
получените от ответника П. доходи по трудови правоотношения, вкл. получените в
Италия. Към 20.05.2006 г. наличните парични средства по банкови сметки на ответниците са в размер на 13 132.34 лв. Получените
възнаграждения по банковите сметки на ответницата, в периода от 20.05.2006 г.
до 20.05.2016 г., след извършени удръжки, са в общ размер на 87 173.83 лв. За
периода от 20.05.2006 г. до 20.05.2016 г. вещото лице установява начислен
месечен облагаем доход на В.П. в общ размер на 3 869.50 лв. За периода от
м.05.2014 г. до м.02.2015 г. ответникът е получил възнаграждения от Е.К., след
удържани данъци и осигуровки, в общ размер на 50 676.71 лв., а на база на
сключения трудовия договор – м.08.2012 г. ответникът е получил трудово
възнаграждение в общ размер на 101 363.43 лв. През проверявания период К.П. е
получила обезщетения в общ размер на 32 885.15 лв. В периода от 05.11.2008 г.
до 20.05.2016 г. вещото лице констатира получени обезщетения и пенсии от Ц. П. Н.,
баща на В.П., в общ размер на 12 826.32 лв. Доходите от друга стопанска дейност
на В.П. в общ размер на 1 345.67, а на К.П. - 1 062.82 лв. В периода от
20.05.2006 г. до 20.05.2016 г. ответниците са продали
недвижими имоти със стойност по нотариални актове в общ размер на 46 994.16 лв.
На 19.05.2010 г. В.П. е продал 15 дяла от капитала на „В.К.Г.“ ООД за сума в
размер на 15.00 лв. В.П. е
изтеглил суми от кредитна карта Mastercard globul от „Обединена българска банка“ АД в общ размер на 4
929.99 лв. От 20.05.2006 г. до 20.05.2016 г. ответниците
са получили приходи от кредитни лихви и наеми в общ размер на 1 268.37 лв., а преводите/вноски от трети лица, с
изключение на процесните преводи, са в общ размер на
4 259.00 лв. В обобщение експертът отбелязва, че при отчитане на доходите от Италия
за процесния период получените доходи и приходи от ответниците са в общ
размер на 289 037.20 лв. Изчисленият
размер на разходите за пътуване и престой в чужбина на ответниците,
за периода от 20.05.2006 г. до 20.05.2016 г., на база посочената от ищеца
методика и наличните по делото данни за излизания, влизания в страната,
дестинация е в общ размер на 14 463.45 лв. Не се констатират платени местни
данъци и такси от ответниците през процесния период. За
процесния период В.П. е придобил дружествени дялове,
отчуждени през проверявания период, на стойност 15.00 лв. От 20.05.2006 г. до
20.05.2016 г. ответниците са внесли парични средства
по банкови сметки в общ размер на 123 326.48 лв., получили са преводи/вноски от
трети лица в общ размер на 4 259.00 лв., като преводите в общ размер на 487
001.67 лв. са предмет на повдигнатото обвинение по чл. 211 НК спрямо ответника.
Съдът споделя доводите на ищцовата страна, че
посочените суми не следва да се вземат предвид като приход, доколкото
наказателното производство по НОХД № 5747/2018 г. на СРС, 116 с-в е прекратено
на 21.04.2023 г. поради изтекла абсолютна давност. За процесния
период ответниците са придобили МПС на стойност в общ
размер на 12 249.00 лв. На 21.11.2008 г. В.Ц.П. е извършил един превод в полза
I. P. в размер на 1 369.08 лв. Ответниците са
извършили плащания чрез ПОС, платени са банкови такси, застраховки и са
изтеглени суми в общ размер на 116 931.60 лв. За периода от 05.11.2008 г. до
20.05.2016 г. са изчислени разходи за издръжка на ответниците
в България според данни на НСИ в общ размер на 49 569.50 лв. и други разходи
надвишаващи предвидените от НСИ в общ размер на 67 362.11 лв. В обобщение съгласно
методиката и твърденията на ищеца от 20.05.2006 г. до 20.05.2016 г. извършените
разходи от ответниците са в общ размер на 743 053.64
лв., а според твърденията на ответниците за периода
от 05.11.2008 г. до 20.05.2016 г. извършените разходи от ответниците
са в общ размер на 276 670.30 лв. Изчисленият нетен доход според методиката на
ищеца за процесния период е отрицателен нетен доход с
натрупване в общ размер на 500 347.64 лв., а според твърденията на ответниците - от 05.11.2008 г. до 20.05.2016 г. изчисленият
нетен доход за процесния период е отрицателен нетен
доход с натрупване в общ размер на 88 996.54 лв., а при отчитане на доходите от
Италия - 12 366.89 лв. В заключение вещото лице дава три варианта: Вариант 1 –
Съгласно методиката и твърденията на ищеца от 20.05.2006 г. до 20.05.2016 г.: полученият
резултат от анализа е наличие на несъответствие в общ размер на 532 065.44 лв.
недостиг, за периода 20.05.2006 г. - 20.05.2016
г.; Вариант 2 – Съгласно методиката и твърденията на ответниците
от 05.11.2008 г. до 20.05.2016 г.: полученият резултат от анализа е наличие на
несъответствие в общ размер на 118 214.33 лв. недостиг, за периода 05.11.2008
г. - 20.05.2016 г. и Вариант 3 – съгласно
методиката и твърденията на ответниците от 05.11.2008
г. до 20.05.2016 г., включващи доходи в Италия от м.08.2012 г. до м.04.2014 г.
изчислени на база средни доходи от м.05.2014 г. до м.02.2015 г.: полученият
резултат от анализа е наличие на несъответствие в общ размер на 16 850.90 лв. недостиг, за периода 05.11.2008
г. - 20.05.2016 г.
В съдебно заседание вещото лице С.
разяснява ,че е отчел доказателствата, според които единият от автомобилите е
предаден за скрап, а вторият е предмет на наказателно производство в Италия и е
отнет от ответника.
Съдът кредитира изводите на
вещото лице по втория предложен вариант, отчитащ настъпилата фактическа раздяла
между ответниците, за която се събраха и гласни
доказателства, представените доказателства за получени доходи по трудово
правоотношение, осъществявано от В.П., както и наличното имущество в края на
проверявания период. Третият вариант се основава на допускане за вероятно
получени трудови доходи, за което обаче ответникът представя трудов договор, но
не и доказателства за изпълнение на задължението на работодателя реално да
заплати възнаграждение за положения труд. Т.е. съдът приема за доказано по
делото несъответствие в размер на 118 214.33 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Със Закона за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество (обн. ДВ бр. 38/ 18.05.2012 г., отм.) се уреждат условията и
редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. С
оглед разпоредбата на § 5, ал. 2 от ПЗР на Закона за отнемане на незаконно придобито
имущество (изм. ДВ, бр. 1/2019 г.) неприключилите проверки и производства пред
съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество се довършват по реда на Закона за отнемане на незаконно придобито
имущество (обн. ДВ, бр. 7/19.01.2018 г., в сила от
23.01.2018 г., Загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.).
Материалните предпоставки за отнемане на незаконно придобито имущество са
уредени в отменения закон.
Съгласно разпоредбата
на чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) по реда на този закон се отнема незаконно придобито
имущество. Според чл. 1, ал. 2 от закона за незаконно придобито се смята
имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. Чл. 21 овластява КПКОНПИ да образува производство по този закон
когато проверяваното лице е привлечено като обвиняем за престъпление, изрично
посочено в чл. 22, ал. 1 от закона, като наред с това може да се направи и
обосновано предположение, че имуществото на проверяваното лице е незаконно
придобито. Според ал. 2 на същия текст обосновано предположение е налице,
когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице. Същевременно в § 1, т. 7 ПЗР законодателят дефинира, че
„значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието между
имуществото и установения нетен доход, който надвишава 150 000 лв. за целия
проверяван период.
Чл. 3
предвижда, че целта на закона е да се защитят интересите на обществото чрез
предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на
имущество и разпореждането с него. По сходен начин целта е дефинирана в чл. 2, т. 3 ЗПКОНПИ.
Същевременно съобразно чл. 3, ал. 2 и чл. 4 за постигане на целта по ал. 1
ЗОПДНПИ (отм.) могат да се налагат ограничения на собствеността, като се
съблюдава правото на защита на засегнатите лица и на пострадалите от
престъпления и не се допуска риск от несправедливост. Изрично се отбелязва, че
ограниченията на собствеността, предвидени в този закон, се прилагат в степента,
която е необходима за постигане целта на закона.
Допълнително следва да се
отбележи, че цитираните разпоредби следва да се прилагат при съблюдаване на чл.
1 Протокол 1 ЕКПЧ, касаещ защита на собствеността.
Настоящият състав съобразява дадените от ЕСПЧ разяснения в решението по делото Йорданов
и други с/у България, жалби № 265/17 и 26473/18, 26 септември 2023 г., в сила 19.02.2024,
според което „за да бъде една конфискация по Закона от 2012 г. в съответствие с
изискванията и гаранциите на член 1 от Протокол № 1, националните органи трябва
да установят някаква престъпна дейност или административно нарушение, за които
се твърди, че са довели до придобиването на имуществото, подлежащо на отнемане,
както и връзка между тази дейност и въпросното имущество.“ (§ 138)
Съдът взема
предвид разясненията по тълкуване на закона, дадени с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
4/2021 гр.София, 18.05.2023 год. на ОСГК на ВКС, според които не представляват
„имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне
размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ
получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен
източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на
държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен
източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо
друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в
друго имущество.
При съобразяване на тълкувателното
решение и наличното имущество към края на проверявания период съдът, кредитирайки по вече изложените съображения вариант 2
от заключението на вещото лице, намира за установено, несъответствието между
имуществото и нетния доход на ищеца е – 118214,33 лв. Следователно
установеното несъответствие е на по-ниска стойност от законоустановения
критерий - над 150 000 лв. Доколкото не се установява първата от законоустановените
предпоставки, безпредметно се явява разглеждането на останалите елементи от
фактическия състав, предпоставящи уважаване на иска
за отнемане.
По разноските
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.) КПКОНПИ следва да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 989,92 лв., като държавната такса е определена и при съобразяване
и на частта от иска, за която е заявен частичен отказ и производството по
делото е прекратено (дължимостта на държавна такса и
върху цената на иска, за която е заявен отказ, е предмет на разглеждане по ч.
гр. д. № 323 от 2024 г. на ВКС, ІІІ Г.О.).
Воден от горното, Софийски градски
съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО
ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, адрес:
гр. София, пл. “************, БУЛСТАТ ********срещу В.Ц.П., ЕГН ********** и срещу
К.Е.П., ЕГН ********** за отнемане на основание чл. 63, ал. 2 т. 2 вр. чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) вр. §
5, ал. 2 от ПЗР ЗОНПИ от В.Ц.П. и от К.Е.П. на: 1. лек автомобил марка
„Мерцедес“ с транзитен №*******и на 2. лек автомобил марка „Ланчия“
с рег. №*******.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) вр. § 5, ал. 2 от ПЗР ЗОНПИ вр.
чл. 157 ЗОНПИ Комисия за за отнемане на незаконно придобитото имущество, адрес: гр. София, пл. “************,
БУЛСТАТ ********да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 989,92 лв. – държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните
пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: